№ 564
гр. Плевен, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Д. Н. Б.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500743 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1199/11.08.2022 г., постановено по гр. дело № 108/2022 г.
по описа на Районен съд – гр. Плевен, съдът е отхвърлил предявения от Н. Й.
Н., ЕГН ********** със съдебен адрес: бул. „С.” №***, С. **, против Д. Г. Л.
с адрес: гр. Ч.Б. , ул. „К.Б.” №*, бл.*, вх.*, ап.*, иск на основание чл.45 от ЗЗД
за сумата от 50,00 лв. претендирано обезщетение за причинени на 10.04.2019
год., на 11.04.2019год., на 05.08.2019 год. и на 13.08.2019 год. имуществени
вреди, в резултат на отказ на ответницата да предостави на ищеца договор,
сключен между Сдружение на собствениците гр. Ч.Б., ул. „К.Б.“ №*, бл.* и
Кмета на Община - Ч.Б., като неоснователен и недоказан.
Срещу решението на Плевенски районен съд е постъпила въззивна
жалба от Н. Й. Н. чрез пълномощника му – адв. Г. С. от САК, в която се
изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно и с
много логически противоречия. Въззивникът твърди, че все още не е получил
оригинал на процесния договор № ***, който Община – Ч.Б. е предала на г-
жа Д. Л.. Първоинстанционният съд не е кредитирал отговора на Община – гр.
1
Ч.Б., в който се твърди, че Общината е предоставила процесния договор на г-
жа Д. Л., г-жа Д. Л. твърди, че не е получавала договор № *** и не е
представила доказателства за това твърдение, като съдът е записал само
изявленията на г-жа Л. и този спор е останал неразрешен, а в мотивите на
решението не е изяснено кое твърдение е вярно. Мотивите на съда са неверни
и неправилни и относно водената кореспонденция с препоръчана пратка от
13.06.2019 г., с която въззивникът е поискал от въззиваемата Д. Л. да му
предостави процесния договор, но поради бездействието на г-жа Л. е бил
принуден да предприеме действия по реда на ЗДОИ, т.е. това е причинно-
следствената връзка между отговора /бездействието/ на г-жа Д. Л. и
направените разходи за кореспонденция. На следващо място, въззивникът
твърди, че с оглед представените доказателства – ж.п. билет от 13.08.2019 г. и
приходна квитанция от Община – Ч.Б. от 13.08.2019 г. са доказани
направените от същия транспортни разходи и разходи за копиране на
процесния договор и документацията към него. Моли Окръжния съд, предвид
многото съществени пропуски за установяване на истината по делото и
избирателното разглеждане на представените доказателства по делото,
неразрешаване на противоречието между твърденията на Община – Ч.Б. и
ответника в първоинстанционното производство за предоставяне на договор
№ ***, да върне делото на Районен съд – гр. Плевен за разглеждане от друг
съдебен състав, а в случай, че счете делото за изяснено, да отмени
първоинстанционното решение и да уважи исковата молба. Претендират се
направените разноски по чл.80 от ГПК.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата Д. Г. Л..
В съдебно заседание въззивникът Н. Й. Н. се явява лично, като
поддържа въззивната жалба и изразява становище, че шест години този
договор никой не го е виждал, не знаят какво става, като в договора е казано
на кой се предоставя.
В съдебно заседание въззиваемата Д. Г. Л. се явява лично, като заявява,
че не е виновна и на нея нищо не й е дадено.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
2
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението в неговата
цялост.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото. Предвид заявените в жалбата
оплаквания въззивният съд следва да се произнесе само по тях.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, с оглед на
което за да бъде ангажирана отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) деяние (действие или
бездействие); 2) което е противоправно, 3) вина (която с оглед презумцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презумира); 4) вреди и 5) причинно-следствена
връзка между деянието и настъпилите вреди. Липсата на който и да е от тези
елементи на деянието води до неоснователност на претенцията. Така
изброените обективни елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по
аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК и липсата на една от така изброените
предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Единствено
субективният елемент от състава на деликта - вината, разбирана като
конкретно психично отношение на лицето - изпълнител към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
3
Основният обективен елемент от фактическия състав на иска по чл. 45
от ЗЗД е извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона
правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията
на естествените права.
Съдът намира, че в случая не са налице елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно
деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
вина.
В конкретния случайе установено, ответницата е управител на
Сдружение на собствениците/СС/ на жилищна сграда, находяща се в гр.Ч.Б.,
ул.К.Б. *, вх. * и *, в чиято сграда жилищен имот притежава и въззивникът, за
което са налице писмени доказателства. Установено е, че в това си качество
въззиваемата е подписала Договор от 11.6.2016 г. от името на сдружението за
саниране на жилищен блок по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-
2020 год. с Община гр.Ч.Б.. Не е спорно, че санирането е извършено
некачествено, което е дало основание да бъде подаден сигнал до Прокуратура
на РБ, вкл. до Омбудсман на РБ, като понастоящем се извърват проверки.
Съществен в случая е факта, че въззиваемата е подписала договор с
Общината като орган по финансирането, а не със самия извършител на
строителните дейности. Подаването на заявление и подписването на договор
несъмнено не съставлява противоправно поведение от страна на
въззиваемата. Твърдението, че тя е „укривала“ договора не е подкрепено от
никакви доказателства. От самата искова молба става ясно, че въззивникът се
е снабдил с такъв от Община Ч.Б.. Също недоказано е и твърдението, че
поради „укриването“ на договора не е могъл да защити правата си и да се
констатират неизпълнените и некачествено изпълнени дейности по
санирането.
Няма данни по делото, нито доказателства, че самата въззиваема е
разполагала с екземпляр от договора, независимо, че го е подписала. Второ
няма данни ищецът – въззивник да е искал от нея представяне на този договор
– налице са твърдения, но не и доказателства. Трето, дори и въззиваемата да е
разполагала с този договор и да не го е предоставила на въззивника, няма
причинна връзка между това й поведение и некачествено изпълнените и
4
неизпълнени дейности по обновяване на жилищната сграда. Както бе
посочено по-горе този договор не съдържа ангажименти относно видовете и
количествата на строителните дейности, които ще бъдат изпълнени
фактически. В него изцяло в задължение на Общината е изготвянето на
документация, финансирането на проекта, избор на изпълнител и определяне
на конкретните СМР, както и контрола по изпълнението им и приемането им.
След като Сдружението на собствениците няма отговорност за тези действия,
то няма как и подписалият договора негов представител да носи такава.
Следва да се има предвид, че този договор не може да бъде прекратен от СС
след възлагане на СМР от страна на Общината – чл.9 ал.3.
По делото няма доказателства за каквото и да било виновно поведение
от страна на въззиваемата. Дори твърдяното „укриване“ на договора да беше
установено, същото не представлява противоправно поведение, защото няма
нарушено законово задължение. Същевременно търпените вреди – разходи за
копиране на документи и пътувания до гр.Ч.Б. не са в причинно следствена
връзка с поведението на ответницата, а са резултат от некачествено
изпълнение на обновяване на жилищната сграда, в която се намира имота на
въззивника. Тези вреди са причинени от изпълнителя на СМР и единствено
Община Ч.Б., като възложител на тези СМР следва да следи за тях и да търси
съответната отговорност. Такива права няма СС, а още по-малко
представителя физическо лице.
Тъй като липсва противоправно поведение и причинно следствена
връзка между него и настъпилите вреди то съдът счита предявеният иск не е
доказан по своето основание и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед на всичко гореизложено Окръжният съд приема, че
обжалваното решение на Плевенски районен съд е валидно, допустимо,
обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на
Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това
следва да бъде потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на
изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция
препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.271 ал.1 ГПК Решение № 1199/11.08.2022
г., постановено по гр. дело № 108/2022 г. по описа на Районен съд – гр.
Плевен, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6