№ 15233
гр. С, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20241110128844 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
О. Н. М. е предявил срещу С О отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да се признае за установено, че ответникът не е
собственик на поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в гр. С, кв. 2, м. НПЗ „Х Д –
М“, район П, с площ 267 кв.м и на сграда с идентификатор .....2 находяща се в обл. С, общ.
С, гр. С, кв.2, м. НПЗ „Х Д - М", р-н П, СО, с площ 56 кв.м.
Ищецът твърди, че е придобил собственост върху процесните имоти въз основа на
давностно владение. Сочи, че фактическа власт върху процесния поземлен имот е
установена от дядо му преди около 25 години, като тогава същият е бил използван за
отглеждане на животни, които животни след това се извозвали към ДСО "Р". Преди
настъпването на смъртта на дядо му дейността, с оглед на която животните са извозвани към
предприятие „Р", е била преустановена, поради което постройките, в които до този момент
са били отглеждани те, са разрушени и на тяхно място е издигната къща, в която ищецът е
заживял заедно със семейството си, когато бил на 17 години. Твърди, че оттогава до датата
на исковата молба продължавал да живее в къщата. Сочи, че към момента на построяване на
къщата границите на поземления имот са очертани с гуми, като преди около пет години на
мястото на гумите е издигнал тухлена ограда. Твърди, че ответникът се легитимира като
собственик въз основа на Акт за частна общинска собственост № .../2019 г., който акт нямал
правопораждащо действие. Посочва, че в акта за общинска собственост липсва посочване на
придобивно основание. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва, че е съставен Акт за частна общинска собственост
(АчОС) № .../27.08.2019 г., като същият е съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал.
1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Счита, че актът има материална
доказателствена сила и въз основа на него следва да се приеме, че именно С О е собственик
на имота, доколкото същият не е оборен. Твърди се, че С О е придобила правото на
собственост върху процесния имот на основание извършено отчуждаване от страна на
Столичния народен съвет за нуждите на Държавно автомобилно предприятие (ДАП), като в
тази връзка е изготвена отчуждителна преписка № .../1947 г., която се прилага към
настоящия писмен отговор. Посочва, че съгласно протокол от 23.03.1948 г., нарочна комисия,
1
назначена със заповед на Председателя на Управата на Столичния народен съвет, е
извършила оглед на множество имоти, предвидени за отчуждаване, като в него под № .... е
описан имот с планоснимачен № ..., кв. 1, със собственик В А С, а под № .... — имот с пл. №
..., кв. 1, със собственици Т С и Т М С. Сочи, че два от отчуждените имоти с пл. № ... и № ...
с пл. № ... и № ... попадат в обхвата на имота с идентификатор ...., който е предмет на
настоящото дело. Посочва, че процесните имоти са станали общинска собственост на
основание § 7 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за местното
самоуправление и местната администрация (обн. ДВ, бр. 77 от 1991 г., изм. и доп. - ДВ, бр.
49 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2000 г.). Твърди, че е собственик и на сграда с
идентификатор .....2 на основание чл. 92 ЗС, доколкото за сградата липсвало учредено на
право на строеж, поради което ответникът като собственик на земята е придобил и
собствеността върху постройките върху нея. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето
на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Доколкото е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124
ГПК, в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, който съгласно твърденията в
исковата молба е, че ищецът е собственик въз основа на давностно владение. При това
положение ищецът следва да докаже, че е владял имота повече от 10 години, като това
владение е било явно, спокойно, непрекъснато.
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че е собственик на процесните
имоти въз основа на твърдяното исковата молба основание, а именно, че е собственик на
имота с идентификатор .... въз основа на отчуждителна процедура и съответно е собственик
на сграда с идентификатор .....2 въз основа на приращение.
От фактическа страна
По делото е приет Акт № ... за частна общинска собственост от 27.08.2019 г., издаден
на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗОС за поземлен имот с идентификатор .... с
площ от 1232 кв.м. без разположените в имота сгради, както следва: сграда № 1, сграда № 2,
сграда № 3 и сграда № 4 и част от сграда с идентификатор ...., построени без строителни
книжа. Като номер и дата на съставени по-рано актове е посочена отчуждителна преписка №
.../1947 г.
През м. януари 2024 г. ищецът е подал молба-декларация до нотариус чрез кмета на
район „П“ за извършване на обстоятелствена проверка и признаване право на собственост
върху процесните поземлен имот с идентификатор .... и сграда с идентификатор .....2. Във
връзка с тази молба-декларация на 31.01.2024 г. С О, район „П“ е издала удостоверение за
двата имота има съставен акт за общинска собственост № .../27.08.2019 г. и не са били
намерени данни за съставен акт за държавна собственост преди 01.06.1996 г.
Приети са и материалите по отчуждителна преписка № .../1947 г., която се отнася до
имоти, находящи се в кварт. 1, парц. I и местн. М, отчуждени за нуждите на Държавно
автомобилно предприятие „ДАП“. В нея се съдържат протокол на комисия към Столичния
народен съвет, с която е определена цената на отчуждаемите обекти и сметка за оценката на
имотите.
Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице е проследило регулационния статут на имоти с пл. № ... и № ..., които са били
заснети през 1933 г. Те попадат в землището на с. М, в обхвата на жп линия П-М-Ц Г С и
връзка с гари П-М-О-К. Вещото лице е установило, че процесните терени, в т.ч. имоти с пл.
№ ... и № ... представляват бивши земеделски земи в землището на с. М, приобщени към
землище
С. Те са били отчуждени от бившите им собственици, които са обезщетени парично, видно и
от документите по приложената отчуждителна преписка, след което са били предоставени с
2
царски указ за производствени нужди с цел развитие на икономиката на страната. Съгласно
план „М“, изготвен от арх. А М, утвърден от НС на 12.04.1938 г. с Наредба-закон за
одобрение на общия градоустройствен план на Ста голяма община, имоти с пл. № ... и № ...
попадат зона 6 – за производствени нужди и за жп линия и аутобан. Отчуждаването им е
било извършено именно по приложената отчуждителна преписка от 1947 г., а именно: по т.
58 – им. пл. № ..., кв. 1 от В С и по т. 59 – им. пл. № ..., кв. 1 от Т С и Т М С. Вещото лице не
е установило данни за площ, граници и съседи на бившите земеделски земи, отчуждени за
производствени нужди и приобщени към землище С. През 1961 г. процесният имот попада в
терен, отреден за „първостепенни градски магистрали“ и в терен, отреден за "гаражи и депа“
по Общия градоустройствен план на С О. През 1969 г. е било извършено заснемане на кв.
„Х Д“ – 1 част като процесният имот е с пл. № ... и като собственици са вписани
наследниците на М С Й, без документи за собственост. През 1971 г. е бил приет кадастрален
план на м. НПЗ – „Х Д – 2 част“, в който имот с пл. № ... е бил заснет с площ от 1216 кв.м.
През 1990 г. имот с пл. № ..., заедно с група имоти, е отреден за парцел IV-СНС, от кв. 2,
предназначен за автотранспорт. По КВС от 1999 г. имоти с пл. № ... и № ... попадат в ПИ №
... – по НТП; населено място. През 2010 г. в кадастралната основа на плана е нанесен имот с
пл. № ..., к.л.271, 272, 294 и 295. Сега действащият план за регулация е от 2013 г. и по него
имот с пл. № ..., ведно с група имоти, е отреден за УПИ IV-..., предназначен за „шоурум,
складове, магазини и автосервиз“. Кадастралната карта от 2016 г. отразява имот с
идентификатор ...., район „П“, ул. „Д К“ № 3 с площ от 1232 кв.м. и процесната сграда с
идентификатор .....2 с площ от 61 кв.м. вещото лице е установило, че процесната сграда е без
строителни книжа и същата е била изградена в периода след октомври 2003 г. до 09.03.2016
г., като в предходните кадастрални и регулационни планове от 1990 г. до 2003 г. в имот с пл.
№ ..., кв. 2 няма изградена, заснета и нанесена едноетажна сграда с такава площ. Единствено
кадастралната карта от 2016 г. отразява тази сграда. При изслушване на заключението в
откритото съдебно заседание вещото лице разясни допълнително, че преди 2001 г. по ЗТСУ
попълването на сгради в регулационния план се е извършвало след като общината провери
на място дали сградата е в завършен вид и тогава самата община е нанасяла в плана контура
на сградата, поради което незаконните постройки, както и сгради под 3 кв.м. и под 3 м
височина не са били заснемани, а след това след 2016 г. при изготвяне на кадастралната
карта е трябвало да бъдат отразени всички постройки, без значение дали са законни или
незаконни.
По делото е разпитана свидетелката Т К, която живее на ул. „Д К“ № 4, срещу ищеца.
Описва имота, в който ищецът живее, като голям двор с площ от около 260-270 кв.м. и къща
с две стаи с площ от около 50 кв.м. Преди ищеца в къщата живеели баща му, а преди това
дядо му. Не знае кога е била построена къщата и не е виждала други хора да влизат и да я
ползват. Не знае и кога точно дядото на ищеца се е установил да живее в къщата.
Разпитан е и свидетелят Т Н С, който също живее на ул. „Д К“ № 4, срещу ищеца. Той
описва имота като такъв с площ от около 300 кв.м. и едноетажна къща с две стаи. Заяви, че
семейството на ищеца живее в имота от около 50 години и той е наследствен от баща му и
дядо му. Сега съществуващата къща е била построена около 1996 г. – 1997 г., а преди това на
мястото е имало много стара къща в окаяно състояние, барака. На същия адрес ул. „Д К“ №
3, на разстояние от около 50 м от имота на ищеца има и други постройки и там живеят още
300 човека, но в имота на ищеца не живеят други хора, като той е отделен с ограда.
От правна страна
Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на
собственост върху имоти с актове за държавна собственост, които представляват официални
документи, съставени от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Съгласно
константната съдебна практика, обективирана в решение № 403/25.05.2010 г. по гр. д. №
5024/2008 г., решение № 107 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 2173/2016 г. и Определение №
...11 от 7.04.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3275/2024 г., статутът на един имот като държавна
собственост /публична, респ. частна/ не се определя от съставянето на акт за
публична/частна държавна собственост, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 3 ЗДС актовете за
3
държавна собственост не пораждат права, а само констатират и удостоверяват същите. Към
актовете за държавна собственост следва да бъдат приложени документи, установяващи
правото на собственост на държавата арг. от чл. 70, ал. 4 ЗДС, каквито в случая
представляват приложените документи по отчуждителна преписка № .../1947 г.,
установяващи извършеното отчуждаване. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗДС актовете на държавна
собственост се ползват с доказателствена сила, която при оспорване може да бъде
опровергана, защото сами по себе си те не създават права за държавата - чл. 5, ал. 3 ЗДС, но,
подобно на констативните нотариални актове, се ползват с легитимиращо действие, което
следва да бъде оборено от страната, която го отрича.
В разглеждания случай такова оборване не беше проведено успешно по делото.
Напротив, при съвкупна преценка на приложените по отчуждителната преписка документи
и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза съдът намира, че по
делото е установено категорично, че процесните имоти са частна общинска собственост. Те
са били отчуждени през 1947 г. във връзка с прилагането на план „М“, който е бил утвърден
през 1938 г. с приемането на Наредба-закон за одобрение на общия градоустройствен план
на Ста голяма община, обн. ДВ, бр. 80 от 12.04.1938 г. и по-късно приетия Закон за
приложението на общия градоустройствен план на Ста голяма община, обн. ДВ, бр. 76 от
05.04.1941 г. Имотите са били отчуждени за нуждите на Държавно автомобилно предприятие
„ДАП“ като в изпълнение на нормативните изисквания бившите собственици са били
обезщетени парично. Имотите по план „М“ са попадали в зона 6 за производствени нужди и
за жп линия и аутобан, впоследствие през 1961 г. теренът е бил отреден за първостепенни
градски магистрали и за гаражи и депа, през 1990 г. за автотранспорт, а понастоящем, след
2013 г. за „шоурум, складове, магазини и автосервиз“. Както сочи и ответникът, считано от
17.09.1991 г., с влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, процесните имоти са станали частна общинска собственост по силата на
пар. 7, ал. 1, т. 3 ПЗРЗМСМА, съгласно който с влизане в сила на закона в собственост на
общините преминават държавните имоти, представляващи незастроени парцели и имоти в
селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени,
благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство,
с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици, какъвто именно
е бил процесният терен. По делото не се събраха доказателства, от които да се установява, че
към 17.09.1991 г. процесната сграда е съществувала, за същата липсват строителни книжа и
тя е била отразена за първи път в кадастралната карта от 2016 г. Водените от ищеца
свидетели също не установиха такова обстоятелство, като свидетелката Коцева не знаеше
кога е била построена къщата, а свидетелят С заяви, че сега съществуващата сграда е била
построена около 1996 г. – 1997 г., като преди това на нейно място е имало барака, къща в
окаяно състояние. Ето защо, съдът приема, че към 17.09.1991 г. имотът е бил незастроен и
като такъв е станал собственост на общината по силата на цитираната законова разпоредба.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че така
придобитото от общината право на собственост върху процесния недвижим имот не е било
загубено впоследствие чрез придобиването му по давност от страна на ищеца. На първо
място, не се установява по делото конкретен момент, в който ищецът (или неговите
наследодатели, чието владение се домогва да присъедини) е завладял процесния терен, т.е. е
започнал да упражнява фактическа власт върху него, за да се прецени колко е дълъг този
период, в свидетелските показания се съдържат данни, че в имота са живели и бащата, и
дядото на ищеца, но не и откога, като свидетелят С единствен заяви, че семейството на
ищеца е живеело там, откакто той се помни, поне от 50 години, което изказване беше
направено общо и не се подкрепя от нито едно друго доказателство по делото. Дори да се
приеме за достоверно това число, следва да се посочи, че единствено явното владение е от
естество да доведе до придобиване право на собственост. Скритото владение съобразно
константната съдебна практика не може да доведе до придобиване право на собственост по
давност - в този смисъл са определение № 3269 от 23.06.2025 г. на ВКС по к. гр. д. №
4026/2024 г., решение № 124 от 5.11.2018 г. по гр. д. № 3569/2017 г., II г. о. и решение №
50068/26.10.2023 г. по гр. д. № 3238/2022 г. на ВКС, II г. о., даващи тълкуване, че
4
владението е явно когато се упражнява по начин, разкриващ ясно намеренията на владелеца
да държи вещта като своя и позволяващ на всеки заинтересуван да научи за упражняваната
фактическа власт и обратно, владението е скрито когато се упражнява по таен начин, който
не разкрива упражняваната фактическа власт и намерението на владелеца да държи вещта
като своя, както и че владението се квалифицира като явно когато се осъществява чрез
действия, които могат да станат достояние на трети лица, включително собственика или
предишния владелец, възприемането на които биха им позволили да защитят правата си с
предвидените в закона способи – предявяване на иск за собственост от собственика на имота
или иск за защита на владението от предходния владелец. Изложеното следва от правния
принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се защити. Следователно, за да е
годно да породи последиците на придобивната давност, владението следва да се
осъществява по начин, който да позволи на третите заинтересовани лица не само да
възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнаят кое е
конкретното лице, което владее имота. От събраните по делото доказателства не може да се
направи извод, че владението е явно, нито за какъв период от време е било упражнявано.
Следва да се посочи също така, че тъй като имотът е частна общинска собственост, в
няколко различни периода от време нормативната уредба е предвиждала забрана за
придобиване по давност на имоти частна общинска собственост, т.нар. „мораториум“.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ред. ДВ, бр. 44 от 1996 г. /,
в сила от 01.06.1996 г., предвижда, че имотите и вещите – общинска собственост, не могат
да се придобиват по давност. Следва да се приеме, че тази забрана важи не само за имоти,
които са публична общинска собственост, а и за имоти, които са частна общинска
собственост. Тази забрана е стеснена с изменението чл. 7, ал. 1 от ЗОС с ДВ, бр. 96 от
05.11.1999 г., според което само вещи, които са публична общинска собственост не могат да
се придобиват по давност. Това означава, че за вещите, частна общинска собственост, които
са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОС, ДВ, бр. 96 от 1996
г., давностният срок започва да тече от 09.11.1999 г., но считано от 01.06.2006 г. с пар. 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността отново е установено спиране течението на
придобивната давност.
С решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г. са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 ЗД ЗС /обн., ДВ, бр. 46/2006 г.,
посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г. / и на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС /ДВ, бр.
7/2018 г. /. Като последица от обявяването за противоконституционна на нормата на пар. 2 от
Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС / ДВ бр. 7/2018 г. /ДВ, бр. 7/2018 г. /, с която е
придадено обратно действие на продължаване на срока, се приема от Конституциония съд,
че придобивна давност е текла в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., защото обратното
действие на материалния закон не може да засяга вече придобити права - Определение №
3701 от 15.07.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4309/2024 г. и Определение № 3301 от
24.06.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3617/2024 г. Преди приемането на Закона за общинската
собственост и на Закона за държавната собственост, в чл. 86 от Закона за собствеността,
приет през 1951 г., е имало изрична забрана за придобиване на вещи, които са държавна или
общинска собственост. Следователно, в периодите до 05.11.1999 г. (с изкл. на периода от
31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.) и от 01.06.2006 г. до 08.03.2022 г. придобивна давност за
процесния терен не е текла по силата на изричната законова забрана за това.
По отношение на процесната сграда, предвид разпоредбата на чл. 92 ЗС собственикът
на земята е собственик и на построените в нея сгради освен ако е установено друго, т.е. ако в
полза на трето лице е било учредено право на строеж. В разглеждания случай не се
установява, а и не се твърди в полза на ищеца да има учредено такова право, поради което
правото на собственост върху процесната сграда също принадлежи на ответника.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените отрицателни установителни искове
подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
5
бъдат присъдени направените и претендирани по делото разноски в общ размер от 900 лв.,
от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 800 лв. депозит за експертиза.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от О. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Д К“ № 3,
срещу С О, ул. „М“ № 33, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, с които се иска да се признае за установено, че ответникът не е собственик на
поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в гр. С, кв. 2, м. НПЗ „Х Д – М“, район П, с
площ 267 кв.м и на сграда с идентификатор .....2 находяща се в обл. С, общ. С, гр. С, кв.2, м.
НПЗ „Х Д - М", р-н П, СО, с площ 56 кв.м.
ОСЪЖДА О. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Д К“ № 3, да заплати на С О,
ул. „М“ № 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 900 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6