РЕШЕНИЕ
№ 2510
гр. Варна, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110115384 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г. Т. Г., ЕГН ********** против "С."
ЕООД, ЕИК * осъдителен иск с правна квалификация по чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 35 000.00 лева (тридесет и пет хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания, причинени в резултат на настъпила на 22.12.2022 г. трудова
злополука в гр. В., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на
злополуката (22.12.2022 г.) до окончателното погасяване на задължението.
С определение № 2732 от 06.03.2024 г., постановено по делото, на основание чл. 219,
ал. 1 от ГПК, съдът е конституирал ЗАД „А.“ АД в качеството му на трето лице-помагач
на страната на ответника „С.“ ЕООД.
Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответникът са страни по трудово
правоотношение, учредено въз основа на трудов договор, сключен на 28.11.2022 г., по което
изпълнявал строително – монтажни дейности с месторабота в гр. В..
Сочи се, че на 22.12.2022 г. при изпълнение на трудовите си задължения и по-
конкретно при извършване на монтаж на гипсокартон по таван на жилище, е паднал от
стълба и си е наранил крака. След като му е оказана първа помощ, ищецът е закаран до
спешното отделение на МБАЛ „С. А. В.“ АД, където е диагностициран с тежка травма на
ахилесовото сухожилие – „руптура“. Впоследствие му е назначено оперативно лечение,
изразяващо се в зашиване на руптурата на сухожилието и поставяне на гипсова
имобилизация, като след това е изписан за домашно лечение. Сочи се, че оперативната
интервенция на крака е извършена на 28.12.2022 г. Излага се, че на 31.12.2022 г. Г. Г. е
изписан, като според назначеното лечение на 14-я ден е следвало да се свалят конците, а в
продължение на тридесет дни крайникът е следвало да бъде напълно обездвижен, като
ищецът се е придвижвал с помощни средства до месец юни 2023 г. Поддържа се, че в
продължение на шест месеца се е лекувал от последствията на получената травма, като
заради обездвижването и невъзможността да се грижи за себе си и нуждите си, грижи за
него е полагала съпругата му. Травмата е довела и до психически проблеми, като в
продължение на три месеца след изписването му е бил абсолютно безпомощен, не е можел
1
да се движи и да извършва сам хигиенно – санитарното си обслужване, което е довело до
психическо затормозяване и чувство на безпомощност и безполезност. Твърди, че е потърсил
психологическа помощ няколко пъти, но поради невъзможност за заплащане на
психологическите консултации не е успял да проведе такова лечение. Ищецът посочва,
че поради непрестанни болки в засегнатия крак и продължаващото състояние на трудна
подвижност на 30.06.2023 г. му е направен допълнителен преглед от съдов хирург, който
установил наличие на тежък тромбофлебит и му е назначил лечение за период от шестдесет
дни и че до момента леко накуцва и търпи болка в областта на извършената операция.
Посочва, че и към днешно време извършва рехабилитационни манипулации и раздвижване
на крака. Сочи се, че Г. Г. все още не се е върнал към трудовите си задължения и търпи
загуби поради временната си нетрудоспособност.
Поддържа се, че ответникът има сключена застраховка „Трудова злополука“ със
застрахователно дружество „А.“ АД и че към застрахователя е предявена претенция за
доброволно уреждане на отношенията. В отговор на това искане на ищеца е преведена сума
от 35,50 лв., като от застрахователното дружество е посочено, че лимита на отговорността
по полица „Трудова злополука“ се покрива до тази сума.
Ищецът заявява готовност за извънсъдебно уреждане на спора чрез постигане на
спогодба въз основа на взаимни отстъпки и компромиси.
С оглед претърпените неимуществени вреди, по същество се моли искът да бъде
уважен изцяло.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който искът
се оспорва по основание и размер. Работодателят не оспорва, че с ищеца са страни по трудов
договор и че е настъпила на 22.12.2022 г. трудова злополука, но твърди, че същата е
настъпила в резултат на проявена от ищеца груба небрежност. Излага, че работникът е бил
инструктиран за условията на труд на строителния обект, за работата, която следва да
изпълнява, като същият не е спазил инструкциите за безопасност и се е качил на пачка от
стиропор, вместо на стълба, т.е. оспорва посочения от ищеца механизъм на причиняване на
трудовата злополука – падане от стълба. Сочи се, че от разследването на трудовата
злополука от НОИ се установява, че е налице причинно – следствената връзка между
противоправното и представляващо груба небрежност действие на работника и настъпилата
трудова злополука, поради което е инвокирано и възражение за съпричиняване в размер на
99%. Поддържа се, че ищецът е съзнавал извършването на грубо нарушение на трудовата
дисциплина и правилата за безопасност на труда, съзнавал е възможните опасни последици
в случай падане от височина и е предвиждал настъпването им, но явно лекомислено се е
надявал, че те няма да настъпят, поради което е съпричинил резултата. Твърди се още, че в
деня на настъпване на трудовата злополука, на ищеца не му е дадено нареждане от прекия
му ръководител за залепване на гипсокартон, като ищецът самоволно е решил да помага на
свой колега.
Оспорва причинно-следствената връзка между инцидента и увреждането на
крайника, а именно руптура на ахилесовото сухожилие. Твърди се, че в резултат от
злополуката ищецът вероятно е получил лека травма на десния крак, която вследствие на
непотърсената лекарска помощ в рамките на следващите 24 часа след инцидента е настъпила
руптурата на ахилесовото сухожилие. Отделно, се сочи, че ищецът е отказал навременното
оперативно лечение, с което е довел до усложняване на травмата.
По същество моли съдът да отхвърли частично предявения иск, като редуцира
размера на търсеното обезщетение с оглед принципа за справедливо обезщетяване на
неимуществените вреди и релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, на основание чл. 201, ал. 2 от КТ.
С молба-становище от 31.05.2024 г. третото лице – помагач на страната на
ответника „С.“ ЕООД иска да се отмени определението, с което съдът е конституирал „ЗАД
А.“ АД като трето лице – помагач на страната на ответния работодател, поради липса на
правен интерес. При условията на евентуалност се присъединява към всички оспорвания,
възражения и доказателствени искания на ответника. Твърди, че е заплатил по полицата
„Трудова злополука“ в полза на ищеца сумата от 35.50 лева и с това се сочи, че е
удовлетворен интересът на ищеца по полицата „Трудова злополука“.
2
В хода на проведеното о.с.з., в което е дадено ход на устните състезания, ищецът,
редовно призован, не се явява лично и не се представлява. Ответникът, редовно призован за
същото о.с.з., представлява се от адв. С. Н., чрез която поддържа отговора на исковата
молба. Третото лице-помагач на страната на ответния работодател, редовно призовано, не се
представлява в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба, отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от
тези факти, които се констатират по несъмнен начин и от ангажираните писмени документи,
надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК, гласни и експертни доказателства.
Фактите по делото са следните:
Видно е от представената по делото справка по описа на НАП, че страните по делото
са били страни по срочен трудов договор, сключен на 28.11.2022 г. до 29.06.2023 г., като
ищецът е заемал длъжността „работник, строителство с код по НКПД: 93120003“ срещу
насрещното задължение на ответника да заплаща уговореното трудово възнаграждение.
От ангажираната длъжностна характеристика на ищеца е видно, че последният в
ежедневната си работа при изпълнение на задълженията си е подчинен на техническия
ръководител и е длъжен да спазва всички мерки за безопасност по време на работа.
Безспорно е, че на 22.12.2022 г. ищецът е претърпял злополука, която е декларирана
от ответника като трудова и е призната като такава с разпореждане № 5104-03-15 от
23.01.2023 г. на НОИ ТП – гр. В.. От официалния свидетелстващ документ /разпореждането
на НОИ/, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила по арг. от чл. 179,
ал. 1 от ГПК, се констатира по несъмнен начин, че на 22.12.2022 г. ищецът през работното
време и при изпълнение на трудовите си задължения като работник строителство,
извършвайки монтаж на гипсокартон по тавана на жилище, е стъпил върху пачка от
стиропор с височина около 50 см, като без да види стъпва на лист стиропор, който стърчи
извън пачката, в резултат на което той се счупва и ищецът пада на десния си крак,
влседтсвие на което получава травма на ахилесовото сухожилие на десния крак, довела до
неговата временна неработоспособност.
Видно е, че административният акт е съставен въз основа на декларация за трудова
злополука с вх. № 5101-03-5 от 10.01.2023 г. Декларацията е депозирана от работодателя въз
основа на протокола от 09.01.2023 г., съставен от комисия в състав: Д. Н. Н., Ц. Ж. М., М. П.
М. и С. Т. С.. Видно е от протокола, че злополуката е настъпила в апартамент в новострояща
се жилищна сграда, находяща се в * по време на монтаж на гипсокартон по таван в жилище.
Служителят не е използвал предоставената му стълба, а е ползвал неподходящо средство –
набор от листи стиропор и не е спазил инструкциите за безопасна работа, разписани в
ежедневния инструктаж, в резултат на което е загубил равновесие и стъпил на криво.
Протоколът е в унисон и с обясненията, дадени от самия ищец /л. 101/.
От представеното платежно на л. 43 е видно, че в полза на ищеца на 26.05.2023 г. е
изплатена сумата в размер на 35.50 лева от страна на ЗАД „А.“ АД, представляваща
обезщетение по повод настъпилата злополука.
От приобщените преписи от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа
е видно, че ищецът е преминал през начален инструктаж на 24.11.2022 г. и 30.11.2022 г., като
на същия му е издадена и служебна бележка за това с № 182/30.11.2022 г. Ищецът е
преминал и през инструктаж на работното място на 29.11.2022 г. и 05.12.2022 г. Ищецът е
преминал успешно и през изпит за допускане до самостоятелна работа с тежести и на
височина /л. 91/.
Представена е и декларация, от която е видно, че ищецът е запознат с инструкциите
по безопасност и здраве; правилника за вътрешния трудов ред; опасностите и оценката на
риска за длъжността му; плана за евакуация при пожар и аварии; плана за действие при
пожари; правилата за организация на работна заплата; длъжностната си характеристика; че е
получил лични предпазни средства и специално облекло.
3
От представените медицински документи и заключението по назначената СМЕ се
констатира, че свързаното с инцидента травматично увреждане се обобщава в диагнозата
руптура (разкъсване) на ахилесовото сухожилие на десния крак. Най-честата причина са
разкъсване на ахилесовото сухожилие е травма, чрез директен удар или индиректно при
силно разтягане на сухожилието от екстремно свиване на ходилото към подбедрицата.
Другите причини, обобщени като болестни - могат да се разглеждат като условия, които
улесняват увредата при минимални натоварвания, при патологични позиции или от вродени
състояния.
В лечебния процес на руптурата на сухожилието основният момент е максималното
сближаване на двата разкъсани края. Това може да се постигне консервативно чрез
имобилизация в определена позиция с максимално изпънато ходило или оперативно чрез
налагане на шевове. След пълна руптура на сухожилието, оперативната интервенция е
препоръчителна. Оперативното лечение в случая е отсрочено със седмица, като от
наличните данни не става ясна конкретната причина за първоначалния отказ, дали след
информиране за рисковете или по други обективни причини. Интервенцията е в относително
допустим интервал след травмата и която като вид увреда не налага изключителна спешност.
Когато се касае за травматична увреда на ставни връзки, сухожилия, мускули, основните
симптоми са болката, затруднени движения, нестабилност на ставата, което е придружено от
нарастващ с различен темп оток. Проявата на кръвонасядане, ако не се касае за директна
увреда и разкъсване на по-голям кръвоносен съд обичайно се наблюдава след часове, дори
денонощия след травмата. При условие че крайникът продължава да се натоварва
непосредствено след травмиращото механично въздействие, може да се очаква влошаване
или „разширяване“ на първоначалната увреда и да доведе до допълнителни усложнения.
Обездвижването е задължително и след оперативната интервенция, след което следва
дозирано постепенно свиване на ходилото, възможно с променена поза на имобилизация.
Поне месец след травмата крайникът не трябва да се натоварва и придвижването се
осъществява без негово участие, чрез помощни средства. Първичната помощ при травма от
подобен вид включва обездвижване на крайника, евентуално поставяне на лед или студен
компрес и търсене на лекарска помощ за установяване точната степен на увреда. В случая
медицинска помощ, в частност адекватно спрямо състоянието поведение, е осъществено
близо денонощие след травмата, а препоръчителната интервенция е извършена седмица след
това, което е отсрочено във времето, но в допустимия интервал за този тип инвазивни
процедури.
На ищеца му е препоръчано оперативно лечение, което той първоначално отказва. На
същия етап е наложена гипсова имобилизация, а оперативната интервенция е проведена
седмица по-късно, на 30.12.2022 г. в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св.
А.- В.“. Операцията е проведена под спинална анестезия и се изразява в перкутанен шев на
сухожилието, след което крайникът е отново имобилизиран. Съгласно наличните
медицински документи, проследяващи състоянието във връзка с травмата, е регистрирано
усложнение - дълбока тромбоза на венозни съдове от дясната подбедрица. Усложнението е
лекувано медикаментозно, като е отчетен добър резултат. Не са констатирани данни за
развитие на животозастрашаващи симптоми във връзка с тромбозата. Проследявайки
наличната медицинска документация, включително болничните листи за временна
нетрудоспособност, към петия и шестия месец след травмата движенията на крайника са
възстановени, но са отразени последици от венозната тромбоза. Не са издавани
продължения на временната нетрудоспособност и ТЕЛК решения.
В разгледаната медицинска документация не се съобщава и не се установяват
симптоми от придружаващи системни заболявания. Няма данни за назначавано лечение във
връзка с хронични заболявания. Данни за установени признаци на вродени, хронични или
дегенеративни заболявания, водещи до намалена здравина, в частност до по-лесна ранимост
на сухожилията при пострадалия също не се установяват.
Процесът на възстановяване зависи от множество фактори и най-вече от това каква е
степента на увредата и предприетия метод на лечение довел ли е до анатомично
възстановяване на засегнатата структура. В конкретния случай има данни за назначени
рехабилитационни процедури още в края на първия месец след травмата. Според
информацията от ищеца общо е провел три курса физиотерапия, но резултатите от това не са
4
регистрирани в наличните медицински документи. Косвено, по наличните данни за
обективното състояние при прегледите, може да се приеме, че във връзка с движенията и
възстановяване не сухожилието няма отклонения от възстановителния процес.
Неблагоприятните последици произхождат от настъпилите съдови усложнения.
В заключение вещото лице сочи, че хронологично проследено на база медицинска
документация лечението е преминало през няколко етапа. В условията на спешност е
поставена гипсова имобилизация, която е един от възможните начини за лечение, като все
пак е препоръчан по-удачния вариант са възстановяване - оперативен. Интервенцията е
проведена в период на хоспитализация на 30.12.2022 г. След приключване на болничното
лечение дадените препоръки са включвали сваляне на конците на 14 постооперативен ден,
имобилизация за 30 дни, придвижване с помощни средства, и последваща рехабилитация с
проследяване в амбулаторни условия. Ранното проследяване обичайно се извършва в
местата, посочени в епикризата, в случая МЦ „Св. А.“, където би следвало да са
осъществени прегледите в първия месец от лечението. Най-често срещаната практика е
извършените манипулации и евентуални допълнителни назначения да се вписват върху
копието на епикризата, предназначено за пациента и/или в амбулаторна книга. В случая не
се откриват данни нито за конкретно педписаните препарати, нито за времето на
контролните прегледи.
От документално отразените прегледи е наличен такъв в началото на месец февруари
2023 г., при който са отчетени основания за удължаване срока на временната
нетрудоспособност. Установяват се също така информация за назначените
физиотерапевтични процедури, както и конкретното лечение, назначено във връзка с
развилата се дълбока венозна тромбоза. В рамките на шест месеца са издавани болнични
листи за временна нетрудоспособност, което се предхожда от решение на специализирана, в
случая ортопедична ЛКК.
Изпълнението на дадените предписания при домашно-амбулаторния режим на
лечение изцяло зависи от нагласата и волята на пациента, както и отговорността му към
собственото здраве. Провеждането на контролни или консултативни прегледи също е по
негово желание.
Предвид предприетото оперативно лечение очаквания период за възстановяване, без
развитие на усложнения, е от порядъка на 3,5-4 месеца. Това е времето, при което крайника
възвръща функцията си и може да поеме съответното натоварване.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и допълва, че усложненията са в
резултат на другите констатирани състояния – тромбозата на венозните съдове на
подбедрицата, това е нещото, което е установено на покъсен етап от съдов хирург, и там
вече има два проведени прегледа, с назначено лечение и с отчетено подобрение, след
назначеното лечение. Тромбозата на венозните съдове обаче вещото лице не го свързва с
увреждането на сухожилието по категоричен начин, защото трябва да се изключи, че преди
това ищецът е нямал венозна недостатъчност, която е основната предпоставка за развитие на
тромбозата. Конкретната травма, която е във връзка със злополуката – разкъсване на
ахилесовото сухожилие е възстановено в обичайния срок от три и половина, четири месеца,
макар че ищецът е вземал малко по-дълго болничен, което не значи, че не е можел да си
употребява крайника, защото тук самото увреждане води до нарушение на функцията на
крайника, а тя се е възстановила в обичайния период. За да се приеме тромбозата като пряка
причинно-следствена връзка на травмата трябва да се изключи увреждане или венозна
недостатъчност и на другия крайник, а в случая венозната недостатъчност е на двата
крайника и е трета степен, което е най-напредналата степен, а тя не се развива за ден, два,
месец, а е от порядъка на години, т.е. отпада причинната връзка с руптура на сухожилието и
наложилото се обездвижване и залежаване след това. Първоначално, като сложат диагноза
дълбока тромбоза след травма може да се мисли, че тромбозата е резултат от травматичното
увреждане на сухожилието, но в конркетния случай няма нито сложна операция, защото тя е
такава през кожата и дори при зашиването на сухожилието, не би трябвало да има разрез,
няма състояние на привеждане в анестезия, обща, а е със спинална, няма ги и другите
предразполагащи фактори и плюс това е назначено антитромботичното лечение, а
тромбозата е далеч след това регистрирана.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от двете
5
страни свидетели.
В показанията си свид. П. Г.а Т.а сочи, че е майка на ищеца. Сочи, че при посещение в
дома на ищеца видяла, че левият му крак е превързан. Последният споделил на свид. Т.а, че
по време на работа е паднал от скелето и кракът му се счупил. Инцидентът станал сутринта.
Колегите му от работа го закарали в болницата. Приели го, но го оперирали по-късно, тъй
като не му били платени осигуровките. На 31.12.2022 г. го изписали. След инцидента не
можел да ходи на работа. Жена му не работила. Децата му били в Г. и те му пращали пари за
прехрана. Шест месеца бил с патерици и към момента понакуцвал. Левият му крак бил
надут. Жена му се грижела за него. В гр. В. ходил на прегледи. Имал кола, но не можел да
шофира и се налагало да ангажират шофьор.
В показанията си свид. Г. Т. Д. сочи, че е съсед на ищеца и са работили заедно в
сферата на строителството. После сочи, че живее в гр. Д. ч., а ищеца в с. Д.. Именно свид. Д.
е бил този, който го е водил на прегледи по болниците в гр. В.. Свид. Д. е разбрал за
инцидента на втория или третия ден от залополуката. Когато е отишъл да види ищеца,
последният бил на легло и не можел да се движи. Имал увреждания по петата на крака.
Ищецът споделил на свид. Д., че паднал от скеле. Всеки ден като отивал на работа минавал
през дома на ищеца и му помагал, тъй като жена му била тромава и болнава и не можела да
се справя. Освен свид. Д. никой друг не е помагал на ищеца. В продължение на месец-два
почти всек иден свид. Д. ходил у ищеца. След това започнал да проходжа с патерици.
В показанията си свид. С. Т. С., свид. М. П. М. и свид. Ц. Ж. М., водени от ответния
работодател, сочат че познават ищеца и са работили с него. По време на работа ищецът
претърпял инцидент. Ищецът се качил върху пачка от стериопор, за да сложи гипс-картон на
тавана на едно жилище и докато работил стъпал в края на пачката, в резултат на което се
подхлъзнал и паднал. Указанията на техническия ръководител на обекта са били да се
ползват стълба и скеле при работа по тавана. Ищецът сам решил да се качи върху пачката от
стиропор, защото така му било по-удобно. Практиката била при такива ситуации да се
ползват стълба и скеле. В процесния ден на обекта имало свободни и стълба, и скеле, вкл.
всички на обекта били инструктирани в тази насока от техническият ръководител свид. М. –
да ползват стълба и скеле при работа на височина. Ищецът паднал и споделил, че го боли
кракът, но продължил да работи, като отново се качил върху пачката от стиропор. Не
пожелал да извикат екип на спешна медицинска помощ. След края на работния ден се
прибрал с фирмения микробус до с. С. О., а оттам до с. Д., където живеел, се прибрал с
личния си автомобил. От обекта до микробуса вървял сам, без да е необходимо някой да му
помага. По пътя в микропуса дори се пошегували с него. След инцидента не се е появил на
работа.
При така изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е
виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна – още гаранционно-обезпечителна, поради
което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност,
работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена
отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие на самонадеяност /т.
нар. съзнавана непредпазливост/. Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при
тази форма на вината /в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”/
отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
За да бъде ангажирана обективната договорна отговорност на ответника, ищецът
следва да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на предявения осъдителен иск: 1./ наличието на
валидно учредено трудово правоотношение между него и ответника; 2./ че процесният
инцидент е настъпил по повод или във връзка с престиране на работна сила в полза на
ответника-работодател; 3./ вида, характера, степента, интензитета и продължителността на
възстановяване на твърдените неимуществени вреди, както и негативните психически и
емоционални преживявания; 4./ причинно-следствената връзка между процесния инцидент и
претърпените неимуществени вреди.
6
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже
по несъмнен начин своите дилаторни и перемпторни възражения и твърдения, включително
и това за съпричиняване, а при установяване на горните факти от ищеца – че е удовлетворил
вземанията на последния.
По делото не се спори, а и от доказателствената съвкупност по категоричен начин се
установява, че е налице валидно учредена трудовоправна връзка между ищеца и ответника;
че по време на действие на договора ищецът на 22.12.2022 около 16.00 ч. в гр. В., при
извършване на монтаж на гипсокартон по тавана на жилище, е стъпил върху лист стиропор,
който стърчи извън пачката, която е с височина около 50 см, в резултат на което листът
стиропор се счупва и ищецът пада на десния си крак, вследствие на което получава травма
на ахилесовото сухожилие на десния крак, довела до неговата временна
неработоспособност, който инцидент е деклариран от ответника и признат от НОИ като
трудова злополука.
По несъмнен начин се установи от експертното заключение по назначената СМЕ,
което съдът кредитира като компетентно изготвено, ясно, пълно, обективно и неоспорено от
страните, и наличието на причинно-следствената връзка между процесния инцидент и
претърпените от ищеца травматични увреждания.
Основният спор между страните, който е поставен за разрешаване пред настоящия
съдебен състав е досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с
оглед вида, характера, степента, интензитета и периода на възстановяване на претърпените
от ищците травматични увреждания, негативни емоционални и психически преживявания и
инвокираното възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 от КТ, както и другите
конкретни данни по делото.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно,
законодателят е предвидил в чл. 52 от ЗЗД правната възможност на съда по справедливост
да определи заместващата парична престация, която работодателят дължи на работника,
като обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от
настъпилата трудова злополука. Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от
ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент
на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на
пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на
конкретни обстоятелства от обективната действителност. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
- в този смисъл е задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4
от 1968 г. на Пленума на ВС.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост,
а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени
доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението. Обезщетението
не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване. При определяне на дължимото
обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в
аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Предвид конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав при определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди взе предвид следните
обстоятелства, а именно:
I. Вида на телесните повреди, който се установява от експертното заключение по
назначената СМЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно и
неоспорено от страните, а именно средна по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК - трайни
затруднения в движението на десния долен крайник;
II. Характера на съвкупността от телесни повреди – руптура на ахилесовото
сухожилие;
7
III. Интензитетът на уврежданията по тялото на ищеца – основните симптоми са
болката, затруднени движения, нестабилност на ставата;
IV. Периодът на възстановяване на процесните травми – 3,5-4 месеца;
V. Съдът съобрази и факта, че ищецът няма отпаднали сетивни и моторни функции.
Травмите са наложили хирургично лечение, наред с медикаментозно такова.
На основание чл. 172 от ГПК, доколкото разпитаната свид. П. Г.а Т.а е майка на
ищеца, съдът преценява достоверността на показанията й с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост от изхода на делото. След
съвкупния анализ на показанията й с останалите писмени, гласни и експертни доказателства,
съдът достигна до извода, че показанията на същата не са логични, не са последователни и
са вътрешнонепротиворечиви, включително и в разрез с показанията на свид. С. Т. С. и
свидетелите, водени от ответника, поради което съдът не ги кредитира. На първо място свид.
Т.а сочи, че травмата е била по левия крак на ищеца, а тя е по десния. На второ място свид.
Т.а сочи, че инцидентът е станал сутринта, а той е станал в 16.00 часа следобяд. На трето
място свид. Т.а сочи, че още в същия ден закарали ищеца в лечебно заведение, но се
установи както от гласните доказателства, така и от писмените, че е посетил Окръжна
болница на следващия ден. На следващо място свид. Т.а сочи, че ищецът докато е бил в
болничен грижи за него е полагала съпругата му, а от показанията на водения от ищеца свид.
Д. се установи, че именно той почти всеки ден е посещавал ищеца и му помагал, вкл. в
домакинстките работи, тъй като съпругата му била тромава и болна.
В заключение съдът не дава вяра на показанията на водените от ищеца свидетели.
VI. Съдът съобрази и годините на пострадалия – 50 г. към датата на инцидента, като
напредналата възраст обуславя по-ниския праг на търпимост към физическите болки и
страдания, като по-доброто общо физическо здраве е от особена важност на тези години за
работоспособен човек.
VII. Съдът съобрази обстоятелството, че увреждането не е довело до промяна в
начина на живот на ищеца и качеството му за в бъдеще, доколкото не е инвалидизиран с
решение на ТЕЛК – същият може да участва нормално в грижите за дома и семейството и да
работи работа, каквато желае.
VIII. Следва да бъде взето предвид, че дългата принудителна изолация – около 3,5-4
месеца според СМЕ, наред с физическия дискомфорт, е била източник на много негативни
психически и емоционални преживявания.
IX. При определяне размера на обезщетението съдът се съобрази и с обществено –
икономическата конюнктура в страната към 22.12.2022 г., чието отражение са минималната
работна заплата, която остава един от важните инструменти за влияние в политиката по
доходи, но нейното повишаване среща все по-засилен отпор от страна на работодателските
организации; нарастването на БВП; повишаване на потреблението на домакинствата;
повищаващата се инфлация и т. н.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и добрата прогноза за
здравето и живота на ищеца, от друга страна, съдът намира, че пълният размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 20 000.00 лева /двадесет хиляди
лева/.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 201, ал. 1 от КТ вр. чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД:
Възражението за съпричиняване не е волеизявление, с което се упражнява
потестативно право, а е твърдение за факт. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност. Изводът за наличие
на съпричиняване от страна на пострадалия работник следва да се основава на доказани по
безсъмнен начин факти, установяващи, че работникът не е проявил елементарно старание и
внимание, че е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, че не
е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Изводът за
съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да
се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност - работникът е
допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко
8
нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата и
това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите травматични
увреждания /Решение № 94 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2649/2018 г., IV г. о., ГК/. Не
всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложението на чл. 201,
ал. 2 от КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до
осъществяване на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно
действие /Решение № 1429 от 10.11.1993 г. по гр. д. № 86/93 г., IV г. о./.
В конкретния случай ответникът твърди, че при монтажа на гипсокартон по таван в
жилище, ситуирано в новострояща се сграда, ищецът не е спазил правилата за безопасни
условия на труд и инструкциите на работодателя му, тъй като вместо да полза скеле или
стълба, се качил върху пачка от стиропор, поради което се твърди, че е налице
противоправно поведение и от страна на увреденото лице, доколкото е нарушена трудовата
дисциплина. Отделно, след инцидента вместо да повика спешна помощ, продължил да
работи. Посетил лекар на следващия ден, а на операция се подложил една седмица след
инцидента, с което е допринесъл за усложняване на състоянието си.
Съгласно чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, всеки
работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и
безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. В конркетния казус от
ангажираните писмени документи на л. 85 и следв. се констатира, че на ищеца са дадени
както начални инструкции, така и инструкции на работното място, вкл. за работа на
височина в съответствие с чл. 12 и 13 вр. чл. 10, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Наредба № РД-07-02 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. От показанията на свид. С. Т. С., свид. М. П. М. и свид. Ц. Ж. М., които
съдът кредитира като последователни, логични и взаимнодопълващи се, се установи по
несъмнен начин, че ищецът се качил върху пачка от стиропор, за да сложи гипс-картон на
тавана на едно жилище и докато работил стъпал в края на пачката, в резултат на което се
подхлъзнал и паднал. Указанията на техническия ръководител на обекта са били да се
ползват стълба и скеле при работа по тавана, вкл. на процесната дата 22.12.2022 г.
техническият ръководител е провел и ежедневния инструктаж, съобразно чл. 15 вр. чл. 10,
ал. 3, т. 4 от горецитирания подзаконов нормативен акт. Ищецът сам решил да се качи върху
пачката от стиропор, защото така му било по-удобно. Практиката била при такива ситуации
да се ползват стълба или скеле. В процесния ден на обекта имало свободни и стълба, и
скеле, вкл. всички на обекта били инструктирани в тази насока от техническият ръководител
свид. М. – да ползват стълба и скеле при работа на височина. След инцидента вместо да
повика екип на спешна медицинска помощ, продължил да работи, имайки предвид
заключението на вещото лице, че при травма от подобен вид първичната помощ включва
обездвижване на крайника, евентуално поставяне на лед и студен компрес и търсене на
лекарска помощ за установяване на точната степен на увредата. В конркетния случай
крайникът е продължил да се натоварва, тъй като ищецът е довършил работата си, поради
което и според СМЕ в конкретната хипотеза може да се очаква влошаване или
„разширяване“ на първоначалната увреда и това да е довело до допълнителни усложнения
при ищеца. Отделно, след карая на работния ден вместо да посети болнично заведение той
се прибрал в дома си и едва на следващия ден посетил Окръжна болница, където го
посъветвали, че следва да бъде подложен на оперативно лечение, което той отказал, без да
сочи уважителни причини. Оперативната интервенция е проведена едва седмица по-късно.
При тези факти по делото от обективна страна не е без значение дали ищецът е
ползвал пачка от стиропор, вместо скеле или стълба, както и че е продължил да работи,
вместо да посети лечебно заведение, както и че е отказал да се подложи на оперативно
лечение. Причината за падането на ищеца несъмнено е в това, че, стъпвайки върху пачката
от стиропор, се е подхлъзнал и паднал, доколкото единият лист от пачката стърчал и се
счупил, тъй като не издържал на тежестта на ищеца. Поведението му е в пряк разрез с
инструкциите на техническия ръководител на обекта при работа на височина, поради което
следва да се квалифицира като „груба небрежност“, което обуславя извода за съпричиняване
от страна на увреденото лице на вредоносния резултат. Претендираният размер следва да се
намали с 60%, ведно със сумата получена от ЗАД „А.“ АД по полица трудова злополука в
9
размер на 35.50 лева по арг. от чл. 200, ал. 4 от КТ.
Крайният извод на съда е за основателност на иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 964.50 лева /20 000.00 лева - 60% -
35.50 лева/, като за разликата до предявените 35 000.00 лева /тридесет и пет хиляди
лева/, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за
обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на деликта –
22.12.2022 г. – по арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Относно съдебно-деловодните разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят
сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, чийто общ
размер възлиза на 3 321.50 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна
следва да се присъди сумата в общ размер от 409.60 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски, от които: 91.02 лева – депозит за вещо лице по СМЕ и 318.58 лева –
държавна такса.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, "С." ЕООД, ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Г. Т. Г., ЕГН ********** сумата в размер от 7 964.50 лева /седем хиляди
деветстотин шестдесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща парично
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни
увреждания, негативни емоционални и психически преживявания, болки и страдания,
вследствие на трудова злополука, настъпила на 22.12.2022 г. в гр. В., ведно с обезщетението
за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на настъпване на злополуката –
22.12.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Т. Г., ЕГН ********** против "С." ЕООД, ЕИК *
осъдителен иск с правна квалификация по чл. 200, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер от 27 035.50 лева /двадесет и седем хиляди и тридесет и
пет лева и петдесет стотинки/, представляваща разликата над уважения размер от 7 964.50
лева до предявения размер от 35 000.00 лева, съставляваща парично обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни
емоционални и психически преживявания, болки и страдания, вследствие на трудова
злополука, настъпила на 22.12.2022 г. в гр. В., ведно с обезщетението за забава съизмеримо
със законната лихва, считано от датата на възникване на злополуката – 22.12.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г. Т. Г., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на "С." ЕООД, ЕИК * сумата в общ размер от 3 321.50 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски за депозит за СМЕ и
хонорар за един адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, "С." ЕООД, ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ в
полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата в общ размер от 409.60 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, от които: 91.02 лева – депозит за вещо лице
по СМЕ и 318.58 лева – държавна такса.
Решението е постановено при участието на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *, конституирано на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника "С."
ЕООД, ЕИК *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
10
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11