Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 03.06.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева и прокурора Пламен Петков, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 222
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 – чл.207 от АПК във вр. с чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ.
Ищецът „Скални материали“ АД, със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния си
представител, твърди, че с влязло на 08.01.2020 г. в сила решение №
110/29.08.2019 г., постановено по АНД № 162/2019 г. по описа на Районен съд –
Бяла било отменено издаденото срещу него наказателно постановление №
Е-НП-5/24.04.2019 г. на Т. П. П. – министър на енергетиката. Поддържа, че във
въззивното производство пред районния съд бил представляван от адвокат от
„Адвокатско дружество – Р. и К. М.“, с ЕИК *********, с което сключил договор
за правна защита и съдействие серия А - № **********/05.06.2019 г. За осъщественото
процесуално представителство и защита по АНД № 162/2019 г. по описа на Районен
съд – Бяла на 21.08.2019 г. заплатил по банкова сметка *** лева. Поддържа, че
заплатеното възнаграждение за него представлява имуществена вреда, която,
съгласно задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.
на ВАС по т. д. № 2/2016 г., е пряка и непосредствена последица от отмененото
незаконосъобразно наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника – Министерството на енергетиката, да му заплати
обезщетение за претърпените имуществени вреди в посочения размер. Претендира
направените деловодни разноски, за които представя списък.
Ответникът Министерство
на енергетиката не представя писмен отговор. В проведеното съдебно заседание не
изпраща представител и не взема становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за допустимост и основателност на
предявения иск.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Искът е предявен след отмяната на незаконосъобразното наказателно
постановление (чл.204, ал.1 от АПК) и е насочен срещу процесуално легитимиран
ответник (чл.205, ал.1 от АПК), имащ качеството на юридическо лице съгласно
чл.42, ал.2 от ЗА. Към датата на приключване на производството пред Районен съд
- Бяла е липсвал процесуален ред, по който направените разноски за заплатеното
адвокатско възнаграждение да могат да бъдат присъдени в самото
административнонаказателно производство, поради което приложимият ред за
тяхното репариране е този по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Допълнението на закона, чрез
създаването на новите ал.3 – ал.5 на чл.63 от ЗАНН, е извършено по силата на §
9 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (обн., ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г.) и има действие занапред
(ex
nunc), а решението на Районен съд – Русе е постановено на
29.08.2019 г. По изложените съображения съдът намира предявения иск допустим. Разгледан
по същество, той се явява основателен.
От материалите по приложеното АНД № 162/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла
и от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че в
това производство ищецът, в качеството на жалбоподател, е бил представляван от адв.Р.М.
***, същата съдружник в и управител на „Адвокатско дружество – Р. и К.М.“. Между
ищеца и адвокатското дружество бил сключен договор за правна защита и
съдействие серия А - № **********/05.06.2019 г., по силата на който, за
процесуално представителство и защита в посоченото производство, било
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2130 лева, платимо по
посочената в договора банкова сметка *** „Търговска банка Д“ АД. В раздел V от договора е налице ръкописно отбелязване, удостоверено с подпис на
управителя на адвокатското дружество – адв.Р.М., че сумата е платена по
сметката на дружеството на на 21.08.2019 г. По делото е представено и нареждане
за кредитен превод до „Банка ДСК“ ЕАД от 21.08.2019 г., подписано от
представител на ищеца, по силата на което по банковата сметка на адвокатското
дружество е преведена сумата от 2130 лева. Като основание за превода в
нареждането е посочено: „ДПЗ А330 05062019“, която абревиатура очевидно
обозначава договорът за правна защита с посочения номер и дата на сключване.
Представено е и онлайн потвърждение от обслужващата банка на адвокатското
дружество – „Търговска банка Д“ АД за получената на 21.08.2019 г. по банковата
му сметка сума от 2130 лева, с наредител ищеца „Скални материали“ АД. При
уговорения в договора за правна защита и съдействие безкасов начин на плащане
(чрез кредитен превод по банкова сметка), ***.305 от ТЗ плащането се смята за
извършено при заверяване на сметката на кредитора (т.е. на адвокатското
дружество). При това положение, с оглед представените надлежни банкови
документи, удостоверяващи плащането, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение е било реално платено от страна на ищеца (в този смисъл и т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
От материалите по приложеното АНД № 162/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла
е видно, че адв.М. е изготвила подробна жалба до въззивната инстанция,
участвала е активно при събиране на доказателствата, включително гласните
такива чрез разпит на свидетели и е пледирала в подкрепа на поддържаната от нея
теза в хода на съдебните прения. Следователно адвокатската защита, за която е
заплатена исковата сума, е била реално предоставена.
Така основният въпрос по делото, който подлежи на решаване, е дали
заплатеното възнаграждение, претендирано като имуществена вреда, съставлява
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно
постановление. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. №
2/2016 г., ОСС, I и II колегия, на този въпрос беше даден положителен отговор
като беше прието, че при предявени пред административните съдилища искове по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от същия закон. В мотивите е посочено, че щом едно от условията
по АПК за образуване на производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е административният
акт да е отменен и след като в производството по отмяната му гражданина е
ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то заплатеният
на адвоката хонорар за осъществяване на тази защита съставлява имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление и
е непосредствена последица от него, а не неприсъщ разход.
Действително, както се приема в мотивите на тълкувателното решение на ВАС, институтът
на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в
средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки
принципите на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл.36, ал.2 от ЗА, т.е. да е "обоснован и справедлив" и следователно съразмерен
на извършената правна защита и съдействие. Той следва да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. Критериите за преценка кога
заплатеното адвокатско възнаграждение може да
бъде намалено, защото не съставлява пряка и непосредствена последица от
отменения незаконен акт, са изяснени в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК. В него се приема, че това може да
стане, ако бъде установено, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното (в случая административнонаказателното) дело и надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. В последния
случай изплатеното в повече няма да се намира в причинна връзка с незаконното
обвинение и няма да е необходима последица от него.
Изхождайки от критериите, очертани в посочените тълкувателни актове на ВАС
и ВКС, настоящият съдебен състав намира, че размерът на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за защита и процесуално представителство по АНД № 162/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла
кореспондира на правната и фактическа сложност на делото и обезпечава легитимни
цели и по – специално справедливото възмездяване на високоотговорния труд на
адвоката (в тази връзка вж. съображенията по т.1 от Решение на Съда на ЕС
(първи състав) от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и
мотивите на решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г.,
III о.). Наложената с отмененото наказателно постановление имуществена санкция
е в размер на 50 000 лева, поради което минималният размер на адвокатското
възнаграждение за защита и процесуално представителство по делото, съгласно
чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 2030 лева, а
заплатеният такъв – на 2130 лева (ДДС върху него не е начисляван, тъй като
адвокатското дружество не регистрирано по ЗДДС). Превишението над минималния
размер на адвокатското възнаграждение е минимално спрямо общия размер на
хонорара, а от друга страна се касае до случай, който не е лишен от правна и
фактическа сложност. По тези съображения следва да се приеме, че заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение съставлява пряка и непосредствена последица от
отмененото незаконосъобразно наказателно постановление. Налице са всички изискуеми
елементи от фактическия състав на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
същият следва да бъде уважен.
По въпроса за дължимостта на мораторната лихва и началната дата, от която
тя се дължи, съдът съобрази задължителните указания по т.4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Според
тях при иск за вреди от незаконни унищожаеми административни актове началният
момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, е влизане в сила на решението, с което те са отменени. От датата
на влизане в сила на решението на РС – Бяла, а именно 08.01.2020 г., се
претендират те и с исковата молба.
С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер на 725
лева, от които 700 лева – адвокатско възнаграждение, за чието плащане са
представени надлежни банкови документи, и 25 лева – държавна такса по чл.2а,
т.2 от ТДТССГПК. За разноските е представен списък по чл.80 от ГПК вр. чл.144
от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Министерство
на енергетиката, със седалище в гр.София, ул. "Триадица" № 8,
представлявано от министъра на енергетиката Т.М.П., да заплати на „Скални
материали“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.“Отец Паисий“ № 6, представлявано от изпълнителния директор В. К. Т., сумата
от 2130 лева – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, от
незаконосъобразно наказателно постановление № Е-НП-5/24.04.2019 г.,
издадено от Т. П. П. – министър на енергетиката и отменено с влязло в сила решение
№ 110/29.08.2019 г., постановено по АНД № 162/2019 г. по описа на Районен съд –
Бяла, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане
в сила на решението – 08.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 725 лева – деловодни
разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: