Р Е
Ш Е Н
И Е
град Шумен, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести септември
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от
административен съдия Сн.Чолакова АД
№107 по описа за 2023 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220, ал.2 от
Закона за митниците (ЗМ).
Административното
дело е образувано по жалба на „Н.2.“ ООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.П.Н.,
срещу Решение рег.№ 32-54368 от 09.02.2023г. към митническа декларация (МД) MRN
20BG002005040943R9/19.10.2020г., издадено от Директора на ТД Митница Варна,
потвърдено с Решение № Р-175/32-122244/30.03.2023г. на Директора на Агенция
Митници, с което: 1. Отказано е да бъде приета митническата стойност на
декларираната стока № 2 лек автомобил употребяван с повреди марка: Ауди; модел:
SQ5; тип: 3.0 TDI; брой места: 5; първоначална регистрация: 20170313; цвят:
черен; работен обем: 2986 куб.см; мощност: 197 KWDIN; двигател №: неоткрит,
дизел; шаси: № ********, по митническа декларация с MRN № 20BG002005040943R9 от
19.10.2020г.; 2. Определена е митническа стойност по MRN № 20BG002005040943R9
от 19.10.2020г., както следва: стока № 2 лек автомобил употребяван с повреди
марка: Ауди; модел: SQ5; тип: 3.0 TDI; брой места: 5; първоначална регистрация:
20170313; цвят: черен; работен обем: 2986 куб.см; мощност: 197 KWDIN; двигател
№: неоткрит, дизел; шаси: № ******** – 33178,82 лева; 3. Отказано е
предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на
чл.56, § 2, б.“г“ от Регламент (ЕС) 952/2013г. във връзка със Споразумението
между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария; 4. Коригирани
са данните за стока № 2 по МД MRN № 20BG002005040943R9 от 19.10.2020г., както
следва: Е.Д.8/6 „Статистическа стойност“ да се чете – 33178,82 лева; Е.Д.
„Митническа стойност“ да се чете – 33178,82 лева; 18000 при курс 1.81549 за 1
CHF; Е.Д.4/17 „Преференция“ да се чете:
100; Е.Д. „Задължения“ да се четат като: А00 Мита - при основа за изчисляване
на вземането 33178,82 лева, при ставка 0,100 и изчислен размер 3317,88 лева,
дължимият размер на задължението е 3317,88 лева; В00 ДДС - при основа за изчисляване на вземането
36496,70 лева, при ставка 0,200 и изчислен размер 7299,34 лева, дължимият
размер на задължението е 7299,34 лева; Взет е под отчет начисленият с решението
размер на държавните вземания; Начислените и взети под отчет с ВПО №
20BG002005828990-001/19.10.2020г. суми за стока № 2 са: МИТО (А00) – 0,00 лева; ДДС (В00) – 980,66 лева,
които са заплатени; 7. Дължими суми за досъбиране са: МИТО (А00) – 3317,88
лева; ДДС (В00) – 6727,31 лева; ОБЩО – 10045,19 лева, ведно с лихва за забава
върху размера на държавните вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) №
952/2013, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗДДС, като на основание чл.77, § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013г. за дата на възниване
на митническото задължение е определена 19.10.2020г., а на основание чл.77, §3
от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за длъжН.е определен „Н.2.“ООД.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, при
неспазване на изискването за форма, обусловено от липса на посочени фактически
основания, както и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че изводите на
митническите органи почиват на частни документи, а именно на две фактури с един
и същ издател и получател, но с различна стойност, като при това положение
следва да се приеме, че продажната цена е тази, посочена в износната
декларация, тъй като това е официалният документ. Излагат се и доводи, че
митническите органи не са извършвали проверка в счетоводството на дружеството - жалбоподател за това какво е договорено
или платено за лекия автомобил - предмет на внос. Жалбоподателят релевира
довод, че в оспореното решение е цитирано писмо от швейцарската митническа
администрация за произхода на автомобила, което не му е предоставено и не става
ясно какво е основанието за отказа да се приеме декларирания произход на
автомобила в декларацията. В депозирано допълнително становище се сочи, че при
наличие на съмнение дали декларираната договорена стойност е реално общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §
1 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., то следва митническият орган първо да докаже
основателността на съмнението и когато съмнението не отпадне, да премине към
вторичните методи за определяне на митническата стойност, съобразно чл.141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, а именно по реда на чл.74, §2 б. “а“
– „г“ от Регламент /ЕС/ 952/2013г. и то в посочената последователност. Това
сочи, че митническият орган не може да определи
нова митническа стойност по реда на чл.70 и чл.71 от Регламент /ЕС/ 952/2013г.,
което съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Жалбоподателят твърди, че
реалната стойност на внесения автомобил е тази, декларирана пред митническите
органи при вноса на стоката, което е и в съответствие с дефиницията за
митническа стойност, а именно - това е договорната, реално платената или
подлежаща на плащане цена. На същия не било известно наличието на фактура на
по-висока стойност. По изложените съображения отправя искане към съда за
цялостна отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, както и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната
страна - Директор на ТД Митница Варна, редовно призована, се представлява от
гл. юрисконсулт Т.К., редовно упълномощен, който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Излага подробни аргументи, включително и в
депозирани писмени бележки, че оспореното решение е издадено от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при
липса на съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Релевира довод, че
информацията е достоверна, тъй като същата е удостоверена от официален
чуждестранен държавен орган, извършил проверката - Швейцарската митническа
администрация, както и, че правилно е определена
новата митническа стойност по реда на чл.71, § 1, б.“д“ от Регламент /ЕС/
№952/2013 г., поради което отправя искане съдът да постанови съдебно решение, с
което да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско
възнаграждение. Отправя и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
На 19.10.2020 г. с МД MRN
20BG002005040943R9/19.10.2020г. дружеството-жалбоподател декларирало в МП
Пристанище Варна на режим „допускане за свободно обращение“ стока № 2 - лек автомобил
употребяван с повреди марка: Ауди; модел: SQ5; тип: 3.0 TDI; брой места: 5;
първоначална регистрация: 20170313; цвят: черен; работен обем: 2986 куб.см;
мощност: 179 KWDIN; двигател №: неоткрит, дизел; шаси: № WAUZZZ8R5НА027458;
държава на износ Швейцария, износител Е. Ц. Експорт център /Е.С.Export Center
SA/, с фактурна стойност 1300 CHF, при курс за 1 швейцарски франк - 1.81549 лв.
В Е.Д. 4/17 на митническата
декларация е деклариран код 300 за тарифна преференция - Преференциална ставка
на митото без условия или ограничения (вкл.тавани), във връзка с поставен текст
върху фактурата за покупко-продажба от 08.10.2020 г., а в ред 4/16 е деклариран
метод за определяне на стойност – Договорна стойност на внасяните стоки (чл.70
от Кодекса). Декларирана е митническа стойност общо в размер на 2860,14 лева,
както и 500.00 лева разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи
операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС, включени в митническата
стойност. По отношение на
задълженията е декларирано мито със ставка 0.00 лева и изчислен, респективно
дължим размер 0.00 лева, както и ДДС със ставка 0,200 лева, с изчислен,
съответно дължим размер 980,66 лева.
Към процесната митническата
декларация са приложени: фактура от 08.10.2020 г. на стойност 1300CHF с
продавач „Е.С.Export Center SA“, талон за превозното средство, снимков материал
и документи за платени държавни вземания.
При последваща проверка на
приложените документи към митническата декларация, на основание чл. 84, ал. 1,
т. 1 от ЗМ, във вр. с чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и предвид, че
първата регистрация на МПС е само три
години преди вноса (на 13.03.2017г.),
митническите органи са установили, че в придружаващите документи не са
отразени дефектите за стоката при нейната продажба. Приели са също, че липсват
доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно
приложената фактура, както и информация за цената на стоката от проведения
търг. Представената ведно с МД фактура от 08.10.2020г. не съдържа всички
реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката, като: условия на
доставка съгласно ИНКОТЕРМС, условие за плащане, начин и срок на плащане и
други. Поради това са приели, че същата не може да служи в подкрепа на
декларираните данни в МД относно митническата стойност, респективно, че са
налице съмнения по отношение на декларираната митническа стойност, както и към
текста за произход, поставен върху фактурата за покупко-продажба.
Когато
в процеса на определяне на митническата стойност, митническите органи, пред
които са декларирани стоките, се съмняват основателно, че декларираната
стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на
чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., се прилага разпоредбата на чл.140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от
Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447). В този
случай митническите органи могат да изискат допълнителна информация, а когато
съмненията продължават, са длъжни, преди да вземат окончателно решение, да
известят заинтересованото лице, в писмен вид, относно основанията за съмненията
си, както и да му предоставят възможност за отговор.
Във
връзка с възниналите съмнения по отношение на
декларираната митническа стойност на процесния автомобил - предмет на внос,
митническите органи са предприели действия за проверка на представените
търговски документи, установяване стойността и произхода на автомобила по
митническата декларация по линия на международното сътрудничество, в каквато
връзка е изпратено писмо №32-236499/22.07.2021 г. от директора на ТД Митница
Варна до ЦМУ на Агенция „Митници“, с искане да бъде отправено искане до
швейцарските митнически власти да извършат проверка в рамките на Споразумението
между ЕИО и Конфедерация Швейцария. От страна на ЦМУ е изпратено писмо №
32-250288/04.08.2021г. до Конфедерация Швейцария, съдържащо въпросното искане.
В резултат на извършената проверка в страната на износа, е получено писмо рег.№
32-197213/15.06.2022г. от швейцарските митнически власти с приложени фактури, в
т.ч. и фактура от 08.10.2020г. с предмет – продажба на лекия автомобил,
деклариран като стока № 2 в МRN
20BG002005040943R9/19.10.2020г.
Извършената проверка от швейцарските
митнически власти на износителя Е.С.Export Center SA показала, че автомобилът
марка Ауди; модел: SQ5; тип: 3.0 TDI; брой места: 5; първоначална регистрация:
20170313; цвят: черен; работен обем: 2986 куб.см; мощност: 179 KWDIN; двигател
№: неоткрит, дизел; шаси: № WAUZZZ8R5НА027458; държава на износ Швейцария, е
продаден от същия износител Е. Ц. Експорт център /Е.С.Export Center SA/ и е
фактуриран на 08.10.2020 г. на „Н.2.“ ООД, *** на друга, по-висока стойност от 18
000 CHF. Към отговора на швейцарските митнически власти била приложена и
фактура от 08.10.2020 г., с предмет покупко-продажба на същия лек автомобил,
деклариран като стока №2 към процесната МД от дружеството-жалбоподател.
С
писмото от 15.06.2022 г. митническите органи на Конфедерация Швейцария
информират, че приложената към писмото фактура на автомобила не е издадена и
подписана от посочения продавач, същата е с невярна информация, включително и
по отношение на продажните цени, поради което считат, че е фалшива. Информират
българските митнически органи, че плащането при продажбата на превозните
средства е извършено в брой.
На
основание чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нуждите на
допълнителната проверка до вносителя „“Н.2.“ ООД било изпратено писмо
рег.№32-246673/25.07.2022 г., с което е изискано да се представят в 7-дневен
срок документи и информация, в подкрепа на декларираната митническа стойност по
процесната декларация, а именно заверени копия на договори, документи за транспорта,
документи за плащания, документи за формиране на продажната цена на стоката и
др. В същото писмо е указано на вносителя, че при непредставяне на посочената
информация в определения срок, митническите органи ще продължат процедурата за
определяне на нова митническа стойност.
Писмото
било връчено на дружеството с известие-обратна разписка на 27.08.2022 г., като
в срока с писмо peг. №32-253366/27.07.2022 г. дружеството дало разяснения, че всички документи, с които разполага,
са представени към митническата декларация. Сумата за закупуване на
автомобилите е била заплатена в брой на дилър, участващ в търга за
катастрофирали автомобили. Продажна цена не е калкулирана.
След
проверка на приложените към митническите декларации документи, както и тези, събрани по линия на международното сътрудничество –
представената фактура от продажбата за износ от 08.10.2020 г., е прието за
установено, че продажната цена на процесния автомобил е в размер на 18 000
CHF и представлява действително платената цена на автомобила при продажбата му
за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза между Е.С.Export
Center SA и „Н.2.“ ООД, ***, поради което тази цена следва да послужи за
определяне на митническата стойност на автомобила на основание чл.70, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
В
резултат на проверката по линията на международното сътрудничество е прието за
установено, че износителят при издаване на фактурата за продажба не е поставил декларация за произход върху фактурата, съгласно
правилата за придобиване на произход от Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006) към
Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария,
с оглед на което декларираната от дружеството преференция, код 300 в Е.Д. 4/17,
не може да бъде приета.
Със
съобщение по реда чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо
с рег.№32-370176/31.10.2022г., дружеството-жалбоподател е уведомено, че
предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на митническата
стойност на основание чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, във вр. с чл.144,
§ 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на декларираната стока под №2, а
именно в размер на 33178,82 лева – 18 000 CHF х 1.81549 за 1 CHF, увеличена с
500.00 лв. декларирани транспортни разходи, предвид посоченото условие за
доставка в Е.Д. 4/1 FCA Швейцария в подадената МД. Със съобщението дружеството
било уведомено и за мотивите, а именно, че след резултатите от направената
проверка по линия на международното сътрудничество и представените констатации,
както и наличието на обстоятелства, които да обосновават съмнения, че
декларираната договорна стойност е занижена, се потвърждават съмненията, че
декларираната стойност на внесената стока не представлява действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата и за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, поради което митническата
стойност не подлежи на определяне въз основа на метода на договорената
стойност. С оглед на тези обстоятелства е изведен извода за обосновано
отхвърляне на декларираната по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013
митническа стойност на автомобила. С това писмо е дадена възможност на
дружеството за прегледа документите по преписката, както и да представи
становище по посочените мотиви в 30-дневен срок от получаване на уведомлението.
Съобщението
било връчено на дружеството на 03.11.2022 г., като няма данни в указания срок последното да е депозирало възражение.
Въз
основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и
доказателствата, приобщени в административна преписка, Директорът на ТД Митница
Варна е издал оспореното в настоящото производство, решение. Административният
орган е приел, че при осъщественото сътрудничество с швейцарската митническа
администрация е установено по безспорен начин, че стойността на процесния
автомобил е в размер на 18 000 CHF, съобразно предоставената фактура за
покупко-продажба с данни за същия износител и вносител, в която се идентифицира
по шаси същото превозно средство като стока №2 към процесната МД. Доколкото към
МД няма приложени други доказателства – договори, поръчки, оферти,
кореспонденция или други предшестващи сделката, органът е приел, че е налице
възН.нало съмнение по отношение на декларираната митническа стойност, поради
което същата следва да бъде определена на основание чл.70, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013. Прието е също, че
досежно процесния автомобил не може да се ползват дадените при обмитяване
преференции, доколкото, видно от предоставената фактура за покупко-продажба,
износителят при издаване на фактурата за продажба не е представил декларация за произход върху фактурите, съгласно
правилата за придобиване на произход от Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006) към
Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария.
Органът е счел, че видно от приобщения като доказателство отговор на
швейцарските митнически власти, именно дружеството – жалбоподател е получател
на стоката по приложената от швейцарската митническа администрация фактура на
по-висока стойност. Заключил е, че събраните доказателства съобразно следващата
им се материална доказателствена сила установяват, че проверката е стигнала до
изходната точка на извършената износно-вносна операция в провереното дружество
- изпращач, като е установена каква е продажната цена на стоката, а именно
цената, посочена във фактурите, събрани по реда на международния обмен за
информация, след като подлежащата на плащане цена е тази, посочена в по-големия
размер. Митническият орган приел още, че не съществува съмнение относно
достоверността на предоставената информация, тъй като същата е удостоверена от
официален чуждестранен държавен орган, извършил проверката - а именно от
Швейцарската митническа администрация. Съгласно чл.11 от Допълнителен протокол
относно административна взаимопомощ в митническата област към Споразумение
между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария (OB L 300,
31.12.1972 г., стр.189), тази информация може да се използва от договарящите
страни в съдебни или административни процедури, заведени вследствие на
нарушения на митническото законодателство.
Предвид
горното и на основание чл.70 и чл.71, § 1, буква „д“ от Регламент (ЕС)
№952/2013, митническата стойност на стоката, допусната за свободно обръщение е
прието, че е в размер на 33 178,82 лв. и се определя, като се взема
предвид установената продажна цена в размер на 18 000 CHF, по курс за
митнически цели 1.81549 лв. за 1 CHF, увеличена с транспортните разходи в
размер на 500.00 лв., декларирани от вносителя, предвид посоченото условие на
доставка в Е.Д. 4/1 FCA Швейцария в митническата декларация.
Въз
основа на тези факти, Директорът на ТД Митница Варна издал Решение рег.№
32-54368 от 09.02.2023г. към митническа декларация MRN
20BG002005040943R9/19.10.2020г., с което отказал да приеме декларираната
митническа стойност и на основание чл.70 и чл.71, § 1, б. “д“ от
Регламент (ЕС) №952/2013 е определил нова митническа стойност на
процесната стока по MRN 20BG002005040943R9/19.10.2020г., отказал е
предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на
чл.56, § 2, б.“г“ от Регламент (ЕС) №952/2013 във връзка със Споразумението
между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, както и е разпоредил да се коригират данните
за стока №2 по митническата декларация в съответствие с установените от органа
нови митнически стойности. Във връзка с извършената корекция е установена
дължимата сума за досъбиране в размер общо на 10045,19 лева, в т.ч. мито
3317,88 лева и ДДС - 6727,31 лева, ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания.
Решението
е връчено на дружеството – жалбоподател на 16.02.2023 г., видно от приложеното
по делото известие за доставяне. Същото е оспорено по административен ред пред
Директора на Агенция „Митници“, град София, който с Решение №Р-175/32-122244 от
30.03.2023 г. отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на Директора на
Агенция „Митници“ е връчено на дружеството –но жалбоподател на 05.04.2023 г.
Недоволен
от решението на горестоящия административен орган, "Н.2."ООД *** с
жалба, депозирана по пощата на 18.04.2023 г.
По делото е
приложена цялата административна преписка по издаване на оспореният акт,
включително и е изготвен официален превод на митническите документи.
В
хода на съдебното производство по искане на оспорващия е назначена съдебна счетоводно-икономическа експертиза (ССИЕ). От заключението на
вещото лице, прието от съда като компетентно дадено, се установява, че в
счетоводството на дружеството се осчетоводяват получените митнически декларации
и стоките, внесени с тях. МД 20BG002005040943R9/19.10.2020г., с която е внесена
процесната стока, е осчетоводена, заведена е отделно всяка получена с МД стока,
като за процесната стока № 2 по МД в Д-т 304/1 "Стоки" /К-т 401/1,
доставчик 20"Експорт център" е посочена стойност 2860,14 лева –
закупена стока; в Д-т 401/1, доставчик 20"Експорт център"/К-т 501
"Каса" – 5833,97 лева (в т.ч. плащане на стока 2 по процесната МД - 2860,14 лева и плащане на стока 1 по МД –
2043,17 лева, както и плащане на начислен и дължим ДДС по МД за внос в размер
на 980,66 лева.
ССИЕ е установила, че за направеното плащане в брой на стоките по
процесната МД от "Н.2." ООД е представен РКО № 114/08.10.2020г. за
сумата от 4903,31 лева (2043,17 лева за стока 1 по МД и 2860,14 лева за стока 2
по МД). Като получател на сумата в РКО е посочено „Е.С.Export Center SA,
Швейцария, Мендрисио, Виа Кампания Адорна 1" и е налице подпис за получил
сумата. Не е вписано конкретно лице, получило сумата или лице, подписало РКО
като получател на сумата и в какво качество я получава.
Според
данните, отразени в счетоводството на "Н.2."ООД, към 01.01.2020г.
неплатените задължения към Е.С.Export Center SA са 103349,51 лева.
През
2020г. дружеството е получило от Е.С.Export Center SA стоки на стойност
172153,13 лева (в т.ч. нетна стойност по фактури 131 239,39 лева и ДДС по МД –
40 913,74 лева), в т.ч. и стока № 2 по процесната МД на стойност 2860,14 лева.
През
2020г. са закрити следните задължения към Е.С.Export Center SA Швейцария: 152
969,11 лева в брой с РКО; 36 836,59 лева по банков път; 14 665,89 лева
закриване на разчет за ДДС по МД от 2019г., за които е платен ДДС през 2019г.,
но са включени в дневН.покупки през 2020г.; 30 522,78 лева закрити задължения
на "Н.2."ООД по МД с доставчик Е.С.Export Center SA Швейцария, с
авансово платени суми преди доставка на стоките. Към 31.12.2020г. неплатените
задължения на "Н.2."ООД към Е.С.Export Center SA Швейцария за
доставени стоки до 31.01.2020г. са 40 781,27 лева, като задължението е за
стоки, получени до 01.01.2020г. По счетоводни данни на дружеството всички
получени през 2020г. от Е.С.Export Center SA стоки са платени през 2020г.
Доколкото
всички внесени стоки с МД са осчетоводени от дружеството не с фактурите, а с
МД, в дневН.а за покупките за м.12.2020г. е включена цялата стойност на
процесната МД, включваща стойността на стоки № 1 и № 2, с ДО – 4903,31 лева и
ДДС – 980,66 лева, като ДО включва левовата равностойност на двете стоки по
фактурите, описани в МД, в т.ч. и процесната фактура от 08.10.2020г. на стойност 2360,14 лева, ведно с
транспортните разходи за двете стоки в размер на 1000 лева (2х500 лева) и мито
за внос в размер на 0,00 лева. Фактурната стойност по МД за всички 2 броя стоки
е 2150 CHF, при курс за митнически цели 1,81549 лева за 1 CHF, в т.ч. за стока
№ 2 – 1300 CHF, митническа стойност 2860,14 лева, в т.ч.500 лева транспортни
разходи.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице, което
има правен интерес от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност на
акт, който поражда за него правно задължение, поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган,
съобразно § 1, т.9 от ДР на ЗМ, чл.101, §1 и чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/,
вр.чл.19, ал.1 и чл.15,
ал.2, т.8 от ЗМ, вр.чл.5, т.39 от Регламент № 952/2013г. - Директор на ТД Митници Варна. С това е
изпълнено императивното изискване за материална и териториална компетентност на издателя на обжалвания акт.
Атакуваният по съдебен ред акт
е обективиран в изискуемата писмена форма и при спазване на административно процесуалните правила при осъществяване на
последващ контрол по смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. С оспореното
решение за дружеството се създават задължения, произтичащи от прилагането на
митническите разпоредби, поради което същото представлява административен акт
по смисъла на § 1 т.13 от ДР на ЗМ, подлежащ на
оспорване по реда на АПК съгласно чл. 220 от ЗМ. Актът съдържа подробно
изложение на възприетите относими за случая юридически факти, като е цитирана приложимата правна уредба и същият подлежи на съдебна
проверка за неговата материална законосъобразност.
Следва
да се посочи, че със съобщението по реда чл.22, § 6 от Регламент (ЕС)
№952/2013, обективирано в писмо с рег.№32-370176/31.10.2022 г., митническият
орган е дал възможност на дружеството-жалбоподател за прегледа на документите
по преписката, както и да представи становище по посочените мотиви в 30-дневен
срок от получаване на уведомлението, като няма данни, а и не се твърди в
жалбата, в указания срок жалбоподателят да е депозирал възражение и да се е
запознал със събраните доказателства в хода на административното производство.
При това положение неоснователно се явява възражението в жалбата, че на
жалбоподателя не му било представено основанието за отказа, а именно получените
данни от международното сътрудничество, като както в съобщението, така и в
атакуваното решение, подробно е описана предоставената от швейцарските
митнически власти, информация. По изложените съображения съдът приема, че атакуваното решение е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Решението
е постановено в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби, поради следните съображения:
Спорът между страните в настоящото
производство се свежда до това налице ли са основания за неприемане на
декларираната договорна стойност на стоката, т.е. дали митническите органи са
обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447, съответно спазена ли е процедурата по чл.141 от
същия регламент, във вр. с чл.70 и чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната
стойност на стоката, както и налице ли са основанията за отказ за предоставяне
на преференциално третиране на стоката, произтичащо от разпоредбите на чл.56, §
2, б."г" от Регламент /ЕС/ 952/2013 във връзка със Споразумението
между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария.
Митническата
стойност е определената за митнически цели стойност на стоките, която подлежи
на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение и служи за база за определяне на възН.ващите от вноса
митнически задължения.
Предвид
значението на митническата стойност за определяне на размера на възниналите от вноса митнически задължения, Регламент (ЕС)
№ 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на
ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015
година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат правила и
мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както
добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и
установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на
митническите задължения.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности.
В
разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е установен общия принцип за
определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е.
въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.
Когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от
Регламент (ЕС) №952/2013, остойностяването на внасяните стоки се извършва по
реда на чл.74 от регламента, при последователно прилагане на методите в чл.74,
§ 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може
да се определи митническата стойност на стоките.
Съгласно
чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може
да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане
на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, Член VII от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.
От
цитираните разпоредби следва, че вторичните способи по чл.74, § 2, букви от а)
до г) и резервният вторичен способ по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013г. за определяне на митническата стойност се прилагат в отношение на субсидиарност
само когато не може да бъде определена митническата стойност по реда на чл.70
от Кодекса и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез
прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото
правило в установената поредност.
В конкретния случай, процесната МД е била
предмет на последваща проверка относно верността на данните за реално платената
цена за автомобила, посочен в МД, релевантна за определяне на митническата му
стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС по
реда на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ ,във вр. с чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
внесения автомобил, деклариран като употребяван и с повреда.
В чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби
на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване
на Митнически кодекс на Съюза, е предвидена възможност за неприемане на
декларираните договорни стойности - в случаите, когато митническите органи имат
основателни съмнения дали договорената
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
чл.70, §1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване
на допълнителна информация от декларатора.
В хода на проверката административният
орган е изложил подробни съображения, обосноваващи наличието на основателни
съмнения относно действителната цена на стоката, както и относно елементите,
които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, и в
последствие е издал оспореното решение, с което е определил за досъбиране
вносно мито и ДДС на база новоопределената митническа стойност на внесения
автомобил. Съдът намира, че митническите органи правилно са определили
митническата стойност на стока по реда на чл.70 и 71, § 1, буква д) от
Регламент ЕС № 952/2013г., съгласно установената цена от представената от
митническите органи на Конфедерация Швейцария фактура от 08.10.2020г. по реда
на административното сътрудничество,
предвид следното:
В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби
на Регламент (EC) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване
на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на
декларираните договорни стойности - в случаите когато митническите органи имат
основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс и тези
съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от
декларатора, доколкото последният е заявил, че е приложил всички налични
документи към подадената от него митническа декларация и не разполага с
допълнителни такива. Освен това, митническите органи обосновано са отчели и
обстоятелството, че към МД и към отговора на оспорващото дружество не са
представени допълнителни доказателства в подкрепа на отразената в представената
от „Н.2.“ООД фактура.Обосновано е отчетено и обстоятелството, че се касае за
автомобил, регистриран за първи път на 13.03.2017г., т.е. само три години преди
придобиването му от оспорващия, също пораждащо
съмнение за по-висока реална стойност на същия спрямо декларираната такава. В този ред на мисли съдът намира, че
ответН.ът е изпълнил задължението си да
изложи нарочни мотиви, обосноваващи основателността на съмненията и разликите в
стойността, въз основа на която е определена новата митническа стойност,
респективно е успял да мотивира наличието на основание, което да доведе до
неприемане на митническата стойност, както и до неприемане на декларирания
произход на стоката. Предвид изложеното, съдът
не споделя доводите на оспорващия за необоснованост на съмненията в
достоверността на декларираната митническа стойност, респективно за допуснато
нарушение на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
С изпратеното писмо рег. №
32-236499/22.07.2021 г. от директора на ТД Митница Варна до ЦМУ на Агенция
„Митници“ и писмо от ЦМУ №32-250288/04.08.2021г. до Конфедерация Швейцария, е
било отправено запитване до швейцарските митнически власти да извършат проверка
в рамките на Споразумението между Европейската икономическа общност и
Конфедерация Швейцария. С писмо рег. № 32-202469/20.06.2022г. от ЦМУ на Агенция
„Митници“ е препратен до ТД Митница Варна получения отговор от швейцарската
митническа администрация № 73-2021.583 от 31.05.2022г. (с вх. рег. индекс на
ЦМУ №32-197213/ 15.06.2022г.) за резултатите от извършената последваща
проверка.
В резултат на извършената проверка в
страната на износа, е получено писмо рег. №32-197213/15.06.2022г. от
швейцарските митнически власти, с приложени фактури, в т.ч. и фактура от
08.10.2020г. с предмет на покупко-продажба на същия лек автомобил, деклариран
като стока №2 от MRN 20BG002005040943R9/19.10.2020 г., с продавач Е.С.Export
Center SA – швейцарското дружество, посочено като продавач и във фактурата,
представена от оспорващия, респективно купувач – „Н.2.“ООД. Според проверката,
осъществена от швейцарските митнически власти на износителя Е.С.Export Center
SA и отразеното в представената от последното фактура от 08.10.2020г.,
автомобилът Ауди SQ5, 3.0 TDI с шаси: № ******** е продаден от същия износител
и фактуриран на 08.10.2020г. на „Н.2.“ ООД, *** на друга по-висока стойност -
18000 CHF.
Проверката е извършена от компетентен
държавен орган, а именно -швейцарските митнически власти и същата е
удостоверена по надлежния ред, съгласно нормативно определените изисквания.
Полученият отговор от швейцарските власти представлява официален документ,
изготвен от официални лица в кръга на служебните им взаимоотношения по
установена форма и ред. С оглед на това обстоятелство, той представлява годно
доказателство за извършените от тях действия по
проверка на автентичността на изпратените за проверка документи и официален
свидетелстваш документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Не съществува съмнение относно достоверността на предоставената
информация, тъй като същата с удостоверена от официален чуждестранен държавен
орган, извършил проверката - а именно - Швейцарската митническа администрация.
Съгласно чл.11 от Допълнителен протокол относно административни взаимопомощ в
митническата област към Споразумение между Европейската икономическа общност и
Конфедерация Швейцария(ОВ L 300, 31.12.1972 г., стр. 189), тази информация може
да се използва от договарящите страни информация в съдебни или административни
процедури, заведени вследствие на нарушения на митническото законодателство.
Въз основа на изложеното съдът приема, че
обосновано митническите власти са приели, че митническата стойност на стока № 2
по процесната МД следва да се определи на база получената информация от страна
на митническите органи на Конфедерация Швейцария, съгласно която, представената
при декларирането на стоката фактура за покупко-продажба от 08.10.2020г. не е
издадена и подписана от посочения в нея продавач, като същата е с невярна
информация, включително и по отношение на продажната цена, предвид на което
представения документ не може да бъде приет за определяне на митническата
стойност на процесната стока. Следва да се отбележи, че митническите органи не
са отхвърлили метода за определяне на митническа стойност въз основа на
договорната стойност на стоката, а са я
определили по реда на чл.70 и 71, параграф 1, буква „д“ от Регламент ЕС №
952/2013г., съгласно установената продажна цена с писмо рег. №
32-197213/15.06.2022г. от митническите органи на Конфедерация Швейцария по реда
на административното сътрудничество.
В тази връзка съдът не споделя доводите на
оспорващия за липса на мотиви и доказателства, удостоверяващи
последователността на прилагане на че вторичните способи по чл.74 § 2 букви от
а) до г) и резервния вторичен способ по чл. 74, § 3 за определяне на
митническата стойност, тъй като в случая не са били налице нормативните
предпоставки за тяхното прилагане, респективно митническия орган не е имал
задължението да обоснове спазването на последователността на тяхното прилагане.
Това е така, защото в случая договорната стойност е удостоверена по безсъмнен
начин от страна на швейцарските митнически власти в резултат на осъществената
от тях проверка. Според отговора на швейцарските власти, именно „Н.2.“ ООД, ***
е получател на стоката по приложената от тях фактура на по-висока стойност.
Извършената от тях проверка е стигнала до изходната точка на извършената
износно-вносна операция в провереното дружество - изпращач, като е установена
каква е продажната цена на стоката, а именно тази посочена във фактурата,
представена по реда на международния обмен за информация. И доколкото
въпросната фактура удостоверява договорената продажна цена на процесното МПС,
именно въз основа на същата следва да се определи и митническата стойност на
същата за целите на митническото облагане.
Поради горното, като е приела, че договорната стойност по смисъла на чл.70 от
Регламент ЕС № 952/2013г. на процесното МПС е в размер на 18000 CHF, по курс за
митнически цели 1,81549 лева за 1 CHF, както и, че към същата следва да се
прибави декларираната от оспорващия стойност за транспорта на стоката в размер
на 500 лева, съобразно чл.71, § 1, буква „д“ от Регламент ЕС № 952/2013г., ответната
страна обосновано и
законосъобразно е установила,
че действителната митническа стойност на процесния автомобил е в размер именно на 33178, 82 лева.
На следващо място, съгласно чл.56 от
Регламент №952/2013, дължимите вносни и износни мита се основават на Общата
митническа тарифа, като същата включва преференциалните тарифни мерки,
предвидени в споразумения, които Съюзът е сключил с определени страни или
територии извън митническата територия на Съюза или с групи такива държави или
територии/чл.56, § 2, б.“г“
от Регламента/. Съгласно Споразумението за свободна
търговия между Европейските общности и техните държави - членки и Конфедерация Швейцария тарифни преференции
се предоставят при представяне от вносителя на доказателства за
движение/произход. Съгласно чл.15 от Регионална конвенция за
паневросредиземноморските преференциални правила за произход (2013/94/ЕС), продуктите
с произход от някоя от договарящите страни се ползват, при внос в друга
договаряща страна, от разпоредбите на съответните споразумения при представяне
на едно от следните доказателства за произход: сертификат за движение EUR.1,
чийто образец е представен в приложение IIIа; сертификат за движение EUR-MED,
чийто образец е представен в приложение IIIб и декларация за произход,
направена от износителя върху фактура, известие за доставка или друг търговски
документ, който описва въпросните продукти достатъчно подробно, за да даде
възможност те да бъдат идентифицирани. В настоящия казус, съдът установи, че
реквизитите на декларацията върху фактурата напълно съответстват на посочените
в Приложение IVб от Конвенцията.
Съгласно член 16 от Протокол 3 на Споразумението, с цел да се осигури
правилното прилагане на същото, държавите-членки на Общността и Швейцария си
оказват взаимопомощ чрез посредничеството на техните митнически администрации
относно контрола на автентичността и редовността на сертификатите за движение.
В случая, от представената по реда на административното международно
сътрудничество, от швейцарските митнически власти фактура от 08.10.2020г.,
подписана от дружеството – продавач, респективно от писмото на швейцарските
митнически власти е видно, че износителят на автомобила не е декларирал, че
стоката е с преференциален произход от ЕС. Както беше отбелязано, писмото на
швейцарските митнически власти представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, тъй като е изготвено от длъжностно лице в кръга
на службата му по установената форма и ред и се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. При
това положение обосновано митническите власти са приели, че фактите, предмет на
удостоверителното волеизявление са такива, каквито се твърдят в документа, а
именно, че не е установена държавата на произход на стоката. При положение, че
износителят при издаване на фактурата за продажба не е декларирал произход на стоката върху фактурата, съгласно правилата за придобиване на
произход от Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006) към Споразумение между Европейската
икономическа общност и Конфедерация Швейцария, декларираната преференция, код
300 в Е.Д. 4/17, при декларирането, правилно не е приета от митническите
органи, в резултат на което законосъобразно с атакуваното решение е отказано
предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от чл.56, § 2, б.“г“ от
Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между ЕИО и КОнфедерация
Швейцария, респективно вместо декларираното от оспорващото дружество дължимо
мито в размер на 0,00 лева, на същото е определено задължение да заплати такова
на стойност 3317,88 лева, на база новоустановената митническа стойност в размер
на 33178,82 лева, при ставка 1,00, с
произтичащото от това увеличаване на основата за изчисляване на дължимия ДДС
(посредством прибавяне към митническата стойност и на стойността на дължимото
мито).
Въз
основа на всичко изложено съдът приема, че начислените с атакуваното решение
мито в размер на 3317,88 лева и ДДС в размер на 7707,97 лева, респективно
определената дължима сума за досъбиране след приспадане на декларирания и
внесен от дружеството ДДС, в размер общо на 10045,19 лева (в т.ч. 33187,88 лева
мито и 6727,31 лева ДДС), са определени в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел.
Този
извод не се променя от установеното посредством ССИЕ, че според счетоводните
записвания в счетоводството на „Н.2.“ООД, стойността на въпросната стока № 2 е в
размера, посочен в подадената от дружеството митническа декларация MRN
20BG002005040943R9/19.10.2020г. Това
обстоятелство по Н.акъв начин не променя безспорно установения по линия на
международното сътрудничество факт, че фактурата от 08.10.2020г., приложена към
МД, не удостоверява реално заплатената цена на въпросната стока. ССИЕ
установява единствено какви данни са документирани в счетоводството на
дружеството, но не и каква конкретна сума е заплатена на продавача за процесния
автомобил, още
повече, че преобладаващата част от плащанията на „Н.2.“ООД към швейцарското
дружество са извършени в брой.
Съдът не споделя тезата на оспорващия, че необосновано
ответната страна е кредитирала фактурата, представена по линия на
международното сътрудничество, вместо тази, представена от оспорващия. Доказателства, че продажната цена на
процесното МПС е 18000 CHF, се съдържат не само в
тази фактура, но са
отразени и в писмото на швейцарските митнически власти. Същото е изготвено на
база извършена нарочна проверка, при която е установено, че в счетоводството на
дружеството продавач не фигурира фактура от 08.10.2020г. със стойност от
1300 CHF, като представената такава от страна на оспорващото дружество е с неверни
данни за продажната цена и не е издадена и подписана от посочения в нея
продавач.
В
обобщение на изложеното съдът приема, че Решение рег.№ 32-54368 от 09.02.2023г. към митническа декларация
MRN 20BG002005040943R9/ 19.10.2020г. наДиректора на ТД Митница Варна е издадено от компетентен
административен орган, при събюдаване на изискванията за форма и
административнопроизводствените правила, както и при спазване на материалния
закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена, като
неоснователна.
По делото своевременно са претендирани
съдебно-деловодни разноски от ответН.а, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изхода на правния спор, съдът следва с решението си да възложи
в тежест на жалбоподателя деловодните разноски на ответН.а в размер на 100.00лв., който е
съобразен с разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл.144 от АПК.
Мотивиран от изложените съображения Административен съд - Шумен
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Н. 2.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя М.П.Н., срещу Решение рег.№ 32-54368 от 09.02.2023г. към митническа
декларация MRN 20BG002005040943R9/19.10.2020г., издадено от Директора на ТД
Митница Варна, потвърдено с Решение №Р-175/32-122244/30.03.2023 г. на Директора
на Агенция „Митници“, град София.
ОСЪЖДА „Н. 2.“ООД- ***, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.П.Н., да заплати на Териториална дирекция Митница Варна към
Агенция „Митници“ направените съдебно-деловодни разноски в размер на 100.00 (сто)
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр. с
чл.138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: