гр. Стара Загора, 02.05.2019 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на първи април, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 3032 по описа за 2018 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 от ГПК.
Образувано
е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ против А.Д.И.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: главница: 988.82 лв.;
185.04 лв. договорна лихва за
периода 20.02.2017 г. до 10.10.2017 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 22.30
лв. от 28.02.2017 г. - датата на настъпване на забавата до датата на
подаване на заявлението - 30.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендирани
са разноски.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че
обстоятелството, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение е
подписан Договор за стоков кредит № 242513 от 23 януари 2017 г. между „Банка
ДСК" ЕАД като Кредитор и А.Д.И. като Кредитополучател, сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки
договора за стоков кредит, кредитополучателят заявил, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед
вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е
запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката
прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С
подписването на Договора Кредитополучателят удостоверявал, че е получил и
приема Общи условия за същия, както и че те са неразделна част от Договора.
Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът имал право да прехвърли на трето
лице правата си по договора за кредит.
Основанието, на което Заявлението за изпълнение на
парично задължение и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
29.9.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК
********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК
********* и Приложение № 1.1 към него от 10.10.2017 г., по силата на които
вземането е било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно Договор за стоков кредит № 242513 от 23
януари 2017 г., Кредиторът отпуснал на Кредитополучателя стоков кредит в размер
на 1560.11 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от
„Технополис България" ЕАД, на обща стойност 1017.04 лв., както и за
сключване чрез „Банка ДСК" ЕАД на застраховка с еднократна застрахователна
премия в размер на 139.04 лева. В чл. 3 от Договора за стоков кредит се посочвало,
че сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите,
се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „Технополис
България" ЕАД, а сумата, предоставена за финансирането на застраховка в
размер на 139.04 лева, се усвоявала еднократно, безкасово по сметка, посочена
от Застрахователите. Кредитът е следвало да бъде върнат на 28 месечни вноски,
включващи главница и договорна лихва, 24 от които в размер на 50.56 лева, а
остатъкът в размер на 46.02 лева се дължал с последната вноска съгласно
уговорения между страните погасителен план, който е приложен към настоящата
искова молба.
А.Д.И. е преустановил погасяването на вноските по
Договор за стоков кредит № 242513 на 28 февруари 2017 г.
Към настоящия момент непогасената главница по
договора била в размер на 988.82 лв.
За ползването на предоставената сума по сключения
Договор за стоков кредит № 242513, ответникът дължал договорна лихва
/възнаградителна лихва/, в размер посочен в договора. В настоящия случай и
видно от подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение, начислената
и непогасена договорна лихва за периода от 20 февруари 2017 г. - дата на първа
непогасена вноска до 10 октомври 2017 г. - дата на сключена цесия била в размер
на 185.04 лв.
Ответникът дължал на основание чл. 12 от Общите
условия и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от 28
февруари 2017 г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до 30
януари 2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда в размер на 22.3 лв., както и законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Към датата на подаване на заявлението и исковата
молба дългът бил в общ размер на 1196.16 лв., от които: главница 988.82 лв.,
договорна лихва 185.04 лв. за период от датата на първа вноска - 20 февруари
2017 г. до 10 октомври 2017 г. - дата на цесия и мораторна лихва върху
непогасената главница 22.3 лв., за периода от датата на настъпване на забавата,
а именно 28 февруари 2017 г. до 30 януари 2018 г. - дата на подаване на
заявлението в съда.
Исковата молба е оставена без движение с
разпореждане от 11.01.2019 г., в изпълнение на които ищецът в уточнил
претенциите си.
1 По отношение на претендираната главница
(предоставена парична сума) в размер на 1017.04 лева : Съгласно сключения между
А.Д.И. в качеството му на кредитополучател и „Банка ДСК ЕАД" - кредитор,
Договор за стоков кредит № 242513 от 23 януари 2017 г. (Договора), последният
бил отпуснал на ответника стоков кредит в размер на 1017.04 лева за: закупуване
на Барабани DIVA ED-759 на стойност 129.00 лева; закупуване на преносим
компютър HP 15-A017NU на стойност 749.00 лева и сключване на застраховка с
„Групама Животозастраховане" ЕАД и „Групама Застраховане" ЕАД по
пакет „Стандарт+" за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия
139.04 лева. Отпуснатият стоков кредит в размер на 1017.04, представляващ сбор
от стойността на закупените стоки - барабани с марка DIVA+преносим компютър с
марка HP, и сключената застраховка бил предоставен на кредитополучателя в деня
на сключване на договора, а именно 23.01.2017 г., видно от приложеното като
доказателство към исковата молба копие на фактура с № 0019948 от 23.01.2017 г.
Съгласно т. 3 от Договора „Сумата на кредита, предоставена за закупуването на
посочените в т. 1 стоки/услуги, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на
Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховка по
т. 1 се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от застрахователите.
Кредиторът „Банка ДСК" ЕАД въз основа на отправено от А.И. искане за
стоков кредит бил сключил Договор № 242513 от 23.01.2017 г. с ответника, като е
предоставил стоковия кредит на 23.01.2017 г. в магазин на търговеца -
„Технополис България" ЕАД в гр. Стара Загора, усвоен безкасово по сметката
на търговеца за закупуването на стоките, а отпусната сума за сключване на
застраховка е преведена по сметка на застрахователя/усвоена безкасово по
сметка, посочена от застрахователите.
Съгласно приложения по делото погасителен план,
кредитополучателят е следвало да върне сума в общ размер на 1411.14 лева,
включваща главница в размер на 1017.04 лева - отпуснат стоков кредит, и
договорна/възнаградителна лихва в размер на 394.1 лева, на 28 месечни
погасителни вноски за периода от 20.02.2017 г. - първа погасителна вноска, до
23.05.2019 г. - последна погасителна вноска. Размерът на всяка от 27-те месечни
погасителни вноски бил 50.56 лева, като последната 28-та погасителна вноска
била в размер на 46.02 лева. От приложения към исковата молба погасителен план
бил виден точният размер на главница и договорна лихва, формиращи всяка от
28-те погасителни вноски.
2. По
отношение на претенцията за договорна лихва: Съгласно т. 6 от процесния договор
и в съответствие с разпоредбите на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК, страните са уговорили, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора 29.29% годишно или 0,0814%
на ден, представляващ печалбата на кредитора за отпуснатия стоков кредит или
възнаградителната лихва по договора. Съгласно погасителния план
кредитополучателят се е задължил да заплати договорна лихва в размер на 394.1
лева на 28 месечни вноски ведно с главницата. Претендираната с исковата молба
сума в размер на 185.04 лева, прехвърлена ни от цедента, била в посочения
размер, тъй като същата се претендира за периода от 23.1.2017 г. - датата на
първата вноска до 10.10.2017 г. - датата на сключване на цесия.
3. По
отношение на претенцията за обезщетение за забава в размер на 84.39 лева:
Същата е начислена съгласно чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД върху
непогасената главница за периода от 15.03.2017 г. - датата на първата вноска по
кредита до 23.02.2018 г. - датата на подаване на заявлението. Мораторната лихва
била начислена върху цялото задължение за главница след обявяване на
предсрочната изискуемост.
4. Ответникът
бил извършил 1/едно/ плащане по договора, в размер на 28.22 лева на 20.02.2017
г., с която сума била погасена частта за главница. Падежът на вноските е 20-то
число на месеца, като преди настъпване на предсрочната изискуемост съгласно
погасителния план А.И. е следвало да извършва плащания/прави вноски на следните
дати:
20.02.2017 г. - 50.56 лева (28.22 - главница + 22.34
- договорна лихва),
20.03.2017 г. - 50.56 лева (26.42 - главница + 24.14
- договорна лихва),
20.04.2017 г. - 50.56 лева (27.07 - главница + 23.49
- договорна лихва)
20.05.2017 г. - 50.56 лева (27.73 - главница + 22.83
- договорна лихва)
20.06.2017 г. - 50.56 лева (28.41 - главница + 22.15
- договорна лихва)
20.07.2017 г. - 50.56 лева (29.10 - главница + 21.46
- договорна лихва)
20.08.2017 г. - 50.56 лева (29.81 - главница + 20.75
- договорна лихва)
20.09.2017 г. - 50.56 лева (30.54 - главница + 20.02
- договорна лихва)
20.10.2017 г. - 50.56 лева (31.28 - главница + 19.28
- договорна лихва)
20.11.2017 г. - 50.56 лева ( 32.05 - главница +
18.51 - договорна лихва)
20.12.2017 г. - 50.56 лева (32.83 - главница + 17.73
- договорна лихва)
20.01.2018 г. - 50.56 лева (33.63 - главница + 16.93
- договорна лихва)
20.02.2018 г. - 50.56 лева (34.45 - главница + 16.11
- договорна лихва)
20.03.2018 г. - 50.56 лева (35.29 - главница + 15.27
- договорна лихва
20.04.2018 г. - 50.56 лева (36.16 - главница + 14.40
- договорна лихва)
20.05,2018 г. - 50.56 лева (37.04 - главница + 13.52
- договорна лихва)
20.06.2018 г. - 50.56 лева (37.94 - главница + 12.62
- договорна лихва)
20.07.2018 г. - 50.56 лева (38.86 - главница + 11.70
- договорна лихва)
20.08.2018 г. - 50.56 лева (39.82 - главница + 10.74
- договорна лихва)
20.09.2018 г. - 50.56 лева (40.78 - главница + 9.78
- договорна лихва)
20.10.2018 г. - 50.56 лева (41.79 - главница +8.77 -
договорна лихва)
20.11.2018 г. - 50.56 лева (42.80 - главница +7.76 -
договорна лихва)
20.12.2018 г. - 50.56 лева (43.85 - главница +6.71 -
договорна лихва)
20.01.2019 г. - 50.56 лева (44.91 - главница +5.65 -
договорна лихва)
20.02.2019 г. - 50.56 лева (46.02 - главница +4.54 -
договорна лихва)
23.03.2019 г. - 50.56 лева (47.14 - главница +3.42 -
договорна лихва)
20.04.2019 г. - 50.56 лева (48.28 - главница +2.28 -
договорна лихва)
23.05.2019 г. - 46.02 лева (44.82 - главница +1.20 -
договорна лихва).
Ответникът е бил уведомен за предсрочната
изискуемост на 24.10.2017 г. от „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД посредством писмо с обратна разписка, както и с изпратено
текстово съобщение на мобилния телефонен номер на кредитополучателя, посочен в
договора.
5. По
отношение на обявената предсрочна изискуемост: При допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогА.остатък от главницата
става предсрочно изискуем. А.Д.И. е бил уведомен за обявената предсрочна
изискуемост чрез изпратено писмо с обратна разписка на 24.10. 2017 г.
След уточняване на петитума искането е да се признае
за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има
следните вземания срещу А.Д.И. по Договор за стоков кредит № 242513 от
23.1.2017 г.: 988.82 лева главница; 185.04 лева договорна лихва за периода от
20.02.2017 г. - дата на първа погасителна вноска до 10.10.2017 г. - дата на
сключване на цесия; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 22.3 лева за периода от 28.02.2017 г. - датата на
настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението -30.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
По
делото е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК от особения представител на
ответника и становище след уточнение на исковата молба. Исковете са оспорени
като неоснователни и недоказани.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представения по делото
Договор за стоков кредит № 242513 от 23.01.2017 г. от страна на „Банка ДСК“ ЕАД на ответника е отпуснат
стоков кредит в размер на 1017, 04 лева за закупуване на стоки или услуги от
Технополис България ЕАД – барабани на стойност 129 лева и компютър на стойност
749 лева, както и е сключена застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и
„Групама застраховане“ ЕАД на стойност 139, 04 лева чрез Банката. Уговорен е
срок за погасяване на кредита съгласно погасителен план. Срокът за погасяване
видно от плана е на равни вноски от 50. 56 лева всеки месец за периода от
20.02.2017 г. до 20.04.2019 г.
По
делото освен Погасителния план, са представени и Общите условия, подписани на
всяка страница от ответника, както и касов бон с подпис на получател за стоките
– барабани и преносим компютър. По получаването на стоковия кредит от ответника
по делото не се спори, поради което и предвид представените писмени
доказателства съдът намира, че А.Д. е закупил стоките чрез отпуснатия му кредит
в посочения размер за главница в исковата молба.
По
делото се твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост за цялата главница на
24.10.2017 г., както и че ответникът е бил уведомен за това обстоятелство с
нарочно съобщение. По делото не са представени доказателства в тази насока –
липсва съобщение до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК.
Представен
е Рамков договор за покупко-продажба на вземания между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция
за контрол на просрочени вземания“ ООД от 29.09.2017 г., както и Приложение към
него, от което е видно, че предмет на това прехвърляне е и вземане на Банката
към ответника по настоящия стоков кредит. Така наречения Приемо-предавателен
протокол, подписан от представители на двете страни по Договора за цесията,
съдържа индивидуализиращите белези на кредита и е посочено, че е част от пакет
вземания, прехвърлени с Допълнително споразумение от 10.10.2017 г. Такова е
твърдението и в исковата молба.
На
следващо място е представено уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършената
цесия, адресирано до длъжника и подписано от юрисконсулт Н.С.. Няма представени
доказателства същото да е изпращано до А.Д., а е приложено към исковата молба и
получено с препис от особения представител на ответника. За доказване на
пълномощията за уведомяване за извършената цесия е представено пълномощно от Изпълнителните
директори на „Банка ДСК“ ЕАД, с което същите упълномощават ищеца да уведоми от
името на Банката всички длъжници по вземания по кредити цедирани с Допълнително
споразумение от 12.01.2018 г. т.е. видно от представените писмени доказателства
ищецът не разполага с надлежно пълномощно за процесното вземане, което е част
от пакет по друго Допълнително споразумение. Представено е и пълномощно с
нотариална заверка на подписите от ищеца в полза на юрисконсулт Н.С..
Правото
на Банката да прехвърли правата си по Договора за стоков кредит на трето лице
т.е. да извърши цесия са уредени в чл. 16 от Общите условия, а не в самия
договор за кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
При така изложените твърдения
съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК,
които следва да се квалифицират по следния начин:
По иска за 988, 82 лева главница
- по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за
потребителски кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора,
на ответника, както и че е извършена валидна цесия на вземанията.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 185, 04 лева – по чл.
240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че
е уговорена възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 22, 30 лева –по чл. 86
от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже
настъпила забава и датата на забава, както и размерът на мораторната лихва.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането.
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен
в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 731/2018 г. по
описа на РС Стара Загора е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
От събраните доказателства
безспорно се доказа, че между страните е налице Договор за стоков кредит, по
който ответникът е закупил стоки на кредит и е заплатил застрахователна премия.
По отношение на цесията не
вземането, съдът намира следното:
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕАД основава активната си материалноправна легитимация
на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.09.2017
г., ведно с Приложение към Допълнително споразумение от 10.10.2017 г.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото е налице изрично
пълномощно, с което ищецът- цесионер е упълномощен от цедента и предишен
кредитор „Банка ДСК“ ООД от негово име писмено да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията по договори за кредит към Допълнително споразумение
от 12.01.2018 г. Това упълномощаване по принцип не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / в този смисъл е Решение
№137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./. В настоящия случай
обаче не се доказа цесионерът да има пълномощия за уведомяване за настъпилата
цесия по конкретното вземане, което е предмет на прехвърляне по друго
Допълнително споразумение.
От представените по делото доказателства
става ясно, че цесионерът въобще не е изпратил съобщение за извършената цесия
преди подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК.
Особеният
представител на ответника е получил уведомленията по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД,
приложени към исковата молба, но спрямо него следва да се отчете особеното му
процесуално положение.
Процесуалното представителство
може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно
представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на
определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда
особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната,
която представлява /така т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител
не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани
до представляваното лице / в случая ответника/ материално-правни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по
чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 07.11.2014 г. Също така особеният представител не е осъществил
контакти с ответника и поради това последният като длъжник не може да се счита
за уведомен за цесията чрез особения представител.
Следователно, до фактическо
връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането,
с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на
уведомлението на процесуалния представител
на ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника,
поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от
съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител.
В този смисъл е и постановеното
Решение от 22.01.2019 г. по в.т.д. № 1342/2018 г. по описа на ОС Стара Загора и
Решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г.на Апелативен съд Бургас,
което не е допуснато до касация с Определение № 567/18.09.2018 г. по т.д.
3153/2017 г. на II ТО на ВКС.
Следва да се отбележи за пълнота
на изложението, че в самия Договор за стоков кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и А.Д.
не е уговорена възможността за прехвърляне правата на кредитодателя на трети
лица, а съгласно чл.26, ал.1 от ЗПК „кредиторът може да прехвърли вземането си
по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност.“ Тази възможност е уговорена в Общите
условия, а доколко тази клауза е неравноправна се е произнесъл при същата
фактическа обстановка състав на ОС Стара Загора с Решение от 30.03.2018 г. по
в.т.д. № 2607/2017 г.
Предвид изложеното съдът намира,
че ищецът не се явява кредитор на ответника поради което предявените искове за
установяване съществуването на вземания с правно основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл. 240 ал. 2
и чл.86 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото на
претенцията за разноски на ищеца се явява неоснователна. На особения
представител следва да се определи възнаграждение съгласно чл. 47 ал. 6 от ГПК в
размер на 390 лева съгласно внесения по делото депозит, който съответства на
минималния адвокатски хонорар за дело с посочения материален интерес съгласно Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин,
представлявано от Росен Антов и Тервел Кънчев против А.Д.И. с ЕГН ********** с адрес *** искове с правно основание чл.422, вр. с
чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл. 240
ал. 2 и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на сумите: главница 988.82
лв.; 185.04 лв. договорна лихва
за периода 20.02.2017 г. до 10.10.2017 г.; лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, в размер на 22.30
лв. от 28.02.2017 г. - датата на настъпване на забавата до датата на
подаване на заявлението - 30.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми, за които суми е издадена заповед №
475/08.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 731/2018 г. по описа на PC Стара Загора като неоснователни и недоказани.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на особения представител на Асен Д.И. с ЕГН ********** *** в
размер на 300 лева, което да се изплати от внесения по делото депозит и да се
издаде РКО.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: