Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260014/08.09.2020 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на 12.08.2020 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 231/2020 по описа
на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена
е въззивна жалба от И.С.И. от гр. Варна чрез процесуалния му представител адв. В.Г.
*** срещу решение № 418/12.03.2020 год. по гр.д. № 850/2019 год. на Окръжен съд
- Варна, г.о., с което е отхвърлен предявения иск с правно осн. чл. 108 от ЗС
срещу П.И.И., за установяване правото на собственост и предаване владението
върху следния недвижим имот с идентификатор 10135.4501.1414 по КККР на гр.Варна
с площ 2295 кв.м., намиращ се в местността с.о. Ментеше при граници: имоти с
идентификатори 10135.4033.8, 10135.4021.54, 10135.4501.9569 и 10135.4501.1413.
По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението,
въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде
уважен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
В
постъпилия отговор от П.И.И. е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба и за потвърждаване на решението.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните
мотиви:
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 108
от ЗС. Ищецът е изложил в исковата молба твърдения, че е собственик на съседен
имот с площ от 662 кв.м., придобит по договор за покупко-продажба, сключен на
08.01.2008 год с нот.акт № 3, том I, дело № 3 от 2008 год на нотариус Борис Василев с рег.№
124. Веднага след сключване на посочената сделка установил владение и върху
съседния имот, което продължил да упражнява до началото на 2019 год, когато
ответникът предявил собственически претенции и започнал изграждане на ограда
между двата имота. Претендира, че е придобил правото на собственост върху
процесния имот по давност.
В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че през
последните 15 години работи и живее в чужбина. През това време посетил имота
един-два пъти и се опитал да се снабди с документи за собственост, но без
успех. Завърнал се в страната в началото на 2019 година и натоварил свой
роднина да предприеме действия по уреждане по уреждане на спорните въпроси.
След разговори с ищеца, които не довели до задоволителен резултат, братовчедът
на ответника по негова заръка започнал изграждане на ограда между двата имота.
От събраните доказателства по делото е установено от
фактическа страна следното:
Ищецът е собственик на съседния имот с идентификатор
10135.4501.1413 с площ от 662 кв.м., придобит по силата на договор за
покупко-продажба, сключен под формата на нотариален акт № 3, том I, дело № 3 от 2008 год на нотариус Борис Василев с рег.№
124.
От приложената скица на процесния имот с идентификатор
10135.4501.1414 се установява, че той е с площ от 2295 кв.м. и като негови
собственици са нанесени други лица.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява следното:
В показанията си свидетелят М. сочи, че ищецът закупил имота преди 11-12 години, като
първо изградил масивна ограда с две масивни врати. Впечатлението на свидетеля
е, че целият имот на ищеца е с площ от около 3000кв.м. Ищецът поддържал имота,
засял райграс, облагородил го, построил гараж. За първи път ищецът споделил със
свидетеля за проблеми във връзка със собствеността през 2019 год. Тогава някой,
когото свидетелят не познава, забил колчета в долната част на имота, но след
намеса на полицията те били премахнати. В същия смисъл са и показанията на
свидетелката В. Имотът на ищеца е около 3 дка, като в него
той построил огромен гараж с два автокрана, барбекю и масивна ограда. В имота
има засадени дръвчета, озеленен е с райграс. До началото на миналата година не
са съществували спорове относно собствеността на имота.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
Фактическият състав за уважаване на ревандикационния иск
включва кумулативно следните предпоставки: 1) ищецът да е собственик на вещта,
предмет на иска; 2) ответникът да владее тази вещ и 3) това владение да е без
правно основание. Ето защо ищецът трябва да установи и трите юридически факта,
включени в състава на петиторния иск, които касаят материалната му активна
легитимация.
Първия от тях настоящият състав намира за
установен.
Ищецът се позовава на изтекла в негова полза
10-годишна придобивна давност.
Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В
настоящия случай по делото е установено, че ищецът е установил фактическа власт
върху имота на 08.01.2008 год, едновременно с придобиването на съседния имот
чрез правна сделка, сключена в изискуемата нотариална форма. Това владение е
продължило непрекъснато и несмущавано до началото на 2019 год, когато
ответникът за първи път предявил претенциите си към имота. Не е установено по
делото той да е предприел по-ранни действия за прекъсване на давността. През
целия период от 2008 год до 2019 год ищецът е владял имота като свой,
манифестирайки намерението си чрез извършване на подобрения в него – изграждане
на масивна ограда, гараж, барбекю, озеленяване и облагородяване на двора. Без
значение в случая е обстоятелството, че в кадастралната скица на имота са
нанесени като собственици други лица, защото кадастърът само отразява
заснемането на имота и няма вещно-правно действие. Ето защо в установителната
си част предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е основателен и
доказан.
За да бъде уважено и второто искане, съдържащо се в
петитума на иска, а именно – за предаване на владението, е необходимо ищецът да
установи, че имотът се владее или държи от ответника. Този факт не е установен
по делото. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че е възложил на
свой роднина да предприеме действия по изграждане на ограда между двата имота,
но впоследствие тя била премахната. Това обстоятелство се потвърждава и от
показанията на разпитаните свидетели. Свидетелят М. е заявил, че през 2019 год в долната част
на имота били поставени колчета, които били премахнати със съдействие от
полицията. Следователно въпреки вербалното оспорване на правата на ищеца,
ответникът не е установил лично или чрез другиго държане върху него, поради
което в частта за предаване на владението искът се явява неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на
спора в тежест на ответника слева да се възложат разноските по делото в размер
на 2908,50 лв, представляващи половината от заплатените от ищеца държавни такси
и адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 418/12.03.2020 год. по гр.д. № 850/2019 год. на Окръжен
съд - Варна, г.о., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
иска, предявен от И.С.И. с ЕГН ********** срещу П.И.И. с ЕГН **********, с
който се иска съдът да признае за установено в отношенията между тях, че И.С.И.
с ЕГН ********** е собственик на имот с
идентификатор 10135.4501.1414 по КККР на гр.Варна с площ 2295 кв.м., намиращ се
в местността с.о. Ментеше при граници: имоти с идентификатори 10135.4033.8,
10135.4021.54, 10135.4501.9569 и 10135.4501.1413, придобит въз основа на непрекъснато, трайно и явно
давностно владение,продължило повече от 10 години с намерение за своене като
недобросъвестен владелец на осн. чл. 79 ал.1 от ЗС,
и вместо него
П
О С Т
А Н О
В И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И.С.И. с ЕГН **********
и П.И.И. с ЕГН **********, че И.С.И. с ЕГН ********** е собственик на следния
недвижим имот, придобит въз основа на непрекъснато трайно и явно давностно
владение с намерение за своене, на осн. чл. 79 ал.1 от ЗС, продължило повече от
10 години, считано от 08.01.2008 год, а именно: имот с
идентификатор 10135.4501.1414 по КККР на гр.Варна с площ 2295 кв.м., намиращ се
в местността с.о. Ментеше при граници: имоти с идентификатори 10135.4033.8,
10135.4021.54, 10135.4501.9569 и 10135.4501.1413.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлен иска
за предаване на владението върху имота като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.И.И. с ЕГН ********** да заплати на И.С.И.
с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 2908,50 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)