Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на двадесет и шести октомври през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от съдията АД № 203 по
описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното
дело е образувано по жалба на П.Е.М. с ЕГН: ********** от гр.Велики Преслав
чрез адв.В. от АК-Бургас против Решение с рег. №
32-481485/19.07.2023г. към MRN 21BG002002044430R0/04.02.2021г.; MRN
21BG002002059313R1/20.10.2021г. и MRN 21BG002002060078R1/01.11.2021г.,
постановено от Директор на ТД Митница Варна, с което е отказано да бъде приета
митническа стойност на декларираните стоки, определена е друга митническа
стойност и е разпоредено да се коригират данните по митническите декларации, в
частта им относно статистическа стойност, митническа стойност, цена на стоката,
метод на определяне на стойността и задължения и др., да се вземе под отчет
начисления с решението размер на ДДС, начислени суми за мито и са посочени
дължими суми за досъбиране- мито и ДДС.
В жалбата се излагат доводи, че решението на Директора
на ТД Митница Варна е незаконосъобразен административен акт, поради неговото
противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, отменителни
основания по чл.146 т.2 и т.4 от АПК. Според жалбоподателя, административният
орган не е обосновал наличието на съмнения, относно достоверността на
декларираната митническа стойност, за да пристъпи към процедурата за определяне
на нова митническа стойност по чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013г. Жалбоподателят
счита, че е нарушен Регламент №952/2013г., поради необоснованост на съмненията
на органа в достоверността на декларираната митническа стойност, както и не са
изложени конкретни аргументи за неприложимост на всички последователно уредени
хипотези от чл.74 § 2 от Регламента, което е пречка за преминаване към
определяне на митническа стойност по чл.74 § 3 от същия регламент. Оспорва се
наличието на предпоставки за приложение на метода на разумните способи по чл.74
§3 от МКС, като се отрича обективността и относимостта на използваната
информация от декларираната от продавача в САЩ митническа стойност на превозните
средства, както и определяне на новата стойност въз основа на електронна
информация за износ предоставена от щатските митнически власти. С оглед на това,
е отправено искане към съда да постанови съдебно решение, с което да отмени
изцяло атакуваното Решение на Директора на ТД Митница Варна, както и да присъди
направените по делото разноски.
Ответната
страна- Директор на ТД Митница Варна, редовно призована, изпраща процесуален
представител- гл. юрисконсулт К., редовно упълномощен, който изряза становище
за неоснователност на жалбата. Представено по делото е и писмено становище от юрисконсулт
А.Шулева на 11.10.2023г., в което се излагат подробни аргументи, че оспореното
решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса
на съществени нарушения на административно производствените правила. Счита се,
че решението съответства на закона и неговата цел, постановено е в резултат на
механизма за взаимопомощ в митническата област, поради което се моли съдът да
постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата и да присъди
юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
На 04.02.2021г.
с МД с MRN 21BG002002044430R0
жалбоподателят П.Е.М. декларирал на режим „допускане за свободно обращение“
стока, описана като „мотоциклет употребяван, марка: „Индиан“, модел: „Роудмастер“,
тип: бензин; бр.места 2, цвят: бял; раб.обем: 1811 куб см; мощност: 75 kwdin,
шаси номер: 56KTRAAAXJ3362301“, като бил деклариран код по ТАРИК **********, държава
на произход САЩ, условие на доставка FOB LONG BEACH, декларирана цена- 900,00 USD,
при курс за митнически цели- 1,61625 лв. за 1 USD. Износител и продавач на
стоката било американското дружество FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC.
Декларираната митническа стойност била в размер на 1697,07 лв., определена
съгласно разпоредбата на чл.70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Към
митническата декларация за допускане за свободно обращение били приложени
документ за продажба от 11.11.2020г. с продавач FLORIDA PRESTIGE COLLECTION
LLC, Certificate of salvage title/свидетелство за
претърпяло щета превозно средство № 2030002R3789766, линеен коносамент №
HLCULGB201200950, c лице за контакт „Алекс БГ 2008“, уведомително писмо от
„Алекс БГ 2008“, в което се посочва, че получател по коносамента е П.М.,
спедиторски коносамент № 5977 с получател П.М..
На 20.10.2021г. с МД с MRN 21BG002002059313R1 П.Е.М. декларирал на режим „допускане за
свободно обращение“ стока, описана като „Мотоциклет употребяван, марка: „Харли Дейвидсън“,
модел „ФЛС Софтейл Слим“, тип: бензин, бр.места: 2, цвят: черен; раб.обем: 1690
куб см; мощност: 55 kwdin, шаси номер: 1HD1JRV33HB022971“, като бил деклариран
код ********** по ТАРИК, държава на произход САЩ, условие на доставка FOB LONG
BEACH, декларирана цена- 850,00 USD, при курс за митнически цели - 1,66624.
Износител и продавач на стоката било американското дружество FLORIDA PRESTIGE
COLLECTION LLC. Декларираната митническа стойност била в размер на 1666,24 лв.,
определена съгласно разпоредбата на чл.70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Към
митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени:
документ за продажба от 16.07.2021 г. с продавач FLORIDA PRESTIGE COLLECTION
LLC, CERTIFICATE OF TITLE /свидетелство за претърпяло щета превозно средство №
30429301, линеен коносамент № HLCULGB210804067, c лице за контакт „Алекс БГ
2008“, уведомително писмо от „Алекс БГ 2008“, в което посочва, че получател по
линейния коносамент е П.М., спедиторски коносамент № HBOL2704 с получател П.М..
На 01.11.2021
г. с МД с MRN 21BG002002060078R1 П.Е.М.
декларирал на режим „допускане за свободно обращение“ стока, описана като „Мотоциклет
употребяван, марка: Индиан, модел: Скоут, тип: бензин, бр.места: 1, цвят:
черен; раб.обем: 1133 куб.см; мощност: 75 k.wdin, шаси No: 56КМТА004МЗ166230“, като
бил деклариран код по ТАРИК **********, държава на произход САЩ, условие на
доставка FOB LONG BEACH, декларирана цена- 1050,00 USD, при курс за митнически
цели- 1,68272. Износител и продавач на стоката било американското дружество
FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC. Декларираната митническа стойност била в
размер на 2019,27лв., определена съгласно разпоредбата на чл.70 §1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение
били приложени: документ за продажба от 22.06.2021г. с продавач FLORIDA
PRESTIGE COLLECTION LLC, Certificate of salvage title/свидетелство за
претърпяло щета превозно средство №
*********, линеен коносамент № HLCULGB210809791, c лице за контакт „Алекс БГ
2008“, уведомително писмо от „Алекс БГ 2008“, в което посочва че получател по
линейния коносамент е П.М., спедиторски коносамент /Bill of lading/ № HBOL208 с
получател П.М..
Във връзка с
извършен последващ контрол на декларирането била инициирана проверка по линията
на международното сътрудничество със САЩ за превозни средства, изнесени от САЩ
и допуснати за свободно обръщение в България, за които има съмнения, че са
декларирани на занижена митническа стойност. Във връзка с отправеното искане за
съдействие, бил получен отговор от Американската служба „Митници и гранична
охрана“ на 21.10.2022г. в ЦМУ, ведно с приложена към него „Електрона информация
за износ“ /еквивалент на европейската митническа декларация за износ/, между
които е и Електронна информация за износ за процесните мотоциклети. В приложение 2 към писмото от Американската
служба „Митници и гранична охрана“ с per. № 32-359976/21.10.2022г./стр.54 по
делото/ попадат допуснатите за свободно обращение употребявани мотоциклети по
МД с MRN 21BG002002044430R0 /04.02.2021г., 21BG002002059313R1 /20.10.2021г.,
21BG002002060078Rl /01.11.2021г., с получател- жалбоподателя, като фигурира
посочена цена при износ съответно- 8353,00 USD; 3948,00 USD и 6498,00 USD. Като
износител на стоките е посочено дружество- Florida Prestige Collecton LLC и страна
на получаване- България. Писмото не съдържа удостоверително изявление от
Американските митнически власти за цената, на която мотоциклетите са били
продадени на вносителя, подкрепено със съответните доказателства за
действителното ѝ плащане, а също и удостоверително изявление, че представените
документи при вноса- три броя договора за покупко-продажба не са автентични или
са с невярно съдържание.
От
българските митнически органи било констатирано, че цената при износ на
гореописаните стоки е значително по-висока от декларираната при внос, което
породило съмнение в достоверността на договорената и заплатена стойност от
вносителя. Със съобщение по реда чл.22 пар.6 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
обективирано в писмо с рег.№32-406236/24.11.2022г./стр.44 по делото/, било
изготвено уведомление до жалбоподателя, че предстои издаване на решение, с
което ще се определи нова митническа стойност на декларираната стока по Митническите
декларации. В съобщението е указано, че новата митническа стойност ще бъде
определена в съответствие с разпоредбата на чл.74 § 3 от Регламент № 952/2013г.,
а именно на база налични данни в Съюза, констатирани в предоставена информация
в таблици с данни и износна митническа декларация от американските митнически
власти. Посочено е, че в хода на последващата проверка и извършения обмен с
официалните власти на САЩ са налице основания да се счете, че цената на
декларираната в МД стойност на стоката не представлява общата платена цена и същата
не може да бъде определена по реда на чл.70 § 1 от МКС. Била дадена възможност
за становище. От жалбоподателя били изискани и допълнителни документи, относими
към сделките, в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките,
съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Писмото
било получено на 28.11.2022г. видно от приложеното известие за доставяне. В
определения от митническите органи срок вносителят не предоставил допълнителни
документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, както и не изложил
становище по предприетата процедура за определяне на нова митническа стойност
на стоките, предмет на внос по МД.
Въз основа на
констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и
доказателствата, приобщени в административна преписка, Директорът на ТД Митница
Варна е издал оспореното в настоящото производство Решение. Органът е приел, че
не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната стойност и
липсват доказателства за извършени плащания към лицето, което е посочено за
продавач във фактурата, т.е. липсват доказателства за реално платена цена на
стоката. Предвид горното, възникналите съмнения, относно декларираната
митническа стойност не могат да бъдат отхвърлени. За внесените мотоциклети са
предоставени относими документи от страна на митническата администрация на САЩ,
които са получени в ЦМУ София, съгласно установената форма и ред и
представляват годно доказателство за извършената проверка. Резултатът от
направената проверка по линия на международното сътрудничество и представените
констатации, потвърждават съмненията, че декларираната стойност на внесените
стоки не представляват действително платената или подлежащата на плащане цена
на стоките при продажбата и за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, поради което митническата стойност не следва да се определи въз
основа на метода на договорната стойност. В изпълнение на чл.74 §1 от МКС,
органът е приел, че следва да бъде определена нова митническа стойност на
процесната стока, като са описани последователно вторичните методи за
определяне на митническата стойност, регламентирани в чл.74 §2 б."а"-
"г" от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и основанията за
неприложимост на същите по отношение на процесната стока.
Прието е,
че не може да се приложи метода по чл.74 §2 б."а" от Регламент (ЕС) №
952/2013 свързан с договорната стойност на идентични стоки, тъй като е
невъзможно да се съпоставят характеристиките на мотоциклетите, състоянието при
вносът им, изминати километри и др. данни за съпоставяне. Органът е приел също,
че не може да се приложи и методът по чл.74 §2 б."б" от Регламент
(ЕС) № 952/2013, свързан с договорната стойност на сходни стоки, Разпоредбата
на чл.74 пар. 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не може да бъде приложена,
предвид на това, че няма предоставена информация от вносителя за себестойността
на мотоциклетите от производителя. Не са установени декларирани и приети
митнически стойности за употребявани мотоциклети по марка и модел, с
първоначална регистрация и състоянието при вноса им, с произход САЩ, внасяни в
приблизително същия период от друг износител и от други дружества- вносители. Предвид
обстоятелството, че няма информация за техническото състояние на мотоциклетите,
практически е невъзможно да се установи сходна стока със сходни
характеристики/повреди, което прави невъзможно използването на този метод за
определяне на митническата стойност. Не би могъл да бъде приложен и регламентирания
в чл.74 § 2 буква в) от Регламент (ЕС) № 952/2013 трети вторичен метод за
определяне на митническата стойност на стоките, тъй като липсва база данни, за
единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза
най-голямото сборно количество от внасяните употребявани стоки, включително за
идентични и сходни стоки. Внесените употребявани превозни средства или
идентични или сходни превозни средства се продават на територията на Съюза или
държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да
бъдат приспаднати разходите за техния ремонт, за което също няма обективни
данни.
Въз основа
на изложеното за отсъствие на предвидените предпоставки, относими към методите
за остойностяване на процесните стоки по чл.74 §2 б."а" -
"г" от Регламент (ЕС) №952/2013, е прието, че е приложим метода на
разумните способи по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447. Цитираната разпоредба на регламента, предвижда, че когато
митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно
от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата търговията и
глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 „Стойност на стоките за митнически цели“ и
разпоредбата на чл. VII от ГАТТ. Предвид посочените норми, митническата
стойност е определена на база стойността обявена в предоставената електронна
износна декларация, приета като официален документ, както и информацията
предоставена с писмо per. № 32-74077/23.02.2023г. от министерството на
вътрешната сигурност на САЩ, „Митнически и граничен контрол“.
Въз основа
на тези факти, Директорът на ТД Митница Варна отказал да приеме декларираната
митническа стойност по трите МД и на основание чл.74 § 3 от Регламент (ЕС)
№952/2013 определил нова митническа стойност на процесната стока в размер на 13742,98лв.
(8353 USD х 1,61625лв. за 1 USD + 242,44лв. разходи за доставка до България) по
MRN 21BG002002044430R0/04.02.2021г.; 2. митническа стойност в размер на 6828,26
лв. (3948 USD х 1,66624лв. за 1 USD + 249,94лв. разходи за доставка до
България) по MRN 21BG002002059313Rl/20.10.2021г.
и митническата стойност в размер на 11186,72 лв. (6498 USD х 1,68272 лв. за 1
USD + 252,41 лв. разходи за доставка до България) по
MRN21BG002002060078Rl/01.11.2021г., както и
разпоредил да се коригира всяка митническа декларация в съответствие с
установените от органа нова митнически стойности. Във връзка с извършената
корекция е установена дължимата сума за доплащане в размер на мито- 722,76 лв.,
допълнително мито- 3011,48лв. и ДДС- 3156,03 лв., ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания.
По делото е
приложена цялата административна преписка по издаване на оспореният акт,
включително и е изготвен официален превод на митническите документи.
От така
установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок/ актът е връчен на 26.07.2023г. при депозирана жалба на
08.08.2023г./ от лице, което има правен интерес от провеждане на съдебен
контрол за законосъобразност на акт, който поражда за него правно задължение,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен административен орган, съобразно чл.101 §1 и
чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, във вр. с чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2 т.8
от ЗМ и чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013г. – Директора на ТД Митница Варна.
Атакуваният акт е обективиран в изискуемата писмена форма и при осъществяване
на последващ контрол по смисъла на чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ. Актът съдържа относими
за случая юридически факти, като е
цитирана приложимата правна уредба.
При издаване на процесното Решение съдът намира,
че са допуснати нарушения на приложимия процесуален и материален закон, поради
следните съображения:
Основният спор
между страните в настоящото производство е дали митническите органи са
обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 §2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия
регламент във вр. с чл.74 §3 от МК за определяне на митническата стойност по
процесния внос, както и налице са основанията за неприложимост на вторичните
методи по регламентирани в чл.74 §2 б."а" - "г" от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
Съгласно чл.70
§1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната
им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от
същия Регламент/. Съгласно чл.70 § 2 от Регламент (ЕС) №952/2013, действително
платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е
платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва
да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки. Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 §1
от Регламент (ЕС) №952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация, както предвижда правилото на чл.140 §1 от Регламента
за изпълнение (ЕС) №2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и след
предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140 §2 от Регламента
за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не
може се определи по реда на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) №952/2013 и се прилагат
вторичните методи по чл.74 §2 б."а"– б."г" от Регламент
(ЕС) №952/2013, както и резервният метод по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Съобразно действащата правна уредба за определяне на митническата
стойност, регламентираните методи са в отношение на субсидиарност– когато
стойността не може да се определи чрез прилагане на дадено правило, следва да
се приложи следващото правило в установената поредност, както правилно е
посочил и административният орган. В тежест на органа е обаче, при условията на
относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод по оспорените
решения. В случая, мотивирането на органа относно приложението на основния и
вторичните методи за остойностяване на стоките, преценено в контекста на
изискванията за основателни съмнения във връзка с декларираната договорна
стойност по чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, е извършено
формално и без относимите доказателствени източници.
Съдът приема,
че липсват както доказателства, така и аргументи в оспореното решение във
връзка с изложената последователност за остойностяването на стоките,
включително по метода по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Видно от мотивите в решението, органът без да
оспорва автентичността на представените към митническите декларации договори за
покупко-продажба на превозно средство от 11.11.2020г., 22.06.2021г. и
16.07.2021г., е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната
митническа стойност на стоката. Съмнението е обосновано с представената от
американските митнически органи Електронна информация за износ по отношение на
автомобила, в която е декларирана различна, по-висока стойност за изнесените
мотоциклети от американския доставчик. Въз основа на това е прието, че
декларираната митническа стойност не представлява действително платената или
подлежаща на плащане цена, поради което се отрича приложимостта на основния
метод по чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Съдът приема,
че този извод на органа е незаконосъобразен и необоснован. Както се посочи
по-горе, според правилото на чл.140 §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, за отхвърлянето на този метод са необходими основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане цена. Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело
С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките,
достатъчни за обосноваване на съмненията. От друга страна, практиката на съда
на ЕС по приложението на чл.140 §1 от Регламента за изпълнение налага виждането,
че процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда
намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани /вж. Решение
от 28.02.2008 г., Carboni, С-263/06, EU: С: 2008: 128, т. 52/. В случая административният
орган не е посочил причината за незачитане на данните за платената сума в
приложените от жалбоподателя документи, които са представени в превод на
български език в съдебното производство и установяват по категоричен начин
осъществени сделки с предмет процесните мотоциклети по вид и техническата
характеристика, цената на придобиване, размерът на разходите, формиращи
договорната стойност по чл.71 от Регламент (ЕС) №952/2013. В тази връзка се оборва
извода на административния орган, че не са налице предпоставките за прилагане
на договорната стойност по чл.70 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
От друга
страна органът се е позовал на представената от американските митнически органи
Електронна информация за износ по отношение на автомобила и в частност
митническа декларация за износ, в която е декларирана цена от 8353 USD, 3948
USD и съответно 6498 USD за изнесените три употребявани
мотоциклета от американския доставчик, действително индивидуализирани по марка,
модел и номер на шаси. Видно обаче от приложената по делото разпечатка от Електронна
информация за износ в превод на български език, а и в оригинал на английски
език, същата представлява файлове със сканирани документи,
представляващи Електронна експортна информация (EEI), които видно от текста на
писмото са еквивалент на износна декларация, от което следва да се направи
извод, че съдържащата се в тези сканирани документи информация е предоставена
от износителя или от упълномощен от него митнически представител. С оглед на
последното, съдържащата се в EEI информация не изхожда от властите на САЩ. Приложение
номер 2 към писмото, където фигурират трите мотоциклета, не притежава
характеристиките на официален документ, понеже не е посочен издател и липсва
подпис на лице, което го е съставило в кръга на службата си. Поради което, съдът
намира, че въпреки, че писмо рег. № 32-359976/24.10.2022г. е официален
документ, предоставените с това писмо EEI не са такъв и нямат обвързваща съда
материална доказателствена сила.
Предвид
изложеното, съдът намира, че в случая липсва официален документ, в който
изрично да е посочено, че представените договори за покупко-продажба при вноса
на стоката са неистински или с невярно съдържание. Липсват също така данни, че
в резултат на извършено разследване или проверка по линия на международното
сътрудничество, по установената форма и ред от Американските митнически власти
са проверени и потвърдени като истински документите, свързани с продажбата на мотоциклетите,
издадени от техния продавач, а също така и размера на действителната сума,
която е получена от продавача във връзка с тази продажба. След като
митническите органи са имали съмнения, относно декларираната митническа
стойност, същите е следвало да положат усилия да установяват каква е действителната
продажна цена на автомобила, включително и чрез събиране на информация от трети
лица, съответно да докажат, че отразената във фактурата стойност не е реално
платената или подлежаща на плащане цена.
Тежестта за
доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като
последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа
стойност. Общото правило на чл.22 §7 от Регламент (ЕС) №952/2013 изисква
митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и
вносителят следва да е уведомен за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност. В настоящия случай това изискване не е спазено. От жалбоподателя към
МД са били приложени документи, обосноваващи декларираната митническа стойност,
но митническият орган не ги е анализирал. Горното сочи на необоснованост на
съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност в нарушение на
чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, от което следва, че отказът
на органа да приложи метода по чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е немотивиран
и недоказан, а оспореното решение е незаконосъобразни като противоречащо на
материалния закон.
Независимо от
горното, доколкото органът е формирал изводи във връзка с вторичните методи за
определяне на митническата стойност, както и са налице възражения в жалбата в
тази връзка, съдът намира, че следва да се произнесе и в тази част. За да се
изключат като приложими методите по чл.74 §2 б."а" – б." г"
от Регламент (ЕС) №952/2013, в решението са изложени мотиви за това, че не е
налице достатъчно пълна и изчерпателна информация със сходни характеристики и състояние
на стоката. Сочи се и недостатъчната наличност на информация относно декларираната
митническа стойност за допуснати за свободно обръщение идентични или сходни
стоки, внос от САЩ. Констатациите са незаконосъобразни и в противоречие със
събраните доказателства. Към МД са налице придружаващи документи– договор,
товарителница, служебна бележа от вещо лице, в които се съдържат конкретни
данни за внесения мотоциклет. Следователно, обратно на приетото от органа,
описанието на стоката е достатъчно с оглед данните в събраните документи. В
същите има и конкретни данни, относими към дефинициите за идентични или сходни
стоки по чл.1 §2 т.4 и т.14 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но
информацията е останала извън преценката на издателя на оспорените решения,
поради което формираните изводи за неприложимост на вторичните методи за
остойностяване са незаконосъобразни. Съдът намира, че в случая напълно формално
от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности
за определяне на митническата стойност по чл.74 § 2 от МКС, без каквито и да е
аргументи, касаещи съответните хипотези, като единствено е посочено, че не са
установени данни за съответните показатели.
Предвид
изложеното, съдът приема за незаконосъобразен отказа на органа да приложи
методите по чл.74 §2 б."а" – б."г" от Регламент (ЕС) №952/2013
във вр. с правилата на чл.141-чл.143 от Регламента за изпълнение. Вследствие на
горното, недоказан и незаконосъобразен е изводът в оспореното решение за това,
че поради изчерпването на предходните методи, следва приложимост на резервния
метод за определяне на митническата стойност на стоките по чл.74 §3 от
Регламент (ЕС) №952/2013. Както е посочил и административният орган, хипотезата
на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) №952/2013 представлява последна възможност за
остойностяване на внесените стоки, но основната и единствена предпоставка за
прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички други възможности. Спорен
е въпросът относно т. нар. "резервен метод" по смисъла на чл.144 от
Регламента за изпълнение във вр. с правилото на чл.74 §3 от Регламент (ЕС)
№952/2013. Посочените норми от съюзното право изискват прилагане на разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на визираните
споразумения и въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза.
Това правило, доразвито в чл.144 §2 от Регламента за изпълнение, забранява на
органа да използва произволно определени или фиктивни стойности. Съдът счита,
че в случая забраната по чл.144 §2 б."ж" от Регламента за изпълнение
е нарушена. Безспорно е, че органът е определил митническата стойност на стоката
по данни на разположение на страната вносител, като се е позовал на неофициални
такива. При това положение е нарушено изискването на чл.74 § 3 от Регламент
(ЕС) №952/2013 за използване на налични данни на митническата територия на
Съюза. Изложеното навежда на извод за произволно определен стойност на стоката,
което противоречи на изискванията за прилагане на разумни способи и сочи на
незаконосъобразност на метода по чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013.
От така
установеното фактическо и правно положение, съдът приема, че незаконосъобразно е
определена нова митническа стойност на стоката от страна на митническите
органи, поради което, като е отказал приемането на декларираната договорна
стойност на процесната стока и е определил нова такава, Директорът на ТД
Митници Варна е постановил незаконосъобразен административен акт. С оглед
незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките,
незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на жалбоподателя
за Мито и ДДС на стоката, за която е подадена митническата декларация, както и
лихва върху определените суми, поради което обжалваното решение подлежи изцяло
на отмяна.
Съобразно
изхода на спора и направеното своевременно искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски, ведно с приложен списък, то следва ответната страна на
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски общо в
размер на 1960.00 лв., от които внесена дължима държавна такса в размер на 10.00
лв., и договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на
1 950.00 лв. В тази връзка направеното възражение от ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй
като е към минимума определен в разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло по жалба на П.Е.М. с ЕГН:
********** ***, Решение на Директор на ТД Митница Варна с рег. №
32-481485/19.07.2023г., издадено към MRN 21BG002002044430R0/04.02.2021г.; MRN
21BG002002059313R1/20.10.2021г. и MRN 21BG002002060078R1/01.11.2021г.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Варна да заплати на П.Е.М. с ЕГН: **********
***, сумата 1960.00лв. / хиляда деветстотин
и шестдесет лева/ лв., представляваща направените по настоящото дело
разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р
България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
Съдия: