№ 11947
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110134014 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане по
отношение на ответника за сумата от 1758,33 лв., представляваща потребена вода от
ответника за имот на адрес: адрес, за периода от 18.11.2015 г. до 19.6.2020 г., ведно със
законна лихва от 7.10.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
314,12 лв. за периода от 19.12.2015 г. до 19.6.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по гр.д.№ 48529/2020 г. на СРС, 138 с-в. Ищецът
претендира и разноски за исковото производство.
Ищецът твърди, че е нА.це облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника ВиК услуги ( доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както
и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във
фактурите.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който оспорва исковете по подробно изложените съображения. Възразява, че не е
ползвател на имота през процесния период. Релевира възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от приложеното по настоящото производство ч.гр.д. № 48529/2020
г. по описа на СРС, 138 с-в, че е подадено заявление от ищеца ищец за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Н. Г. А. за заплащане на цена
1
за потребена вода за имот с адрес: адрес с клиентски № **********, за периода от
18.11.2015 г. до 19.06.2020 г. в размер на 1758,33 лв., и мораторна лихва върху
главницата в размер на 314,12 лв. за периода от 19.12.2015 г. до 19.06.2020г., както и за
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до плащането.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед по чл.410 ГПК от 29.12.2020 г.,
връчена на длъжника на 04.01.2021 г. В изпълнение на дадените с разпореждане от
28.04.2021 г. указания в срок са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Предвид изложеното предявените
установителни искове, предмет на настоящото производство, се явяват допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването
на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал
съответните по вид и количество услуги и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на горните
факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канА.зационните системи, потребители на услугите ВиК са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
С депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът
изрично е оспорил нА.чието на облигационно отношение между страните за процесния
период. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства във
връзка със собствеността и ползването на процесния имот - ап.31, находящ се на адрес:
адрес, от които да се установява при условията на изискуемото пълно и главно
доказване, че ответникът е потребител на ВиК услуги, респективно между страните по
делото да са били нА.це договорни отношения по продажба на водоснабдителни и
канА.зационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канА.зационните системи и Общите условия. Неустановяването на тази
материалноправна предпоставка от фактическия състав на предявения иск, която е в
доказателствена тежест на ищеца, е достатъчно основание за отхвърлянето му, без да
се необходимо да се анА.зира нА.чието на реална доставка на ВиК услуги през исковия
период в претендираните количества в посочения обект като следваща предпоставка за
възникване на вземанията.
Предвид посоченото и при така разпределената доказателствена тежест съдът
приема, че ищецът не доказва при условията на пълно и главно доказване, че между
страните е съществувало облигационно правоотношение с твърдяното в исковата
молба съдържание. Ето защо, предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. По делото не се доказа
възникването на главен дълг, поради което акцесорната претенция за лихва за забава
също следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските в производството.
2
Право на разноски при този изход на спора има ответникът, поради което на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят своевременно претендираните и
доказани разноски по делото в размер на 498 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ищец, ЕИК ......................, със седА.ще и
адрес на управление: ..................., против Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес:
.............................., с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на
ответника за сумата от 1758,33 лв., представляваща потребена вода от ответника за
имот, находящ се на адрес: ...................., за периода от 18.11.2015 г. до 19.6.2020 г.,
ведно със законна лихва от 7.10.2020г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в
размер на 314,12 лв. за периода от 19.12.2015 г. до 19.6.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№ 48529/2020 г. на
СРС, 138 с-в.
ОСЪЖДА ищец, ЕИК ......................, със седА.ще и адрес на управление:
..................., да заплати на Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес: .................... на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 498 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3