Определение по дело №2093/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4608
Дата: 29 октомври 2024 г. (в сила от 29 октомври 2024 г.)
Съдия: Цвета Павлова
Дело: 20243100502093
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4608
гр. Варна, 23.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100502093 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 2658/11.07.2024 год., постановено по гр.д. № 12162/2023 год., ВРС – 26
състав е
приел за установено, че В. Н. Г., с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Н.“, №* ДЪЛЖИ
НА на "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Московска" №19, представлявано от Диана Дечева Митева и Славейко
Любомиров Славейков Изпълнителен директори, с пълномощник юрисконсулт Т. З. Х.,
сумата от 919,98 лева /деветстотин и деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ -
главница, ведно със законовата лихва от 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане,
дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 18.06.2014 г., сключен между
„Банка ДСК“ АД и Х. Д. Г., за което вземане е издадена Заповед №3818/29.06.2023 г. за
изпълнение на парично задължение ч.гр.д. №8243/2023 г. по описа на Районен съд - гр.
Варна,
отхвърлил е предявената от "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. "Московска" №19, представлявано от Диана Дечева
Митева и Славейко Любомиров Славейков Изпълнителен директори, с пълномощник
юрисконсулт Т. З. Х. против В. Н. Г., с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Н.“, №*, искова молба
за признаване на установено, че същата дължи сумите от 296,16 лева /двеста деветдесет и
шест лева и шестнадесет стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от 07.12.2014 г.
до 13.01.2019 г. и 183,59 лева /сто осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ -
вземане за законна лихва за забава за периода 14.01.2019-26.06.2023 г., по Договор за кредит
за текущо потребление от 18.06.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Х. Д. Г., за които
вземания е издадена Заповед №3818/29.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение
1
ч.гр.д. №8243/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Варна,
отхвърлил е предявената от "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. "Московска" №19, представлявано от Диана Дечева
Митева и Славейко Любомиров Славейков Изпълнителен директори, с пълномощник
юрисконсулт Т. З. Х. против Д. Х. Г., с ЕГН ********** от гр. В., кв. „Г.“, ул. „С. ф.“, №***,
ет.*, ап.**, за признавана за установено, че същият дължи сумите: 919,98 лева /деветстотин и
деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ - главница, ведно със законовата лихва от
26.06.2023 г. до окончателното й изплащане; 296,16 лева /двеста деветдесет и шест лева и
шестнадесет стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от 07.12.2014 г. до
13.01.2019 г. и 183,59 лева /сто осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ - вземане
за законна лихва за забава за периода 14.01.2019-26.06.2023 г., по Договор за кредит за
текущо потребление от 18.06.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Х. Д. Г., за които
вземания е издадена Заповед №3818/29.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение
ч.гр.д. №8243/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Варна,
като е разпределил и отговорността за разноски.
Недоволен от горното решение е останала ответницата В. Н. Г., която с въззивна
жалба вх. № 61789/30.07.2024 год. обжалва постановеното решение, В ЧАСТТА, с която е
прието за установено, че същата дължи на ищеца сумата от 919,98 лева - главница, ведно
със законовата лихва от 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, дължима по Договор за
кредит за текущо потребление от 18.06.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Х. Д. Г., за
което вземане е издадена Заповед №3818/29.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение
ч.гр.д. №8243/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Варна. Твърди се в сезиралата въззивната
инстанция жалба, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.
Въззивницата счита формираният от първостепенния съд извод, че тя се е разпоредила с
дяловете си в „Х. Г. – ИЛ“ ООД, по който начин с конклудентни действия е приела
наследството. Като се позовава на съдебна практика, че действията по приемане на
наследство следва да бъдат недвусмислени и се позовава на протоколирани в протокол от
ОСС отказ и нежелание на същата като наследница на Х. Г. да участва като съдружник в
дружеството и да продължи дейността му, счита, че приемане на наследството от нейна
страна не е налице. Моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения
иск ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна „Банка ДСК“ ЕАД, чрез пълномощник,
депозира писмен отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба. Позовават се на
представеното от ответницата пълномощно към друга наследница М. К., по силата на което
е извършено разпореждане с припадащата й се наследствена част от дружеството. Излагат,
че инкорпорираният в протокола от ОСС отказ не е развносилен на отказ от наследствени
права, обратно тя е прехвърлила към другия наследник придобития в наследство дружествен
дял. Моли за потвърждаване на решението в тази му обжалвана част и присъждане на
разноски.
Недоволен от постановеното решение, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения
2
срещу В. Н. Г., с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Н.“, №*, иск за признаване на установено,
че същата дължи сумите от 296,16 лева /двеста деветдесет и шест лева и шестнадесет
стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от 07.12.2014 г. до 13.01.2019 г. и 183,59
лева /сто осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ - вземане за законна лихва за
забава за периода 14.01.2019-26.06.2023 г., по Договор за кредит за текущо потребление от
18.06.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Х. Д. Г., за които вземания е издадена
Заповед №3818/29.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение ч.гр.д. №8243/2023 г. по
описа на Районен съд - гр. Варна и срещу Д. Х. Г., с ЕГН ********** от гр. В., кв. „Г.“, ул.
„С. ф.“, №***, ет.*, ап.**, иск за признавана за установено, че същият дължи сумите: 919,98
лева /деветстотин и деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ - главница, ведно със
законовата лихва от 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане; 296,16 лева /двеста
деветдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от
07.12.2014 г. до 13.01.2019 г. и 183,59 лева /сто осемдесет и три лева и петдесет и девет
стотинки/ - вземане за законна лихва за забава за периода 14.01.2019-26.06.2023 г., по
Договор за кредит за текущо потребление от 18.06.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ АД
и Х. Д. Г., за които вземания е издадена Заповед №3818/29.06.2023 г. за изпълнение на
парично задължение ч.гр.д. №8243/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, е останал и
ищеца – „Банка ДСК“ ЕАД, която с въззивна жалба вх.№ 63595/06.08.2024 год. обжалва
решението с доводите за неговата незаконосъобразност, необоснованост и неправилност.
Оспорва се извода на съда, че по отношение на вземанията за договорна лихва е приложима
тригодишна давност предвид периодичния характер на вземането. Твърди се, че релевантно
в случая е настъпването на изискуемостта на дълга, от който момент е приложима общата
петгодишна давност както по отношение на главницата, така и на договорната лихва.
Посочва, че наличието на противоречива съдебна практика относно периода на давността и
нейният й начален момент е преодолян с решение № 2019/21.01.2022 год. по т.д. № 5/2019
год. на ОСГТК на ВКС, в чиито решаващи мотиви са в изложения смисъл. По отношение на
отхвърлянето на претенцията за законна лихва се сочи, че първостепенният не е формирал
мотиви като твърдят, че доколкото законновата лихва се определя като дължима върху
усвоена главница, то и срокът за погасяването й е 5 годишен. По отношение на предявеният
срещу ответника Д. Г. иск се сочи, че задължението е погасено/изплатено в рамките на
изпълнителното производство чрез използване на принудителен способ – запор на банкова
сметка и отхвърлянето на иска поради това противоречи на т.9 от ТР № 4/18.06.2024 год. на
ОСГТК по тълк.дело № 4/2013 год. за установяване на съществуване на вземането до
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Предвид изричното
разпореждане на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне
на иска съдът не следва да съобразява факта на удоволетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Моли за
отмяна на решението в отхвърлителните му части и уважаване на предявените искове в
цялост, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна В. Н. Г. не депозира писмен отговор, с
3
който оспорва въззивната жалба.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна Д. Х. Г. не депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

По допустимостта на обжалването:
Въззивните жалби са депозирани в рамките на преклузивен срок, считано от връчване
на обжалваемото решение на пълномощник на жалбоподателите. Жалбите съдържат
изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и са редовни.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбите е внесена. Страните се
представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По доказателствените искания:
Страните не са обективирали доказателствени искания.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 266 вр
чл. 267 ал.2 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 61789/30.07.2024 год. на В. Н.
Г. срещу решение № 2658/11.07.2024 год., постановено по гр.д. № 12162/2023 год., ВРС – 26
състав, В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че същата дължи на ищеца сумата от
919,98 лева - главница, ведно със законовата лихва от 26.06.2023 г. до окончателното й
изплащане, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 18.06.2014 г., сключен
между „Банка ДСК“ АД и Х. Д. Г., за което вземане е издадена Заповед №3818/29.06.2023 г.
за изпълнение на парично задължение ч.гр.д. №8243/2023 г. по описа на Районен съд - гр.
Варна.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 63595/06.08.2024 год. на „Банка
ДСК“ ЕАД срещу решение № 2658/11.07.2024 год., постановено по гр.д. № 12162/2023 год.,
ВРС – 26 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете срещу В. Н. Г., с ЕГН
********** от гр. С., ул. „Н.“, №*, иск за признаване на установено, че същата дължи
сумите от 296,16 лева /двеста деветдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ – договорна
лихва, начислена за периода от 07.12.2014 г. до 13.01.2019 г. и 183,59 лева /сто осемдесет и
три лева и петдесет и девет стотинки/ - вземане за законна лихва за забава за периода
14.01.2019-26.06.2023 г., по Договор за кредит за текущо потребление от 18.06.2014 г.,
сключен между „Банка ДСК“ АД и Х. Д. Г., за които вземания е издадена Заповед
4
№3818/29.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение ч.гр.д. №8243/2023 г. по описа на
Районен съд - гр. Варна и срещу Д. Х. Г., с ЕГН ********** от гр. В., кв. „Г.“, ул. „С. ф.“,
№***, ет.*, ап.**, иск за признавана за установено, че същият дължи сумите: 919,98 лева
/деветстотин и деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ - главница, ведно със
законовата лихва от 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане; 296,16 лева /двеста
деветдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от
07.12.2014 г. до 13.01.2019 г. и 183,59 лева /сто осемдесет и три лева и петдесет и девет
стотинки/ - вземане за законна лихва за забава за периода 14.01.2019-26.06.2023 г., по
Договор за кредит за текущо потребление от 18.06.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ АД
и Х. Д. Г., за които вземания е издадена Заповед №3818/29.06.2023 г. за изпълнение на
парично задължение ч.гр.д. №8243/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Варна.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 27.11.2024 год. от 13.30 часа, за които дата и час
се призоват страните /“Банка ДСК“ ЕАД, В. Н. Г. и Д. Х. Г., като на въззивника В. Н. Г. се
връчи препис от отговора на въззивната жалби.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците
им, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5