Р Е Ш
Е Н И
Е №34
гр. Кюстендил, 19.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
секретаря Р. С. след
като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д.№ 593/2019 г. по описа на КнОС
и за да се произнесе взе предвид:
„А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „*”, ул. * №* обжалва решение №541/19.09.2019
г., постановено по гр.д. № 965/2018 г. по описа на ДнРС в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от дружеството срещу Б.Н.Х., ЕГН: **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 92 от ЗЗД за признаване
за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сума в
размер на ** лв., представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на сключените между страните договори за мобилни услуги, за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 2582/2018г.
по описа на РС – Дупница
Във въззивната жалба се твърди, че
решението на районен съд е неправилно.
Основното оплакване е, че от представените по делото доказателства се
установявало, че претендираните неустойки са изцяло съобразени със спогодбата,
подписана между Комисията за защита на потребителите и „Мобилтел”ЕАД по гр.д. №
12268/2014 г. по описа на СГС. Твърди се, че искът за неустойка е доказан по основание и по размер, поради
което следва да бъде уважен. Искането е за отмяна на решението в частта на
неустойката в общ размер на *лв. с произтичащите от това законови последици,
като вместо него се постанови друго решение, с което да се признае за
установено дължимостта на неустойката.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който се
оспорват твърденията във въззивната жалба. Искането е за потвърждаване на
решението на районен съд в обжалваната част.
Въззивната жалба като подадена в
законноустановения срок срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от
обжалване и отговаряща на изискванията
на закона се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съображения:
Пред районен съд са били предявени
от „А1 България” ЕАД срещу Б.Н.Х., , искове с правно основание чл.422, вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото
дружество следните суми- *лева, представляваща главница (от които *лв.- общо дължима сума за предоставени
далекосъобщителни услуги и мобилни устройства по сключените между страните
договори за мобилни услуги № М 4252773/08.10.2014г. и № М 4968926/14.05.2016г.
и *лв.- неустойки, начислени по същите договори), сумата от *лева -законна лихва за забава, изчислена върху сумата
от *лева за периода от 01.05.2017г. до
17.12.2018г. и законна лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение - 21.12.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
С
обжалваното решение районен съд е уважил искът с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, а именно, че
ответницата Б.Н.Х. дължи на дружеството- ищец сума в размер на *лв., представляваща общо дължима сума за
предоставени и неплатени далекосъобщителни услуги и мобилни устройства на
изплащане по сключените между страните договори за мобилни услуги № М
4252773/08.10.2014г. и № М 4968926/14.05.2016г. и приложенията към тях, сума в
размер на *лв., представляваща обезщетение в размер на
законната лихва за забава, изчислено върху сумата от *лева за периода от 01.05.2017г. до 17.12.2018 г., ведно със законна лихва върху сумата от *лева, считано от дата на подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение - 21.12.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и е отхвърлил като
неоснователен предявеният от „А 1
България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД срещу Б.Н.Х. иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сума в размер на *лв., представляваща начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на сключените между страните договори за мобилни
услуги.
Предмет на въззивната
жалба е решението в отхвърлителната част. В останалата част решението като
необжалвано е влязло в сила.
Основното
твърдение във въззивната жалба се свежда до това, че претендираните неустойки
са изцяло съобразени със спогодбата, подписана между Комисията за защита на
потребителите и „Мобилтел”ЕАД по гр.д. № 12268/2014 г. по описа на СГС, поради
което не са нищожни. В тази връзка следва да се посочи следното:
По делото се
установява, че поради неизпълнение в определения срок на задължението за
заплащане на предоставените услуги, договорите са прекратени едностранно от
въззивното дружество.С оглед на това обстоятелство, във връзка с клаузи в
договорите и на основание чл. 92 от ЗЗД, то е начислило неустойки за
оставащите месечни такси при предсрочното им прекратяване, както следва: *лв. (3 оставащи
месечни вноски х *лв.)- за мобилни услуги за телефонен номер *по Приложение № 1
от 16.07.2016 г. по сметка № ********* от 21.09.2017 г. към рамков договор М 4252773;
*лв. (3 оставащи месечни вноски х *лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер *
по Приложение № 1 от 26.09.2016 г. по сметка № ********* от 21.09.2017 г.; *лв.
(3 оставащи месечни вноски х *лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер * по
Приложение № 1 от 21.03.2017 г. по сметка № ********* от 21.09.2017 г.; *лв. (3
оставащи месечни вноски х *лв.) за мобилни услуги за телефонен номер * по
Приложение № 1 от 21.03.2017 г. по сметка № ********* от 21.09.2017 г.; *лв. (3
оставащи месечни вноски х *лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер *по
Приложение № 1 от 28.09.2015 г. по сметка № ********* от 21.09.2017 г.; -*лв. (7 оставащи месечни вноски х *лв.) - за
мобилни услуги за телефонен номер * по Приложение № 1 от 12.05.2016 г. по
сметка № ********* от 22.09.2017 г. или всичките в общ размер на ** лв..
Със съдебна
спогодба, подписана между Комисията за защита на потребителите и „Мобилтел“ ЕАД
( сега А1 България” ЕАД) , постигната по гр.д. 12268/2014 г. по описа на
Софийски градски съд, страните са договорили правила, които да се въведат в
договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 1 юли 2016 г., а
именно, когато абонатът е физическо
лице- потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, максималният
размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза да не надвишава
трикратният размер на месечните
абонаментни такси за услугите на
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Съдът
констатира, че правилата визирани в чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 16.07.2016
г.; в чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 26.09.2016 г.; в чл. 5.3.1 от Приложение №
1 от 21.03.2017 г.; в чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 21.03.2017 г.; в чл. 6.2.2
от Приложение № 1 от 21.03.2017 г. и в чл. 5.3.1. от Приложение № 1 от
12.05.2016 г. са съобразени с
постигнатата съдебна спогодба, както и че
размерът на неустойката е изчислен въз основа на трикратния размер на
оставащите месечни вноски. Единствено за мобилни услуги за телефонен номер * по
Приложение № 1 от 12.05.2016 г. по сметка № ********* от 22.09.2017 г. е
начислена неустойка въз основа на седем оставащи вноски, поради което сумата
следва да се коригира на основа три оставащи вноски или дължимата неустойка е в
размер на *лв.
Доколкото
определената неустойка е в размер на
тримесечните стандартни абонаментни вноски, то не може да се приеме, че е
необосновано висока по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, поради което уговорките в договорите предвиждащи я не са
нищожни. Следователно те са породили действието си и в конкретния случай се
дължат неустойки в размер на *лв.
Въззивното
дружество претендира и неустойки,
представляваща отстъпки от цената на закупено крайно устройство: *лв.- за отстъпки
от цената на закупено крайно устройство към рамков договор № М 4252773 от
08.10.2014 г. по сметка № ********* от 21.09.2017 г.; ** лв. - за отстъпки от цената на закупено
крайно устройство към рамков договор № М 4252773 от 08.10.2014 г. по сметка №
********* от 21.09.2017 г.; ** лв. - за отстъпки от цената на закупено крайно
устройство към рамков договор № М 4252773 от 08.10.2014 г. по сметка №
********* от 21.09.2017 г.; *лв. - за
отстъпки от цената на закупено крайно устройство към рамков договор № М 4252773
от 08.10.2014 г. по сметка № ********* от 21.09.2017 г. Вярно е, че съгласно цитираната по- горе
спогодба по гр.д. №12268/2014 г. на СГС
е уговорено, че абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент и това правило е съобразено в съответните текстове на договорите, но
в представените по делото сметки е посочено като наименование на услугата
неустойка- отстъпка от цена на устройство и от тях по
никакъв начин не става ясно, за кое конкретно устройство е начислена
неустойка, както и как е определена посочената отстъпка от цената. От
посоченото следва, че претенцията за неустойка за сумата ** лв. ,
представляваща отстъпки от цената на закупено крайно устройство е неоснователна.
Предвид на
изложеното съдът намира, че въззивната жалба е частично основателна, поради
което решението на районен съд ще се отмени за сумата *лв., представляваща начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на сключените между страните договори за мобилни услуги
и за този размер ще се уважи предявеният иск, като за разликата до пълния
размер от *лв. – ще се потвърди.
Мотивиран от
горното, Кюстендилски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 541/19.09.2019 г.,
постановено по гр. дело № 965/2019 г. на ДнРС в частта, в която е отхвърлен
предявеният от А 1 България“ (с предишно
наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „*“, ул. „*“ № * иск с правно
основание чл. 422, вр. с чл. 92 от ЗЗД срещу Б.Н.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, че ответницата дължи на ищовото дружество сумата *лв., представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
сключените между страните договори за мобилни услуги, предмет на
заповед за изпълнение, издадена в производството по ч. гр. д № 2582/2018 год.
на ДнРС,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че Б.Н.Х., ЕГН:
**********, с адрес: *** дължи на А 1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”)
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „*“, ул. „*“ № * сумата *лв., представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
сключените между страните договори за мобилни услуги, предмет на
заповед за изпълнение, издадена в производството по ч. гр. д № 2582/2018 год.
на ДнРС
ПОТВЪРЖДАВА решение № 541/19.09.2019 г.,
постановено по гр. дело № 965/2019 г. на ДнРС в частта, в която е отхвърлен
предявеният от А 1 България“ (с предишно
наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „*“, ул. „* № * иск с правно
основание чл. 422, вр. с чл. 92 от ЗЗД срещу Б.Н.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, че ответницата дължи на ищеца за сумата над *лв. до *лв. представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
сключените между страните договори за мобилни услуги, предмет на
заповед за изпълнение, издадена в производството по ч. гр. д № 2582/2018 год.
на ДнРС.
В останалата
част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.