Определение по дело №682/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 992
Дата: 20 декември 2019 г.
Съдия: Севда Христова Дойнова
Дело: 20194300500682
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Ловеч, ..………..2019г.

 

Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

               ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                  ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.д.№682 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба от Дирекция „Социално подпомагане” - Луковит против Определение №272 от 11.11.2019г. постановено по ч.гр.д.№520 по описа за 2019г. на Районен съд – Луковит, с което е обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №356 от 15.08.2019 г. и е прекратил производството по делото поради недопустимост.

Жалбоподателят счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Направеният от заповедния съд извод, че Дирекция „Социално подпомагане” - Луковит не е юридическо лице и не е разпоредител с кредити, поради което не може да участва в гражданския процес като надлежна страна, е неправилен.Твърди, че действително Дирекцията не е юридическо лице, но от това не следва, че не може да предявява искове, тъй като нейният ръководител може да се разпорежда с бюджет. Видно от представеното пълномощно №РДО05-0315/23.05.2018г. на Изпълнителния директор на Агенция „Социално подпомагане /по делото няма приложено пълномощно/, се установява, че директорът на Дирекция „Социално подпомагане” - Луковит има делегиран мандат  и може да предявява искове и да е надлежна страна в производството. Позовава се на чл.16, т.5 от Устройствения правилник на Агенцията, където е регламентирано, че дирекциите извършват всички плащания на лицата и сумите се превеждат по банкова сметка ***. Смята за неправилен и изводът на Районен съд - Луковит, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.101 от ГПК, поради липсата на процесуална правоспособност, и че същата е поправима, като цитира /Определение №196 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№842/2009г., ІІ т.о. ТК/.

Моли, ако съдът приеме, че Дирекция „Социално подпомагане” - Луковит е ненадлежна страна в процеса, да отмени атакуваното определение и да върне делото на Районен съд - Луковит за извършване на разпоредените му с чл.101, ал.1 от ГПК процесуални задължения.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК, от заявител, срещу определение, с което е прекратено заповедното производство, поради недопустимост, като по същество съдът приема следното:

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.№520 по описа за 2019г. на Районен съд – Луковит е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от Дирекция „Социално подпомагане” – Луковит, с искане да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника С.Г.Н., ЕГН ********** за парично вземане в размер на 732.79 лева – главница /месечна помощ по реда на чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане за периода от 01.01.2014г. до 30.09.2014г. в общ размер на 601.35 лева и целева помощ за отопление на основание Наредба №РД-07-5/161.05.2008г. на МТСГ в размер на 131.44 лева за отоплителен сезон 2014г. – 2015 г., ведно с лихвите: 0.88 лева от 19.02.2014г. до 14.11.2014г.; 3.46 лева от 18.03.2014г. до 14.11.2014г.; 4.26 лева от 15.04.2014г. до 14.11.2014г.; 1.86 лева от 16.05.2014г. до 14.11.2014г.; 6.62 лева от 17.06.2014г. до 14.11.2014г.; 2.91 лева от 21.08.2014г. до 14.11.2014г.; 2.11 лева от 12.09.2014г. до 14.11.2014г.; 0.28 лева от 16.10.2014г. до 14.11.2014 година.

Районен съд – Луковит е издал Заповед №356 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 15.08.2019г., с която разпоредил  длъжникът С.Г.Н., ЕГН ********** да заплати на „Дирекция социално подпомагане” - Луковит сумата 732.79 лева – главница / месечна помощ по реда на чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане за периода от 01.01.2014г. до 30.09.2014г. в общ размер на 601.35 лева и целева помощ за отопление на основание Наредба №РД-07-5/161.05.2008г. на МТСГ в размер на 131.44 лева за отоплителен сезон 2014г. – 2015 г., ведно с законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, ведно с лихвите: 0.88 лева от 19.02.2014г. до 14.11.2014г.; 3.46 лева от 18.03.2014г. до 14.11.2014г.;  4.26 лева от 15.04.2014г. до 14.11.2014г.; 1.86 лева от 16.05.2014г. до 14.11.2014г.; 6.62 лева от 17.06.2014г. до 14.11.2014г.; 2.91 лева от 21.08.2014г. до 14.11.2014г.; 2.11 лева от 12.09.2014г. до 14.11.2014г.; 0.28 лева от 16.10.2014г. 14.11.2014 година.

С Определение №272 от 11.11.2019г. постановено по ч.гр.д.№520 по описа за 2019г. Районен съд – Луковит е обезсилил Заповед №356 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 15.08.2019г. и  прекратил производството по делото поради недопустимост.

Заповедният съд е изложил мотиви в насока, че заявителят Дирекция „Социално подпомагане” - Луковит представлява неперсонифицирано държавно учреждение, което не е ЮЛ, а представлява териториално поделение на Агенция „Социално подпомагане”. В случая не се касае за отклонението визирано в чл.27, ал.2 от ГПК. Дирекцията не е разпоредител с кредити и следователно не може да участва в гражданския процес като надлежна страна. Освен това е приел, че не е налице и особената хипотеза на чл.14б ал.2 от ЗСП – Дирекцията да инициира производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на влязла в сила мотивирана заповед за възстановяване на получена социална помощ, ведно със законната лихва. Достигнал е до извода, че Дирекция  „Социално подпомагане - Луковит не е надлежна страна и не може да инициира производство по реда на чл.410 от ГПК, и в случая не може да се приложи и разпоредбата на чл.101 от ГПК, след като се касае за публичноправно, а не за гражданскоправно правоотношение.

Настоящата инстанция приема, че Определение №272 от 11.11.2019г. постановено по ч.гр.д.№520 по описа за 2019г. на Районен съд – Луковит , с което е обезсилена  Заповед за изпълнение на парично задължение №356 от 15.08.2019г. и прекратено производството по делото, поради недопустимост, следва да бъде обезсилено.

Заповедният съд може да обезсили заповедта за изпълнение само в изрично посочените от закона случаи - чл.411, ал.2, т.3 и т.4, чл.414а, ал.4 и ал.6, чл.415, ал.5 от ГПК, но не и в настоящия случай. Постановяването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не попада и в кръга на актове по чл.253 от ГПК, тъй като в тази заповед е инкорпорирано разпореждане за издаване на заповед за изпълнение.

При гореизложеното обжалваното определение следва да бъде обезсилено, като недопустимо.

Делото следва да се върне на Районен съд - Луковит за продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл.415 от ГПК, като евентуално при предявяване на иск за вземането, съдът в исковото производство ще съобразява наличието на активна процесуална легитимация и допустимост на производството.

Водим от горното Окръжен съд - Ловеч

 

                               О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

 

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Определение №272 от 11.11.2019г. постановено по ч.гр.д.№520 по описа за 2019г. на Районен съд – Луковит и

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

             

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

                                                                                        

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: