Решение по дело №42/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

гр. Кюстендил, 25.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание, от двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

                                                                                  КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия

 

   като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №42/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 247 и чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба на „***“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решение №51 от 02.04.2020г., постановено по в.гр.д. №42 по описа на КОС за 2020г. 

 В срока по  чл. 247, ал. 2 от ГПК, не е постъпило становище от друга страна по делото – Е.С.. За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Константна съдебна практика е, че очевидна фактическа грешка в съдебен акт е налице, когато има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. Волята за постановяване на решението се изразява в мотивите и от тях логично следва диспозитивът, който съответства на формираното становище на съдебният състав по разглеждания спор. В случая не е налице очевидна фактическа грешка, тъй като съдът е посочил, че уважената сума/, за която е осъден С.,/ представлява сума на главница и лихви, тъй като и претенцията на дружество макар да е обозначено като „главница“ всъщност съдържа освен главници по вноските, то и договорни лихви. Вноските са анюитетни и дори и константни по размер, представляват сбор от главница и договорна лихва, които са различни за всяка месечна вноска. Ето защо, уважената сума в размер на 3 026, 35 лв., за която С. е осъден да плати на дружеството, съставлява сума от неплатени главници по договора за заем, както и лихви за периода 14.11.2015г. до 01.04.2016г.

           Съгласно чл. 236, ал. 1, т. 5 от ГПК решението трябва да съдържа какво постановява съдът по съществото на спора. По аргумент на  чл. 250, ал. 2 от ГПК при допълване на решението съдът се произнася по неразрешената част от спора.

            В настоящия случай, съставът на въззивния съд в мотивите си е формирал воля да уважи претенцията на дружеството за законна лихва върху главницата, но е пропуснал да стори това в диспозитива. Началният момент е датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.04.2019г., а крайният - окончателното изплащане на задължението.    

 На база изложеното съдът намира, че не е допуснал очевидна фактическа грешка, доколкото не е налице разминаване между волята, формирана в мотивите на решението и изражението й в диспозитив, която да следва да бъде отстранена по реда на  чл. 247 от ГПК, но следва да допълни решението си относно законната лихва.  

Воден от горното, съставът на КОС

 

Р Е Ш И:

 

                ДОПУСКА допълване на решение №51 от 02.04.2020г., постановено по в.гр.д. №42 по описа на КОС за 2020г. като в диспозитива ВМЕСТО: „ОСЪЖДА Е.Г.С., ЕГН:**********, с адрес:***, ДА ПЛАТИ на „***” ЕАД, ЕИК: ********* сума в размер на 3026, 35 лв., представляващи главници и лихви за периода 14.11.2015г. до 01.04.2016г. по договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2009г., сключен между „***” ЕАД, ЕИК: *********, кредитор,  и М.Д. Щ., ЕГН:**********, кредитополучател, прехвърлен чрез договор от 14.03.2017г. за покупко–продажба на вземания на „***” ЕАД, ЕИК: *********,

СЕ ЧЕТЕ: ОСЪЖДА Е.Г.С., ЕГН:**********, с адрес:***, ДА ПЛАТИ на „***” ЕАД, ЕИК: *********, сума в размер на 3026, 35 лв., представляващи главници и лихви за периода 14.11.2015г. до 01.04.2016г. по договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2009г., сключен между „***” ЕАД, ЕИК: *********, кредитор, и М. Д. Щ., ЕГН:**********, кредитополучател, прехвърлен чрез договор от 14.03.2017г. за покупко–продажба на вземания на „***” ЕАД, ЕИК: *********,  и законната лихва върху сумата от 3 026,35 лв. за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.04.2019г. до окончателното плащане.“

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „***“ ЕАД, ЕИК:*********, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №51 от 02.04.2020г., постановено по в.гр.д. №42 по описа на КОС за 2020г. 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                   2.