РЕШЕНИЕ
№ 2821
гр. Бургас, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120106370 по описа за 2025 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Н. Г. Г., от гр. Бургас,
против „Йонас“ ООД, ЕИК ***, със седалище гр. Бургас, с която претендира
признаване за незаконно и за отмяна на прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, извършено от ответника-работодател на
04.12.2024 год., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ, както и осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 533,50 лева – обезщетение за
временна нетрудоспособност за периода 10.10.-01.11.2024 год., и 55,49 лева –
обезщетение за забавата му за периода 01.12.2024-01.09.2025 год.; 1177 лева –
трудово възнаграждение за периода 02.11.-04.12.2024 год., и 98,27 лева –
обезщетение за забавата му за периода 04.01.-01.09.2025 год.; 1077 лева –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, и 98,27 лева –
обезщетение за забавата му за периода 04.01.-01.09.2025 год.; 6462 лева –
обезщетение по чл. 222, ал. 3, КТ, и 589,63 лева – обезщетение за забавата му
за периода 04.01.-01.09.2025 год.
В откритото съдебно заседание на 20.11..2025 год. ищецът е оттеглил
исковете си за главница от 533,50 лева – обезщетение за временна
нетрудоспособност, и за 55,49 лева – мораторна лихва върху него; главницата
за трудово възнаграждение – 1177 лева; главницата за неизползван платен
годишен отпуск – 1077 лева, и главницата за обезщетение по чл. 222, ал. 3,
ГПК – 6462 лева; по тези претенции производството е прекратено с
протоколно определение, влязло в сила на 28.11.2025 год. В същото открито
1
съдебно заседание ищецът е изменил другите си осъдителни искове, както
следва: обезщетението за забава върху трудовото възнаграждение е намалено
от 98,27 лева до 85,32 лева; обезщетението за забава върху главницата за
неизползван платен годишен отпуск е намалено от 98,27 лева до 65,26 лева, а
обезщетението за забава върху главницата по чл. 222, ал. 3, КТ е увеличено от
589,63 лева до 596,60 лева.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: страните
са били обвързани с безсрочно трудово правоотношение, възникнало със
сключения в писмена форма Трудов договор № 3/28.02.2011 год., по силата на
който ищецът е заемал длъжността „****“; на 01.01.2024 год. страните
сключили допълнително споразумение, с което размерът на основното трудово
възнаграждение на служителя е увеличено до 933 лева и е уговорено
допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 7.2 % – 67,18
лева; на 05.12.2024 год. счетоводителят на ответника уведомил ищеца, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие
на 04.12.2024 год.; ищецът не е изявявал воля за това, нито е приел евентуално
предложение на работодателя си за прекратяване на трудовото
правоотношение; препис от заповедта за прекратяване не е връчена на ищеца;
трудовото правоотношение е прекратено незаконосъобразно, а ответникът не
е платил на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност, обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, обезщетение по чл. 222, ал. 3, КТ,
както и мораторни лихви върху главниците; издадената от работодателя
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение няма правопораждащо
действие и е незаконосъобразна.
Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
Правните основания на предявените кумулативно обективно съединени
искове са чл. 344, ал. 1, т. 1, КТ; чл. 84, ал. 3, ЗЗД във вр. с чл. 128, чл. 224, ал.
1 и чл. 222, ал. 3, КТ.
Ответникът не е представил писмен отговор в срока по чл. 131, ГПК. С
писмено становище от 17.11.2025 год., устно допълнено в първото по делото
открито съдебно заседание, ответникът е оспорил исковете като
неоснователни и е изложил следните твърдения: ищецът не се е явявал на
работа през периода 12.10.-04.12.2024 год. и не е заявил желание да продължи
да работи при ответника; прекратяването на трудовия договор на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ не изисква отправяне на предизвестие от страна на
работодателя; неотправянето на предизвестие не обосновава незаконност на
прекратяването на трудовото правоотношение, когато то е извършено от
работодателя на някое от законовите основания, които го изискват; не може да
се претендира отмяна на уволнението и присъждане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение по чл. 222, ал. 3,
ГПК; искът по чл. 344, ал. 1, т. 1, КТ е недопустим поради изтичане на 2-
2
месечния давностен срок за предявяването му, тъй като ищецът е признал, че
е узнал за уволнението си на 05.12.2024 год., а исковата молба е подадена през
м. септември 2025 год.; на ответника не е известно да има изразено от ищеца
съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение; заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е по взаимно съгласие на
страните; поради неоснователност на главните осъдителни претенции следва
да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по чл. 84, ЗЗД.
Ответникът е представил писмени доказателства, моли за присъждане
на деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото, страните са били обвързани от безсрочно
трудово правоотношение, възникнало със сключването на Трудов договор №
3/28.02.2011 год., по силата на което ищецът Н. Г. е бил назначен на
длъжността „***” в предприятието на ответника в гр. Бургас; уговорени са
размерът на основното трудово възнаграждение – 396 лева, платимо
ежемесечно, и срокът на предизвестието за прекратяване на договора – 30-
дневен.
С писмени допълнителни споразумения, сключени през периода
01.10.2013-01.01.2024 год., страните са изменили част от условията на
трудовия договор.
Със Заповед № 134/04.12.2024 год. работодателят е прекратил
трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ – по
взаимно съгласие на страните. Представеният по делото препис от тази
заповед не носи подпис на ищеца; няма данни дали и кога актът му е връчен.
Ищецът Н. Г. твърди, че прекратяването на правоотношението е
незаконно, тъй като той не е изразил съгласие за това.
Ищецът е представил актуална справка, изд. от НОИ – ТП-Бургас, от
което е видно, че Н. Г. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 08.12.2022 год.
Между страните е безспорен фактът, че в хода на делото ответникът е
извършил плащания на процесните главници за трудово възнаграждение и за
обезщетенията по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1, КТ, за които исковете са
оттеглени.
3
По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от
страните, което съдът цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице е
установило факта на извършените в хода на делото плащания от ответника на
посочените три главници; изчислило е размера на обезщетенията за забава
върху тях; посочило е, че не се установява дължимост на обезщетение за
временна нетрудоспособност за периода 10.10.-01.11.2024 год.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, КТ поради изтичане на 2-
месечния давностен срок по чл. 358, ал. 2, т. 1, КТ. Според посочената втора
разпоредба, срокът тече от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. В разглеждания казус основанието за прекратяване е
взаимно съгласие на страните, прекратителният ефект при което настъпва от
момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора –
съгл. чл. 335, ал. 2, т. 3, КТ (вж. Решение № 332/22.04.2010 год. по гр. д. №
301/2009 год. на IV ГО на ВКС). По делото липсват доказателства, че ищецът
е получил такова писмено изявление (или препис от процесната заповед) от
работодателя си по-рано от 2-месечен срок преди подаване на исковата молба,
поради което давността не е изтекла и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1,
КТ е предявен в срок. Признанието на ищеца в исковата молба, че е бил
уведомен от счетоводителя на ответника за прекратяването на
правоотношението, не може да обоснове различен правен извод, тъй като
липсват данни това уведомяването да е включвало представяне на
изявлението на работодателя в писмена форма.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
обуславящия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, предл. първо, КТ за
основателен. Обжалваната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение уволнение е действителна – неин автор е законен
представител на работодателя-ООД, тя е съставена в писмена форма и
съдържа необходимите реквизити (автор, адресат, волеизявление, мотиви). В
тежест на ответника-работодател е провеждане на главно и пълно доказване
законността на прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 154, ал. 1,
ГПК във вр. с чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ. Според настоящия съдебен състав, такова
доказване по делото не е проведено. Прекратяването на правоотношението на
посоченото от ответника основание налага установяване на предложение на
4
някоя от страните по трудовия договор, отправено до насрещната, изразяващо
недвусмислената воля за прекратяване действието на договора поради
съгласие на страните. Настоящият съдебен състав намира, че делото не
съдържа доказателства за този факт – липсва предложение, което да е
достигнало до адресата и да е било изрично и безусловно прието от него в 7-
дневен срок, съгл. чл. 325, ал. 1, т. 1, изр. второ, КТ. Делото не съдържа данни,
че някоя от страните по правоотношението е изпратила предложение с такова
съдържание до насрещната, нито за изразено в писмена форма общо съгласие
между работодателя и служителя (Решение № 171/15.10.2020 год. по гр. д. №
171/2020 год. на IV ГО на ВКС). В разглеждания казус процесната заповед на
работодателя е издадена на 04.12.2024 год., т. е. в тежест на ответника е
доказване на факта, че ищецът е направил предложение по чл. 325, ал. 1, т. 1,
КТ не по-рано от 27.11.2024 год. Данни в тази насока не са представени,
поради което фактическият състав на цитираната норма не е осъществен (вж.
Решение № 244/03.10.2016 год. по гр. д. № 2123/2016 год. на IV ГО на ВКС).
Предвид изложеното, процесното прекратяване на трудовото
правоотношение, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ, е незаконно
и следва да бъде отменено – чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. второ, КТ, но без
възстановяване на ищеца на заеманата работа, тъй като не е предявен иск за
това.
Като основателен следва да се приеме акцесорният иск за присъждане
на обезщетение за забава върху платената в хода на делото главница за трудово
възнаграждение. В трудовия договор между страните е посочено, че
възнаграждението се изплаща „ежемесечно“, поради което съдът приема, че е
налице уговорен падеж по чл. 84, ал. 1, ЗЗД и забавата на работодателя
настъпва на 1-во число на месеца, следващ този, за който се дължи
възнаграждението. Това налага извода, че през процесния период – 04.01.-
01.09.2025 год., ответникът е бил в забава за плащане на главницата за трудово
възнаграждение от 935,05 лева (според заключението вещото лице). По
отношение размера на мораторната лихва съдът основава решението си на
приетото експертно заключение, неоспорено от страните, поради което искът
следва да бъде уважен за сумата от 85,32 лева.
Съдът счита, че другите два осъдителните иска за обезщетение за
забава също следва да бъдат уважени. Предвид липсата на уговорен срок за
5
изпълнение на главните задължения за заплащане на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск и на обезщетението по чл. 222, ал. 3, КТ,
приложение намира разпоредбата на чл. 84, ал. 3, КТ. Дължимостта на двете
главни вземания, платени от работодателя в хода на делото, се установява от
заключението на вещото лице по приетата експертиза и от представеното
писмено доказателство от НОИ, за придобито от ищеца право на пенсия.
Забавата на работодателя за изплащане на двете главни вземания настъпва
след получаване на покана от служителя-ищец (вж. Решение № 57/13.05.2021
год. по възз. гр. д. № 449/2021 год. на БсОС). По делото е представена писмена
покана от 16.12.2024 год., изпратена от ищеца с известие за доставяне до
актуалния адрес на управление на ответника-ООД, с която на работодателя е
определен 5-дневен срок за изплащане на главниците. Върху плика е отразено
обстоятелството, че адресът е посетен от пощенски служител на 17-и и на
27.12.2024 год.; писмото е върнато в цялост, с отбелязване, че пратката е
„непотърсена“. Предвид изложеното, съдът счита, че ищецът е изявил
надлежно волята си по чл. 84, ал. 1, ЗЗД и към 04.01.2025 год. ответникът е
бил в забава по отношение на двете главници. Плащането по тях е извършено
в хода на съдебния процес, поради което, при съобразяване с приетото
експертно заключение, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
мораторните лихви от 65,26 лева и 596,60 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че сумите
са недължими поради възстановяване на трудовото правоотношение между
страните след уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, КТ. В тази хипотеза,
предвид липсата на уважен иск за възстановяване на служителя на работа,
тази страна не дължи връщане на изплатените обезщетения, тъй като
правоотношението се счита прекратено ex lege, без предизвестие, на
основание чл. 325, ал. 1, т. 2, предл. първо, КТ.
Уважаването на исковете, както и частичното прекратяване на делото –
по двете претенции за обезщетение за временна нетрудоспособност и за
мораторна лихва върху него, налага в полза на ищеца да бъдат присъдени
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, но в
съответен размер (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК). Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5, ГПК, за
прекомерност на договорената сума – 2080 лева. Правната защита на ищеца по
6
настоящото дело е свързана с обективно съединени искове, в т. ч. за главници
и мораторни лихви, поради което договорената и заплатена не е прекомерна,
тъй като представлява сбор от възнагражденията за всеки от исковете – чл. 2,
ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1, и ал. 2, т. т. 1 и 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год.
При съобразяване с частичното прекратяване на делото съдът приема, че
дължимата част от разноските на ищеца възлиза на 1567 лева
Частичното прекратяване на делото налага извода, че на ответника се
дължат разноски в съответен размер – 61 лева, на основание чл. 78, ал. 4, ГПК,
която съразмерност е отнесена към исковете за обезщетение за временна
нетрудоспособност и мораторна лихва, за вземанията по които липсват данни,
че са били дължими. За другите оттеглени осъдителни искове не се дължат
разноски на ответника, тъй като оттеглянето е обосновано с извършеното от
ответника в хода на делото плащане, т. е. с поведението си тази страна е дала
повод за предявяване на претенциите.
Съдът следва да осъди ответника да заплати държавни такси върху
уважените искове – в общ размер от 200 лева, както и разноски от 300 лева, за
възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1,
т. 1, ГПК и чл. 359, КТ.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл.
първо, КТ, прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца Н. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ****, извършено на основание чл. 325, ал.
1, т. 1, КТ със Заповед № 134/04.12.2024 год. на управителя на ответника-
работодател – „Йонас“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. ****.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. второ, КТ,
незаконното прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца Н. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ****, извършено на основание чл. 325, ал.
1, т. 1, КТ със Заповед № 134/04.12.2024 год. на управителя на ответника-
работодател – „Йонас“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
7
Бургас, ул. ****.
ОСЪЖДА „Йонас“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. ****, на основание чл. 84, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 128, КТ, да
заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ****, сума в размер от
85,32 лева, представляваща обезщетение за периода 04.01.-01.09.2025 год., за
забавено плащане на главницата от 935,05 лева – трудово възнаграждение за
периода 02.11.-04.12.2024 год., на основание Трудов договор № 3/28.02.2011
год.
ОСЪЖДА „Йонас“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. ****, на основание чл. 84, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 224, ал. 1, КТ,
да заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ****, сума в размер
от 65,26 лева, представляваща обезщетение за периода 04.01.-01.09.2025 год.,
за забавено плащане на главницата от 715,21 лева – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 15 дни, на основание Трудов договор
№ 3/28.02.2011 год.
ОСЪЖДА „Йонас“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. ****, на основание чл. 84, ал. 1, ЗЗД, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. Бургас, ****, сума в размер от 596,60 лева,
представляваща обезщетение за периода 04.01.-01.09.2025 год., за забавено
плащане на главницата от 6538,44 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 3, КТ, на
основание Трудов договор № 3/28.02.2011 год.
ОСЪЖДА „Йонас“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. Бургас, ****, деловодни разноски в размер от 1567
лева.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ****, на
основание чл. 78, ал. 4, ГПК, да заплати на „Йонас“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. ****, деловодни разноски в
размер от 61 лева.
ОСЪЖДА „Йонас“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС
държавна такса в размер от 200 лева.
ОСЪЖДА „Йонас“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
8
гр. Бургас, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС
разноски в размер от 300 лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените в
полза на ищеца Н. Г. суми могат да бъдат платени по следната му банкова
сметка – IBAN: ****.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9