№ 83
гр. Плевен, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следН. състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря Ж.Н.С.
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500920 по описа за 2022 година
С решение № 1674/14.11.2022 г. по гр.д.№ 20224430104327 по описа за
2022 година на ПлРС e изменен размера на определената с решение №
540/10.06.2021 г., в сила от същата дата, по гр.д.№ 2674/2021 г. на ПлРС
издръжка, която П. Ц. Ц. се е задължил да заплаща за децата Т.П.Ц. и И.П.Ц.,
чрез тяхната майка и законен представител Н. Т. П., както следва: Осъден е П.
Ц. Ц. да заплаща за детето Т.П.Ц., чрез нейната майка и законен представител
Н. Т. П., увеличен размер на издръжка от 162.50 лв. на 250 лв., до 5-то число
на всеки текущ месец, считано от 11.08.2022 г., ведно със законната лихва за
забава за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко
вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на издръжката, като за разликата до предявеН.
размер от 350 лв., е отхвърлен иска, като неоснователен и недоказан; Осъден е
П. Ц. Ц. да заплаща за детето И.П.Ц., чрез нейната майка и законен
представител Н. Т. П., увеличен размер на издръжка от 162.50 лв. на 250 лв.,
до 5-то число на всеки текущ месец, считано от 11.08.2022 г., ведно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от датата на
1
изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, до
настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката,
като за разликата до предявеН. размер от 350 лв. е отхвърлен иска като
неоснователен и недоказан.Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. Ц.
Ц. да заплати на Н. Т. П. сумата от 187 лв., представляваща разноски по
делото за уважената част от исковете.Осъден е на основание чл.78, ал.6 ГПК
П. Ц. Ц. да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 252
лв.Постановено е на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката.
Депозирана е въззивна жалба от П. Ц. Ц., чрез пълномощник, против
решение № 1674/14.11.2022 г. по гр.д.№ 4327/2022 г. по описа на ПлРС, което
се обжалва в частта за присъдената издръжка за децата Т.П.Ц. и И.П.Ц. в
размер над 177.50 лв. (т.е. за присъдената издръжка от 177.51 лв. до 250 лв.) и
в частта за разноските като неправилно.Относно съдебното решение в частта
му за изменената издръжка въззивникът счита, че по делото са били налице
основаН. предявената от въззиваемата претенция да бъде уважена единствено
до размера на 177.51 лв., за всяко едно от децата, т.е. до размера на
минимално дължимата издръжка, определена по реда на чл.142, ал.2 СК.В
останалата си част претенцията е прекомерна и неоснователна по размера
си.Като я е уважил, макар и частично до размера на 250 лв. за всяко едно от
децата, първоинстанционН.т съд е постановил необоснован и неправилен
съдебен акт, който подлежи на отмяна като такъв.Относно съдебното решение
в частта за разноските, първоинстанционН.т съд, въпреки направеното
изрично искане, е отказал да присъди адвокатско възнаграждение в полза на
представителя на въззивника върху отхвърлената част от исковете.Счита
обжалваното решение в тази част за необосновано и неправилно, което
подлежи на отмяна като такова.Прави се искане на основание чл.271, ал.1
ГПК да се отмени като неправилно решение № 1674/14.11.2022 г. по гр.д.№
4327/2022 г. в частта за присъдената издръжка за децата Т.П.Ц. и И.П.Ц. в
размер над 177.50 лв. (т.е. за присъдената издръжка от 177.51 лв. до 250 лв.) и
в частта за разноските.
За въззиваемите страни - Т.П.Ц. и И.П.Ц., чрез Н. Т. П. - майка и законен
представител на малолетните си деца, процесуалН.т представител изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да се
постанови съдебен акт, с който да се отхвърли депозираната въззивна жалба.
2
Депозирана е и насрещна въззивна жалба от Н. Т. П., в качеството й на
майка и законен представител на малолетните деца Т.П.Ц. и И.П.Ц., чрез
пълномощник, срещу решението по гр.д.№ 4327/2022 г. по описа на ПлРС в
частта, в която е отхвърлен предявеН.т иск за горницата до претендираН.
размер на ежемесечна издръжка от по 350 лв. за всяко от двете деца.Счита
съдебН.т акт неправилен и незаконосъобразен в обжалваната му част.Прави
се искане да се постанови съдебен акт, с който да се уважи насрещната
въззивна жалба и да се отмени решението в обжалваната му част.
Ответникът по насрещната въззивна жалба П. Ц. Ц., чрез пълномощник,
изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество -
неоснователна.
Насрещната въззивна жалба е процесуално допустима, а по същество -
частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивН.т съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Съгласно т.1 от ТР № 1/9.12.201 3г. на
ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, въззивната инстанция не е ограничена от
посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношеН., издръжката на
децата и ползването на семейното жилище.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно в обжалваната
му осъдителна част от П. Ц. за присъдената издръжка за децата Т.Ц. и И.Ц. в
размер над 177.50 лв. (т.е. за присъдената издръжка от 177.51 лв. до 250 лв.),
поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционН. съд в тази част.Във връзка с доводите във въззивната
жалба съдът приема за установено следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че от мотивите на
първоинстанционН. съд не е ясно как съдът е определил месечната нужда на
всяко от децата на 500 лв.С оглед на данните по делото няма промяна на
3
обстоятелствата, при които е преценена първоначално нуждата на децата и е
определена първоначалната издръжка.
Предявените искове са с правно основание чл.150 от СК, според който
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена.
При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило
пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл.150
СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на
издържаН. или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите
на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с
обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те
биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. При определяне
размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента,
когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за
задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението
е възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното
изменение.Изменението на обстоятелствата може да се отнасят до
здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и
други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката се изисква трайна
или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във
възможностите на задълженото лице.
Безспорно е, че с решението от 10.06.2021 г. по гр.д.№ 20214430102674 по
описа за 2021 г. на ПлРС е утвърдено на основание чл.127, ал.1 от СК
постигнатото между страните споразумение, по силата на което бащата П. Ц.
се е съгласил да заплаща на децата си, чрез тяхната майка и законен
представител, издръжка в размер на 162.50 лв. месечно за всяко дете, платими
до 5-то число на текущия месец, считано от момента на утвърждаване на
споразумението от съда - 10.06.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка
4
просрочена вноска.
От тогава до предявяване на исковете в настоящето производство на
11.08.2022 г. е изминал период от около 1 година и 2 месеца.
Променена е и възрастта на двете малолетни деца Т. и И., които в хода на
съдебното производство през м.октомври 2022 г. са навърши 6 години, а през
месец септември 2023 г. ще бъдат в първи клас.
От представената служебна бележка от 29.04.2022 г. е видно, че децата са
посещавали школа за обучение по английски език и школа за музикално
танцово изкуство, като таксата е била по три лева за едно дете, с
периодичност два пъти седмично, а са заплатени общо 469 лв., от които за
обучението по английски език в периода от м.март 2021 г. до м.април 2022 г. -
285 лв., а за музикално и танцово изкуство в периода м.октомври 2021 г.-
м.април 2022 г. - 185 лв.
От служебната бележка от 28.09.2022 г. се установява, че през учебната
2022/2023 г. децата са записани на курс по ментална аритметика с месечна
такса от 40 лв. на дете и допълнително заплащане на учебни материали в
размер на 72 лв.
От представената служебна бележка от 28.09.2022 г. е видно, че двете
деца са записани и посещават тренировки по плуване в дните понеделник и
сряда с такса от 89 лв. за всяко от децата.
По делото е представена годишна данъчна декларация от 19.04.2022 г. от
ответника, справка-данни за осигуряването на въззивника за периода от
01.08.2021 г. до 31.08.2022 г., справка за извършени от него плащаН. по
сметка на НАП за периода от 01.01.2022 г. до 31.08.2022 г., вносни бележки за
заплащане на наем в периода м.12.2021 г. до м.08.2022 г. в размер на 200-250
лв. месечно.
Не се оспорва от въззиваемите, видно от отговора на въззивната жалба,
че в периода от 25.01.2021 г. до 19.07.2022 г. И.И. -майката на въззивника, е
получила пратки от дрехи, детско бельо, обувки, играчки и аксесоари и е
заплатена сумата от 2 148.17 лв.; закупуването на дрехи в период от
19.03.2022 г. - 06.06.2022 г. на стойност 410.80 лв.; закупени дрехи, играчки в
периода от 03.08.2021 г. до 31.07.2022 г. на обща стойност 2 338.33 лв.;
плащаН., извършени от майката за тренировки по плуване и заплащане на
5
организираното честване на рождеН. ден на децата през м.10.2022 г., като се
позовават и на показаН.та на свидетелите И.Х. и И.И..
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че е налице трайно
съществено изменение на нуждите на двете малолетни деца, тъй като от
определянето на предходН. размер на издръжката е изминал период от 1
година и 9 месеца до сега, през който период се е променила възрастта на
децата, което води и до увеличаване на потребностите им от храна, облекло,
обучение и средства за социално-културно развитие.МинималН.т размер на
месечната издръжка е 195 лв. съгласно чл.142, ал.2 от СК.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че не е ясно как са
определени финансовите възможности на бащата да дава издръжка, тъй като
той има само един източник на доход - от работа в автосервиз, в който работи
сам и който предвид на предмета и спецификата на осъществяваната дейност,
по никакъв начин не осигурява и гарантира постоянна трудова заетост и
постоянен и сигурен приход; доходът, който получава, е в размерите на
минималната работна заплата за страната; трудовата дейност не е свързана
само с приход, но и с разходи - плащане на наем, който е в рамките на 200-250
лв. месечно, плащане на данъчни и осигурителни задължеН., които са в
размер на 197.38 лв. месечно, полага лични грижи за двете деца поне 6-7 дни
от месеца, като в тези дни изцяло покрива с допълнителни финансови
средства нуждите им.
Правото на децата да получат издръжка от своите родители е безусловно,
ако те са непълнолетни, като съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат
издръжка независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
От страна на въззиваемите се сочи, че нуждата на децата за дрехи,
обувки, играчки, помагала е значително нараснала, а бащата може да отделя
ежемесечно сумата в размер на 365 лв. допълнително, тъй като такива са
закупени с негови средства, живее в едно домакинство със своята майка и
няма друго лице, което да издържа.
В насрещната въззивна жалба е посочено също така, че неправилно
първоинстанционН.т съд е счел, че ежемесечната издръжка на всяко от децата
следва да се определи в размер на 500 лв., като неправилно е прието, че всеки
от родителите следва да поеме половината от нужната издръжка.Съобразно
6
представените електронни касови бележки бащата може да заплаща
ежемесечна издръжка за двете си деца в размер на по 350 лв., като той
предпочита вместо да заплаща издръжка - да закупува дрехи и пособия, но
това е в противоречие със законоустановеН. регламент - издръжката е
дължима в пари, а не в натура.
ВъззивН.т съд счита въз основа на събраните по делото доказателства, че
ежемесечната издръжка за двете деца възлиза на 600 лв. за всяко от тях
поотделно, като всеки от двамата родители следва да заплаща половината от
необходимата издръжка.
Въз основа на гореизложеното въззивН.т съд счита, че бащата П. Ц. има
възможност да заплаща ежемесечна издръжка по 300 лв. за всяко от децата си
поотделно.
Ето защо следва да бъде потвърдено решението в обжалваните му части,
в които е изменен размера на определената с решение № 540/10.06.2021 г., в
сила от същата дата, по гр.д.№ 2674/2021 г. на ПлРС издръжка, която П. Ц. се
е задължил да заплаща за децата Т. Ц. и И. Ц., чрез тяхната майка и законен
представител Н. П., както следва: осъден е П. Ц. да заплаща за детето Т. Ц.,
чрез нейната майка и законен представител Н. П., увеличен размер на
издръжка за разликата над 177.50 лв. до 250 лв.; осъден е П. Ц. да заплаща за
детето И. Ц., чрез нейната майка и законен представител Н. П. увеличен
размер на издръжка за разликата над 177.50 лв. до 250 лв.; в обжалваните
части, в които в тежест на въззивника са възложени разноските по делото.
Следва да бъде отменено решението в обжалваните му части, в които са
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове с правно
основание чл.150 СК във вр. с чл.143, ал.2 СК от Н. П., в качеството й на
майка и законен представител на малолетните деца Т.Ц. и И. Ц., срещу П. Ц.
за изменение на размера на определената с решението от 10.06.2021 г.
издръжка, за разликата над 250 лв. до 300 лв. месечно, т.е. за сумата от 50
лв. месечно, за всяко едно от децата поотделно, като вместо него в тази му
част бъде постановено друго такова, с което бъде осъден на основание чл.150
от СК във вр. с чл.143, ал.2 от СК П. Ц. да заплаща на децата Т. Ц. и И. Ц.,
чрез тяхната майка и законен представител Н. П., още по 50 лв. месечна
издръжка за всяко от децата поотделно - общо 300 лв. за всяко от децата
поотделно, до 5-то число на всеки текущ месец, считано от 11.08.2022 г.,
7
ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от датата на
изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, до
настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.
Следва да бъде потвърдено решението в обжалваните му части, в които са
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от Н. П., в
качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Т. Ц. и И.
Ц. срещу П. Ц., искове с правно основание чл.150 СК във вр. с чл.143, ал.2
СК за изменение на размера на определената с решение № 540/10.06.2021 г., в
сила от същата дата, по гр.д.№ 2674/2021 г. на ПлРС издръжка, за разликата
над 300 лв. до 350 лв. месечно, т.е. за още 50 лв. месечно, за всяко едно от
децата поотделно.
При този изход на процеса следва да бъде осъден П. Ц. да заплати
държавна такса в размер на 72 лв. по сметка на ПлОС, с оглед на увеличеН.
размер на издръжката.
Във въззивната жалба са изложени и доводи, че първоинстанционН.т съд,
въпреки направеното в производството искане, е отказал да присъди
адвокатско възнаграждение в полза на представителя на ответника върху
отхвърлената част от исковете.Счита, че преценката на съда е необоснована и
неправилна, като се позовава и на определение № 163/13.06.2016 г. на ВКС по
гр.д.№ 2266/2016 г., І г.о., определение № 365/17.07.2017 г. на ВКС по т.д.№
894/2017 г., І т.о., определение № 515/02.10.2015 г. на ВКС по т.д.№
2340/2015 г., І т.о.
ПървоинстанционН.т съд е отказал да уважи искането, тъй като не е
налице договор за безплатно предоставена правна помощ и не е посочено
основанието, на което се предоставя безплатната правна помощ по
различните хипотези на чл.38, ал.1, т.1-3 от ЗА.
В първоинстанционното производство е представено пълномощно,
подписано от П. Ц. и упълномощеН.т адвокат, в което е посочено, че той е
упълномощен с посочените в него права.Отразено е също така, че правната
помощ и процесуалното представителство, уговорени с това пълномощно, се
представят безплатно.
Тълкувайки волята на страните в процесното пълномощно, би могло да
се приеме, че в него са обективирани две сделки (едностранна и двустранна).
8
ВъззивН.т съд счита, че непосочването на основанието по чл.38, ал.1 от
ЗА не е основание да бъде отказано присъждането на адвокатско
възнаграждение, в хода на въззивното производство в представеното
пълномощно са посочени две основаН. по чл.38, ал.1 от ЗА за безплатно
предоставяне на правна помощ и процесуално представителство (
определение № 600/30.09.2019 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1928/2019 г., ІІ т.о.,
определение № 50375/3.11.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 1338/2022 г., ІV г.о.).
Ето защо следва да се приеме, че в полза на процесуалН. представител на
П. Ц. е било дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в
размер на 266.66 лв. с оглед на чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.7, ал.1, т.6 и
чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждеН. (ред.ДВ бр.88/4.11.2022 г.), която сума е
дължима от Н. П., в качеството й на майка и законен представител на
малолетните деца, която сума следва да бъде осъдена да заплати на адв.Б..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1674/14.11.2022 г. по гр.д.№
20224430104327 по описа за 2022 година на Плевенски районен съд в
обжалваните му части, в които е изменен размера на определената с решение
№ 540/10.06.2021 г., в сила от същата дата, по гр.д.№ 2674/2021 г. на ПлРС
издръжка, която П. Ц. Ц. ЕГН **********, се е задължил да заплаща за децата
Т.П.Ц., ЕГН **********, и И.П.Ц., ЕГН **********, чрез тяхната майка и
законен представител Н. Т. П. ЕГН **********, както следва: ОСЪЖДА П. Ц.
Ц., ЕГН **********, да заплаща за детето Т.П.Ц., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Н. Т. П., ЕГН **********, УВЕЛИЧЕН
РАЗМЕР на издръжка за разликата над 177.50 лв. до 250 лв.; ОСЪЖДА П. Ц.
Ц., ЕГН **********, да заплаща за детето И.П.Ц., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Н. Т. П. ЕГН **********, УВЕЛИЧЕН
РАЗМЕР на издръжка за разликата над 177.50 лв. до 250 лв.; в обжалваната
му част, в която е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. Ц. Ц., ЕГН
**********, да заплати Н. Т. П. ЕГН **********, сумата от 187 лв.,
представляваща разноски по делото за уважената част от исковете; в
обжалваната му част, в която е осъден на основание чл.78, ал.6 ГПК П. Ц. Ц.,
9
ЕГН **********, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна
такса в размер на 252 лв.
ОТМЕНЯ решение № 1674/14.11.2022 г. по гр.д.№ 20224430104327 по
описа за 2022 година на Плевенски районен съд в обжалваните му части, в
които са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от
Н. Т. П., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетните деца Т.П.Ц., ЕГН ********** и И.П.Ц., ЕГН **********, срещу
П. Ц. Ц., ЕГН **********, за изменение на размера на определената с
решение № 540/10.06.2021 г., в сила от същата дата, по гр.д.№ 2674/2021 г. на
ПлРС издръжка, за разликата над 250 лв. до 300 лв. месечно, т.е. за сумата
от 50 лв. ежемесечна издръжка за всяко едно от децата поотделно, КАТО
ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Ц. Ц., ЕГН **********, да заплаща за детето Т.П.Ц., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Н. Т. П. ЕГН
**********, още 50 лв. месечна издръжка - общо 300 лв. месечно, до 5-то
число на текущия месец, считано от 11.08.2022 г., ведно със законната лихва
за забава за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко
вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА П. Ц. Ц., ЕГН **********, да заплаща за детето И.П.Ц., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Н. Т. П. ЕГН
**********, още 50 лв. месечна издръжка - общо 300 лв. месечно, до 5-то
число на текущия месец, считано от 11.08.2022 г., ведно със законната лихва
за забава за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко
вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1674/14.11.2022 г. по гр.д.№
20224430104327 по описа за 2022 година на Плевенски районен съд в
обжалваните му части, в които са отхвърлени като неоснователни и
недоказани предявените искове от Н. Т. П., ЕГН **********, в качеството й
на майка и законен представител на малолетните деца Т.П.Ц., ЕГН
********** и И.П.Ц., ЕГН **********, срещу П. Ц. Ц., ЕГН **********, за
изменение на размера на определената с решение № 540/10.06.2021 г., в сила
от същата дата, по гр.д.№ 2674/2021 г. на ПлРС издръжка, за разликата над
10
300 лв. до 350 лв. месечно, т.е. за разликата от 50 лв. месечно, за всяко едно
от децата поотделно.
Осъжда въззивника П. Ц. Ц., ЕГН **********, да заплати държавна такса в
размер на 72 лв. по сметка на Плевенски окръжен съд.
Осъжда на основание чл.38 от ЗА Н. Т. П., ЕГН **********, в качеството й
на майка и законен представител на малолетните деца Т.П.Ц., ЕГН
********** и И.П.Ц., ЕГН **********, да заплати в полза на адв.Б. П. Б. –
адвокат от Плевенска адвокатска колегия, личен номер №*********, с адрес
на упражняване на дейността - *********, адвокатско възнаграждение в
размер на 266.66 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11