Решение по дело №186/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от С. П. Н. от [населено място], чрез адв. Р.Р. – АК – Търговище, против Решение № 10 от 23.01.2025 г. постановено по АНД № 823/2024 г. по описа на РС - Търговище, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1993 –000412 от 31.07.2024г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ Търговище, с което на касатора за нарушение чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена “глоба” в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като законосъобразно.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съставляващо касационно основаниепо чл.348, ал.1, т.1 НПК приложим на осн. чл.63в ЗАНН. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. взема становище чрез упълномощения процесуален представител, който поддържа жалбата. Не претендира разноски.

Ответната страна не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид законосъобразността на въззивното решение.

Съдът, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било Наказателно постановление № 24-1993–000412 от 31.07.2024г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ Търговище, с което на касатора, за нарушение чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена “глоба” в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието, че на 13.07.2024 г. около 20:53ч. полицейски служители в с-р ОП при РУ Търговище се движели със служебен автомобил по [улица]в [населено място], в посока към ПП I-4. Преди да стигнат до кръстовището с [улица], полицейските служители забелязали колона от три леки автомобила марка „БМВ“. Същите, движейки по [улица], навлезли в кръстовището с [улица]в посока към ПП I -4. Полицейските служители видели, че при навлизане в кръговото кръстовище водачът на последния от автомобилите „изфорсирал“ двигателя, при което автомобилът „изпушил“, а задната му част се поднесла първо надясно, а след това наляво. Контролните орани последвали превозното средство и го спрели за проверка. Съставен бил АУАН № GA 1124088 от 13.07.2024 г. за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Наказващият орган – Началник с-р в ОДМВР издал Наказателно постановление № 24 -1993-000412 от 31.07.2024 г. Със същото, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП наложил административни наказания "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че при ангажиране на отговорността са спазени всички нормативни правила, акта и НП са издадени от компетентни лица, по съответния ред и форма, не страдат от пороци. Описаната фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин с представените писмени и събрани в съдебно заседание гласни доказателства.

Въззивната инстанция е приела за установено, че касаторът е извършил рязко и преднамерено маневра, довела до поднасяне на автомобила и загуба на сцепление, което не е в съответствие с предназначението на пътищата. Възприетото от контролните органи движение на автомобила покрива признаците на т. нар. "дрифт". Понятието "дрифт" няма легална дефиниция в българското законодателство, но общоприето е разбирането, че под "дрифт" следва да се разбира специфична техника на шофиране, при която водачът преднамерено предизвиква загуба на сцепление на задните гуми на автомобила. По време на "дрифт" движението на автомобила е напречно, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Несъмнено е, че ползването на пътя за осъществяване на подобни маневри е извън законово допустимата цел за ползване на пътищата – за превоз на хора и товари. Касаторът е правоспособен водач на МПС, от което следва, че е съзнавал задължението си да съобразява поведението си с правилата за движение по пътищата, вкл. със забраната на чл.104б, т.2 от ЗДвП, която не е спазил. В случая е установено, че пътят е бил сух, пътната обстановка нормална, като липсват и доказателства за неизправност на гумите на превозното средство или друга неизправност. Т.е. не са били налице обективни обстоятелства /извън поведението на водача/, които да налагат или да провокират описаните действия, а именно - рязко подаване на газ и форсиране на двигателя, докато автомобилът е преминавал през кръговото кръстовище. Независимо от еднократното извършване на описаните действие, така демонстрираната техника на управление изключва възможността деянието да е извършено по непредпазливост. Посочените действия са осъществени от млад водач, с мощен автомобил, в населено място, в близост до пешеходна пътека, като извършеното от него представлява сериозен риск както за собствения му живот и здраве, така и за живота и здравето на останалите участници в движението. С поведението си касаторът е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, забраняваща на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Формиран е извод, че същият е санкциониран законосъобразно на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, който предвижда наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ [рег. номер]. Размерът на предвидените наказания е показателен за високата обществена опасност на деянието. Същият е фиксиран в закона, поради което не е налице възможност за намаляване на наложените с НП административни санкции.

При извършената проверка за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН, не се установи такова.

Настоящият съдебен състав споделя възприетата фактическа обстановка, както и направената от районния съд констатация за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото са спазени регламентираните в ЗАНН процесуални правила и изисквания при издаването на обжалваното НП. Конкретни твърдения за такива нарушения в касационната жалба не са изложени. Настоящия съдебен състав споделя изложените мотиви и досежно наличието на съставомерност на деянието, за което е привлечен към отговорност касатора, като на осн. чл. 221 ал. 2 АПК и препраща към тях.

Правилно са посочени съответните законови разпоредби. От доказателствата по делото е безспорно установено, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, който забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на специално обособените за тази цел места. Събраните доказателства сочат, че са осъществени съставомерните признаци на това противоправно поведение от наказания водач. Налице е деяние, което представлява опасно шофиране в рамките на населеното място и по правило създава непосредствена опасност за всички участници в движението.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставеният АУАН, ако е редовен от формална страна, се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. Следователно, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи въз основа на специалния закон е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Както вече беше посочено АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, в съответствие с процесуалните правила и норми и съдържа всички определени от закона реквизити. С оглед на това съдът намира, че той е редовен от формална страна и се ползва с доказателствена сила. Касаторът не е ангажирал доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации.

Касационната инстанция не споделя оплакването на касатора, че не е доказана субективната страна на деянието му. Субективното отношение на извършителя следва да се изведе от обективните проявления на действията му, които според настоящият съдебен състав в случая обуславят извод за съзнаване на свойствата и признаците на извършваното деяние, респ. за умисъл по см. на чл. 11 ал. 2 НК, като се вземе предвид, че нарушението е формално /на просто извършване/, при което вредните последици /обществената опасност/ се изразяват в самото осъществяване на изпълнителното деяние. Дори и да се приеме, че санкционираният водач не е съзнавал и не е предвиждал обществената опасност на действията си, той е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, съобразно законово вмененото му задължение по чл.104б. т.2 от ЗДвП, че всеки правоспособен водач на МПС е длъжен да не използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а такова предвиждане не е налице по отношение на нарушението по чл. 175а ал. 1 от ЗДвП. Затова дори и санкционираното деяние да не е извършено умишлено, а по непредпазливост спрямо обществената му опасност, не се променя крайният извод за неговата съставомерност от субективна страна, т.е. за виновно извършено нарушение на чл. 104б. т. 2 от ЗДвП.

Законодателят е преценил високата обществена опасност на тези нарушения, което го е мотивирало в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП да предвиди кумулативно две административни наказания в относително голям размер- лишаване от право да се управлява МПС за срок 12 месеца и глоба от 3 000 лв. Те са абсолютно определени и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва правна възможност да бъдат намалени или заменени.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че въззивното решение е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Търговище,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 от 23.01.2025 г. постановено по АНД № 823/2024 г. по описа на РС - Търговище.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.