Решение по дело №9521/2006 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер ………………../16.02.2009 г., град  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                             ХІІ СЪСТАВ, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ

на 30 януари 2009 г.                                                    Година 2009

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.К.

 

при участието на секретар Р. М.

разгледа докладваното от съдия М. К.

гражданско дело номер 9521 по описа за 2006 год.

 

Предявени са евентуално обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./.

В исковата си молба ищците Н.И.Ф. – И. и М.И.И. твърдят, че са собственици в режим на СИО на следните недвижими имоти: УПИ № ІХ-64 в кв. 11 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 440 кв.м., при граници: УПИ № VІІІ-63, УПИ № ІV-61 и УПИ № ІІІ-60; УПИ № VІІІ-63 в кв. 11 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 347 кв.м., при граници: УПИ № VІІ-152, УПИ № V-62, УПИ № ІХ-64; УПИ № ІV-64,73 в кв. 16 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 630 кв.м., при граници: УПИ № ІІІ-72, УПИ № ХХVІ-75, УПИ № ХХV-74 и УПИ № V-63,149 и УПИ № V-63,149 в кв. 16 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 561 кв.м., при граници: УПИ № VІ-150, УПИ № ХХІV-148 и УПИ № ІV-64,73 по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 35, том ІІ, рег. № 6672, дело № 233/2004 г. и в евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от 2004 г. до 2006 г. и присъединеното владение на праводателите им Йорданка Петрова Копчелиева, Добринка Димитрова Добрева, Костадинка Димитрова Вълкова, Митко Мавродинов Димитров, Йовка Ненкова Сейкова и Валентин Евгениев Сейков в периода от 1967 г. до 2006 г. /уточнението за периодите и титулярите на владението са направени с молба от  18.11.2008 г. – лист139 и 140/. Излага се, че придобитият от ответника В.Р.В. в режим на СИО с ответницата В.Д.В. *** и овощна градина, включени в имот пл. № 117 по плана на м. „Ешекчия”, в землището на с. Константиново, Варненски окръг с нот. акт № 31, том ІV, дело № 1331/1978 г. е нищожен поради липса на предмет, както и че не е спазена процедурата за уведомяване на останалите съсобственици в имота. Отправеното до съда искане е да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че Н.И.Ф. – И. и М.И.И. са собственици на УПИ № ІХ-64 в кв. 11 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 440 кв.м., при граници: УПИ № VІІІ-63, УПИ № ІV-61 и УПИ № ІІІ-60; УПИ № VІІІ-63 в кв. 11 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 347 кв.м., при граници: УПИ № VІІ-152, УПИ № V-62 и УПИ № ІХ-64; УПИ № ІV-64,73 в кв. 16 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 630 кв.м., при граници: УПИ № ІІІ-72, УПИ № ХХVІ-75, УПИ № ХХV-74 и УПИ № V-63,149 и УПИ № V-63,149 в кв. 16 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 561 кв.м., при граници: УПИ № VІ-150, УПИ № ХХІV-148 и УПИ № ІV-64,73. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

 Ответниците В.Р.В. и В.Д.В., чрез процесуалните им представители, оспорват иска, като неоснователен. Излага се, чесъщите от валидното придобиване на имота по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 31, том ІV, дело № 1331/1978 г. до предявяване на иска владеят реално обособен имот с площ от 1 дка, като не са прекъсвали владението си, поради което праводателилите на ищците Йорданка Петрова Копчелиева и дъщерите й Добринка Димитрова Добрева и Костадинка Димитрова Вълчева  и самите те не са придобили имота по давност. Твърди се, че винаги е имало граница между имотите на праводателите на ищците и тези на ответниците, като те са част от ПИ № 117. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, приема за установено от фактическа страна следното:

С нот. акт № 89, том ІІ, дело № 731/1967 г. /лист 6/ Йорданка Тодорова Копчелиева е призната за собственик на нива находяща се в землището на гр. Варна, местност „Ешекчия” с площ от 2 дка, при граници: Атанас Парушев, Д. Калудов, Рада М. и Лефтер Пенев, дадена й по замяна от ТПК комисия срещу включена в блока на ТКЗС нива находяща се в същотото землище, местност „Маймун дере”.

От нот. акт № 125, том ХХV, нот. дело № 9023/1975 г. /лист 7/ се установява, че Йорданка Петрова Копчелиева дарява на дъщерите си Добринка Димитрова Добрева и Костадинка Димитрова Вълкова 1 дка лозе в землището на с. константиново, местност „Ешекчия”, при граници: Иван Пенев Ковачев, Петко Лефтеров Дончев и Йорданка Петрова Копчелиева – по 1/2 ид.ч. за всяка една надарена.

От нот. акт № 31, том ІV, дело № 1331/1978 г. /лист 8/ се установява, че Йорданка Петрова Копчелиева и Добринка Димитрова Добрева продават чрез ОНС – Варна по реда на ЗСГ /отм./ на В.Р.В. и В.  Д.В. *** и овощна градина, включени в имот пл. № 117 по плана на м. „Ешекчия”, в землището на с. Константиново, Варненски окръг, при граници на имота: имот пл. № 124, имот пл. № 113, имот пл. № 116 и Йорданка Петрова Копчелиева и Добринка Димитрова Добрева.

От нот. акт № 9, том ХІІІ, дело № 5000/1998 г. /лист 9/ се установява, че Костадинка Димитрова Вълчева прехвърля чрез замяна на Валентин Евгениев Сейков и съпругата му Йовка Ненкова Сейкова собствеността върху 500 кв.м. ид.ч. от лозе, находящо се в гр. Белослав, м. „Лазур”, цялото с площ от 2000 кв.м., включени в имоти с пл. №№ 64, 63, 73 и 149 в кв. 11 и 16 по КП на местността.

От нот. акт № 35, том ІІ, рег. № 6672, дело № 233/2004 г. /лист 10/ се установява, че Костадинка Димитрова Вълчева, Митко Мавродинов Димитров, Йовка Ненкова Сейкова и Валентин Евгениев Сейков продават на Н.И.Ф. – И. недвижим имот с площ от 2000 кв.м., находящ се в землището на с. Константиново, местност „Лазур”, в който са включени УПИ с №№ ІХ-64, VІІІ-63, ІV-64,73 и V-63,149.

От Решение от 26.10.1992 г. по гр.д. № 744/1991 г. /лист 45/ се установява, че брака сключен на 30.10.1960 г. между В.Р.В. и В.Д.В. се прекратява.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ /листи 76-78/, кредетирано като обективно и компетентно изготвено, се установява, че на място са трасирани крайните точки на границите на имота, които ответниците владеят, като същия представлява части от ПИ № 64 и ПИ № 63. Към настоящия момент имота описан в нот. акт № 31/1978 г., като имот пл. № 117 представлява два отделни имота, а именно: ПИ № 63 и ПИ № 64. От двата ПИ са отредени УПИ с №№ ІХ-64, VІІІ-63, ІV-64,73 и V-63,149. Действащия план към момента е РП на вилна зона „Лазур”, одобрен със Заповед № 452/1990 г. на Председателя на ОНС – Белослав, като по този план процесните имоти представляват УПИ с №№ ІХ-64, VІІІ-63, ІV-64,73 и V-63,149 и част от тях е отредена за улица.

От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от съда тройна СТЕ /листи 129-131/, кредетирано като обективно и компетентно изготвено, се установява, че имотът, който владеят в момента ответниците е идентичен с този описан в нот. акт № 31/1978 г., като на място има синур и колчета, които разделят имота от съседния. Съобразно границите описани в нот. акт № 31/1978 г., закупеният имот представлява северната половина от имот пл. № 117.Към момента действащ план е КП и РП на вилна зона „Лазур”, одобрен със 452/1990 г. на Председателя на ОНС – Белослав. По КП от 1990 г. бившия имот пл. № 117 е заснет като четири поземлени имота, а именно: ПИ с №№ 64, 63, 73, 149, които са урегулирани самостоятелно, както следва: УПИ с №№ ІХ-64, VІІІ-63, ІV-64,73 и V-63,149, като част от ПИ № 64 и ПИ № 63 попада в терен отреден за улица с площ от 190 кв.м.

По искане на страните, с оглед доказване на твърденията им са разпитани свидетелите Иванка Андонова Дюлгерова /без родство и дела със страните/, Георги Панайотов Тодоров /без родство и дела със страните/ и Митко Мавродинов Димитров /без родство и дела със страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ищците е да докажат, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а ответниците следва да докажат фактите, които изключват това право.

Ищците Н.И.Ф. – И. и М.И.И. се легитимират като собственици на УПИ с №№ ІХ-64, VІІІ-63, ІV-64,73 и V-63,149 в кв. 11 и 16 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново по силата деривативен придобивен способ, а именно: чрез договор за продажба, обективиран в нот. акт № 35, том ІІ, рег. № 6672, дело № 233/2004 г. Ответниците оспорват правото на собственост на ищците и техните праводатели.

За да възникне правото на собственост на приобретателите, необходимо е техните праводател да са били собственици на имота, предмет на правната сделка. От представените по делото писмени доказателства се установява, че общата праводателка на страните - Йорданка Петрова Копчелиева се разпорежда с половината от притежавания от нея имот, находящ се в землището на с. Константиново, местност „Ешекчия” в плоза на двете си дъщери Добринка Димитрова Добрева и Костадинка Димитрова Вълкова, като квотите на последните в дарения имот са равни. От допуснатите по делото единична и тройна СТЕ безспорно се установява, че имотът, притежаван от Копчелиева съставлява имот пл. № 117 по плана за местността от 1978 г. С нот. акт № 31, том ІV, дело № 1331/1978 г. Йорданка Петрова Копчелиева и дъщеря й Добринка Димитрова Добрева, съобразно тъллкуване волята на страните /чл. 20 от ЗЗД/ продават на ответниците Василеви 1000 кв.м. или половината от ПИ № 117 по плана на м. „Ешекчия”, с. Константиново от 1978 г. С оглед обстоятелството, че между Копчиева и дъщерите й не е извършвана делба, както и такава не е извършвана между Добринка Димитрова Добрева и Костадинка Димитрова Вълкова и същите разполагат с право на собственост върху ид.ч. от имота, настоящата инстанция намира, че към момента на разпоредителната сделка от 28.04.1978 г. ПИ № 117 е бил в съсобственост между тях при квоти 1/2 ид.ч. за Йорданка Петрова Копчелиева и по 1/4 ид.ч. за всяка една от дъщерите й. Това се подкрепя и от обстоятелството, че в действащия към момента на сделката план имотът съществува, като самостоятелен, цял имот, а не като отделни такива. Т.е. Копчелиева и Добринка Димитрова Добрева заедно притежават 3/4 ид.ч. от имота, а с договора за продажба чрез ОНС – Белослав по реда на ЗСГ /отм./, обективиран в нот. акт №  31, том ІV, дело № 1331/1978 г. същите продават на В.Р.В. и В.Д.В. *** имота или само 1/2 ид.ч. /по документи площта на ПИ № 117 е била 2000 кв.м., а от заключението на тройната СТЕ е видно, че измерена графично същата е 2170 кв.м./. Т.е. сделката обективирана в нот. акт № 31, том ІV, дело № 1331/1978 г. не е нищожна, тъй като е налице годен предмет, а именно ид.ч. от недвижим имот. А основание за нищожност е само пълната невъзможност на предмета или липсата на обекта на правоотношението и то към момента на сключване на сделката.

Неоснователен е доводът на ищците за нищожност на договора за продажба извършен чрез ОНС, поради неспазване процедурата по чл. 19 от ЗСГ /отм./. ЗСГ /отм./ не урежда защитата на съсобственика, който не е бил поканен от народния съвет да упражни своето право. Към недействителността се прибягва, когато е опорочен фактическият състав на сделката, и то по такъв начин, че се засягат съществените й реквизити. Само при наличие на някои пороци в тях законодателят не допуска пораждането на целените правни последици или поставя тяхното съществуване на прекратително условие. Фактическият състав на продажбата чрез народния съвет по реда на чл. 15 и сл. от ЗСГ /отм./ обхваща решението за цената на имота, който се продава, съгласието на собственика за извършване на продажбата, в случаите на чл. 8 от ЗСГ /отм./ разпореждането на председателя на ИК на общинския народен съвет, решението за определянето на купувача и издаването на нотариален акт. При опорочаване на тези елементи може да се говори за недействителност на сделката. Съобщението на народния съвет по чл. 19, ал. 1 ЗСГ /отм./ не е елемент от сделката, затова липсата му не опорочава фактическия състав на покупко-продажбата.

От изложеното следва, че ответниците придобиват 1/2 ид.ч. от ПИ № 117 по КП на м. „Ешекчия”, с. Константиново от 1978 г., като сделката, обективирана в нот. акт №31, том ІV, дело № 1331/1978 г. е сключена в предвидената в чл. 18 от ЗЗД нотариална форма, от праводатели притежаващи вещно право на собственост върху отчуждения имот и по предвидения към момента на сключването й ред по чл. 15 и сл. от ЗСГ /отм./ чрез Общинския народен съвет по местонахождение на имота. Т.е. ищците придобиват собствеността върху УПИ с №№ ІХ-64, VІІІ-63, ІV-64,73 и V-63,149 в кв. 11 и 16 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново само до размера на 1/2 ид.ч., тъй като праводателите им не са собственици на останалата 1/2 ид.ч. и по отношение на нея договорът за продажба, обективиран в нот. акт № 35, том ІІ, рег. № 6672, дело № 233/2004 г. не прехвърля вещни права.

С оглед изложеното съдът намира, че искът на Н.И.Ф. – И. и М.И.И. против В.Р.В. и В.Д.В. с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на УПИ с №№ ІХ-64, VІІІ-63, ІV-64,73 и V-63,149 в кв. 11 и 16 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 35, том ІІ, рег. № 6672, дело № 233/2004 г. се явява основателен за 1/2 ид.ч. от имотите и като такъв следва да бъде уважен, а за останалата 1/2 ид.ч. от същите следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

След установяване наличието на валидно придобиване от ответниците Василеви на 1/2 ид.ч. в режим на обикновена съсобственост /СИО е прекратена с развод/ от претендираните имоти по силата на правна сделка, обективирана в нот. акт № 31, том ІV, дело № 1331/1978 г., съдът следва да разгледа и евентуално предявения иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на процесната 1/2 ид.ч. от претендирания имот по давност чрез владение, упражнявано от ищците в режим на СИО в периода от 2004 г. до 2006 г. и присъединеното владение на праводателите им Йорданка Петрова Копчелиева, Добринка Димитрова Добрева, Костадинка Димитрова Вълчева, Митко Мавродинов Димитров, Йовка Ненкова Сейкова и Валентин Евгениев Сейков, в периода от 1967 г. до 2006 г. Не е налице спор между страните, че преди разпоредителната сделка осъществена по реда на ЗСГ /отм./ и обективирана в нот. акт № 31, том ІV, дело № 1331/1978 г. Йорданка Петрова Копчелиева и дъщерите й Добринка Димитрова Добрева, Костадинка Димитрова Вълчева са собственици на ПИ № 117 по плана на м. „Ешекчия”, с. Константиново. По делото се установи, че през 1978 г. Копчелиева и Добрева  валидно се разпореждат в полза на ответниците Василеви с 1/2 ид.ч. от имота. Напротив от показанията на св. Дюлгерова и Тодоров е видно, че след закупуването на имота през 1978 г. /половината от целия с площ от 2 дка/ ответниците Василеви установяват фактическа власт върху същия, като започват да го своят /да го обработват лично и чрез трети лица, да събират естествените плодове, да го обозначават с колчета/. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок. При придобиване на едно вещно право по давност, се прекратява правото на досегашния му носител /ответниците/. От събраните гласни доказателства /показанията на св. Димитров/ обаче се установява, че след извършените продажби от Копчелиева и дъщерите й на части от имотите, същите преустановяват упражняването на фактическа власт върху тях. Не се установи и упражнявана фактическа власт от останалите праводатели на ищците, както и такава упражнявана от самите ищци. Т.е. по никакъв начин в настоящото производство не се установи придобиване на процесния имот по давност от ищците, заедно с присъединеното владение на техните праводатели.

С оглед изложеното съдът намира, че евентуално предявения иск на Н.И.Ф. – И. и М.И.И. против В.Р.В. и В.Д.В. с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от УПИ с №№ ІХ-64, VІІІ-63, ІV-64,73 и V-63,149 в кв. 11 и 16 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново по давност чрез владение, упражнявано от ищците в режим на СИО в периода от 2004 г. до 2006 г. и присъединеното владение на праводателите им Йорданка Петрова Копчелиева, Добринка Димитрова Добрева, Костадинка Димитрова Вълчева, Митко Мавродинов Димитров, Йовка Ненкова Сейкова и Валентин Евгениев Сейков, в периода от 1967 г. до 2006 г. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора формулираното искане от ищцовата страна с правно основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно съразмерно на уважената част от иска, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 215.90 лева.

При този изход на спора формулираното искане от ответната страна с правно основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно съразмерно на отхвърлената част от иска, поради което ищците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 394.33 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Р.В., ЕГН **********,***  и В.Д.В., ЕГН **********,***, че Н.И.Ф. – И., ЕГН ********** и М.И.И., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес:*** СА СОБСТВЕНИЦИ в режим на СИО на 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти: УПИ № ІХ-64 в кв. 11 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 440 кв.м., при граници: УПИ № VІІІ-63, УПИ № ІV-61 и УПИ № ІІІ-60; УПИ № VІІІ-63 в кв. 11 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 347 кв.м., при граници: УПИ № VІІ-152, УПИ № V-62 и УПИ № ІХ-64; УПИ № ІV-64,73 в кв. 16 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 630 кв.м., при граници: УПИ № ІІІ-72, УПИ № ХХVІ-75, УПИ № ХХV-74 и УПИ № V-63,149 и УПИ № V-63,149 в кв. 16 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 561 кв.м., при граници: УПИ № VІ-150, УПИ № ХХІV-148 и УПИ № ІV-64,73 по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 35, том ІІ, рег. № 6672, дело № 233/2004 г., на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, като ОТХВЪРЛЯ иска за останалата 1/2 ид.ч. от описаните недвижими имоти, като неоснователен, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./.

ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск на Н.И.Ф. – И., ЕГН ********** и М.И.И., ЕГН **********, против В.Р.В., ЕГН **********,***  и В.Д.В., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ за признаване  за установено, че ищците са собственици в режим на СИО на 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти: УПИ № ІХ-64 в кв. 11 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 440 кв.м., при граници: УПИ № VІІІ-63, УПИ № ІV-61 и УПИ № ІІІ-60; УПИ № VІІІ-63 в кв. 11 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 347 кв.м., при граници: УПИ № VІІ-152, УПИ № V-62 и УПИ № ІХ-64; УПИ № ІV-64,73 в кв. 16 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 630 кв.м., при граници: УПИ № ІІІ-72, УПИ № ХХVІ-75, УПИ № ХХV-74 и УПИ № V-63,149 и УПИ № V-63,149 в кв. 16 по плана на в.з. „Лазур”, с. Константиново с площ от 561 кв.м., при граници: УПИ № VІ-150, УПИ № ХХІV-148 и УПИ № ІV-64,73 по давност чрез владение, упражнявано от ищците в режим на СИО в периода от 2004 г. до 2006 г. и присъединеното владение на праводателите им Йорданка Петрова Копчелиева, Добринка Димитрова Добрева, Костадинка Димитрова Вълчева, Митко Мавродинов Димитров, Йовка Ненкова Сейкова и Валентин Евгениев Сейков, в периода от 1967 г. до 2006 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Н.И.Ф. – И., ЕГН ********** и М.И.И., ЕГН ********** да заплатят на В.Р.В., ЕГН **********,***  и В.Д.В., ЕГН **********,*** сумата в размер на 394.33 /триста деветдесет и четири лева и 0.33 ст./ лева, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./.

ОСЪЖДА В.Р.В., ЕГН **********,***  и В.Д.В., ЕГН **********,*** да заплатят на Н.И.Ф. – И., ЕГН ********** и М.И.И., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес:***„ сумата в размер на 215.90 /двеста и петнадесет лева и 0.90 ст./ лева, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Варненски окръжен съд.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: