№ 91
гр. Плевен, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500974 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ЕТ „***“, със седалище с. ***,
обл.Плевен, представляван от И. В. Г., чрез пълномощника адв. И.А. от АК-
Плевен, против решението на Районен съд - Кнежа № 86 от 14.10.2021 г.,
постановено по гр.д. № 131/2021 г., с което е отхвърлен предявеният от ЕТ
„***“, с ЕИК ***, против ЗП . С. С., ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 59 от ЗЗД, с цена на иска от 5346,20 лв., като неоснователен и недоказан.
В жалбата са наведени оплаквания, че атакуваното с нея
първоинстанционно решение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно.
Изложени са съображения в подкрепа на довода, че с оглед поредността на
вписаните права не е възможно да бъдат продължени правата на ответника по
отношение на трите процесни имота с анекс към договора за аренда, тъй като
същият не поражда правно действие спрямо ищеца, който е манифестирал
своите права посредством по-ранно вписване. Претендира се отмяната на
обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и направените
разноски по делото.
1
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния
представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба И. С. С., изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение чрез пълномощника адв. Р.М. от АК-Плевен.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната
жалба и наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав на
Плевенски окръжен съд намира разглеждането на жалбата за процесуално
допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните
съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати в полза на
ищеца стойността на получените директни плащания и национални
доплащания за стопанската 2019 г. в размер на сумата от 5346,20 лв. /след
допуснатото изменение в размера на исковата претенция/ по отношение на
три арендувани от ищеца земеделски имота, подробно описани в исковата
молба, която сума ищецът счита, че е била получена от ответника без правно
основание.
Ответникът оспорва основателността на предявения иск, като навежда
твърдения, че е получил субсидия от ДФ „Земеделие“ на правно основание,
явяващо се постигнато споразумение за землището на с.***, одобрено със
заповед на директора на ОД „Земеделие“ – Плевен, въз основа на което има
право да ползва разпределените му масиви по споразумението.
Не е спорно по делото, а е и видно от приложените писмени
доказателства, че на 09.07.2014 г. ответникът – въззиваем е сключил договор
за аренда на земеделски земи, в т.ч. процесните три ниви в землището на с.
*** с обща площ от 168.517 дка, който договор е бил вписан по надлежния
ред. Срокът по договора за аренда е пет стопански години – от 01.10.2014 г.
до 01.10.2019 г.
Не е спорно между страните също така, че с анекс от 17.10.2018 г.,
вписан в Службата по вписванията на 19.10.2018 г., срокът по цитирания по-
горе договор за аренда е продължен с още пет стопански години, считано от
01.10.2019 г. до 01.10.2024 г.
2
По делото е безспорно установено, че ищецът – ЕТ „***“ на 03.02.2017
г. е сключил с друг съсобственик договор за аренда на процесните три
земеделски имота, който е вписан в Службата по вписванията на 03.02.2017 г.
Видно е от приетото в първоинстанционното производство
заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
че от справка в информационната система „Ползване на земеделски земи“ на
Министерство на земеделието, храните и горите, Общинска служба по
земеделие гр. Искър се установява дублиране на имоти в декларации и
заявления, които са трите процесни земеделски имота, предмет на сключени
от ЗП . С. С. и ЕТ „***“ договори за аренда.
По делото е приложена заповед № РД-04-85/20.09.2019 г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен, с която на основание
чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 75а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е одобрено
разпределението на масивите за ползване в землището на с. ***, община
Искър, област Плевен, съгласно подписано между собствениците и/или
ползватели споразумение за създадените масиви за ползване за стопанската
2019-2020 г., окончателни регистри по чл. 74, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и карта за
ползването, които са неразделна част от заповедта.
Следва да бъде посочено, че регистърът на имотите по масиви за
ползване по чл. 74 от ППЗСПЗЗ за землище с. *** – 2019 – 2020 г. е публичен
и е обявен на сайта на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен. От данните
на същия регистър е видно, че както ищецът ЕТ „***“, така и ответникът ЗП .
С. С. са вписани в регистъра като ползватели на земеделски имоти за тази
стопанска година. Регистърът е изготвен въз основа на одобреното
споразумение със заповед № РД-04-85/20.09.2019 г., което обстоятелство
предпоставя извод, че всички вписани в него собственици и/или ползватели
са страни по това споразумение.
По делото е приложено изисканото от Областна дирекция
„Земеделие“ – Плевен заявление за стопанската 2019 – 2020 г. на ЗП . С. С.
със заявените площи за подпомагане и отразена културата, с която са
засадени площите. От същото е видно, че общо декларираните от заявителя
земеделски земи по три схеми и мерки за 2020 г. са 954.48 ха, като всичките
земи са в землището на с. ***.
От приетото заключение на вещото лице по допълнителната съдебно-
3
счетоводна експертиза се установява, че за стопанската 2019 – 2020 г. по
банкови сметки на ЗП . С. С. са получени от Държавен фонд „Земеделие“
директни плащания и национални доплащания /субсидия/ в общ размер на
377 747,28 лв.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд приема
следните правни изводи:
С Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. Пленумът на
ВС принципно е разрешил въпросите, свързани с неоснователното
обогатяване, приемайки, че когато не са налице елементите на никой от трите
фактически състави по чл. 55 ЗЗД /получено при начална липса на основание,
с оглед на бъдещо основание или на отпаднало с обратна сила основание/, а е
увеличено имуществото на едно лице за сметка на друго, обеднелият
разполага с иск по чл. 59 ЗЗД. В т.5 от същото постановление е посочено, че
връзката между обогатяването в хипотезата на чл. 59 ЗЗД неправилно се
квалифицира като причинна – обогатяването не е следствие на обедняването и
обратното. Както едното, така и другото са последица на общ факт или група
от факти, поради което по субсидиарния иск за неоснователно обогатяване по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД съдът следва да изясни, дали обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група
факти.
Въззивният съд приема, че в настоящия случай липсва връзка между
обедняването на ищеца и твърдяното неоснователно обогатяване на
ответника, тъй като не е налице увеличаване на имуществото на ответника с
получените директни плащания и субсидии за процесните земеделски имоти
за сметка на ищеца.
Данните по делото сочат, че за стопанската 2019 – 2020 г. ответникът
се явява ползвател на земеделски земи в землището на с. ***, конкретно
определени по силата на сключено споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, страна
по което се явява и ищецът. Постигнатото споразумение между
собствениците и/или ползвателите на земеделски земи е одобрено от
компетентния административен орган с влязъл в сила административен акт.
Следователно осъщественото ползване на определените по
споразумението земеделски земи от ответника не е без правно основание.
При това положение обедняването на ищеца не би могло да се
4
обвърже с неосъществено стопанисване на земеделските земи, предвид
стопанисването им от ответника, без правно основание за това.
Ответникът е подал заявление до ДФ „Земеделие“ за финансово
подпомагане по съответните схеми за обработваните от него земеделски земи
в землището на с. *** през същата стопанска година и е получил директни
плащания и субсидии в установения от вещото лице общ размер.
Следва да бъде посочено, че както в първоначалното заключение на
вещото лица, така и в това по допълнителната експертиза не се съдържа
отговор на конкретно поставения въпрос дали са заплатени съответните
директни плащания и национални доплащания на ответника по отношение на
трите процесни имота с обща площ от 168,517 дка, т.е. дали полученото от
него финансово подпомагане касае и тези имоти.
Също така по делото няма данни, а и не се твърди ищцата да е
кандидатствала за финансово подпомагане за същата стопанска година,
респективно същата не е получила отказ по административен ред да получи
финансово подпомагане за процесните земеделски имоти по причина, че е
конкурирала с ответника като ползвател на тези земи. За яснота следва да се
отбележи, че административният орган не разрешава спор за собственост, а
при положение, че двама или повече кандидати представят документи за
право на ползване върху имотите, то тогава на всички кандидати се отказва
подпомагане и заявените площи се изключват от подпомагане, какъвто обаче
не е настоящият случай.
Ето защо, при наличните фактически данни, дори да се приеме, че
получените от ищеца директни плащания и субсидии включват и полагащите
се такива за процесните земеделски земи, то обедняването на ищеца и
твърдяното обогатяване на ответника не произтичат от един общ факт, което
с оглед цитираната задължителна практика води до неоснователност на
предявения иск по чл. 59 ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения, обжалваното решение на
Районен съд – Кнежа се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред настоящата инстанция на въззиваемия
следва да бъдат присъдени направените от него във въззивното производство
и своевременно претендирани разноски в размер на 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
5
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86 от 14.10.2021 г. на Районен съд – Кнежа,
постановено по гр.д. № 131/2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЕТ „***“, ЕИК ***, със
седалище с. ***, обл. Плевен, да заплати на И. С. С., с ЕГН **********,
сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото във
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6