№ 309
гр. Варна , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20213100900078 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ДИДЖИТЕЛ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, чрез пълномощник адв.П.С. с искане за откриване на
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, съответно
свръхзадълженост на „Лисичков“ ЕООД, ЕИК *********, на адрес гр.Варна, район Одесос,
бул.“Съборни“ № 17, ет.2, ап.8.
В исковата молба, уточнена с молба от 29.03.2021г., се твърди, че ответникът има
непогасени задължения към молителя по договор с предмет извършване на услуги от ищеца
по стопанисване и поддръжка на сградата на МЦ Младост. Твърди се, че търговските
правотношения между страните са обективирани в споразумение за изплащане на
просрочени парични задължения от 12.07.2016г., сключено между „ДИДЖИТЕЛ“ ООД като
кредитор и длъжниците „СБАЛДБ – д-р Л.“, „Лисичков“ ЕООД, МЦ „Свети Стилиян“ ООД,
Б.Н.Л. и Т.Б.Л., както и споразумение от 30.10.2017г., сключено между „ДИДЖИТЕЛ“
ООД, СБАЛДБ – д-р Л. и „Лисичков“ ЕООД. Твърди се, че по силата на чл.1, ал.2 и чл.2,
ал.2 от първото споразумение ответникът се е задължил да отговаря солидарно за
задълженията по издадени фактури за консумативи и на името на останалите длъжници, вкл.
и за бъдещи задължения, възникнали след датата на сключване на споразумението. Сочи се в
молбата, че вземанията на „ДИДЖИТЕЛ“ ООД, на които се основава молбата, са за
възстановяване на разходи за консумативи, както следва: задължения, поети в условията на
солидарност със „СБАЛДБ – д-р Л.“ за периода от 29.12.2017г. до 30.09.2020г. в общ размер
70889,08 лв.; задължения, поети в условията на солидарност с МЦ „Свети Стилиян“ ООД за
периода от 29.12.2017г. до 30.09.2020г. в общ размер 6648,96 лв.; задължения, поети в
условията на солидарност с Б.Н.Л. за периода от 29.12.2017г. до 29.09.2020г. в общ размер
443,81 лв.; задължения, поети в условията на солидарност с Т.Б.Л. за периода от 29.12.2017г.
1
до 29.09.2020г. в общ размер 443,81 лв. Твърди се, че общият размер на сумите, за които
длъжникът е поел солидарно задължение да заплати и които не е в състояние да изпълни, е
93958,09 лв. към 04.01.2021г. Сочи се, че най-ранните непогасени задължения на ответника
са от 29.12.2017г. Твърди се наличието в случая и на презумпцията за неплатежоспособност
по чл.608, ал.4 от ТЗ, а именно молителят като кредитор по издадени в негова полза
изп.листи по ч.гр.д.№13810/2018г. и ч.гр.д.№15064/2018г. е останал неудовлетворен в
продължение на повече от 6 месеца след присъединяване като кредитор в производството по
изп.дело №20178940401291.
Твърди се, че ответникът не е в състояние да изпълни паричните си задължения
към молителя, поради което е налице състояние на неплатежоспособност, а в условията на
евентуалност се твърди състояние на свръхзадълженост, тъй като наличните активи на
дружеството не са достатъчни, за да покрият паричните му задължения.
Отправеното до съда искане е да се обяви неплатежоспособността на „Лисичков“
ЕООД, в евентуалност свръхзадължеността и да се открие производство по несъстоятелност
срещу дружеството.
Ответното дружество „Лисичков“ ЕООД, редовно уведомено на осн. чл.50, ал.2
ГПК на адреса на управление на дружеството, не е депозирало писмен отговор. В с.з.
изразява становище за неоснователност на молбата въз основа на твърдения, че
претендираните суми са погасени чрез периодични плащания по изп.дело. Сочи се също, че
по процесните фактури получател на услугата не е ответното дружество.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед основателност на молбата по чл. 625 ТЗ молителят следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на изискуемо
неудовлетворено вземане, произтичащо от търговска сделка, а в тежест на ответника е да докаже
възможността да покрива задълженията си, евентуално временния характер на причината за
неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.608, ал.1, т.3 от ТЗ невъзможността да се изпълни
изискуемо парично задължение по търговска сделка е един от белезите на
неплатежоспособността. Качеството кредитор на молителя е една от предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност:
В конкретния случай молителят обосновава качеството си на кредитор на
ответното дружество с твърдението за сключен между страните договор за извършване на
услуги по стопанисване и поддръжка, по силата на който ответникът следвало да
възстановява направените от молителя разходи за консумативи. Твърди се, че
правоотношението между страните е обективирано в представените към исковата молба
споразумения.
Със споразумение за изплащане на просрочени задължения от 12.07.2016г.
длъжниците „Лисичков“ ЕООД, „СБАЛ по детски болести - Доктор Л.“ ЕООД,
„Медицински център Свети Стилиян“ ООД, Б.Л. и Т. Л. се задължават да погасят
просрочени задължения по фактури за плащане на консумативи за ползвани от тях
помещения и общи части на сградата, подробно описани в приложение №1, по начина,
уговорен в споразумението, като е поета и солидарна отговорност от длъжниците за тези
задължения, както и за заплащане на задълженията по фактури, издадени след сключване на
споразумението. Със следващо споразумение от 30.10.2017г. „Лисичков“ ЕООД, „СБАЛ по
2
детски болести - Доктор Л.“ ЕООД са се задължили да възстановят заплатените от
„Диджител“ ООД на съответните доставчици разходи за консумативи по реда и условията
на споразумението, като е предвиден и реда за отчитане на ползваните консумативи на база
показания на монтирани контролни измервателни средства.
Със споразумение от 19.08.2019г., сключено между „ДИДЖИТЕЛ“ ООД,
„Лисичков“ ЕООД, „СБАЛ по детски болести - Доктор Л.“ ЕООД, „Медицински център
Свети Стилиян“ ООД, Б.Л. и Т. Л. по повод образувано изп.д.№592/16г. на ЧСИ З.Д.,
длъжниците се задължават да заплатят при условията на солидарност и по уговорения начин
и срокове задълженията по фактурите, описани в приложението.
Съгласно разпоредбата на чл.625 от ТЗ активната легитимация на молителя за
откриване на производство по несъстоятелност произтича от качеството му на кредитор по
търговска сделка. С оглед на това преценката дали сделката, на която се позовава молителя,
е търговска, както и дали задължението съществува, като предпоставка за осъществяване
фактическия състав на чл.608 от ТЗ, се извършва по същество на спора. Тази преценка се
извършва съобразно предвидените в чл. 286 от ТЗ критерии, които в случая не се
установяват по отношение на приложените по делото споразумения, на които основава
твърденията си молителя.
Споразуменията са сключени с цел да се уредят отношенията между страните по
повод възстановяване на платени от молителя суми към доставчици. Не е спорно между
страните, че молителят като собственик на съоръженията за измерване и титуляр на общите
за сградата партиди е заплащал начислените по партидата му задължения за ток и вода. С
плащането в негова полза е възникнало правото да претендира връщане на сумите, с които
се е обеднил за сметка на другите собственици в сградата, но не са налице основания да се
приеме, че е сключена между страните търговска сделка с предмет извършване на такава
услуга.
Търговски характер има правоотношението между молителя и доставчиците на
електро и ВиК услуги, но това не води до извод за търговски характер и на процесните
вземания, тъй като споразуменията за възстановяване на платени суми не попадат в някоя от
изрично предвидените в чл.1, ал.1 ТЗ хипотези на абсолютни търговски сделки, нито могат
да се квалифицират като дейност, свързана с упражняваното от търговеца занятие, тоест не
отговарят на обективния или субективния критерий за определяне на една сделка като
търговска. Обективираните в споразуменията уговорки не предвиждат осъществяване на
търговска дейност, а уреждат последиците от възникнало между страните неоснователно
обогатяване.
Същевременно не може да се приеме наличие на търговска сделка и във връзка с
предвидената в споразуменията солидарна отговорност за чужди задължения. Със
сключването на споразуменията ответното дружество е встъпило в дълга на другите страни -
физически и юридически лица, страни по съглашението, но това правоотношение също не
отговаря на дефиницията за абсолютна или относителна търговска сделка, доколкото не е
сред изрично посочените в чл.1, ал.1 ТЗ сделки, нито е свързано с упражняваното от
ответника занятие.
С оглед на гореизложеното вземанията, на които се позовава молителя, не могат
да бъдат приети като произтичащи от търговска сделка или отнасящи се до нея, съответно
не са в състояние да обусловят извод за наличие на активна легитимация на молителя за
откриване на производство по несъстоятелност. При липсата на проведено доказване за
парично задължение, произтичащо или свързано с търговска сделка, молбата за откриване
3
производство по несъстоятелност се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена само
на това основание, без да се изследва платежоспособността или свръхзадължеността на
ответника.
С оглед изхода на делото разноски се следват на ответната страна, но предвид
липсата на отправено искане и на представени доказателства за платени суми не следва да
бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „ДИДЖИТЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, с правно основание чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на
„Лисичков“ ЕООД, ЕИК *********, на адрес гр.Варна, район Одесос, бул.“Съборни“ № 17,
ет.2, ап.8 поради неплатежоспособност, в евентуалност поради свръхзадълженост.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС - Варна в 7-дневен срок от датата
на съобщението по реда на ГПК, на основание чл.633, ал.2 от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4