Р Е Ш Е Н И Е
№116
гр.Ботевград, 28.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №241 по описа за 2020година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Л.С.Г. с ЕГН**********,*** е
обжалвал в законния срок наказателно
постановление №***г., издадено от Кмета на община П., с което за нарушение на чл.8,
т.12 от Наредба №1 на Общинския съвет на община П. на основание чл.22, ал.5 от ЗСМА чл.53 ал.1 от ЗАНН
вр. с чл.38, ал.1, т.1 от Наредба №1 на
Общинския съвет на община П. му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева. В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност и
неправилност на НП, като се иска същото
да се отмени.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в
съдебно заседание, но с писмена молба заявява, че поддържа жалбата срещу
горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена.
Въззивната страна – Община П., чрез
пълномощника си юрк.Н.Б. в съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните
по делото доказателства.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: снимков материал- 2 бр.; пощенски плик; писмо
от РУ-П. до Община П.; АУАН № ***г.; жалба; писмо от Общинска администрация – П.
до кмета на Община Ч.Б; писмо от Община Ч.Б до Община П.; НП № 28/09.04.2020г.;
наредба № 1 за обществения ред на територията на Община П. - заверени копия и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите М.Н.Т. – актосъставител, на
длъжност “мл. инспектор” в гр. „Охранителна полиция” при РУ – П. и М.П.П., се
установява следната фактическа обстановка:
На 07.03.2020г.
около 16.20ч. свидетелите М.Н.Т. и М.П.П. – полицейски служители при РУ – П. били изпратени на сигнал,
че в централната част на града се извършва управление на лек автомобил по
място, което не е предназначено за това. На място двамата полицейски служители
установили, че в гр.П., обл.Софийска, бул.“***”, в централната градска част пред
сградата на общинска администрация – П., жалбоподателят - Л.С. Г.
управлява лек автомобил „Фолксваген шаран“ с рег.№ ***. Тогава, за констатираното
св.Т. съставил на Г. АУАН № ***г. Актосъставителят
квалифицирал деянието като нарушение по чл.8, т.12 от Наредба №1 на
Общинския съвет на община П.. Актът бил подписан от
жалбоподателя, като му бил връчен екземпляр от него. Въз основа на
така извършената проверка и съставения
АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***г на Кмета на
община П..
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена от показанията на свидетелите М.Н.Т. и М.П.П., както и от приетите писмени доказателства по делото, които съдът
намира за непротиворечиви, както
вътрешно така и помежду си. Показанията на полицейските служител са категорични, логични, последователни и непротиворечиви,
изцяло кореспондиращи с АУАН.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съдът
намира, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя,
които налагат цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Съгласно
чл.8, т.12 от наредбата се забранява движение /управление/ престой и паркиране
на моторни превозни средства, мотоциклети велосипеди, мотопеди и др. по тротоарите,
тревните площи, парковете и градините, пешеходните зони на населените места,
както и по други неопределени за тази
цел места. В АУАН и НП се сочи, че жалбоподателят е извършил управление на МПС в
гр.П., по бул.“***“, в централната градска част, пред Общинска администрация – П.,
която не е предназначена за моторни превозни средства. В Наредбата не се съдържа разпоредба, която да
сочи, този участък от бул.„***“ /пред общинската администрация/ като пешеходна зона, а и от друга страна в нея не се съдържа и конкретизация относно посочените
неопределено, а най - общо в чл.8 т.12
от същата „други неопределени за тази цел места“. С оглед на това, в случая
съдът намира, че не може да се опре на дадена в друг нормативен акт дефиниция
по аналогия, доколкото се касае за елемент от фактическия състав на нарушение,
обуславящо ангажиране на административно наказателната отговорност на
жалбоподателят, а съгласно чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове административната
отговорност не може да се основава на правоприлагане по аналогия. На следващо
място посочването, че се касае за „управление на МПС на булевард, което е място непредназначено за моторни превозни
средства" създава неяснота за конкретното нарушение, за това къде точно се
е движел автомобила на жалбоподателя и освен че ограничава правото му на
защита, като не му позволява да разбере фактическите рамки на вмененото му
нарушение, препятства и осъществяването на съдебен контрол по отношение на
издаденото наказателно постановление, тъй като съдът е поставен в невъзможност
да извърши преценка за обоснованост и законосъобразност на фактическите
констатации на АНО и актосъставителя.
Най-сетне, следва освен това да бъде
посочено, че съгласно разпоредбата на чл.178е от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ (нова - ДВ, бр. 37 от 22.05.2015 г.) се наказва с глоба от 50 до 200 лв.
лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски
площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените
места извън разрешените за това места. С процесното НП отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за осъществен състав на нарушение на чл. чл.8 т.12
от Наредбата, а административното наказание е наложено на основание чл.38,
ал.1, т.1 от Наредбата, според която на извършителите се налагат глоби в размер от
50 до 1000 лева.
Независимо,
че Наредбата, в тази част не е била оспорена по съдебен ред, противоречието
между закон и подзаконов акт обуславя отмяната на НП, издадено за нарушение по
наредбата на Община П. противоречаща на ЗДвП – чл.15, ал.3 от Закона за
нормативните актове/ЗНА/. Недопустимо е обществени отношения, изчерпателно
уредени със закон да се преуреждат с подзаконов нормативен акт, като за същото
нарушение дори се предвижда по-високо по размер административно наказание,
макар и от същия вид.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***г., издадено от Кмета на община П. против Л.С.Г.
с ЕГН**********,*** , като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :