М О Т И В И
към присъда по НОХД № 4584 по описа за 2020 год. на Варненския районен съд -
ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав
По отношение на
подсъдимия И.С.А.- ЕГН ********** от
Варненска районна прокуратура е възведено обвинение престъпление по чл.195 ал.1
т.7, вр. чл. 194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК - за това, че в периода 03.03.2020г.-21.05.2020г.
включително, в село Кичево, община Аксаково, област Варна и в град Варна, при
условията на продължавано престъпление и в условията на повторност в
немаловажни случаи, отнел чужди движими вещи - паричната сума от 600
/шестстотин/ лева от владението на М.В.В. и С.Д.В.,
както и паричната сума от 80 /осемдесет/ лева и 10 /десет/ евро с равностойност
19,56 /деветнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ лева от владението на Г.Б.,
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като общата
стойност на отнетите вещи възлиза на 699,56 лева - престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 връзка чл.194, ал.1 връзка чл.26, ал.1 от НК.
След провеждане на разпоредително
заседание по искане на подсъдимия и неговият защитник съдът даде ход на делото
и го разгледа по общия ред.
Представителят на Варненска районна
прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия обвинение,като приема същото за доказано излага аргументи в
подкрепа на становището си, че и фактите, посочени в обстоятелствената цчаст на обвинителния акт са доказани, въпреки, че
подсъдимият не признава да е извършил първото деяние, визирано в диспозитива на обвинението.В заключение прокурорът моли на
подсъдимият да бъде наложено над законоустановения минимум, тъй като деянието е
извършено при условията на продължавано престъпление.
Защитникът на подсъдимия излага аргументи, че деянието, касаещо собствеността на св.Б. е доказано, за същото
подсъдимият е изразил съжаление, доброволно е възстановил отнетата сума, като
приема, че деянието е маловажно, тъй като стойността не е висока, акцентира
върху ниския статус на подсъдимия и приема, че не е налице квалифициращият
признак повторност, тъй като същият изисква немаловажност на случая.По
отношение на деянието, касаещо имуществото на
свидетелите В. защитникът приема, че на първо място от свидетелските показания
не става ясно каква сума е изтеглена, тъй като е подавана различна информация
за липсващата сума.Защитникът излага аргументи и в подкрепа на становището, че
липсват доказателства подсъдимият да е отнел сумата от 600лв., твърди, че има
противоречия в показанията на свидетелите и респективно това обвинение не е
доказано по несъмнен начин.В заключение защитникът моли на подсъдимия да бъде
наложено наказание към минимума, чието изпълнение да бъде отложено.
Подсъдимият А. признава вината си по
отношение на отнетата сума, собственост на св.б., но отрича да е отнел
паричната сума, визирана в диспозитива на обвинението
от владението на свидетелите В., като в последната си дума заявява, че желае да
стана това, което съдът реши.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Св. Г.Б. живеел в жилищна кооперация, находяща се в град Варна, на ул.
„Мир" №100, ап.1.
На
21.05.2020г. той поръчал кухненски шкафове от фирма „Макс Трейд Комерс" и
в следобедните часове бил в дома си, където очаквал да бъдат донесени. На
посочената дата, около 13:30 часа, пред кооперацията дошъл свидетелят В.В.К., който работел като упълномощено лице в „Макс Трейд
Комерс", с управляван от него камион, в който били натоварени шкафовете на
св.Б.. Понякога св.К., когато посещавал адреси на клиенти на фирмата, бил
придружаван от подсъдимия И.С.А., когото
познавал от около две години и който му помагал в дейността. По тази причина на
21.05.2020г. св.К. бил придружаван от подс.А., който се заел с пренасянето на
шкафовете в апартамента на св. Б.. Когато камионът спрял пред адреса на Г.Б.,
последният излязъл от апартамента и отишъл да отвори входната врата на
кооперацията. При излизането от апартамента си св.Б. оставил вратата на жилището
си отворена, за да може да се внесат донесените шкафове, а той самият застанал
до входната врата на кооперацията, която била самозатваряща
се, поради което я придържал отворена с ръце, докато се внасяли шкафовете. С внасянето
на шкафовете се заел подс.А., който започнал да ги разтоварва от камиона и да
ги внася в апартамента на св.Б.. Разтоварването и внасянето на шкафовете в дома
на св.Б. продължило около 20 минути, като през цялото време Б. стоял на
входната врата и я придържал, а подсъдимият отивал и влизал в жилището му,
оставяйки донесените шкафове. При едно от влизанията си в дома на св. Б., подс.А.
видял, че в хола на масичката се намирал портфейлът на Б., при което решил да
провери дали в него има пари. Той се доближил до масичката, отворил портфейла и
видял, че в него имало пари, решил да открадне част от тях, като взел сумата от
80 лева и 10 евро, последната от които била с равностойност 19,56 лева. След
като приключила дейността по разтоварване и внасяне на шкафовете, св.Б. отишъл
до холната масичка в апартамента си, взел от портфейла си банкнота, с която се
разплатил за извършената дейност, като я подал на подс.А., като в този момент
му направило впечатление, че липсва банкнота от 10 евро.Подсъдимият и св.К. си
заминали, а малко по-късно на същата дата св.Б. отново взел портфейла си и
видял, че от него липсвала сумата от 80 лева, която била в 4 банкноти по 20
лева. Той веднага се усъмнил в подс.А., тъй като само той бил в апартамента му,
докато се внасяли шкафовете в дома му. Свидетелят сигнализирал за случилото се
във фирмата „Макс Трейд Комерс", при което св.К. бил уведомен от негови
колеги във фирмата за изчезналите пари - 4 банкноти по 20 лева и 1 банкнота от
10 евро от адреса, който малко по-рано посетил заедно с подсъдимия. Св.К.
веднага се видял с подс.А. в мострената зала на фирмата, попитал го дали бил взел
пари от дома на св.Б., но той отрекъл. Тогава св.К. му казал да извади всичко
от джобовете на дрехите си, А. го послушал и от джоба на дънките
си извадил 4 банкноти от 20 лева и една банкнота от 10 евро. Тогава св.К. подал
сигнал за случилото се на телефон 112, при което свидетелите Г.Д.Г. и Б.Т.Г.,
които били полицейски служители в Първо РУ при ОД на МВР-Варна, отишли в
магазина на „Макс Трейд Комерс", който се намирал в град Варна, на ул.
„Отец Паисий" №42. Там ги посрещнал св.К., който им посочил подс.А., за
когото им казал, че е извършил кражба на пари от дома на клиент на магазина им,
който клиент живеел в град Варна, на ул. „Мир" №100. Полицаите установили
самоличността на подсъдимия, провели беседа с него, в хода на която той им
казал, че е откраднал въпросната сума от 80 лева и 10 евро от апартамента на
св.Б.. Подс.А. бил отведен в сградата на Първо РУ при ОД на МВР-Варна за
изясняване на случая, където с протокол за доброволно предаване предал
открадната от него сума от 80 лева, състояща се от 4 банкноти от 20 лева и 1
банкнота от 10 евро, които след това били върнати на св.Б..
На 03.03.2020г.,
около 18:00 часа, съпрузите М.В.В. и С.Д.В. ***,
където очаквали идването на св.К., който трябвало да се яви, за да вземе мерки
за поръчването на щори от фирма „Макс Трейд Комерс". На посочената дата
св.К. отново взел със себе си подс.А., за да му помогне. Двамата пристигнали на
горепосочения адрес в село Кичево в дома на семейство В., влезли в къщата, като
св.К. започнал заедно със св.В. да мери прозорците в хола. През това време св.В.
стояла в хола и ги наблюдавала, като и подс.А. също бил в хола и се разхождал в
него. Непосредствено до вратата на хола, от която се отивало към коридора в къщата,
имало масичка на която св.В. държал чантичката си, в която имало портфейл с
пари. Св.В. застанала в близост до масичката, когато към нея се приближил
подсъдимият и застанал с гръб към масичката, с ръце зад себе си. В този момент
св.В. била повикана от съпруга си и св.К., за да изкаже мнението си за дължината
на щорите. Подс.А. се възползвал от обстоятелството, че до масичката нямало никого
и че никой не го наблюдава, при което се обърнал, отворил чантичката и взел
портфейла в ръце. Веднага след това с портфейла в ръце отишъл до отсрещната
страна в стаята, където имало бетонна колона, а до нея радиатор. Подсъдимият
застанал скрит зад колоната и от вътрешността на портфейла взел сумата от 600
лева, която била в банкноти от по 50 лева. В този момент св.В. го видяла, че се
е изместил от масичката зад колоната в стаята, където нямала видимост към него,
но си помислила, че сигурно подсъдимият се топли до радиатора. След като подс.А.
взел парите от портфейла, ги поставил в дрехите си, след което с портфейла, с
ръце зад гърба, се доближил до намиращ се до бетонната колона диван с големи
възглавници. В този момент св.К. го повикал да му помогнел, св.В. се обърнала
към подс.А. и го видяла да стоял с гръб към дивана, с ръце зад гърба.
Подсъдимият успял гърбом да постави между възглавниците на дивана портфейла,
след което веднага отишъл при св.К., за да му помогне. След като св.К.
приключил с вземането на поръчката за щори, той и подс.А. си тръгнали от къщата
на семейство В.. Малко по-късно св.М.В. и св.С.В. седнали да вечерят, св.В.
искал и да пуши, при което се насочил към поставената върху масичката чантичка,
в която държал цигарите си. Тогава той установил, че циповете на чантичката
били отворени, споделил това със съпругата си, а в следващия момент видял, че
портфейла му не бил в чантичката и започнал да го търси в къщата. В този момент
св.В. си спомнила поведението на подс.А. и това, че стоял гърбом пред дивана в
хола, с ръце зад гърба. Казала това на съпруга си и поискала от него да махне
възглавниците на дивана, за да провери за портфейла. Св.В. я послушал, отместил
възглавниците от дивана и видял, че по-рано оставения от него в чантичката му
портфейл сега се намирал зад възглавниците. Той отворил портфейла и установил
липсата на сумата от 600 лева, за което споделил със св.В.. Тя се свързала по
телефона със св.К. и му казала за липсата на парите, който още същата вечер отишъл
до дома на подс.А.,***. Св.К. го видял през блока и го попитал за парите, но
подсъдимият отрекъл да има пари в себе
си, както и да е отнемал такива от дома на свидетелите В..Св.К., заедно
с подсъдимия се качили в дома му, там съквартирант на подсъдимия проверил в
гардеробите, но парична сума не била открита.Св.К. се доверил на подсъдимия, че
не носи пари в себе си, като не се убедил лично дали това наистина е така.
На следващия ден св.В. се явил в полицията и
заявил за липсата на паричната сума.
В хода на производството отнетата от св.Б.
сума му била върната..
Установено било, че общата открадната от
подс.А. сума на 03.03.2020г. и 21.05.2020г. възлиза на
699,56 лева.
От назначена и изготвена съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че подс.А. не страда от психично разстройство,
разбирал е свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи
постъпките си.В обстоятелствената част на експертизата, обаче, е отразено, че
паметта и интелекта на подсъдимия са в граничен вариант между долно ниво на
нормата и първа степен на умствена изостаналост при социална и педагогическа
занемареност, както и че подсъдимият е израснал в условията на депривация в
социални заведения и не познава родителите си.
Видно от направената справка за
съдимост, А. е осъждан както следва:
1. С определение по
НОХД 1254/12г на Районен съд –Горна Оряховица, влязло в сила от 06.12.2012г. е одобрено
споразумение, по силата на което за
деяние извършено на 28.07.12г., по чл.197т.3вр.чл.195 ал.1т.3 пр.2вр. чл.194,
ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация“.
2. С определение по № НОХД 287/2018г. на Районен съд Пирдоп, в
сила от 07.01.2019г е одобрено споразумение за извършено деяние на 28.07.18г.,
по чл.197 т.1вр. чл.194, ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация“,
включващо задължителните пробационни мерки за срок от шест месеца с
периодичност на първата мярка два пъти седмично..
3. С определение по № НОХД 105/2020г. на Окръжен съд –Велико
Търново, в сила от 30.06.2020г е одобрено споразумение, по силата на което за
извършено деяние на 13.01.2020г., по
чл.194, ал.1 от НК и на същата дата по чл.249 ал.1 от НК, на основание
чл.23 ал.1 от НК му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, дадени в с.з. в частта, в която същият твърди, че не е отнел
паричната сума от протмонето на св.В., тъй като в
тази им част обясненията му не кореспондират с показанията на свидетелите В. и
с останалите кредитирани от съда доказателства.В останалата им част съдът
кредитира обясненията на подсъдимия, дадени в с.з., тъй като същите кореспондират напълно с
останалите събрани по делото гласни доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на
св.Б., дадени в с.з. и показанията на св. Г. и св.К., дадени в с.з. и тези,
дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй като същите са искрени,
непротиворечиви и напълно кореспондиращи с останалите кредитирани от съда
гласни доказателства, включително и с обясненията на подсъдимия в кредитираната
част.
Съдът не кредитира показанията на св.Г.,
дадени в с.з. единствено в частта, касаеща откритата
у подсъдимия сума, тъй като в тази им част показанията му не кореспондират както
с тези, дадени от него в хода на ДП и прочетени в с.з., така и с показанията на
св.Б., К. и Г., както и с обясненията на подсъдимия.В останалата им част съдът
кредитира показанията на св.Г. дадени в с.з., като напълно кредитира и
показанията му, дадени в хода на ДП, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и напълно кореспондиращи с останалите кредитирани от съда
доказателства.
Съдът не кредитира показанията на св.В.,
дадени в с.з. единствено в частта, в която същата сочи, че св.В. сам е открил
липсващото портмоне без нейна намеса, и че циповете на чантичката са били
затворени преди да установят липсата, тъй както в тази им част показанията на
свидетелката не кореспондират както с показанията й, дадени в хода на ДП, така
и с показанията на св.В., като в останалата им част съдът кредитира показанията
на свидетелката, дадени в с.з. и тези, дадени в хода на ДП, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи с останалите кредитирани
от съда гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на св.В.
дадени в с.з. и тези дадени в хода на ДП, тъй като същите напълно кореспондират
с останалите кредитирани от съда гласни доказателства.
Съдът приема заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство СПЕ, като компетентно и безпристрастно, като освен това
кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото,
тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената
фактическа обстановка.
След преценка на всички доказателства
по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият И.С.А. , с деянието си е
осъществил състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр. чл. 194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК тъй като
на в периода 03.03.2020г.-21.05.2020г.
включително, в село Кичево, община Аксаково, област Варна и в град Варна, при
условията на продължавано престъпление и в условията на повторност в
немаловажни случаи, отнел чужди движими вещи - паричната сума от 600
/шестстотин/ лева от владението на М.В.В. и С.Д.В.,
както и паричната сума от 80 /осемдесет/ лева и 10 /десет/ евро с равностойност
19,56 /деветнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ лева от владението на Г.Б.,
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като общата
стойност на отнетите вещи възлиза на 699,56 лева.
Съдът не споделя становището на
защитника на подсъдимия, че деянието, касаещо
отнемането на паричната сума от дома на семейство В. е недоказано.
На първо място свидетелите са
категорични, че преди подсъдимият и св.К. да пристигнат в дома им сумата от
600лв. се е намирала в портмонето на св.В., което се е намирало в чантичка на
масата в помещението, където са вземани размерите за щори.Свидетелите В. са
категорични и за размера на сумата, тъй като св.В. е изтеглил точно определена
сума и е заплатил в предходен момент точна сума на други майстори, като
първоначалните колебания относно размера на сумата са преодолени още в началния
момент от разследването.
На второ място от момента на
пристигането на подсъдимия и св.К. в дома на семейство В., до момента на
констатиране на липсата на сумата от 600лв. други лица не са влизали в
помещението, където се е намирало портмонето на св.В., като единственото лице,
което за определени моменти не е било ангажирано с вземането на размери е
именно подсъдимият.
На трето място св.В. е категорична
за действията на подсъдимия, които е възприела лично, за оттеглянето му зад
колоната, за приближаването му до дивана с ръце зад гърба и именно между
възглавниците на дивана е намерено портмонето, от което е била отнета сумата от
600лв.
Фактът, че тази сума не е била
открита в дома на подсъдимия и че същият е отрекъл пред св.К. да се намира в
него също не води до извод, че подсъдимият не е извършил това деяние, тъй като
както се установи от показанията на св.В. той не е „претърсвал” подсъдимия, за
да се увер и дали тези 600лв. се намират у него.
Очевидно това е стил на поведение
на подсъдимия в случаите, при които придружава смв.К.,
тъй като лично той признава, че по този начин е отнел и сумата от св.Б., за
която спор няма и обяснява и мотивите си за това деяние- недостигът на средства
с които да се издържа.Предвид горното съдът намира, че доказателствата в своята
съвкупност водят до извода, че подсъдимият е отнел сумата от 600лв. от дома на
семейство В., въпреки, че отрича да е извършил деянието, както първоначално е
отричал да е отнел и сумата от св.Б..
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в
отнемане от подсъдимия А. на чужди движими вещи, посочени в диспозитива
на обвинението, собственост на св.Б. и св.В., при което се прекъсва владението върху вещта, без съгласието на владелеца и се установява нова фактическа власт.
Касае се за престъпление против собствеността,
засягащо нормално упражняване на правото на собственост върху движими вещи и на
имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна деянието е извършено при условията на повторност, тъй
като преди да го извърши е бил осъждан за друго такова престъпление, като с определение
по № НОХД 287/2018г. на Районен съд Пирдоп, в сила от 07.01.2019г е
одобрено споразумение, по силата на което за извършено деяние на 28.07.18г., по
чл.197 т.1вр. чл.194, ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация“, включващо
задължителните пробационни мерки за срок от шест месеца с периодичност на
първата мярка два пъти седмично и от изтърпяване на наказанието не са изтекли
сроковете по чл.30 ал.1 от НК.
От обективна страна деянието
е извършено и при условията на продължавано престъпление, тъй като в процесния период подсъдимият е извършил две деяния кражба,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като второто деяние от
обективна и субективна страна се явява продължение на първото.
От субективна страна - деянието е
извършено при пряк умисъл - с намерение противозаконно да присвои чуждата
движима вещ. Подсъдимият А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, съдът приема критичното отношение към извършеното
поне за едно от деянията, доброволното предаване на сумата отнета от св.Б. и
нейното възстановяване, сравнително ниската стойност на отнетото имущество,
фактът, че подсъдимият не познава родителите си и е израснал в институции,
както и фактът, констатиран от вещото лице, че паметта и интелекта на подсъдимия са в граничен вариант
между долно ниво на нормата и първа степен на умствена изостаналост при
социална и педагогическа занемареност.
Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства не се установиха.
Мотивът за извършване на престъплението е
стремежът към облагодетелстване по неправомерен начин.
Съдът, определяйки наказанието прецени, че на подсъдимия следва да се
наложи наказание при условията чл. 55
ал.1 т.1 от НК, тъй като и най- лекото предвидено от закона наказание в
конкретния случай се явява несъразмерно тежко.Предвид коментираните смекчаващи вината обстоятелства, които са
многобройни съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК ще
се постигнат, ако на подсъдимия А. бъде
определено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА “ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.Наказанието е съобразено със
степента на обществена опасност на деянието
и личността на дееца, като съдът намира, че с оглед специалната и генерална превенция и
фактът, че до момента на извършване на деянията, предмет на настоящото
производство на подсъдимия не са били налагани наказания „Лишаване от свобода”,
подсъдимият не следва да бъде изолиран от обществото. Предвид наличието на
многобройни смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства и основно предвид сравнително ниската стойност на
процесното имущество и фактът, че част от отнетите суми е възстановена, съдът
счита, че наказание “Лишаване от свобода “ за срок от шест месеца, чието
изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с минималния
изпитателен срок от три години, би било необходимо и достатъчно за постигане на
целите на чл.36ал.1 от НК, като наказание в
по-висок размер не би било съответно на извършеното..
На основание чл.25
ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК съдът групира наказанията, наложени на подс. И.С.А. по НОХД
№ 105/2020 г. на ОС – Велико Търново и по настоящото НОХД № 4584/2020 г. по
описа на РС – Варна, тъй като деянията по тези НОХД са били извършени преди да
има влязла в сила присъда за което и да е от тях. По тази група от наказания
съдът определи подсъдимият да изтърпи
най-тежкото от тях, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ.
На осн. чл.
189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. И.С.А.
да заплати направените разноски по делото в размер на 80 лева в полза на РС –
Варна, сумата от 370 лева в полза на НБПП, както и сумата от 109.80 лева по
сметка на ОД на МВР – Варна.
Предвид гореизложените мотиви, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: