Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
18.07.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в закрито заседание на осемнадесети юли две
хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 1203 по описа на СГС за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 ГПК.
Производството по делото е
приключило с решение от 14.07.2016 г.
Съдът констатира, че е допусната
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението - такава е налице винаги,
когато изразената от съда в мотивите воля е обективирана погрешно в диспозитива
на решението.
Видно от мотивите на решението от
14.07.2016 г., волята на съда е била да
уважи иска на „Т.“ ЕООД за заплащане на неустойка по първия евентуално съединен
иск до размер на 20 000 лева, след намаляване по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД
на уговорената и дължима неустойка с размер от 100 000 лева, като за
разликата до 100 000 лева същият е неоснователен поради извършеното
намаляване. В диспозитива на решението обаче е постановен само осъдителен
диспозитив, като съдът е пропуснал изрично да отхвърли иска над присъдената
сума до пълния предявен размер от 100 000 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решението от
14.07.2016 г. в частта по частично уважения евентуално съединен иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и съответните законни последици от него, като
същият следва да се чете по следния начин:
„ОСЪЖДА М.К.Б., ЕГН **********,***,
да заплати на "Т." ЕООД, ***: 1. Сумата от 20 000 (двадесет хиляди)
лева, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, представляваща неустойка за
едностранно предсрочно прекратяване на договора от 01.03.2010 г., изменен с
допълнително споразумение от 01.05.2010 г., предвидена в чл. 9.4 от същия в
размер на 100 000 лева, след намаляване по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за сума над
присъдения размер до пълния предявен размер от 100 000 лева; 2. Законната лихва върху присъдената
главница за периода от датата на исковата молба (05.03.2013 г.) до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и 3. Сумата от 2 520 (две хиляди
петстотин и двадесет) лева – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от иска.“
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: