№ 133
гр. Бургас, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. А.а
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20252000500138 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 153 от 12.11.2024г., постановено по гр.д. 383/ 2023 г. на
Окръжен съд Ямбол, е осъдено „Застрахователна компания „Лев Инс““
АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700,
район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В.
И., Вл. В. М. и В. Ас. Вл. – заедно от двама изпълнителни директори, на
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, да заплати на Г. И. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. Т., ул. „С. г.“ № 21, сумата от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му М.
Ив. Н., в резултат на ПТП от 22.10.2022 г., причинено от водача на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № ********, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на уведомяване с извънсъдебната
претенция 2.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът за
горницата над 150 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. ведно със
законната лихва, е отхвърлен.
Със същото решение е осъдено „Застрахователна компания „Лев
Инс““ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1
1700, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от
В. В. И., Вл. В. М. и В. Ас. Вл. – заедно от двама изпълнителни директори, на
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, да заплати на Ж. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Т., ул. „С. г.“ № 21, сумата от 160 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на майка му М. Ив. Н., в резултат на ПТП от 22.10.2022 г., причинено от
водача на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ********, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция 2.11.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата, като искът за горницата над 160 000 лв. до претендирания размер от
200 000 лв. ведно със законната лихва, е отхвърлен.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
„Застрахователна компания „Лев Инс““ АД – Ц. А. К., ЕГН **********, с
адрес: с. Роза, община Тунджа, област Ямбол.
Присъдени са разноски.
С Определение № 112 от 25.02.2025 г. по същото гражданско дело,
съдът е оставил без уважение молбата на Г. И. Г. и Ж. И. Г., по чл.248 ГПК, за
изменение на Решение № 153/ 12.11.2024 г. на Окръжен съд Ямбол, в частта за
разноските.
Постъпила е въззивна жалба от Г. И. Г. и Ж. И. Г., с адрес за
връчване: гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес
център“ ет.3 – адв. Н. Д., в която решението се атакува, в частите, с които
исковете са отхвърлени над размера на 150 000 лв., респективно 160 000 лв.,
до размера на 200 000 лв., като неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост, при несъобразяване със
съдебната практика по сходни случаи. Претендира се отмяната му, в тези
части, и постановяване на ново решение по съществото на делото, с което
исковете за обезщетение за неимуществени вреди бъдат уважени за още 50 000
лв. за Г. И. Г. и за още 40 000 лв. за Ж. И. Г..
В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, и въведения с него обществен
критерий за справедливост. Излага се становище, че посочените конкретни
2
обстоятелства, доказващи характера и степента на претърпените болки и
страдания, макар и описани в обжалваното решение, не са преценени във
връзка с изискването за справедливото им обезщетяване, което представлява
отклонение от задължителните указания, съдържащи се в ППВС № 4/ 1968 г.
Поддържа се, че определените от съда размери на застрахователните
обезщетения са прекомерно занижени, не са изследвани задълбочено и не са
оценени в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи
значение за справедливия размер на претендираните обезщетения.
Акцентира се на установените между страните и майка им
отношения и тежестта на загубата за тях на техния родител при процесното
пътно – транспортно произшествие (ПТП). Игнорирани са, по мнение на
въззивниците – ищци, показанията на разпитаните свидетели по делото; не са
отчетени външните прояви на реакция на трагичното събитие, настъпили у
въззивниците, както и обстоятелството, че и към настоящия момент те
продължават да търпят негативни емоционални и психологични
преживявания.
В допълнение, не е извършено с решението и отчитане на
съответните нива на застрахователно покритие, като ориентир за конкретните
икономически условия, доколкото съдът не е съобразил лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, към датата на настъпване на
процесното събитие. Изразява се становище, че следва да бъде преценен и
инфлационният процент, към датата на устните състезания пред апелативната
инстанция.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, в който същата се оспорва и се
моли за оставянето й без уважение, като неоснователна. Въвежда се искане
постановеното от първоинстанционния съд решение, в обжалваната част, да
бъде потвърдено.
Инвокират се доводи за неоснователност на твърденията във
въззивната жалба на ищците, че присъдените обезщетения се занижени и не
съответстват на характера, степента и интензитета на търпените болки и
страдания. Оспорват се доводите за неправилно приложение на принципа за
справедливост, както и за игнориране на доказателства по делото. Акцентира
3
се, че не е установено пълно и главно от въззивниците – ищци, че за тях са
настъпили заявените състояния, не са доказани твърдения за настъпили
неимуществени вреди, обуславящи присъждането на претендираното голямо
по размер парично обезщетение, нито се ангажират доказателства,
установяващи изключителни или особени обстоятелства, налагащи
обезщетяване в този размер.
Постъпила е въззивна жалба и от „Застрахователна компания
„Лев Инс““ АД, против решението в частите, с които исковите претенции на
Г. И. Г. и Ж. И. Г. са уважени над размера на 80 000 лв., ведно със законната
лихва. Сочи се, че в тази част съдебният акт е неправилен, поради нарушение
на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му, в
атакуваната част, с отхвърляне на исковете над размера на 80 000 лв.
Обосновават се съображения, че определените и присъдени от
първоинстанционния съд обезщетения за неимуществени вреди са завишени
прекомерно и са в нарушение на принципа за справедливост, както и по
аргумент от съдебната практика, формирана относно събития за посочения
период. Изразява се позиция, че обезщетенията не кореспондират и с фактите,
установени по отношение доказването на големи по размер вреди, като не се
установяват от събраните по делото доказателства изключителни или особени
обстоятелства, които да обосноват разбиране за присъдения завишен размер
на обезщетението. Окръжният съд не е направил задълбочена преценка на
общите и специфични критерии за справедливо възмездяване на настъпилите
в резултат на ПТП вреди, се сочи в жалбата.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.
И. Г. и Ж. И. Г., в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без
уважение.
В отговора са настоява, че твърденията във въззивната жалба на
застрахователя, че присъдените застрахователни обезщетения на ищците са
прекомерно завишени, не кореспондират с доказателствения материал по
делото, а без основание се навежда довод, че в решението не са били отчетени
всички релевантни за спора факти и не са били обсъдени събраните по делото
доказателства и обстоятелствата, от значение за определяне на справедливия
размер на претендираните обезщетения за вреди. Аргументира се, че по
4
делото е установен особен, изключителен интензитет на болките и
страданията, претърпени от въззивниците – ищци, в резултат на процесното
ПТП и загубата на тяхната майка.
Постъпила е и частна жалба от Г. И. Г. и Ж. И. Г., против
Определение № 112 от 25.02.2025 г., постановено от Окръжен съд Ямбол по
настоящото гражданско дело, с което е оставена без уважение молбата на тези
страни за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Излагат се съображения, че съдебният акт е неправилен и
незаконосъобразен, като се иска отменяването му и уважаване на молбата за
изменение на решението, в частта за разноските, с допълнително присъждане
на процесуалния представител на ищците на сумата от 23 529 лв. с ДДС.
В жалбата се съдържат оплаквания, че неправилно размерът на
следващото се на процесуалния представител на ищците възнаграждение е
определен на 9600 лв., вместо 20 460 лв. с ДДС. Така присъденото
възнаграждение тези страни намират, че не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, на извършените правни и фактически действия, както и
не е съобразено с минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заявява
се, че при произнасянето си, съдът от първа инстанция неправилно е тълкувал
и приложил Решение на СЕС по дело С-438/22.
При преценката си, съдът е следвало да съобрази, че нормата на
чл.38, ал.3 от ЗАдв., която препраща към Наредба № 1/ 2004 г. и задължава
съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по- нисък от
предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатна
адвокатска защита на материалнозатруднено лице, е съответна на правото на
ЕС, респективно не нарушава забраната по чл.101 § 1 ДФЕС, в която хипотеза
не е възможна конкуренция с други адвокати, поели също безплатна
адвокатска помощ. Налице е и позоваване на практиката на ВКС, съгласно
която няма пречка да се изхожда от определените в цитираната наредба
минимални размери на адвокатските възнаграждения, като инструктивни,
ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на
адвокатските възнаграждения.
В постъпилия по делото отговор на частната жалба от
„Застрахователна компания „Лев Инс““ АД същата се оспорва, като
5
неоснователна, и се моли за оставянето й без уважение.
Противопоставят се доводи, че настоящото дело е с ниска степен на
сложност, предоставената адвокатска услуга е стандартна за този тип дела и
не може да се определи като такава, която да е с характер на изключителност.
В допълнение - обществената значимост на извършваната адвокатска работа и
на конкретно извършената по настоящото дело, както и постигнатия резултат,
разгледани във връзка с обществено - икономическата обстановка и всички
особености от практикуването на адвокатската професия, съответстват на
присъденото от окръжния съд адвокатско възнаграждение, като не са налице
основания за увеличаването му.
Третото лице – помагач не изразява становище по съществото на
жалбите.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от
легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и
отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно,
същите са допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са предявени в
кумулативно субективно съединение пред първоинстанционния Окръжен съд
Ямбол претенции за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1
КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивниците - ищци, като следствие от
пътен инцидент, при който е загинала тяхната майка, против застрахователя на
прекия причинител на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
6
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззиваем, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия
причинител на увреждането – Ц. А. К..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззивниците са отправили до
застрахователното дружество на 2.11.2022 г. писмена застрахователна
претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като не са
получили плащане от застрахователя, са инициирали настоящото исково
производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете им са допустими за разглеждане по
същество.
Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя
основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност
за чужди противоправни действия, доколкото, необжалвано от него,
първоинстанционното решение е влязло в сила, в частта, с която претенциите
за обезщетение за неимуществените вреди са уважени в размер на по 80 000
лв. за всеки от въззивниците - ищци. Ето защо, налага се изводът, че между
страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на
реквизитите от фактическия състав на деликта, като база за възникване на
отговорността на застрахователя за чуждите противоправни действия. Спорът
7
пред настоящата инстанция се концентрира върху справедливия размер на
обезвредата, дължима на правоимащите лица.
За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение,
решаващият съд е необходимо да вземе предвид възрастта на починалия;
общественото му положение; отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди; начина на извършване на
противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и
интензитета на претърпените от въззивниците болки и страдания; прогнозата
за възстановяването им. Тези критерии, въведени със задължителна сила с
указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, се
допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото
разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната
преценка на тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая
обстоятелства има значение за постигане на пълно репариране на
настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
Към датата на деликта, загиналата е била на възраст 43 г., а
въззиваемите съответно на 23 г. – Г. Г., и 19 г. – Ж. Г..
Видно от данните по делото, на 22.10.2022 г. около 15.15 ч., на път
III-536, км 5+150 м, между с. Роза, общ. Тунджа, обл. Ямбол и гр. Ямбол, е
настъпило пътно-транспортно произшествие, при което водачът на лек
автомобил Мерцедес ТDI, с рег. № ********, Ц. А. К., управлявайки
автомобила в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта - 1,66 %о
и с несъобразена с пътните условия скорост, е нарушил правилата за движение
по пътищата, като е предприел изпреварване, навлизайки в пътната лента за
насрещно движение, без да се увери, че може да се върне безпрепятствено в
своята пътна лента, и се е сблъскал челно с насрещно движещия се лек
автомобил БМВ 318 Д, с регистрационен № ********, управляван от Ж. И. Г..
В резултат на сблъсъка е причинена смъртта на майката на въззивниците -
ищци М. Ив. Н..
Горният механизъм на пътния инцидент е установен от заключението
на изпълнената пред първоинстанционния съд съдебна автотехническа
8
експертиза. За горното деяние делинквентът е осъден с влязла в сила Присъда
№ 8 от 6.04.2023 г., постановена по НОХД № 35/2023 г. на Окръжен съд
Ямбол, за престъпление по чл.343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б", вр. ал. 1, б. "в", вр. чл.
342, ал. 1 НК.
Загубата на родител за детето, макар и встъпило в зрялата си възраст,
е увреждане със значим занапред отзвук.
От разпита на допуснатите пред първата инстанция свидетели – М.
Ив. и Р. Хр., става ясно, че отношенията в семейството на починалата са били
хармонични, топли и сплотени. Починалата и нейният съпруг са живели в
едно домакинство със синовете си и семейството на сина й Г.. М. Н. с обич е
обгрижвала синовете си, а те са разчитали на подкрепата й. Тя е полагала труд
и е подпомагала финансовото обезпечаване на семейството си. Стремяла се е
да възпита децата си в доброта, състрадателност и трудолюбие, а синовете й
са били силно привързани към майка си и са обичали да прекарват време с
нея. Свидетелите убедително проследяват и разкриват пред съда значимата
промяна в душевния интегритет на въззивниците – ищци, провокирана от
загубата, намерила израз в скърбене, ангажираност в послесмъртни ритуали.
Те са възприели и разкриват пред съда чувството за осиротяване, което е
обзело ищците след внезапната загуба на майка им.
В заключението на вещото лице по изпълнената пред
първостепенния съд съдебно – психологична експертиза се сочи, че при
психодиагностичното обследване е установено, че произшествието е
предизвикало кардинална промяна в начина на живот на въззивниците –
ищци, като и двамата са преживели стресова реакция с остър характер, както
и временно чувство на страх и безнадеждност, объркване относно
продължението на живота си, изпитвали се безпокойство и напрежение. Към
момента на изследването, ищците са демонстрирали остатъчни леки към
умерени прояви на личностна тревожност, с безпокойство, напрежение, но
при ниски невротични реакции, както и понижено, депресивно настроение и
нагласи, също в лека към умерена степен. Експертът е заключил, че те са в
процес на успешно преработване на травмата от загубата, за което са
допринесли личностните им качества, младостта, грижата и подкрепата на
близките и общността им.
Следва да се съобразят всички релевантни гореизложени
9
обстоятелства – младата възраст на въззивниците и починалата тяхна
родственица; естеството на техните отношения и интензитета на
претърпените от загубата вреди, както и икономическата конюнктура и
общественото схващане за справедлива обезвреда, към датата на увреждането.
В този аспект съдът отбелязва, че считано от 2018 г. и към момента на
увреждането, лимитът на отговорността на застрахователя е увеличен от
10 000 000 лв. на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица.
От друга страна, съставът преценява положителната за ищците
перспектива за възстановяване от психическата травма, в подкрепящата среда
на останалия им родител – техният баща, семейството на Г. Г. и останалите им
близки. Ето защо, настоящият състав намира, че справедлив стойностен
адекват на претърпените вреди се явява сумата от по 170 000 лв. за всеки от
синовете на починалата.
Апелативната инстанция приема, че така посоченият размер на
обезщетението за морални вреди съответства както на общественото
разбиране за справедливост на съответния етап на развитието на обществото,
обусловено и от икономическата конюнктура в страната за респективния
период, изразено и чрез произнасяния по аналогични случаи, така и на
възприетия от ЕСПЧ подход за определяне на обезщетението при отчитане
стандарта на живот в съответната държава – членка, поради което изложените
оплаквания в жалбата в този смисъл са лишени от основателност.
Тъй като в настоящия случай горните размери обезщетения са
преценени към момента на извършване на увреждащото въздействие и са
съобразени с настъпилите вреди и прогноза за възстановяване,
инфлационните процеси за времето от увреждането до присъждане на
обезщетението не оказват влияние и не следва да се отчитат – Решение № 1 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1106/ 2010 г., IV г.о. Повдигнатото в тази
насока възражение в жалбата, подадена от въззивниците - ищци, е
неоснователно.
Претенциите следва да бъдат уважени в горния размер.
Искът за присъждане на лихвата за забавено изпълнение на
паричното задължение е основателен, като същата е дължима, съобразно
правилата на чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ, считано от
10
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна, в настоящия случай – 2.11.2022 г. – датата
на предявяване на застрахователната претенция от въззивниците.
Несъвпадането на изводите на настоящата апелативна инстанция, по
отношение размера на обезщетенията, с тези на първоинстанционния съд
обосновават отмяна на постановеното решение, в частта, с която претенциите
за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди са отхвърлени над
размера на 150 000 лв. до размера на 170 000 лв. за Г. Г. и над размера на
160 000 лв. до размера на 170 000 лв. за Ж. Г..
Настоящият състав намира за неоснователна подадената от
въззивниците – ищци частна жалба против Определение № 112 от 25.02.2025
г., като съобразява, че определеното възнаграждение на един адвокат е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
При този изход от делото на процесуалния представител на
въззивниците следва да се заплати адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от претенциите, платимо от дружеството - въззивник, без да се
зачитат размерите, посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, доколкото с Решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 е прието, че националният съд е длъжен да
откаже приложението на наредба със задължителен характер за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, когато присъжда дължими от
насрещната страна разноски. При съобразяване вида на спора, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав
определя възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна правна помощ
пред настоящата инстанция, в размер на 12 000 лв. с ДДС. Допълнително
следва да се присъди сумата от 2400 лв. – възнаграждение пред първата
инстанция.
Поради освобождаването на въззивниците - ищци от задължението
да заплатят държавна такса в производството, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
същите следва да се поемат от дружеството – застраховател, съразмерно на
уважената част от претенциите в размер на общо 1200 лв. – държавна такса за
първоинстанционното и общо 600 лв. – за въззивното производство.
11
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 153 от 12.11.2024 г. на Окръжен съд Ямбол, в
частта, с която предявените от Г. И. Г., ЕГН **********, и Ж. И. Г., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Т., ул. „С. г.“ № 21, с адрес за връчване: гр.
София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес център“ ет.3 – адв.
Н. Д., против „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В. И., Вл.
В. М. и В. Ас. Вл. – заедно от двама изпълнителни директори, искове за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на майка им М. Ив. Н., в резултат на ПТП от 22.10.2022 г., причинено от
водача на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ********, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, са
отхвърлени над размера на 150 000 лв. до размера на 170 000 лв. – за Г. Г. и
над размера на 160 000 лв. до размера на 170 000 лв. – за Ж. Г., ведно със
законната лихва от 2.11.2022 г. до окончателното изплащане, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В. И., Вл.
В. М. и В. Ас. Вл. – заедно от двама изпълнителни директори, да заплати на Г.
И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. „С. г.“ № 21, с адрес за връчване: гр.
София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес център“ ет.3 – адв.
Н. Д., допълнително сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му М. Ив. Н., в
резултат на ПТП от 22.10.2022 г., причинено от водача на л.а. „Мерцедес“ с
рег. № ********, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в
„Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ведно със законната лихва от
2.11.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В. И., Вл.
12
В. М. и В. Ас. Вл. – заедно от двама изпълнителни директори, да заплати на
Ж. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. „С. г.“ № 21, с адрес за връчване:
гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес център“ ет.3 –
адв. Н. Д., допълнително сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му М. Ив. Н., в
резултат на ПТП от 22.10.2022 г., причинено от водача на л.а. „Мерцедес“ с
рег. № ********, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в
„Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ведно със законната лихва от
2.11.2022 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В. И., Вл.
В. М. и В. Ас. Вл. – заедно от двама изпълнителни директори, да заплати на
адв. Н. Д., с адрес: гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ
Бизнес център“ ет.3, сумата от 12 000 лв. адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция и сумата от 2400 лв. адвокатско възнаграждение пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В. И., Вл.
В. М. и В. Ас. Вл. – заедно от двама изпълнителни директори, да заплати 600
лв. – държавна такса по сметката на Апелативен съд Ямбол.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В. И., Вл.
В. М. и В. Ас. Вл. – заедно от двама изпълнителни директори, да заплати
сумата от 1200 лв. – държавна такса по сметката на Окръжен съд Ямбол.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. И. Г. и Ж. И. Г.,
против Определение № 112 от 25.02.2025 г., постановено от Окръжен съд
Ямбол по гр.д. № 383/2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
„Застрахователна компания „Лев Инс““ АД – Ц. А. К., ЕГН **********, с
адрес: с. Роза, община Тунджа, област Ямбол.
13
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14