РЕШЕНИЕ
№ 23020
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110145354 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „ЗКЛЗ“ АД със седалище и адрес на управление:
*************** с ЕИК: ****, ******* срещу *************, код по БУЛСТАТ: ********,
представлявана от ********** с адрес: **************** с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца 180.90 лева -регресно вземане представляващо стойността
на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № *****************, както и
мораторна лихва в размер на 70,35 лева, изчислена върху сумата от 180,90 лева за периода
от 06.04.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба /02.09.2025 г./
Твърди се, че на ***************************** Във връзка с причинените щети по
автомобила в Дружеството е образувана ликвидационна преписка по щета №
*****************. Извършен е оглед на автомобила и е определено обезщетение за
имуществени вреди в размер на 180,90 лева, което е изплатено с платежно нареждане на
24.06.2021 г. на собственика на увреденото МПС - В. В. Д..
Сочи се, че се касае се за реализирано пътнотранспортно произшествие на път,
стопанисван *************. Следва да се има предвид, че съгласно §1, т.1 от Допълнителна
разпоредба на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001г.
„стопанин на пътя“ е собственикът или администрацията, която управлява пътя. По
аргумент от чл. 19, ал. 1, т.2 от Закона за пътищата, управител на пътя екметът на
съответната община, следователно той е и стопанин на пътя. Съгласно чл. 19, ал.2, т.3 от
Закона за пътищата управлението на пътищата включва организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като, видно от § 1, т. 14
от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е
„дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година...“. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата,
лицата, които стопанисват пътищата, организират и движението по тях с помощта на пътни
знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните
съоръжения. Нормата на чл. 167, ал. 1 от Закона за Движение по пътищата задължава
1
лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според
§ 1, т. 19 от ДР на ППЗДП „препятствие на пътя“ е нарушаване на целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението.
Поддържа се, че ************* е поканена с писмо
*************************************периода от 06.04.2021 г. до датата на завеждане
на исковата молба.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва иска
като неоснователен и недоказан.
Сочи се, че ищецът не е представил убедителни доказателства за наличието на
конкретната неравност, нито за причинно – следствена връзка между нея и настъпилите
щети по автомобила. В исковата молба се твърди за ************************* Оспорва се
претендираната мораторна лихва върху главница от 06.04.2021г., обезщетението е изплатено
едва на 24.06.2021г.
Твърди се, че представената по делото застрахователна полица №***************от
27.08.2020г. до 26.08.2021г., не съдържа подписи на посочените в нея две страни –
застраховател и застрахован.
Оспорват се обстоятелствата, отразени в Протокола за ПТП съставен по данни на
водача на процесния лек автомобил в частта, в която е отразен механизмът на настъпилото
ПТП.
Излагат се доводи за липсата на доказателствена стойност на представените частни
документи от ищеца.
Оспорват се механизма, настъпилата щета да е вследствие твърдения инцидент.
Поддържа се, че не са установени всички елементи от фактическия състав по чл. 49 ЗЗД.
Твърди се, че ответникът е изпълнил задължението си
*******************************
Твърди се, че водачът е изцяло отговорен за настъпване на вредите, тъй като не е
съобразил поведението си на пътя и евентуално е извършил нарушение по ЗДвП,
евентуално, че е допринесъл за настъпване на ПТП.
Сочи се, че в изпълнение на договор**********************************
Претендират се разноски.
Въз основа на събраните в производство писмени и гласни доказателства, както и
изслушаната АТЕ, съдът приема от фактическа страна следното:
От представената по делото застрахователна
полица*********************************** представени по делото в заверено копие.
Видно от протокол з********************************превозното средство
преминава през необозначена дупка на пътното платно. Като видими щети по автомобила
са отбелязани предна дясна гума, джанта, ходова част
На**********************************2 пука гума заради дупка на пътя. Посочени
са констатирани увреждания- предна дясна гума и джанта.
Съставен е опис - заключение по щета №***************** в която са описани
предна дясна гума за подмяна и предна дясна джанта за боядисване.
2
С доклад по щета № ***************** специалист към застрахованото дружество на
основание представените документи за доказване на разходите за възстановяване на щетите
предлага да бъде изплатена претендираната сума от 180.90 лева, съответно с платежно
нареждане от 24.06.2021 г. е извършено плащане в полза на В. В. Д..
По делото е представена регресна покана за заплащане на сумата от 180.90 лв. с
и************************** оспорва претенцията като необоснована.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е
депозирало заключение. Относно механизма на настъпване на процесното ПТП е посочено,
******************************************, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е 228,86 лв. (Словом: Двеста двадесет и осем лева и осемдесет и шест
стотинки).
На 24.06.2019 г. е сключен договор между *************-възложител и
************* АД- изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят се
задължава да извършва за срок от 48 месеца на територията на ************* - I зона,
***************** дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения, в съответствие с Техническата спецификация на възложителя.
Съгласно чл.1, ал. 1 изпълнителят се задължава да извършва дейностите по поддръжка и
текущ ремонт на улиците, част от зоната/извън изричния списък по Приложение №6/ на
база конкретно възлагане. Съгласно чл.2, ал. 1 от договора поддържането на пътя е дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по
него през цялата година. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора изпълнителят през целия период
на изпълнение на договора следва поддържа система, която гарантира, че работните методи
и процедури са подходящи и безопасни по всяко време и не представляват ненужни рискове
и опасности за здравето, безопасността, собствеността на работниците и служителите, наети
от него или някой от подизпълнители, на ползвателите на пътя. на хората, живеещи в
близост до пътя.Съгласно чл. 16, ал. 2 от договора всички вреди, понесени от възложителя,
резултат на грешки, недостатъци и пропуски, както и в резултат от некачественото СМР и
неспазване на сроковете, са за сметка на изпълнителя.
Представен по делото е недатиран **************** видно от който *************
приема извършени СМР изразяващи се в направата на три асфалтови кръпки
на*******************************
При така приетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира,
че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по
предявения срещу него иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
По силата на разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С оглед тази законодателна уредба и изложените от страните обстоятелства, в тежест
на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение със
застрахования; заплащането на застрахователно обезщетение и неговия размер, както и
наличието на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД /противоправно поведение
(бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е
възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен/, а в конкретния
случай и дали ответникът е имал задължение да се грижи за озеленяването и поддържането
на растителността в тази част на града, съответно дали процесните вреди са в причинна
връзка с това неизпълнение.
3
В тежест на ответника е да докаже твърдените от него основания за изключване или
намаляване на отговорността му.
Застрахователната полица, в която е обективиран договор за застраховка „каско на
МПС“ за процесния автомобил, не е подписан от страните, но те са изпълнили задължението
си по него. Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във
формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Писмената форма на
застрахователния договор е за действителност. В случая ищецът не е представил двустранно
подписана застрахователна полица. По делото обаче са налице доказателства, от които може
да се установи съдържанието на волеизявленията на страните по застраховката - по смисъла
на чл. 293, ал. 4 ТЗ, според която разпоредба, приложима към търговските сделки, каквато
несъмнено е договорът за застраховка, писмената форма се смята за спазена, ако изявлението
е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. В случая
от събраните по делото писмени доказателства може да се направи обоснован извод, че
страните, посочени в представената по делото неподписана застрахователна полица са били
обвързани от застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане с
предмет за имуществена застраховка „Каско“ със срок на действие от 00:00 ч. на 27.08.2020
г. до 24:00 ч. на 26.08.2021 г. относно лек автомобил *********************************.,
застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП
Съгласно константната и задължителна съдебна практика на ВКС /решение №
15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д №
768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО;
решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по
т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в
кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и
със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на направените
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно, местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и пр. В процесния протокол за ПТП в предвидената за това
графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител –
служител на отдел “Пътна полиция” при СДВР, предвид което същият се ползва с
материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му обстоятелства,
свързани с произшествието, удостоверени в него.
Осъществяването на произшествието, наличието на дупка на пътя и настъпилите
вреди от това събитие безспорно се установяват от приложения констативен протокол. От
друга страна, изложеното се потвърждава в пълна степен и от заключението на приетата
ATE, както и от документите по щетата, в т.ч и изявленията на неразпитания като свидетел
участник в изявленията му пред застрахователното дружество.
В производството не е спорно, че процесният пътен участък е част от общинската
пътна мрежа, а съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. В нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП е
предвидено и че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. С оглед горното следва да се приеме, че на ответника са вменени задълженията да
стопанисва и поддържа процесния пътен участък, в т.ч. като не допуска и своевременно
отстранява появилите се дупки по него. Неизпълнението на тези законови изисквания от
страна на работниците и служителите на ответната община, на които същата е възложила
4
дейността по поддържането и ремонта на общинската пътна инфраструктура в процесния
участък, е довело до неосигуряването към 06.04.2021 г. на безопасни условия за движение по
него. Настъпването на разглеждания инцидент е резултат от противоправното бездействие
на натоварените от ответника лица, изпълняващи визираната дейност, в т.ч. и поради
нарушение на регламентираното с чл.13, ал.1 ЗДвП изискване, задължаващо ги да
предупредят участниците в движението за наличието на опасност на пътя /каквато
обективно представлява находяща се на пътното платно дупка/, като постави необходимите
средства за сигнализиране, чието поведение се явява и виновно, тъй като установената с
разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса.
По силата на чл.49 ЗЗД за деянията на тези лица отговаря *************, чиято
отговорност има обезпечително-гаранционен характер. Вследствие на това бездействие на
застрахованото при ищеца лице са причинени имуществени вреди, които подлежат на
овъзмездяване, чиято стойност съгласно заключението на АТЕ към момента на настъпване
на застрахователното събитие по средни пазарни цени възлиза на 228.86, а ищецът в
качеството му на застраховател е изплатил обезщетение на увреденото лице в по-нисък
размер, а именно в размер на 180.90 лева
Съгласно чл.410, ал.1, т.в КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу. възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по
чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Обхватът на регресното право зависи от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования.
Неоснователно е и възражението на ************* за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил. От събраните по делото
доказателства не е установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че водачът
на това МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на
произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат.
По изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на застрахования
застраховател по реда на чл410, ал.1 т. 2 КЗ . Предявеният иск се явява основателен и
доказан по размер за сумата от 180.90 лева
Основателността на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица и основателност на претенцията за законната лихва върху главницата. Съгласно
чл. 378, ал. 5, изр. 2 КЗ Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето
лице и причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху
претендираната сума, считано от поканата за плащане към застрахователя при застраховки
„Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1. Размерът на
законната лихва върху основателния размер на главницата за периода от 10.09.2021г. до
02.09.2025г.възлиза на сумата от 87.36, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с
използването на данъчен калкулатор на НАП /https://portal.nra.bg/embed/interest-
calculator/main.html/. Доколкото се претендира по-малка сума- 70,35 лева именно тя следва
да бъде присъдена.
Основателността на иска, има за своя закономерна последица и основателност на
претецнията за законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно представения списък, ответникът дължи на
ищеца сторените в производството разноски в размер на общо 700 лв., от които 100 лв.
държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице, и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 200 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от
5
ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Депозитът за разпит на свидетел не е усвоен и ищецът може да поиска
възстановяването му с нарочна молба, като същият не следва да се присъжда в тежест на
ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *************, код по БУЛСТАТ: ********, с адрес:*************
представлявана от ********** да заплати на ЗКЛЗ“ АД със седалище и адрес на
управление: ****************** ЕИК: ****, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 180.90 лева -регресно вземане представляващо стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № ***************** на трето увреден лице за
стойността на заплатената щета за вреди на лек автомобил***************************,
мораторна лихва в размер на 70,35 лева, изчислена върху сумата от 180,90 лева за периода
от 10.09.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба /02.09.2025 г./,ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба/02.09.2025 г./ до окончателното изплащане и сумата от 700 лв.- съдебно-деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ответника
************* - „***********“ АД, ЕИК **************
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6