№ 175
гр. Ямбол, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20252300500323 по описа за 2025 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Д. С. Г. от гр.**** чрез
пълномощници адв.Гиргинова и адв.Д. против решение № 143/31.03.2023 г., постановено по
гр.д.№ 843/2022 г. по описа на РС Ямбол в частта, с която съдът е определил режим на
лични отношения на въззивника Г. с родените от брака му деца М. и Г., без да се включат
великденската и коледната ваканции, официалните празници и личните празници на децата.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания относно определения режим на лични
контакти между въззивника и децата М. и Г. като са изложени съображения за неправилност
на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. Счита се, че съдът е определил режима на лични
отношения в противоречие с чл.59 ал.3 от СК. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на решение, с което в режима на лични отношения на бащата с децата бъдат
включени великденската и коледната ваканции, официалните празници и личните празници
на децата, както и родителите.
В законоустановения срок ищцата по делото М. Г. Г., сега въззиваема страна е
депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното
от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде
потвърдено. Излагат се съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените
в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.
Съдът e определил режима на лични контакти на бащата с децата и съобразно изявленията
на самия него като са отчетени в съвкупност относимите обстоятелства: ниската възраст на
децата, бащата живее и работи в гр.София, интереса на децата, както и осъществявания до
този момент режим.
В съдебно заседание въззивникът Д. Г., редовно призован се явява лично и чрез
пълномощника си адв.Д. поддържа жалбата и желае съдът да постанови режим на лични
1
контакти между него и децата, в който да бъдат включени техните ваканции, официалните
празници, личните им празници и тези на родителите.
Въззиваемата страна М. Г. също редовно призована не се явява в съдебно заседания, а
чрез своя пълномощник адв.Х. заявява, че не възразява за по-разширен режим на лични
контакти между бащата и децата с включване на празниците и ваканциите. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
въззивника, както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и предвид
обстоятелството, че първоинстанционният съд се е произнесъл в обжалваната част на
решението по поискания от самия въззивник начин, а въззиваемата не е станала причина за
определяне на този режим на лични отношения.
След преценка на събраните по делото доказателства и установена фактическа
обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за основателна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество –решението в атакуваната част прецени за неправилно.
С решение № 143/31.03.2023 г., постановено по гр.дело № 843/2022 г. ЯРС, след като е
прекратил брака между М. Г. Г. и Д. С. Г., е предоставил упражняването на родителските
права върху родените от брака малолетни деца М. Д.ва Г., родена на ********** г. и Г. Д.в Г.,
роден на ********** г. на майката М. Г., а на бащата Д. Г. е предоставено правото на лични
контакти с децата, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч.
на следващия неделен ден с приспиване, както и един месец през лятото когато майката не е
в платен годишен отпуск.
Производството пред ЯРС е инициирано от М. Г., която е предявила иск за
прекратяване на брака й с Д. Г. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака по негова вина, както и са предявени искове за предоставяне на родителските права по
отношение на децата М. и Г. и е поискано определяне на режим на контакти между бащата и
децата, както следва: бащата има право на лични контакти всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, като взема децата в петъчния ден от 17.00 ч. до 19.00 ч. в неделния ден с
приспиване, един месец през лятото непрекъснато, когато майката не е в платен годишен
отпуск, както и по три дни от Коледната и пролетната училищна ваканция, като през четна
календарна година бащата ще има право да взема децата през първите три дни от
съответната ваканция от 09.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на третия ден, а през нечетната
календарна година – последните три дни от съответната ваканция от 09.00 ч. на първия ден,
до 19.00 ч. на третия ден непрекъснато, както и на рождения ден на бащата. С отговора на
исковата молба ответникът е предявил насрещен иск за прекратяване на брака по вина на
съпругата, за предоставяне упражняването на родителските права с определяне режим на
лични контакти между майката и децата, но без този режим да е посочен в детайли.
В хода на делото по искане на ищцата районният съд е определил привременни мерки
относно родителските права по отношение на родените от брака деца, които са предоставени
на майката, определено е местоживеенето на нейния адрес, издръжката, която следва да
заплаща баща им, както е определен режим на лични контакти с бащата и децата всяка
първа и трета неделя от месеца с приспиване, от 09.00 ч. на съботния ден до 19 ч. на
неделния ден, като срещите ще бъдат в дома на бащата в гр. Ямбол, а той ще ги връща и
предава на майката на нейния адрес. До края на съдебното дирене преди постановяване на
решението режима на лични контакти с децата не е обсъждан от никоя от страните. В
последното съд.заседание ищцата е посочила, че желае при уважаване на искането й за
2
предоставяне на родителските права режимът на лични контакти на бащата с децата да бъде
определен съобразно посоченото в исковата молба за развод, а ответникът не е изложил свои
съображения в тази част. Независимо от заявените от страните искания относно режима на
лични отношения най-вече подробно посочения с исковата молба на М. Г., районният съд не
се е съобразил с тях, а е постановил режима предмет на въззивно обжалване в настоящото
производство.
Въззивният съд намира решението на първоинстанционния съд за неправилно в частта
на определения режим за лични контакти между бащата и децата, тъй като същият не е
съобразен с обстоятелството, че ответникът не е оспорил претендирания от ищцата
подробен режим, нито пък тя се е отказала от тази си претенция в хода на производството
или е изменила същата, ограничавайки вижданията на бащата с децата. В настоящото
въззивно производство между страните също няма спор относно разширен режим на лични
отношения между бащата и децата с включване, както на техните училищни ваканции и
официални празници, така и на личните им празници – рождени дни и рождения ден на
бащата.
При определяне на режима на лични отношения между децата и родителя, който не
упражнява родителските права и който въззивният съд счита, че следва да бъде определен,
следва да бъде съобразяван интересът на децата. Този интерес налага осигуряването на
възможност за най-пълноценни контакти и с двамата родители, независимо че същите не
полагат за детето съвместни грижи в едно домакинство. Родителят, който не упражнява
непосредствено родителските права не е лишен от тях и също следва да има възможност
пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи, още повече, когато този
родител - в случая бащата, търси начини за контакти с децата. Общуването на децата с всеки
от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в негов интерес, а не
във вреда.
Въз основа на изложеното, въззивният съд намира за неправилно решението на
първата инстанция в обжалваната част на определения режим на лични отношения между
бащата и децата като решението в тази част бъде отменено и бъде постановен нов режим
при следните условия: бащата има право на лични контакти всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, като взема децата в петъчния ден от 17.00 ч. до 19.00 ч. в неделния ден с
приспиване, един месец през лятото непрекъснато, когато майката не е в платен годишен
отпуск; по три дни от Коледната и новогодишна ваканция, пролетната училищна ваканция,
като през четна календарна година бащата ще има право да взема децата през първите три
дни от съответната ваканция от 09.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на третия ден, а през
нечетната календарна година – последните три дни от съответната ваканция от 09.00 ч. на
първия ден до 19.00 ч. на третия ден непрекъснато; през Великденските празници и по време
на официалните празници децата да бъдат с бащата в нечетните години; за личните
празници на децата – техните рождени дни, бащата да взема децата в съботата и неделята
непосредствено след рождените дни, както и да взема децата за рождения си ден.
При този изход на делото искането на въззивника за разноски във въззивното
производство следва да бъдат разгледани съобразно разясненията дадени с тълкувателно
решение № 3/2023 г. от 27.06.2024 г. При обжалване на постановеното от
първоинстанционния съд решение, страната, защитавайки собствения си интерес и
поддържаната в производството теза, инициира образуване на дело във въззивната
инстанция, по което насрещната страна може да направи разноски. При пълно уважаване на
въззивната жалба, както и при цялостното й отхвърляне обаче, приложение следва да
намерят правилата на чл. 78 ГПК и разноските бъдат възложени на насрещната страна. Т.е.
при отмяна на решението в обжалваната част, въззивната жалба на Д. Г. е напълно уважена,
поради което въззиваемата страна му дължи разноските в настоящото производство. В тази
връзка е неоснователно възражението на въззиваемата, че не е дала повод за въззивната
3
жалба, а този режим не е претендиран от въззивника пред районния съд. В цитираното
тълкувателно решение е посочено още, че в производството пред въззивния съд, прилагайки
едновременно както диспозитивното, така и служебното начало, съдът може и служебно да
измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане,
ако прецени, че това е в интерес на децата. Поради това, въззивният съд счита, че
независимо от искането по въззивната жалба, както и дали това искане е било поддържано
пред първоинстанционния съд, в интерес на децата е да бъде постановен режим на лични
отношения на бащата с децата по определения начин с настоящото решение, което води до
уважаване на въззивната жалба, респ. до основателност на искането за разноски на
въззивника.
При определяне размера на разноските на въззивника следва да се има предвид, че с
въззивната жалба първоинстанционното решение е обжалвано в две части – в частта на
определения режим на лични контакти с децата и в частта на определения наем за
ползването на семейното жилище, като в последната част въззивното производство е
прекратено поради оттегляне на жалбата. Относно обжалване на решението в частта на
режима на лични контакти, въззивникът е направил разноски в размер на 25 лв. платена ДТ
и 750 лв. за адвокатско възнаграждение /договорът за правна помощ е с платен хонорар 1500
лв., но е за цялата въззивна жалба при обжалване на решението в две части/. В тази връзка
съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като минималният размер на адвокатско възнаграждение
по неоценяеми искове, съгласно чл.7 ал.1 т.4 от НВАР е в размер 1000 лв. за една инстанция.
Поради това въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника разноски за
настоящата инстанция в размер 775 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 143/31.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 843/2022 г. по описа на
РС Ямбол в частта, с която съдът е определил режим на лични отношения на бащата Д. С.
Г., ЕГН ********** с родените от брака деца М. Д.ва Г., родена на ********** г. и Г. Д.в Г.,
роден на ********** г., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Д. С. Г., ЕГН ********** и
родените от брака деца М. Д.ва Г., родена на ********** г. и Г. Д.в Г., роден на **********
г., както следва:
Бащата има право на лични контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
като взема децата в петъчния ден от 17.00 ч. до 19.00 ч. в неделния ден с приспиване, един
месец през лятото непрекъснато, когато майката не е в платен годишен отпуск;
По три дни от Коледната и новогодишна ваканция, пролетната училищна ваканция,
като през четна календарна година бащата ще има право да взема децата през първите три
дни от съответната ваканция от 09.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на третия ден, а през
нечетната календарна година – последните три дни от съответната ваканция от 09.00 ч. на
първия ден до 19.00 ч. на третия ден непрекъснато;
През Великденските празници и по време на официалните празници децата да бъдат с
бащата в нечетните години;
За личните празници на децата – техните рождени дни, бащата да взема децата в
съботата и неделята непосредствено след рождените дни, както и да взема децата за своя
рожден ден.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
4
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на Д. С. Г., ЕГН ********** на
основание чл.78 ал.1 от ГПК направените във въззивното производство разноски в размер
775 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5