Решение по дело №623/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е с правно основание чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на Е. К. М. от гр. Пещера против решение № 1012-12-91#1/09.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на М. срещу разпореждане № 121-00-2260-3 от 25.03.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пазарджик.

Недоволен от така издаденото решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателя обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. Подробни съображения излага в съдебно заседание и в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата директора на ТП на НОИ – Пазарджик намира същата за неоснователна. Подробни съображения излага в депозирано по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пазарджишкият административен съд – VI състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Не е спорно между страните, че жалбоподателят е подал заявление с вх. №610-355 от 16.08.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Пещера за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Чешка Република е прекратено, считано от 01.08.2023 г.

По подаденото заявление с per. №121-00-2260/16.08.2023 г. в НОИ е искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на жалбоподателя е изпратено уведомително писмо изх. №1019-12-4212#1 от 24.08.2023 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомен, че следвала представи подробно описани документи.

С вх. № 1019-3 2-4212#4 от 29.09.2023 г. в ТИ на НОИ - Пазарджик са получени 9 броя документи от Чешка Република.

С подаденото заявление жалбоподателят е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че последното му правоотношение е прекратено на 01.08.2023 г. и е упражнявал трудова дейност на територията на държава- членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Същият е поискал удостоверяване на осигурителни периоди ог Чешка Република за периодите от 11.06.2014 г. до 23,07.2021 г. и от 26.07.2021 г. до 31.07.2023 г.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001 №729877 от 17.10.2023 г.; U003 №775037 от 26.10.2023 г. и Н005 №756888 от 17.10.2023 г. е изискано предоставяне на информация за гореописаните периоди. Във връзка с това с разпореждане №121-00-2260-1 от 17.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от компетентната институция на Чешка Република.

На 07.03.2024 г. в ТИ на НОИ - Пазарджик с вх. №3209-12-33 са получени структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004, с които компетентната институция на Чешка Република е удостоверила:

-периоди на осигурена заетост от 11.06.2014 г. до 31.12.2018 г.; от 01.01.2020 г. до 23.07.2021 г. и от 26.07.2021 г. до 31.07.2023 г.;

-причина за прекратяване на заетостга - „дата на изтичане на договора“;

-доход за периода от 26.07.2021 г. до 31.07.2023 г. в размер на 35482.00 чешки крони.

Съобразно това на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс с разпореждане №121-00-2260-2 от 05.03.2024 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С разпореждане №121-00-2260-3 от 25.03.2024 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, §3, буква „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Е. М. е отказано парично обезщетение за безработица. Прието е че основен критерий при определяне държавата на пребиваване за трудово активните лица е трудово-правната връзка със съответната държава, характерът й и нейната продължителност. От 07.06.2014 г. до настоящия момент липсва трудово-правна връзка на лицето с България, жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност в България. Предвид гореизложеното, при липса на трудово-правна връзка на лицето с България от 07.06.2014 г. до настоящия момент, въпреки, че роднините му живеят в България, което е логична последица от произхода им, по отношение на Е. М., за държава по пребиваване през периодите на заетост в Чехия от 11.06.2014 г. до 31.05.2023 г. (вкл.) не може да се квалифицира България, като се отчита и обстоятелството, че фактически липсва намерение от страна на трудово-активно лице за установяване в България и упражняване на трудова дейност по българското законодателство.

По искане на жалбоподателя като свидетел e бил разпитан Д. Г. П.. От показанията му се установява, че поддържа приятелски отношения с жалбоподателя. Заедно работили в Чехия. Живели на квартира, тип хотел, нямали адресни регистрации в Чехия. Съпругата му била в гр. Пещера, заедно с детето, което учело в гимназията до тях, в Пещера. Съдът кредетира показанията на свидетеля като логични, последователни и незаинтересовани от изхода на спора.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съдът констатира, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение решение на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пазарджик, обаче са постановени при неправилно приложение на материалния закон, водещи до тяхната отмяна. Съображенията за това са следните:

Фактическата обстановка не е спорна между страните. Настоящият състав намира, че спорът в случая е за правото, като касае компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица.

В тази връзка, следва да бъде съобразено на първо място, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т. н. Но разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е., съдържащите се в регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки /чл. 288 ДФЕС/ и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Съгласно чл. 3 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства /по см. на чл. 1, параграф "л"/ относно посочените клонове на социална сигурност /обезщетения и помощи/, в т. ч. и относно обезщетенията за безработица /чл. 3, параграф 1, б. "з"/.

Няма спор по делото, че жалбоподателят е гражданин на Република България, респ. е гражданин на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. /чл. 2 от Регламента/, с който регламент са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите-членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., сред които и е правилото на параграф 2, в който е уредено, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Легална дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в чл. 1 § 3 б. "й" от цитирания Регламент, а именно - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място /на обичайно пребиваване на лицето/ се определя, съгласно чл. 11 § 1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 /регламента по прилагането/, с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 § 2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето.

В член 1, б. "й" и б. "к" от Регламент /ЕО/ № 883/2004 пък се прави разграничение между "пребиваване" и "престой". А в изготвения съвместно с държавите-членки наръчник се изясняват понятията "обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и "престой". Тези определения, посочени в законодателството на ЕС са необходими, за да се установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави-членки.

Съгласно правото на ЕС, може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социалноосигурителните схеми, отпускани по местожителство. Заетите и самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните /напр. пенсионери и студенти/ — в държавата-членка по обичайно пребиваване. Определянето на държавата-членка по обичайно пребиваване на лицата е важно и по отношение на лицата, които работят в повече от една държава - членка. В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава-членка; състоянието на трудова заетост/по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният и характер, както и продължителността на договора за работа/; упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти — източникът на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата-членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти. Наръчникът предоставя също така конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване, като например при погранични, сезонни или командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност.

В случая, съдът намира, че е неправилна преценката на административния орган при определяне мястото на обичайното пребиваване на оспорващия. Спор по отношение факта, че Е. М. е роден в България, български гражданин е, има постоянен и настоящ адрес на територията на България, не се формира между страните. Не е спорно и че съпругата му и детето му пребивават на територията на България.

В периода на заетост 11.06.2014 до 31.12.2018 от 01.01.2020-23.07.2021 и от 26.07.21 до 31.07.23 г. действително жалбоподателят е бил на територията на Чехия, но това пребиваване не покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за "обичайно пребиваване". Това е така, тъй като времетраенето му/на пребиваване в Чехия/ е било обусловено преимуществено от неговата работа там. След прекратяване трудовото правоотношение в Чехия, М. се е завърнал на територията на България с намерение да остане да живее на територията на България. Още по време на периода на заетост, съпругата му заедно с детето им са били в България, детето е посещавало българско общообразователно заведение в гр. Пещера, а съпругата е работила в България. Освен това, от свидетелските показания се установява, че в периода на заетост в Чехия, жалбоподателят е нямал там адресна регистрация и е живеел на квартира, тип хотел, заплащана от работодателя- т.е. освен работата не се установява други фактори, обуславящи връзката на М. с Република Чехия.

Следователно, в оспорваното решение и разпореждане незаконосъобразно и неправилно е позоваването на чл. 65 параграф 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, съгласно който напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било подчинено.

Не е спорно и също така, че М./който не е пограничен работник/, към момента на подаване на заявлението за обезщетение за безработица е напълно безработно лице. Същият е пребивавал за времето на трудовата си заетост в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, а именно в Чехия. Безспорно установено е обаче, че оспорващия не продължава да пребивава в тази държава-членка, нито се е върнал в тази държава-членка/т. е. във Чехия/, на чието законодателство за последно е бил подчинен, за това същият не се е регистрирал /т. е. не се е поставил на разположение/ в службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване /за времето на трудова заетост/ в Чехия, а се регистрира в България, където той се е върнал и всъщност обичайно пребивава.

Приложимото законодателство в настоящия казус е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващия, на която държава тя е и единствен гражданин, а именно - законодателството на Република България. Обезщетението за безработица, претендирано от М., следва да бъде поискано именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това.

В този смисъл е т. 3 от Решение №U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост/например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл/, то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на закона, и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по заявлението на Е. К. М. при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

При този изход на спора, на жалбоподателя се дължат и строрените по делото разноски, които се констатират в общ размер от 610/шестотин и десет/ лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – VІ състав:

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 1012-12-91#1/09.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на М. срещу разпореждане № 121-00-2260-3 от 25.03.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пазарджик.

ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик за постановяване на административно решение по направеното пред него искане, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Пазарджик да заплати на Е. К. М. от гр. Пещера сторените по делото разноски в размер на 610 лв.

Решението е окончателно, съгласно чл. 119 вр. чл. 117 ал.1 т.2 б. „б“ от КСО.