№ 2018
гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110157346 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да се допусне поисканата от ищеца техническа експертиза, като няма
необходимост от поисканата от ищеца счетоводна експертиза.
Оспорването от ответницата на представените от ищеца извлечение към фактури
касае тяхната доказателствена стойност, а не тяхната автентичност, поради което не следва
да бъде откривано производство по чл. 193 ГПК.
Следва да се допусне един свидетел на ответника за установяване на твърденията, че
вещното право на ползване е погасено, като на този етап от производството на основание
чл. 159, ал. 2 ГПК втори свидетел не следва да се допуска.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, формулирани в исковата молба, при
депозит в размер на 200 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д.С.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
1
ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на довеждане за посочените в
отговора обстоятелства.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 21.03.2023 г. от
11,00 часа, за когато да се призоват страните, а вещото лице – след представяне на
доказателства за внесен депозит.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания
за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането
на цената, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 28259/2022 г. на СРС, 153 състав. Ищецът претендира и разноски за исковото
производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача.
Ответникът оспорва да е потребител на топлинна енергия. Не оспорва, че в нейна
полза е учредено вещно право на ползване върху процесния имот, но твърди, че правото не
е упражнявано повече от 5 години и поради това е погасено. Навежда, че е освободена от
плащане, тъй като се касае за непоръчана доставка. Оспорва годността на монтираното СТИ.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е
престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и прекъсване/спиране на давността.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че вещното
право на ползване е погасено, респ. положителния факт на плащането. Ответникът не
2
твърди плащане, поради което и не сочи доказателства за това.
Съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно датата на публикуване
на изравнителните сметки в сайта на дружеството и относно прекъсване/спиране на
давността.
Ищецът е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания
за доказване на останалите факти, тежестта за установяване на които носят. Възражението
на ответника не обуславя разпределяне на доказателствена тежест. Относно
доказателствената сила и стойност на доказателствата съдът дължи произнасяне единствено
в крайния съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3