Определение по дело №60778/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23330
Дата: 4 юли 2023 г.
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20211110160778
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23330
гр. София, 04.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110160778 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по повод обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, предявени от Р. Б. М. (ищец) срещу „Титан София Изток 1“ ДЗЗД,
както и срещу съдружниците в гражданското дружество съобразно процентното им
участие - „Нелсън Чистота“ ЕООД и „Ай Ес Ви Трейд“ АД (ответници).
Производството по делото е приключило с решение № 9732 от 14.03.2023г., с което
е прекратено производството спрямо „Титан София Изток 1“ ДЗЗД, а останалите двама
ответници са осъдени да заплатят на ищцата, съобразно дяловото им участие, следните
суми:
- 25000.00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
трудовата злополука, настъпила на 01.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на
деликта – 01.07.2020г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за горницата
над тази сума до пълния претендиран размер от 50000.00 лева; както и
- 2044.98 лева – обезщетение за имуществени вреди от претърпяната от
01.07.2020г. трудовата злополука, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 25.10.2021г., до окончателното плащане, като предявеният иск е
отхвърлен за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 2882.98 лева, като
недоказан.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците „Нелсън Чистота“
ЕООД и „Ай Ес Ви Трейд“ АД. След изпълнение на указанията, става ясно, че
ответниците имат искане по чл. 248 ГПК за изменение на посоченото по-горе решение
в частта на разноските. Желаят съдът да присъди разноски съобразно отхвърлената
част от иска. Заявяват, че възнаграждението е платено на 27.04.2023г. съгласно
условията и сроковете по договора за правна защита и съдействие и представените с
въззивната жалба доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение.
Постъпило е становище от въззиваемия, в което моли искането да се остави без
уважение. Твърди, че възнаграждението, което се търси, е платено след приключване
на ход по същество, поради което се явява преклудирано.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на
страните, намира следното:
1
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо /страната
иска изменение на своите разноски, в който случай се изисква списък по чл. 80 ГПК,
какъвто е наличен по делото – л.95/. Разгледано по същество, искането е
неоснователно по следните съображения.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на двете страни, както е посочено и в
крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Изводът, че
разноски се дължат на двете страни, се обосновава с приетото в мотивите на акта за
частична основателност на предявените искове досежно техния размер.
Както е посочено, ответниците своевременно са поискали присъждането на
разноски, но не са представили доказателства за тяхната направа. В представения по
делото договор /л. 96/ изрично е договорено, че адвокатското възнаграждение се плаща
по банков път до 30.04.2023г. Доказателства обаче за плащането към датата на
постановяване на крайния съдебен акт не са налични по делото. По тази причина и
съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г., постановено
по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разноски не следва да се присъждат.
Представените едва по-късно документи за реалното плащане на адвокатско
възнаграждение не променят горния извод. Плащането на възнаграждението по
договора е ограничено със срок – до 30.04.2023г., т.е. страната може да плати и по-
рано, съобразявайки процесуалните срокове. В случая, процесуалният срок за
представяне на тези документи е изтекъл съгласно постановките на т. 11 от посоченото
по-горе тълкувателно решение. Съдебната практика допуска да бъдат съобразени
доказателства за реалното плащане на адвокатско възнаграждение и след
постановяване на крайния съдебен акт, но хипотезите са различни от настоящата –
касае за случаите на прекратяване на делото преди о.с.з., когато страната не е узнала
своевременно, ерго не е имала възможност да представи тези доказателства.
Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на
ответниците за изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Нелсън Чистота“ ЕООД и „Ай Ес Ви
Трейд“ АД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 9732 от
14.03.2023г., постановено по настоящото дело, в частта на разноските и съдържащо се
във въззивна жалба с вх. № 143606/22.05.2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на СГС след влизане в сила на определението.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в случай, че в срока за обжалване постъпят жалби
срещу него, за тяхното администриране.
Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2