Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е№59/2.2.2017г.

 

                                гр.Ямбол........2.02........2017 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На............................двадесет и трети...януари……….................................

  През две хиляди и седемнадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на

  Прокурора...........................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 1023

  за 2014 година............................................................................................

Производството по делото е в частта за разглеждане на приети, предявени от съделителя П.Д. сметки, както следва: на основание чл.12 ал.2 от ЗН за сумата 530 лв., дължима на П.Д. от Е.И. и И.Д., която сума е вложена за възстановяване на наследствена земеделски земя; за получена от Е.И., дължима на П.Д. сума 430,84 лв., представляваща рента за стопанската 2013/2014 г. и 2014/2015 г.; за направени от П.Д. разходи в размер 524,96 лв. по воденето на изброени дела, дължими също от Е.И..

Тъй като сметките се разглеждат от  съда след изричното указание на ЯОС, че са били предявени своевременно, но настоящият състав не ги е приел, съделителят П.Д. уточни същите с нарочна писмена молба към настоящия момент, предявена освен от него и от ответниците В.П., К.П., Ж.С. и Щ. А. в качеството си на наследници на съделителката Ж. П.. Съдът разглежда сметките единствено предявени от П.Д., тъй като същите са първоначално предявени преди първото съдебно заседание след допускане на делбата, а към този момент Ж. П. сметки не е предявявала, за да бъдат разгледани и те. В същата тази молба към настоящия момент П.Д. е уточнил от къде произтичат претенциите му за присъждане на посочените по – горе сметки като сочи, че сумата от 530 лв. счита, че му се дължи, тъй като за установяване собствеността на нивите по делото е водено гр.д. № *** г. на ЯРС, а И.Д. и Е.И. са отказали да участват по това дело, т.е. не са спомогнали за увеличаване на наследството така, както го е сторил той. В частта на претенциите се за рента за посочените две години П.Д. твърди, че сумите са били получавани единствено от Е.Д. и И.Д., но тъй като конкретно твърди, че собствената му полагаща се част е получена от Е.И., съдът приема, че претенцията му насочена само към тази съделителка. По отношение на И.Д. се твърди, че е получавал рентата на наследниците на Ж. П., а както се посочи по-горе същите нямат предявени такива искания по сметките, както и тяхната наследодателка. Третата част на исканията по сметките П.Д. посочва, че е възникнала от неблагоразумието на съделителката Е.Д. и се наложило П.Д. да направи парични разходи, които са описани по суми и са за  възз.гр.д. № *** г., възз.гр.д. № *** г., касационно гр.д. № *** г., възз.гр.д. № *** г., възз.гр.д. № *** г. и за въззивна жалба вх. № *** г.

В съдебно заседание П. Добре поддържа предявените искания по сметките.

Ответницата В.П. също поддържа искането по сметките направено от П.Д..  

Е.Д. чрез своя пълномощник ги оспорва. Оспорванията на Е.Д. се състоят в това, че счита, че искът по чл. 12 ал.2 от ЗН е погасен по давност, а освен това е налице и следва да се приложи деноминация на лева, като размерът на тази претенция би следвало да бъде 0.53 лв. По отношение на претенциите за рента, сметките се оспорват и се прилагат две служебни бележки за това, че Е.Д. е получила сумите за своя дял, а П.Д. е получил своите суми за своя дял. Относно искането за присъждане на разноски се счита, че жалбите на П.Д. не са уважени и тези разноски не се дължат.

Съдът след като се запозна с исканията по сметките на П.Д. и събраните в тази връзка писмени доказателства, счита на първо място, че производството е недопустимо и следва да бъде прекратено в частта на сметките във вид на направени от него разходи в размер 524,96 лв. по воденето на изброени дела. Видно от посочването на тези дела, всички те са въззивни производства и едно касационно такова, които са образувани по негови жалби, атакувайки различни съдебни актове, постановени в настоящото производство. На първо място подобни разноски не представляват искания по сметките, независимо, че съдът ги е приел за разглеждане като такива и на второ място настоящият съдебен състав няма правомощията да се произнася по разноски направени пред други инстанции. Никъде в съдебните актове по тези дела не се сочи, че настоящият съдебен състав следва да се произнесе по направените по тях разноски с крайния си съдебен акт. По тези съображения съдът счита, че искането по сметките на П.Д. в тази чат е недопустимо и производството следва да бъде прекратено.

Съдът намира за неоснователно направеното искане за присъждане на сумата от 530 лв., дължима на П.Д. от Е.И. и И.Д. на основание чл. 12 ал.2 от ЗН, тъй като с воденето на делото за възстановяване собствеността на земеделската земя, същият е спомогнал за увеличаване на наследството, а те не. Както се е произнесъл в мотивите си и ЯОС по възз.гр.д. № *** г., които настоящият съдът споделя, това искане е неоснователно, тъй като процесните земеделски земи са върнати в патримониума на наследодателя по силата на самия закон – ЗСПЗЗ, а предявения от П.Д. иск по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС не представлява негово действие спомогнало да се увеличи наследството по смисъла на чл.12 ал.2 от ЗН. По тези съображения съдът счита, че искането по сметките в тази част следва да бъде отхвърлено.

Съдът намира неоснователни претенциите на П.Д. и за сумата 430,84 лв., представляваща рента за стопанската 2013/2014 г. и 2014/2015 г., която същият твърди, че е получена от Е.И., а не от него. Подобен род искания по сметките се основават на чл.59 от ЗЗД – неоснователно обогатяване на единия съделител за сметка на другия, получавайки неговата част от  дължимата рента. За установяване на тези свои претенции П.Д. е представил договори за наем на земеделски земи и за аренда от 17.08.2004 г., от 1.10.2010 г., от 2.09.2015 г., от 09.09.2016 г., които съдът намира за неотносими, тъй като касаят различни от претндираните периоди.

Съделителката Е.Д. представи две служебни бележки, издадени от „Агротех Импекс – 98“ АД гр.Я. - № *** г. за това, че П.Д. е арендодател на 5,190 дка земя в землището на с.Ч. и е получил през 2013/ 2014 г. аренда в размер 197,28 лв. и през 2014/2015 г. за същата площ в размер 181,65 лв. и № *** г. за това, че Е.И. е е арендодател на 5,190 дка земя в землището на с.Ч. и е получила през 2013/ 2014 г. аренда в размер 197,28 лв. и през 2014/2015 г. за същата площ в размер 181,65 лв. От тези писмени доказателства съдът прави изводи, че П.Д. и Е.И. са получило  поотделно и лично дължимата им се рента за отдадените от тях площи. Това са и сумите претендирани от П.Д. в молбата му по сметките с тази разлика, че за стопанската 2014/2015 г. същият претендира 233,55 лв., а арендаторът е отразил, че му е заплатил сума в размер на 181,65 лв. Не се установи, че Е.И. е получила разликата до претендирания от П.Д. размер, поради което претенцията му по сметките и в тази част  се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото предявилият искания по сметките П.Д. следва да бъде осъден да заплати ДТ 59,43 лв. за тяхното разглеждане.

Следва да бъде уваженото искането на Е.Д. да бъде осъден П.Д. да й заплати направените разноски във връзка с предявените от него сметки. В тази част съдът счита, че намира приложение разпоредбата на чл.355 от ГПК в частта, в която се сочи, че по присъдените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 от ГПК. Е.И. е представила адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие относно „съдебна делба – искане по сметките“, от което е видно, че е заплатила сумата 340 лв. адвокатско възнаграждение и същото следва да й бъде присъдено като направени разноски.

На основание изложеното, ЯРС

 

                                                             РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по чл.346 от ГПК в частта на предявените от П.Д.Д. против Е.Д.И. сметки в размер 524,96 лв., представляващи разходи по воденето на изброени съдебни дела – въззивни и касационно производства.

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Д.Д. против Е.Д.И. и И.Д.Д. на основание чл.12 ал.2 от ЗН сметки в размер 530 лв., представляващи сума вложена за възстановяване на наследствена земеделска земя.

ОТХЪВРЛЯ предявените от П.Д.Д. против Е.Д.И. искания по сметки в размер 430,84 лв., представляващи получена рента за стопанската 2013/2014 г. и 2014/2015 г.

ОСЪЖДА П.Д.Д. на основание чл. 355 изр.2 от ГПК да заплати на Е.Д.И. направените в производството по сметките разноски в размер 340 лв.

ОСЪЖДА П.Д.Д. да заплати ДТ 59,43 лв. за разгледаните му искания по сметките.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: