Решение по дело №78/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 51
Дата: 3 април 2025 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20231200900078
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Благоевград, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело №
20231200900078 по описа за 2023 година
Делото е образувано по ИМ на Р. З. М., с която е предявил против
ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“ АД искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ във вр. с чл. 45, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД и с правно основание чл. 429, ал.3 от
КЗ.
Ищецът твърди, че на 10.02.2021г. около 03 часа на път А 21, в района на
гр. Вогера, Италия е пътувал като пътник в тежкотоварен автомобил с рег. №
РВ *** ХР, управляван от водача А. Р.ов М., който е изгубил контрол върху
автомобила, отклонил се е вдясно и се е ударил в метални ограждения на пътя
и така е реализирал ПТП. Заявява, че е бил с поставен предпазен колан, но
въпреки това е почувствал силни болки в десния крак, затруднени движения
на същия, поради което е бил изследван в лечебното заведение в гр. Вогера,
където му е поставена диагноза многофрагментна разклонена фрактура с
централен пробив на вътрешната тибиална плоча на дясното коляно, фрактура
на проксималната епифиза. Сочи също, че на 15.02.2021г. е била извършена
под анестезия кръвна редукция на фрактурата с вътрешна фиксация, а от
болничното заведение ищецът е изписан на 17.02.2021г., с препоръки да не
натоварва дясното коляно в продължение на 60 дни и да носи разширена скоба
в продължение на 30 дни, след което да раздвижва крайника.
1
Ищецът сочи, че от травмата на десния крак е изживял множество болки
и страдания, същата е затруднила ежедневието му, тъй като е наложила
ограничение в социалните му контакти за около 4 месеца, причинявала му е
силна болезненост и бързо омаляване, невъзможност да стъпва на десния крак
и необходимост от използване на помощни средства за придвижване. Твърди,
че все още изпитва болки в дясното коляно и е ограничено нормалното
движение на крайника.
Горното е било придружено от изживян стрес от самото произшествие,
довело до негативно психическо изживяване, като раздразнителност, смяна на
настроенията, безпокойство, притеснение и нарушение на съня.
Ищецът твърди, че произшествието е било посетено от полицейски
служители, които са съставили протокол за ПТП с пострадали лица №
700016791602, както и че водачът управлявал процесния тежкотоварен
автомобил е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество с
валидност от 10.12.2020г. до 09.12.2021г.
Заявява, че с молба с вх. № 5477/23.12.2021 г. е предявил претенция към
застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, но в рамките на тримесечния срок по КЗ такова не му е
определено и заплатено.
Ответното дружество ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е депозирало
отговор, в който признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП, касаещо тежкотоварен автомобил
„Мерцедес“, с рег. № РВ *** ХР по застрахователна полица №
BG/30/120002941769. Оспорва обаче всички елементи от фактическия състав
на деликта, а именно, че механизмът на ПТП не е описаният в исковата молба,
че водачът на процесния тежкотоварен автомобил не е извършил
противоправно поведение, че същият не носи вина за ПТП, че не са
претърпени описаните в исковата молба увреждания, като вид и интензитет,
че няма причинно-следствена връзка между процесното произшествие и
описаните вреди. Направено е възражение, че претендираният размер на
обезщетението противоречи на критерия „справедливост“ по ЗЗД, както и че
ищецът е съпричинил вредоносния резултат, тъй като не е използвал
обезопасителен колен като пътник в тежкотоварния автомобил и по такъв
2
начин е допуснал противоправно поведение от негова страна.
Анализът на приобщените писмени и гласни доказателства сочи на
следната фактическа обстановка :
Видно е от протокол за ПТП № 700016791602 от 10.02.2021г., съставен
от служители в Секция “Пътна полиция“ – Алесандрия, община Вогера,
провинция Павия, че на 10.02.2021г. в 03:00ч. на км. 106 на път АА номер 21,
местност северно платно е причинено ПТП от нарушител А. М., роден на
10.12.1992г. , който е управлявал МПС – АТVТ, рег. № РВ***ХР, собственост
на „Интерлийз“ ЕАД – клон Пловдив. Удостоверено е, че при ПТП – то има
ранени лица, както и че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 141, ал.8 и чл.
15, ал.2 от Пътния кодекс на Р Италия.
Като свидетел е разпитан водачът, причинил процесното ПТП, който е
син на ищеца, с оглед на което следва показанията му да се преценяват заедно
с другите данни в делото и заинтересоваността му от изхода на спора,
обусловена от парчната сума, която би била присъдена на баща му. Според
свидетеля инцидентът е настъпил в тъмнта част на денонощието при силен
дъжд и силен вятър. Твърди, че вятърът е избутал ремаркето наляво, поради
което за да го върне на пътя, той завил надясно, но автомобилът поднесъл и
паднал в канавката край пътя от дясната страна. Сочи че е излязъл от кабината
на камиона пръв, тъй като неговата врата не е била затисната и е можела да се
отвори. Той издърпал баща си, който се оплакал от болки в десния крак под
коляното. Свидетелят установява, че други шофьори веднага са се обадили на
полицията и на медицинска помощ. Полицаите са съставили документи за
ПТП – то, които са им връчили, а след първоначалния медицински преглед на
мястото на ПТП – то, са ги закарали в болница. В болницата е била направена
орепация на крака на ищцеа, като при изписването му са му предоставили
всички медицински документиза престоя му в нея. Свидетелят твърди, че и
двамата с баща му са били с поставени предпасни колани в автомобила, като
са ги откоплчали, за да излязат от кабината на товарния автомобил.
Според изводите на САТЕ, направени след анализ на данните от
представените писмени и събрани гласни доказателствата, най - вероятният
механизъм за възникване и динамиката на протичане на конкретното ПТП е
следната:
На 10.02.2021г. при силен дъжд в тъмната част на денонощието водачът
3
А. Р.ОВ М. е управлявал влекач МЕРЦЕДЕС с рег.№ РВ *** ХР с прикачено
ПОЛУРЕМАРКЕ по автомагистрала А 21 в Република Италия. Върху дясната
седалка в кабината на влекача, отдясно на водача е пътувал и ищеца Р. М. и
около 3 часа товарната композиция се е намирала в района на километър 106 в
района на провинция Павия, преди град Вогера. Водачът М. възприел появата
на силен страничен вятър и отклоняването на ПОЛУРЕМАРКЕТО наляво
спрямо траекторията на влекача МЕРЦЕДЕС. В този момент водачът М.
предприел отклоняване на влекача в посока надясно, чрез ефективното
задействане на кормилната уредба. Последващото движение на товарната
композиция технически до крайното й положение също така сочи, че водачът
е предприел действия за ефективно задействане на спирачната уредба.
Вследствие от рязкото завиване на влекача и късото напречно разстояние до
банкета технически е принудило водача, за да задържи товарната композиция
в обхвата на лентите от магистралата, допълнително да завие управляемити
колела чрез волана но в посока наляво. Действията на водача сочат, че влекач
МЕРЦЕДЕС се е отклонил наляво, но поради късото разстояние до банкета,
влекачът е започнал да навлиза върху затревена част на банкета, а спирачните
механизми на товарната композиция са блокирали. Вследствие от разликата от
различните видове настилки за десните (мокра затревена земна) и за левите
гуми (мокра асфалтова настилка), съчетано със значителната инерционна
сила, която е приложило ПОЛУРЕМАРКЕТО върху лафета на влекача
(блъскане), е довело до загубата на сцепление на гумите в задният мост на
влекача. При последвалата загуба на сцепление веднага е започнало и
страничното завъртане на влекач МЕРЦЕДЕС със задният мост по посока
обратна на часовниковата стрелка, гледано спрямо мислената вертикална ос
към зоната на лафета, което е било съчетано със страничното плъзгане. Това
завъртане на влекача е било съчетано и с постъпателно движение напред
вследствие от бутането от ПОЛУРЕМАРКЕТО в посока към отводнителната
траншея.
Според експерта, в момента когата скоростта на товарната композиция е
намаляла до около 30 - 40 км/ч (налични данни за липсата на отворени предни
предпазни въздушни възглавници), задните десни гуми на влека са достигнали
до отводнителната траншея и са пропаднали вътре в нея. Вследствие от
значителна разликата във височините между задните десни и леви гуми на
влекача, в съчетание със значителният натиск от масата на
4
ПОЛУРЕМАРКЕТО в зоната на задният мост, настъпва и страничното
обръщане и падане на влекача върху дясната му страна. Едновременно със
загубата на странична устойчивост на влекач МЕРЦЕДЕС е настъпило
повличане, което е довело до загубата на странична устойчивост и до
падането върху дясната страна на ПОЛУРЕМАРКЕТО. След падането на
влекач МЕРЕЦЕДЕС и на ПОЛУРЕМАРКЕТО е последвало „заораване“ в
терена и кратко странично плъзгане върху дясната страна на цялата товарната
композиция до крайно положение, в което е била намерена от контролните
органи. Експертът заключава, че причината за настъпване на ПТП е скоростта
на товарната композиция, която е довела до загубата на сцепление в гумите от
задният мост на полуремаркето.
Експертът сочи, че при правилно поставен предпазен колан през тялото
на пътника Р. М., от страничното обръщане на влекача при скорост от около 30
- 40 км/ч, следва долният десен крайник и горен десен крайник, като най –
близки, основно да са осъществили контакт с вътрешните повърности на
вратата и стъклото от дясната врата за кабината на влекача. При спуснати
подлакътници на седалката е възможен контакт на тялото в зоната на хълбоци
и корема. Вследствие от естествения седеж на тялото върху седалката, контакт
се осъществява от гърба, седалището и задната страна на двете ръце и на двата
крака. При фиксиране на тялото към седалката с предпазен колан вследствие
от първоначалното спиране на товарната композиция и започналото и
странично плъзгане по банкета долната част на крайниците само
първоначално са натоварени следствие от погасяването на породената
инерционна сила в тялото от предпазния колан. След започналото странично
завъртане на влекача, тялото на пътника се връща назад и надясно спрямо
първоналното му позиция, а долните крайници се разтоварват от масата на
тялото и контакта им с пода на кабината. При такова фиксирано положение на
тялото разглеждано от страна на биомеханиката по - вероятно е да настъпи
фрактура в ниската част на крайника в областта на глезена, а не високо в
зоната на коляното.
Вещото лице приема, че при фиксирано тяло на ПЪТНИКА с предпазен
колан към седалката и падането на ВОДАЧА върху тялото на ПЪТНИКА при
страничното обръщане на влекача е най - вероятно и възможно положение на
крака, при което да настъпи установената травма в областта на дясното
коляното на пътника Р. М..
5
Счита също, че при неправилно поставен предпазен колан през тялото
на пътника Р. М. вследствие от страничното обръщане на влекача при скорост
от около 30 - 40 км/ч, следва да настъпят удари на главата, ръцете и горната
част от тялото на пътника с вътрешнита повърност на челното стъкло
вследствие от рязкото спирането на влекача. При такъв вариант долните
крайници са значително натоварени от масата на тялото, като вследствие от
ротациите на влекача и последващите удари в настилката настъпва страничен
контакт на крака с вътрешната повърност на вратата и по конкретно със
стойката за бутилки в долната част и коляното в горната. Такъв контакт на
крака с вътрешната повърност на вратата насложен с удара от тялото на
водача, след обръщането на влекача, е най - вероятната позиция за достигане
на фрактура в областта на коляното.
Констатирано е в заключението на САТЕ, че седалката на водача и
седалката на пътника в кабината на влекач МЕРЦЕДЕС с рег. № РВ *** ХР,
заводски са със заводски проектирани и монтирани индивидуални лентови
предпазни колани, който при рязко развиване се блокират от инерционни
спирачки. На волана пред водача и на таблото пред пътника има интегрирани
предпазни въздушни възглавници, които са индивидуални за всеки един.
Вещото лице пояснява, че лентовия предпазен колан има техническо
предназначение при аварийно спиране и/или удара на МПС и рязка промяна
на първоначално зададената траектория на автомобила, да задържа
пътуващите в автомобила водач и пътници върху съответните седалките, с
което не се допуска свободното движение на телата вътре в купето, като до
опредеделени скорости не се допускат, а над гранични стойности и значително
се ограничават травмите, които биха настъпили по телата им.
В конкретният случай при правилно поставен колан, тялото на Р. М. ще
остане върху седалката, като няма са се допусне натоварване по височина.
Липсата на товарване на краката, води до намален контакн на подметките на
обувките и до слабо преместване и незначенелен страничен контакт с
вътрешните повърности на вратата и други повърности от интериора на
кабината. Въз основа на това прави извод, че от техническа гледна точка при
настъпването на конкретното ПТП най - вероятно ищеца Р. М. е пътувал във
влекач МЕРЦЕДЕС без поставен предпазен колан.
Видно е от заключението на СМЕ, изготвена от вещо лице ортопед –
6
травматолог, че в следствие на процесното ПТП Р. З. М. е получил фрактура
на латералния отдел на тибиалното плато с разместване, поради което е
извършена репозиция и метална фиксация с плака.
Получената фрактура на латералното плато и по-точно на латералния
отдел при процесното ПТП е напълно възможно да е получена по механизма,
описан в медцинската литература, а именно като резултат от директна
аксиална компресия, обикновено валгустно положение на коляното и по-рядко
във варусно и индиректна режеша сила. Предната част на бедрените кондили
са с клиновидна форма и при пълна екстезия силата вклинява кондилите в
тибиалното плато. Посоката, силата и положението на коляното в момента на
удара определят типа фрактура, локацията и степента на разместване. Когато е
засегнат само единият отдел на тибиалното плато, това обикновено е
латералният отдел, причината е, че коляното е в седем градуса валгус.
Фрактурите на латералния кондил се получават вследсвие валгустно
отклонение на коляното, като връзките и мускулите от медиалната страна
остават здрави. Латералният бедрен кондил притиска тибиалното плато и
причинява депресия на спонгиозната метафиза под него. В допълнение
латералната част на тибиалното плато се разцепва надлъжно, при което се
получава един или повече латерални фрагмента.
Периодът, за който се възстановяват лицата с подобна травма е между 3
и 24 месеца, в зависимост от степента на разместване. През първите 6 месеца
възстановяването е по-бързо, след шестия месец до 24-ия настъват бавно
малки подобрения. След 24-ия месец не може да се очаква промяна в
положителна посока. Конкретно при Р. М. сочи, че възстановителният период
е 6-9 месеца.
Според експерта, през първата седмица след травмата Р. М. е търпял
значителни болки и страдания, след което същите значително са намалели.
Към настоящия момент се оплаква от болки при натоварване на крайника,
като ги свързва и с промяна във времето.
Както е отбелязано в литературната справка, фрактурите на тибиалното плато
се получават основно при ПТП. За наличие на други външни наранявания
няма данни в материалите по делото, нито пациентът съобщава за такива.
Вещото лице счита, че получената фрактура на латералното тибиално
плато е възможно да бъде получена и при поставяне на предпазен колан.
7
Затова е показателно, че ищецът няма и други наранявания, най-вече в
лицевата и окосмената част на черепа, а описаната в исковата молба травма
отговаря напълно на описаното в медицинската документация. Сочи, че от
наличната медицинска документация и прегледа на пациента не се
установяват наличие на предхождащи заболявания, затрудняващи нормалния
възстановителен процес.
Протичането на оздравителния процес е подробно описано в прегледа
пациента, като са извършвани контролни прегледи. Сочи, че в медицинската
документация няма приложени медицински документи, потвърждаващи, че е
провеждана рехабилитация. Констатирано е, че общото състояние на ищеца е
добро, въпреки че съобщава за болки при слизане по стълби, за колянната
става леко отточна и за леко ограничена екстензия. Ищецът е съобщил също,
че след инцидента е получил хипертония.
Установява се от показанията на съпругата на ищеца С. М.а, че след
операцията той е бил с поставена шина на крака за около 4 месеца, през което
време е бил неподвижен и тя се грижела изцяло за него. След свалянето на
шината е започнал да се движи с патерици. Твърди, че през целия
възстановителен период е бил неспокоен, като е изразявал това с плач. Твърди,
че мъжът й не е работил около 1 – година след инцидента, тъй като са му
казвали да държи крака си прав и поради това е бил постоянно с патерици.
С оглед пряката заинтересованост на свидетелката като съпруга на
ищеца от изхода на делото, съдът не дава вяра на показанията й за факти,
които не се потвърждават от други доказателства в делото, а някои дори
противоречат на такива, а именно, че походката му не е оправена и куца, че 7-
8 месеца след инцидента постоянно е плакал, че е получил високо кръвно след
инцидента, че е е консултиран от психолог в къщи, че два месеца е пил
лекарства за болките, но не знае какви.
Правни изводи :
Правната квалификация на предявения иск против ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД е чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 409 и чл. 380 от КЗ и чл.
45 от ЗЗД. По силата на първата норма, лице увредено от пътно - транспортно
произшествие може да претендира обезщетяване на претърпените вреди от
застрахователя, при който делинквентът има застраховка “Гражданска
отговорност”. Предвид това, пострадалият от ПТП следва да установи, че има
8
вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС (елементите от
фактическият състав на непозволеното увреждане) и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между причинителя на увреждането и ответника -
застраховател.
В настоящият казус следва да се приемат за доказани елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане - деянието и автора му,
както и противоправността на същото, тъй като са установени от САТЕ,
изготвена въз основа на Протокола за ПТП от 10.02.2021г. Както беше
обсъдено по – горе, причината за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на товарния автомобил, който не е съобразил скоростта
на движение с условията на пътя, съгласно изводите на вещото лице. Мократа
пътна настилка и по – високата от безопасната скорост на движение на
товарната композиция, са довели до загубата на сцепление в гумите от задният
мост на полуремаркето и последвалото приплъзване на ремаркето, повличане
на влекача и попадане в банкета, а след това и в канавката от дясната страна на
пътя, довели до странично обръщане на товарния автомобил.
Това поведение на водача е противоправно, тъй като нарушава норми
както от Пътния кодекс на Р Италия, на чиято територия е извършено
деянието, така и на българския закон за движение по пътищата.
Поради изложеното, възраженията на ответника за недоказаност на
механизма на ПТП и на отговорността на деликвента за настъпването му, са
необосновани.
Не е спорно между страните, а и писмените доказателства установяват,
че за управлявания от причинителят на непозволеното увреждане товарен
автомобил е имало действаща към момента на ПТП - то задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното
дружество. Поради това настоящото застрахователно дружество, следва да
репарира вредите от събитието, за което е сключена застраховката.
В контекста на изложеното следва да се посочи, че е изпълнено
условието на чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ, защото преди
предявяване на съдебната претенция, ищецът е заявил писмена такава пред
застрахователя с молба с вх. № 5477/23.12.2021г. Изложеното прави
съдебното производство допустимо.
9
Установи се, че ответникът не се е произнесъл по основателността на
претенцията за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Според съда доказателствата в делото установяват причинените телесни
увреждания на Р. М., посочени в ИМ. Всички те са идентифицирани въз
основа на медицинската документация от вещото лице ортопед травматолог,
чиято експертиза беше възпроизведена и обсъдена по – горе в мотивите.
Установена е и причинно – следствената връзка му ПТП – то и
травматичните увреждания на ищеца, тъй като фрактурите на латералния
кондил се получават вследсвие валгустно отклонение на коляното, като
връзките и мускулите от медиалната страна остават здрави. Според вещото
лице латералният бедрен кондил притиска тибиалното плато и причинява
депресия на спонгиозната метафиза под него, а в допълнение латералната част
на тибиалното плато се разцепва надлъжно, при което се получава един или
повече латерални фрагмента.
В ИМ са изложени и причинени психическите травми на ищеца,
изразяващи се в изживян стрес и болки в момента на ПТП – то, болки по
време на болничното лечение и през възстановителния период след него,
както и значителни неудобства в ежедневието му и ограничени социални
контакти. Така описаните вреди са търпени от ищеца, предвид показанията на
свид. А. М., че баща му е изпитвал болки в десния карк, не е можел да стъпва
и да ходи с него непосредствено след инцидента, както и оглед заключението
на вещото лице ортопед травматолог, че през първата седмица след травмата
Р. М. е търпял значителни болки и страдания, след което същите значително са
намалели. Установени са с показанията на свид. М.а, а и са житейски логични
неудобствата свързани с придвижването, хигиената и социалните контакти по
време на възстановителния период, които са били най – значителни за период
от около 4 месеца, през който ищецът е бил с шина и поради това обездвижен.
Съдът приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и
главно доказване, че ПТП е причина за промени в психологическото му
състояние, в резултат на които е станал раздразнителен, често сменял
настроенията си и изпитвал безпокойство и тревожност. Така изброените
последици за психиката на ищеца не се установяват от показанията на
съпругата му, които са неконкретни и чиято обективност не е безспорна, ако
10
не бъде потвърдена от медицински изследвания и/или друга диагностика. Без
последната, твърденията на свидетелката са субективни и от тях не могат да се
изведат сигурни данни за психологическа травма. Заедно с това не са доказани
със съответна експертиза от вещо лице със специални знания в областта на
психологията, който да ги идентифицира и обвърже с процесното ПТП. Ето
защо тези вреди не следва да се съобразяват при индивидуализиране на
размера на обезщетението.
При така изложените обстоятелства за травматични увреждания,
претърпяна операция за наместване на кости и поставяне на остеосинтеза и
липса на други травми, както и сравнително краткият възстановителен период
от 6-9 месеца при обичаен за този вид фрактура от 3 – 24 месеца;
възстановяването на походката и трудовата активност на ищеца; липсата на
трайни и необратими увреди и промяна на качеството му на живот и
икономическия стандарт в страната към м. февруари 2021г., който е
значително по – нисък от този към настоящия момент, обосновава
индивидуализиране на паричен еквивалент на неимуществените вреди на
30 000лв. Според съда този размер съответства на критерия за справедливост,
заложен в чл. 52 от ЗЗД и предвид прогнозите за евентуално развитие на
вторичен хроничен процес за в бъдеще, поради увреждането на ставния
хрущял, което е възможно да настъпи след петата година. В този смисъл,
според вещото лице ортопед, може да се каже, че тази травма има трайни
последици.
Спор пред съда е наведен и относно съпричиняване на вредите от ищеца,
но настоящият състав прима, че такова не е налице в казуса. Вида на
фрактурата на десния крак и липсата на травми по други части на тялото на
ищеца М., налагат извод, според вещото лице травматолог, че той е бил с
поставен предпазен колан в момента на ПТП – то. Заедно с изложеното,
вещото лице изпълнило САТЕ не изразява категорично становище, дали
пострадалият е бил с поставен предпазен колан, но приема че според него
ударът е бил нанесен странично за крака на постарадалия. С оглед на това и
обстоятелството, че ролята на предпазния колан е да фиксира тялото към
седалката, а не фиксира краката, следва да се изведе имплицитно извод, че
предпазния колан в случая е без отношение към механизма на причиняване на
фрактурата.
11
По иска за мораторна лихва:
Като законна последица от частичната основателност на главния иск и
доколкото е претендирана с исковата молба, следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице – 23.12.2021г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
С оглед изхода от въззивната проверка и поради това, че ищецът е
освободена от такси и разноски в производството, искането за присъждане на
хонорар за защитата в полза на адв. Иван Янкулов следва да бъде уважено.
Основанието на искането е по чл. 38, ал. 1 ЗА и на последния следва да се
определи възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1500лв.,
платимо от ответното дружество.
Върху уважения размер на иска ответникът следва да заплати по сметка
на БлОС държавна такса в размер на 1 200лв.
Съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. и разноски в
размер на 758лв.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
представлявано от Б. Г.ев И., Р.В.М. и Ж.С.К. да заплати на Р. З. М., ЕГН
**********, от гр. Петрич, ул.“***“ №34 сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
причинено на 10.02.2021г. от водача А. Р.ов М., управлявал тежкотоварен
автомобил с рег. № РВ *** ХР, който е имал валидна задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите, с валидност от 10.12.2020г. до
09.12.2021г., ведно със законна лихва върху обезщетението от датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – 23.12.2021г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над сумата от
30 000лв. до претендирания размер от 50 000лв. и иска за лихва за периода от
12
10.02.2021г. до 23.12.2021г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
представлявано от Б. Г.ев И., Р.В.М. и Ж.С.К. да заплати по сметка на БлОС
държавна такса в размер на 1 200лв.
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
представлявано от Б. Г.ев И., Р.В.М. и Ж.С.К. да заплати на адв. Иван Янкулов
на осн. чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 1500лв.
ОСЪЖДА Р. З. М., ЕГН **********, от гр. Петрич, ул.“***“ №34 да
заплати на ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
представлявано от Б. Г.ев И., Р.В.М. и Ж.С.К. разноски за настоящата
инстанция в размер на 758лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
200лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13