Р Е Ш Е Н И Е
град София, 02.11.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №1158 по описа за 2021г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивната
жалба от ответницата – В.Л.Л.А., гражданин на Федерална
Република Германия, родена на ***г., чрез процесуален
представител адв.К.П. срещу решение №20259039 от
24.11.2020г.,
постановено по гр.дело №8738/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 160-ти състав, в частта, в която е осъдена жалбоподателката
- В.Л.Л.А., да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ******,
на основание чл.59 ЗЗД сумата от 2147.85 лв., представляваща стойност на потребена
топлинна енергия през периода
от м.12.2014г. до м.04.2017г. в имот – кафе-сладкарница, находящ се в град София, ж.к.“******с код на
платеца Т353579, с която сума ответникът се е обогатил
без основание за сметка на ищцовото
дружество, ведно със законна лихва
върху присъдената сума, считано от 07.02.2018г. до окончателното ѝ изплащане, както и е осъдена В.Л.Л.А. да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ******, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 612.38 лв., представляваща сторени по делото разноски, изчислени съобразно уважената
част от предявените искове. Инвокирани са доводи за незаконосъобразност и неправилност
на решението на СРС в обжалваната част, като постановено в нарушение на
материалния закон. Поддържа
се, че в хода на делото при доказателствена тежест за
ищеца не се установяват елементите от фактическия състав на нормата на чл.59 от ЗЗД, а именно – обогатяване без основание на ответника и съответно обедняване
на ищеца, както и връзката между тях. Твърди се, че по делото не са ангажирани
доказателства, че през исковия период ответницата е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, съответно че е ползвала имота и е потребила твърдяното количество доставена от ищеца топлинна
енергия. Оспорват се констатациите на
експерта-топлотехник, изготвил приетото по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза досежно установяване на реалното количество на
доставена топлинна енергия в процесния имот, респективно неговата стойност. Предвид
изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ******,
чрез процесуален представител юрисконсулт М.К., депозира писмен отговор, в който е взето становище за неоснователност
на подадената въззивна жалба на ответника. Излагат
се доводи, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че в хода на
съдебното производство е доказан факта, че ответницата като небитов клиент на
топлинна енергия по смисъла на §33а от ДР на ЗЕ е потребила
за исковия период от време доставената в имота й топлинна енергия, като от
приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза е установено количеството
и стойността на потребената топлинна енергия, което
обуславя основателността на заявената искова претенция по реда на чл.59, ал.1
от ЗЗД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на
СРС в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, направени пред въззивната инстанция. В молба от 04.10.2023г. е
направено възражение за прекомерност по
отношение на претендирани от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.
Трето лице-помагач - „Б.” ООД не изразява
становище по подадената
въззивна жалба.
Предявени са
от „Т.С.” ЕАД срещу В.Л.Л.А. при условията на субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед
предмета на постъпилата въззивна жалба
на инстанционен контрол
подлежи решението на СРС в частта,
в която е уважен предявения
осъдителен иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД.
Постановеното решение на СРС в
останалата част, в която са отхвърлени предявените искове
с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД като необжалвано
е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват релевантни за конкретния правен спор факти и обстоятелства.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е
допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в
процеса срещу първоинстанционно съдебно решение,
което подлежи на въззивно обжалване, поради което
следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи
проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваната част е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени
от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност
на предявения от ищеца - „Т.С.” ЕАД срещу ответницата - В.Л.Л.А.
осъдителен иск правно основание чл.59 от ЗЗД. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите
от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради
което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката
във връзка с правилността на оспорения съдебен акт. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за частична основателност на предявения иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите във въззивната жалба са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
В конкретната хипотеза на предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД ищецът основава исковата претенция на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника. Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е за ищеца.
В настоящия случай при правилно разпределена от първостепенния съд доказателствена тежест между страните е указано, че в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесия имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че процесната сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер, както и че ответницата - В.Л.Л.А. е собственик на процесния топлоснабден имот – кафе-сладкарница, находящ се в град София, ж.к.“******с код на платеца Т353579 /нотариален акт №200, том I, рег. №4575, дело №173/2012 г. на нотариус Г.Й.-Д., рег. №343 в НК, район на действие – СРС/ и е потребявала топлинна енергия за стопански нужди. Съгласно разпоредбите на §1, т.33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012г. – действаща за процесния период/ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ.
В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на твърденията за
липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно
обогатяване от ответницата. Не се спори, че между страните не е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за периода, за който е предявен иска. В случая доколкото по делото е доказано, че ответницата е била собственик на процесния топлоснабден имот през исковия период, следва да се приеме, че същата е ползвала и доставеното в него количество топлинна
енергия. Доказателства в обратния
смисъл по делото няма ангажирани.
На следващо
място противно на поддържаното от въззивника-ответник настоящият състав приема,
че по делото е доказан и размерът на
реално потребеното количество топлоенергия за процесния период, съгласно
кредитираното от съда заключение на СТЕ. Експертът изрично е отразил в
изготвеното от него заключение, че ищецът е начислявал суми за доставена
топлинна енергия съобразно нормативните изисквания на действащата през периода
нормативна уредба. Общата
стойност на доставената в имота през процесния период
топлинна енергия възлиза
на 2147.85 лв.. Заявените с въззивната жалба общи възражения досежно
приетото по делото заключение на СТЕ съдът намира, че не сочат
необоснованост на заключението и като отчита че не са подкрепени от събрани по
делото доказателства, приема за неоснователни.
При това
положение, доколкото ответницата е фактическият
ползвател на имота, респ.
на доставената в него топлинна енергия, следва да се приеме, че същата се е обогатила, чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният
се е обеднил, тъй като не е
получил цената на доставената
топлинна енергия, т.е. налице
е обогатяване без основание за чужда сметка, като обогатяването на ответницата и обедняването на ищеца произтичат от един и същи факт. Следователно предявеният осъдителен иск с правно основание чл.59
от ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата от 2147.85 лв., главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия през периода от м.12.2014 г. до м.04.2017 г. за топлоснабден имот – кафе-сладкарница, находящ
се в град София, ж.к.“******с код на
платеца Т353579, с която ответницата
се е обогатила за сметка на ищцовото дружество, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2018г. /дата
на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение в частта, в която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.59
от ЗЗД като правилно и законосъобразно, постановено в пълно съответствие със
събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния
закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна – ищец заявява претенция за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.1
вр. с ал.8 ГПК, която съдът намира
за основателна. Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция съдът
определя
сумата от 50.00 лв., чийто размер е съобразен
с действителната
фактическа и правна сложност на делото. Чл.78, ал.8, изр.2-ро от ГПК
не допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да
надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на
чл.37, ал.2 от ЗПП. По аргумент от обратното,
законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да
е под минималния размер за съответното дело, когато сложността
му е ниска, както е в разглеждания случай /в този смисъл е определение №518 от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д.
№4461/2019г. по
описа на Г.К., IV Г.О./. Настоящият състав намира, че справедлив размер за юрисконсултско
възнаграждение възлиза на 50.00 лв. за въззивната инстанция, който
размер е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, така и са
преценени извършените от процесуалния представител на въззиваемата
страна - ищец процесуални действия – изготвяне на писмен отговор, без явяване в
съдебно заседание и при съобразяване с нормата на чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и доп., бр.8 от
24.01.2017г.) и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№20259039 от
24.11.2020г.,
постановено по гр.дело №8738/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 160-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА В.Л.Л.А., гражданин на Федерална Република
Германия, родена на ***г***-Б /чрез адв.К.П./,
да заплати
на “Т.С.”ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 50.00 лв., разноски
за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./