Р Е Ш Е Н И Е
№915
гр. Хасково, 02.12.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на осми ноември, през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При
участието на секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №1139 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Н.Б.Ю. ***,
подадена чрез пълномощник адв. Ч., против Решение №1012–26-59-10/09.09.2019г.
на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Ю. срещу
разпореждане №**********/№4/ прот. №N01006/04.01.2019г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.99,
ал.1, т.2, буква „д“ от КСО е изменена пожизнено от 29.05.2017г. личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст на Н.Б.Ю..
В жалбата се сочи, че обжалваният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на
материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно било кредитирано
незаконосъобразно разпореждане за промяна размера на ЛПОСВ, считано от
29.05.2017г. като по този начин неправилно било приложено материалното право.
Неправилно били приложени задължителните указания на съдебното решение по
адм.д. №412/2018г. на Административен съд – Хасково. Правната квалификация на
разпореждането, потвърдено с обжалваното решение не кореспондирала с
мотивирането и диспозитива на административния акт, което било индиция за
незаконсъобразността му. Моли се за отмяна на
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката
на ТП на НОИ – Хасково, с указание за правилното прилагане на материалното
право относно приложението на чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО и правилното
определяне на началната дата, от която да се изплаща по-благоприятния размер на
ЛПОСВ на жалбоподателката. Претендира се присъждане на направените
разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката
не се явява и не се представлява.
Ответникът
- Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител оспорва
жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
От данните по
пенсионната преписка е видно, че с Разпореждане
№**********/№19/прот.№N01081
от 21.09.2006г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при Районно управление
„Социално осигуряване“ - Хасково, на Н.Б.Ю. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от
05.09.2006г. пожизнено. Впоследствие пенсията е изменяна, преизчислявана и
осъвременявана, съответно с разпореждания на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ
– Хасково, които няма данни да са обжалвани.
Със заявление вх.
№ 2182-26-421/29.05.2017г. на ТП на НОИ – Хасково, от Н.Б.Ю. е направено искане
за изменение на пенсията, като е посочен период от три последователни години от
01.05.1986г. до 31.12.1988г., за който да се зачете осигурителен доход.
Приложени са удостоверения обр. УП-2 изх. №73-л/19.06.2017г., издадено от
„Хасково – Табак“ АД, в ликвидация и обр. УП-15 изх.
№5506-26-445-2/17.05.2017г., издадено от ТП на НОИ – Хасково, което в частта за
1988г. е отменено с обр.УП – 15 изх.№1042-26-2076-/27.09.2017г., издадено от ТП
на НОИ – Хасково.
По заявление вх.
№2182-26-421/29.05.2017г. на ТП на НОИ – Хасково пенсионният орган е постановил
Разпореждане №*********/№1/прот. №N01370/28.09.2017г., с което е изменена личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Н.Б.Ю. на основание чл.99 ал.1 т.1 б.“а“ от КСО,
считано от датата на заявлението - 29.05.2017г. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Хасково, който с Решение №
1023-26-105-3/13.12.2017г. е отхвърлил жалбата. Решението е обжалвано пред
Административен съд – Хасково, като с Решение № 713/13.11.2018г. по адм.д.№412/2018г.
е отменено и преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне по заявление вх.
№2182-26-421/29.05.2017г. Като следва да бъде посочено, че в цитираното решение
съдът не е обсъждал въпроса за датата от която следва да бъде отпусната
изменената пенсия, а се е произнесъл единствено относно неправилното
изчисляване от страна на пенсионният орган на осигурителния доход, а от там и
на дължимата пенсия на жалбоподателката за процесния период.
В
изпълнение на Решение № 713/13.11.2018г. на Административен съд – Хасково е
издадено Разпореждане № **********/прот.№
N01006/04.01.2019г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП
на НОИ – Хасково, с което на основание чл.99
ал.1 т.1 б.“д“ от КСО е изменена ЛПОСВ на жалбоподателката, считано от
29.05.2017г. пожизнено. Разпореждането е обжалвано в срок с оплаквания
за неправилно определена начална дата, от която следва да се изплаща изменения размер
на ЛПОСВ като според жалбоподателката това е датата 05.06.2006г. и следва да се
приложи разпоредбата на чл.105 ал.2 от КСО, при което по-благоприятния размер
на пенсията следва да се изплаща, считано от 01.01.2014г. По жалбата Директорът на
ТП на НОИ Хасково се е произнесъл с Решение № 1012-26-59-1/21.02.2019г., което е
оспорено от жалбоподателката пред Административен съд Хасково.
С
Решение № 619/09.08.2019г., постановено по адм. дело № 279/2019г., състав на
Административен съд Хасково е отменил Решение № 1012-26-59-1/21.02.2019г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково и върнал преписката на органа, тъй като
установил, че Директорът на ТП на НОИ-Хасково е бил сезиран с жалба от Н.Б.Ю. срещу Разпореждане № **********/прот.№ N01006/04.01.2019г.
на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ- Хасково, но в мотивите на решението си административният орган
коментирал Разпореждане № **********/04/прот.№ N01006/04.01.2019г.,
приемайки, че именно то е предмет на обжалване. Като краен резултат постановил
диспозитив, в който е посочил, че отхвърля жалбата, подадена от Н.Б.Ю. срещу Разпореждане № **********/04/прот.№ N01006/04.01.2019г.
на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ- Хасково. Предвид така установеното, съдът
е обосновал извода, че Директорът на ТП на НОИ-Хасково се е произнесъл по
незаявен пред него предмет и на практика не е осъществил задължителния
административен контрол по обжалваното Разпореждане № **********/прот.№ N01006/04.01.2019г.
на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ- Хасково. Приел е, че така допуснатото
нарушение препятства възможността да се извърши преценка относно материалната
законосъобразност на оспореното решение, доколкото липсва формирана воля на
горестоящия административен орган по отношение на оспореното пред него
разпореждане на пенсионния орган от 04.01.2019г.
В
изпълнение на съдебното решение, постановено по адм. дело № 279/2019г. по описа
на Административен съд Хасково, Директора на ТП на НОИ – Хасково е издал
разглежданото в настоящото производство Решение № 1012-26-59-10/09.09.2019г., с
което отхвърлил жалба с вх. № 1012-26-59/08.02.2019г., подадена от Н.Б.Ю. срещу
разпореждане №**********/№4/
прот. №N01006/04.01.2019г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО е изменена пожизнено от
29.05.2017г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.Б.Ю.. В
решението органа е описал зачетеният осигурителен доход на
жалбоподателката по периоди. Посочил е, че правилно в обжалваното разпореждане
е зачетен доход в размер 17 228.00 лв. за времето от 01.05.1986г. – до
30.04.1989г. и в размер 2200.00 лв. за времето от 13.04.2004г. до 31.08.2006г.
като въз основа на зачетения осигурителен доход е приел, че пенсията правилно е
изменена, считано от 29.05.2017г., позовавайки се на разпоредбите на чл.21 ал.3
от НПОС и чл.70 от КСО.
Решението
е съобщено на пълномощника на жалбоподателката на 12.09.2019г., а жалбата срещу
същото е подадена на 24.09.2019г. чрез административния орган.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу годен
за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"а" от КСО,
пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания
за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите,
добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че
ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Решение № 1012-26-59-10/09.09.2019г. е
издадено от Директора на ТП на НОИ-Хасково, т. е. от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО, като потвърденото с него
разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Оспореното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т. е. решението
е мотивирано, така както изисква чл. 117, ал. 3 от КСО.
От приетите по делото писмени
доказателства не се установява в хода на административното производство да са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията
на съществените такива, които да дават основание за отмяна на оспореният акт на
процесуално основание.
По отношение съответствието с
материалния закон, настоящият състав съобрази следното:
На първо място следва да бъде
посочено, че описания в обжалваното решение осигурителен доход, съотнесен към
разпореждането изцяло съответства на установеното с решение на Административен
съд Хасково, постановено по адм. дело № 421/2018г., като в тази връзка
зачетеният от пенсионния орган осигурителен доход на жалбоподателката за времето
от 01.05.1986г. до 30.04.1989г. в размер на 17 228 лв. и от 14.04.2004г.
до 31.08.2006г. в размер на 2200.21 лв. е определен правилно. Поради това не
могат да бъдат споделени доводите изложени в жалбата, които освен това са и
общи, че при издаване на обжалвания административен акт не са приложени
задължителните указания дадени от съда с решението по адм. дело № 421/2018г.
Като спорен по делото се очертава
въпроса свързан с датата, от която следва да се
изплаща преизчисления размер на пенсията, като жалбоподателката поддържа, че
изплащането следва да е от датата – 01.01.2014г. съобразно разпоредбата на
чл.105, ал.2 от КСО, а самото изменение на пенсията следва да е от дата
05.09.2006г. от която за първи път и е била отпусната пенсия за ОСВ. Административният
орган счита, че новият размер на пенсията следва да се изплаща от датата на подаване на заявлението за
преизчисляване – 29.05.2017г., с което е представен документ за осигурителния
доход за новия базисен период – 01.05.1986г. до 30.05.1989г.
От фактическа страна е
безспорно, че на жалбоподателката Н.Б.Ю. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с разпореждане №**********/№19/ прот. №01081 от
21.09.2006 г., по заявление от 05.09.2006г., в минимален размер до определяне
на средномесечния осигурителен доход за страната, на основание чл.70, ал.7,
която да се изплаща от 05.09.2006г. С последващо разпореждане от 09.11.2006 г.
пенсията е изменена, считано от датата на отпускането, като размерът й е
изчислен въз основа на осигурителен доход от базисен период 01.01.1985г. -
31.12.1990 г. и е определен индивидуален коефициент 1.087. С последващи
разпореждания размерът на пенсията е актуализиран служебно, като с разпореждане
№ **********/№2/ прот. № 01318 от 19.08.2015г. е преизчислена личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст считано от 27.04.2015г., пожизнено на основание
чл.21, ал.3 от НПОС по заявление подадено от жалбоподателката на 27.04.2015г.
за базисен период от 01.05.1986г. до 30.04.1989г.
Със заявление вх. № 2182-26-421/29.05.2017г.
жалбоподателката е направила искане за изменение на пенсията за осигурителен
стаж и възраст, като е посочила период от три последователни години считано от
01.05.1986г. до 31.12.1988г., като за целта е приложила удостоверения за
осигурителен доход обр. УП -2 изх. № 73-л/19.06.2017г., издадено от „Хасково –
Табак“ АД, в ликвидация и обр. УП-15 изх. № 1042-26-2076-1/27.09.2017г.,
издадено от Осигурителен архив при ТП на НОИ – Хасково.
В разпоредбата на чл. 70, ал. 3 КСО / в редакция към дата на
подаване на заявлението 2017г./ е предвидено, че индивидуалният коефициент се
изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за
периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж
до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до
пенсионирането, а начинът на изчисляване на коефициента е регламентиран в
следващите алинеи на същия член.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3, изр. първо НПОС / в редакция действаща
към 2017г. ДВ бр. 23 от
2014 г./, лицата, на които са отпуснати пенсии за
осигурителен стаж и възраст или пенсии за инвалидност поради общо заболяване,
трудова злополука или професионална болест, могат да поискат изчисляване на
пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г.,
ако това е по-благоприятно за тях, а съгласно изр. второ, преизчисляването на
пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно по чл. 75-77 и чл. 79 КСО, от датата на заявлението. По същество, при
преизчисляването на пенсията, следва да се вземе предвид "нова база"
за нейното изчисляване, включваща всички параметри посочени в чл. 75 - 77 от КСО, а не
"базата", въз основа на която е изчислена отпуснатата вече пенсия,
като спрямо нея се отнесе само допълнително придобития осигурителен стаж и
осигурителен доход. В случая административният орган е имал основание да
определи друг размер на отпуснатата пенсия и то от дата на подаване на
заявлението – 29.05.2017г., доколкото последният е в пряка връзка с размера на
трудовия/осигурителния стаж, чието придобиване жалбоподателката е доказала към дата
на подаване на заявлението от 29.05.2017г. и съобразно приложените към него УП
-2 изх. № 73-л/19.06.2017г., издадено от „Хасково – Табак“ АД, в ликвидация и
обр. УП-15 изх. № 1042-26-2076-1/27.09.2017г., издадено от Осигурителен архив
при ТП на НОИ – Хасково за периода 01.05.1986г. – 30.04.1989г.
Предвид изложено
неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че преизчисляването на
пенсията следва да е от друга по-ранна дата, тъй като така възприетите и
тълкувани правни норми сочат, че
се касае за възникнало и упражнено вече право на пенсиониране, във връзка с
което е отпусната пенсия, която може да бъде променяна при предпоставките на
кодекса в случай, че новополучаващият се размер е по-благоприятен за лицето,
носител на субективното право, като при преизчисляването на пенсията не се
определя за начална дата на изплащането ѝ, датата на която първоначално е
била отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката. Поради
което в случая няма как да намери приложение и разпоредбата на чл.105 от КСО,
така както счита жалбоподателката, тъй като при първоначалното отпускане
пенсията не е определена в неправилен размер, а това се е случило с първото по
време разпореждане след подаване на заявлението от 29.07.2017г., което след
съдебно оспорване е отменено и с разглежданото в настоящото производство
разпореждане пенсионният орган е зачел дохода на Н.Ю. за времето от
01.05.1986г. до 30.04.1989г., съобразно даденото в мотивите на решение №
713/13.11.2018г. по адм. дело №412/2018г. по описа на Административен съд
Хасково тълкуване по прилагане на закона. Това е наложило и разпореждане №**********/№4/
прот. №N01006/04.01.2019г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково да се издаде
на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО, тъй като пенсията при
заявената „нова база“ е била определена в неправилен
размер.
По изложените съображения
оспореният административен акт е законосъобразен, поради което жалбата против
него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, основателна
се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от
24.01.2017 г.), във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, съдът определя в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата Н.Б.Ю.
***, против Решение №1012–26-59-10/09.09.2019г. на Директора на ТП на НОИ –
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Ю. срещу разпореждане №**********/№4/
прот. №N01006/04.01.2019г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Н.Б.Ю.,
ЕГН********** ***, да заплати на ТП на НОИ – Хасково юрисконсултско
възнаграждение по делото в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: