№ 499
гр. Стара Загора, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20255530203080 по описа за 2025 година
За изясняване на обстоятелствата по делото се събраха гласни
доказателства. Приложиха се и представените писмени доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.1 от Закона за МВР
полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за
изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават
писмено. Ал. 4 на същата разпоредба предвижда, че разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или
застрашават живота или здравето му. Чл. 257, ал.1 от Закона за МВР от своя
страна предвижда налагане на административно наказание „глоба“ в размер от
100 до 500 лева за лице, което не изпълни полицейско разпореждане.
На първо място съдът намира, че установеното с АУАН деяние и
възпроизведено в обжалваното Наказателно постановление деяние се явява
несъставомерно на подведения в административното обвинение фактически
1
състав.
От цитираните разпоредби се установява, че изпълнителното
деяние на разглежданото административно нарушение се изразява в
несъобразяване на собственото поведение на лицето със задължителните
указания на служителите, оправомощени по Закона за МВР. В този смисъл –
видно от писмено разпореждане УРИ 8245-10045/11.06.2025 година, се
установява, че на основание чл. 64, ал.1 ЗМВР на Д. В. Г. е разпоредено: 1. Да
не допуска викане, пеене и шумен говор, както и използването на музикални
инструменти, озвучителни системи и други електронни устройства,
възпроизвеждащи музика, говор или шум на открито, смущаващи
обществения ред или спокойствието на обитателите на околните жилищни
сгради за времето на цялото денонощие; 2. Да спазва определеното работно
време от 07.00 часа до 23.00 часа на заведението; 3. Да не нарушава забраната
да не се извършва работа и зареждане на търговския обект, разположен в
многофамилна жилищна сграда за времето от 23.00 часа до 07.00 часа, когато
дейността е свързана с нарушаване на хигиенните норми за пределно
допустимите нива на шума, измерени в и около обекта; 4. Да спазва забраната
да не се обслужват маси в заведението за хранене и развлечения след 23.00
часа, разположени на открити площи; 5. Да спазва забраната за продажбата и
сервирането на алкохолни напитки, както и продажбата на тютюневи изделия
на лица под 18 – годишна възраст; 6. Да спазва забраната за продажбата на
алкохол на лица в нетрезво състояние; 7. Да спазва забраната в заведението за
хранене и развлечения, в което се продават спиртни напитки, вино и бира, да
не се допуска внасянето и консумацията им в съответния търговски обект.
На процесната дата, в момента на извършване на проверката на
служителите при ОД на МВР е установено, че жалбоподателят е „събирал
посуда от масите“. В този смисъл са и показанията на свидетелката Г.а. В
обстоятелствената част на АУАН не е описано заедно с това деяние да е
извършено някое от изброените в цитираното полицейско разпореждане.
Съдът категорично намира, че събирането на посуда от масите не може да се
квалифицира като извършване на действия, по упражняване на предмета на
дейност на обекта. Това се установява и от справка в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като видно от същата,
предметът на дейност на дружеството, стопанисващо обекта – „БоГеДра“
ООД, град Стара Загора е – „Покупка на стоки или други вещи, с цел да бъдат
2
препродадени в първоначален, преработен или обработен вид; търговия –
вътрешна и външна; продажба на стоки, собствено производство, както и
всички други дейности не забранени от закона или които се водят по
търговски начин, съгласно чл. 1, ал.3 ТЗ, след издаване на съответен лиценз, а
при разрешителен режим – след издаване на разрешение. Безспорно се
установи, че в момента на проверката жалбоподателят, в качеството си на
управител на дружеството стопанисващо обекта не е извършвал действия по
упражняване търговска дейност на дружеството – не е приемал поръчки,
обслужвал клиенти или каквито и да е други действия свързани с покупко-
продажба на стоки. Така се установява, че с поведението си, жалбоподателят
не е нарушил полицейско разпореждане УРИ 8245-10045/11.06.2025 година, в
частност абзац 2, страница 1 от разпоредителната част. Описаното деяние в
обжалваното наказателно постановление се явява несъставомерно.
От друга страна при издаване на АУАН е допуснато нарушение на
изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно тази правна норма, акта за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или при
установяване на нарушението. Закона третира два вида свидетели, които
следва да се впишат в АУАН – тези които са присъствали при извършване на
нарушението /очевидци/ или тези които са присъствали при установяване на
нарушението. В акта не е посочен нито един от тези изискуеми по закон
свидетели. Несъмнено в административно-наказателната преписка се
съдържат данни че такива свидетели са съществували и поради това АНО не
може да се възползва от правото си по чл.40, ал.3 от ЗАНН. Нарушението е
било установено от служители на Второ РУ при ОД на МВР, които обаче не са
били вписани като свидетели в издадения АУАН, което е в разрез с
изискванията на нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Несъмнено и на
актосъставителя са били известни и двете лица, участвали при установяване
на административното нарушение – служителите Танев и Желев, които към
момента на съставяне на акта е следвало да бъдат вписани като свидетели в
акта а не лице което да удостовери само с подписа си връчването на акта. Още
едно основание, което налага незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление.
Всички изложени дотук нарушения на материалния закон и
производствените правила водят до незаконосъобразност на обжалваното
3
наказателно постановление, поради което и последващото му обсъждане се
явява безпредметно. Наказателното постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН следва да
бъде осъдена въззиваемата ОД на МВР Стара Загора да заплати на
жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 200,00 лева.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 8245а-79 от 08.08.2025
година на Началника на Второ районно управление при ОДМВР Стара Загора,
с което на Д. В. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за извършено нарушение по
чл.64, ал.4, във връзка с чл.64, ал.1 и чл.257, ал.1 от Закона за МВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на Д. В. Г., ЕГН
**********, с адрес град Стара Загора, квартал „Трите чучура“ бл. №55, вход
Б, етаж 7, апартамент 90, сумата в размер на 200,00 лева, представляващи
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд, град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4