Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 17.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в
публичното заседание на 14.12.2018 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова като разгледа докладваното от
съдия Видолова гр. д. № 3912 по описа за 2018 година, и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „Т.М.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, против „Ч.Т.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК чл.327, ал.1 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че в периода от 01.12.2017г. до 31.12.2017г.
продал на ответното дружество дизелово гориво с общо количество 8830.170л. и
обща стойност 17556.14лв., за което била издадена ***Излага, че ответника
трябвало да погаси задължението си в деня на получаване на стоката, но не
по-късно от датата на издаване на фактурата – 31.12.2017г. Твърди също, че
ответника е извършил частично плащане за погасяване на задължението си в размер
на 5039.28лв., като непогасения остатък от фактурата бил в размер на 12
516.86лв. Навеждат се доводи, че поради забавата ответника дължал и мораторна
лихва в размер на 495.22лв., при отчитане на плащанията по главницата за
периода от 31.12.2017г. до 17.04.2018г. Сочи се, че вземанията били
претендирани по реда на чл.410 от ГПК и издадена съответна заповед за
изпълнение в производството по ч.гр.д.№2636/2018г. по описа на ПлРС, срещу
която постъпило писмено възражение от длъжника. С изложените обстоятелства се
мотивира правен интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на
ответника, в едномесечния срок след получаването им, по делото не е постъпил
отговор. В съдебно заседание, ответника, редовно призована, не се явява и не се
представлява. Не е ангажирано становище по предявения иск, не е попълнено
делото с доказателства и не са правени искания за такива или за отлагане на
делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в отсъствие на
представител на ответната страна.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
При това
положение, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК,
чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание; исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени
доказателства – Данъчна фактура от 31.12.2017г., извлечения от банкова сметка ***,
справки и материалите по ч.гр.д.№2636/2018г. по описа на ПлРС.
Поради
изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се постанови съдебно
решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, без то да се мотивира по същество, т.к. са
налице на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено
решение и е направено своевременно искане за това от ищеца.
С оглед
изхода на процеса и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца разноски по делото в размер на 290.43лв. – държавна такса. Съгласно т.12 от
ТР № 4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и
разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които възлизат на 915.24лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че „Ч.Т.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДЪЛЖИ на „Т.М.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сума в размер на
12516.86 лв. – неплатена цена на продадено на длъжника дизелово гориво на
31.12.2017 г.; сумата от 495.22 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 31.12.2017 г. до 17.04.2018 г., от която: 229.66 лв. за периода от
31.12.2017 г. до 15.02.2018 г.; 32.18 лв. за периода от 15.02.2018 г. до
21.02.2018 г.; 69.10 лв. за периода от 21.02.2018 г. до 08.03.2018 г.; 56.57
лв. за периода от 08.03.2018 г. до 21.03.2018 г.; 90.29 лв. за периода от
21.03.2018 г. до 13.04.2018 г.; 17.42 лв. за периода от 13.04.2018 г. до
17.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2018г. до окончателното ѝ изплащане,
като за посочените суми е била издадена заповед за изпълнение № 1677/19.4.2018г.
по ч.гр.д.№ 2636/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, „Ч.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***,, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.М.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, направените по делото разноски в размер
на 290.43лв., както и разноските по ч.гр.д.№ 2636/2018г. по описа на ПлРС, в размер на 915.24лв.
Решението, като неприсъствено, не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: