№ 280
гр. гр. Добрич, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Г. Д. Жечева
Станимир Т. А.
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Г. Д. Жечева Въззивно гражданско дело №
20253200500358 по описа за 2025 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Н. С. Н. от *** срещу решение №22/19.03.2025 г. по гр.д.
№501/2024 г. на Генералтошевския районен съд,с което е признато за
установено по отношение на въззивника съществуването на вземането на
„Данчик“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление *** за
следните парични суми,предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №425/2024 г. по описа на РС-
Генерал Тошево:сумата от 3 440 лв.,представляваща обща цена на продадени
от ищеца на ответника на 6.10.2019 г. 4 300 броя еднодневни пилета-бройлери
при единична цена 80 ст./брой;сумата от 1 225,50 лв.,представляваща законна
лихва върху сумата от 3 440 лв. за тригодишен период от 30.09.2021 г. до
30.09.2024 г.-дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК,ведно със
законната лихва върху главницата от 3 440 лв.,считано от 1.10.2024 г.,деня
следващ датата на подаване на заявлението,до окончателното изплащане на
вземането;сумата от 1 380 лв.,представляваща обща цена на продадени от
ищеца на ответника на 19.12.2019 г. 1 725 броя еднодневни пилета-бройлери
1
при единична цена 80 ст./брой;сумата от 491,63 лв.,представляваща законна
лихва върху сумата от 1 380 лв. за тригодишен период от 30.09.2021 г. до
30.09.2024 г.-дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК,ведно със
законната лихва върху главницата от 1 380 лв.,считано от 1.10.2024 г.,деня
следващ датата на подаване на заявлението,до окончателното изплащане на
вземането,респ. въззивникът е осъден да заплати на „Данчик“ ЕООД сума в
общ размер от 1 262 лв. сторени разноски по делото.
Според въззивника първоинстанционното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон,необоснованост и допуснати съществени
процесуални нарушения.Съдът неправилно достигнал до извод,че между
страните били възникнали неформални договори за покупко-продажба на
стоки;че стоката била доставена и че между страните било налице
облигационно правоотношение.Макар да обсъдил доказателствата,съдът не
оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и
установени по делото обстоятелства.Фактическата обстановка била погрешно
възпроизведена и неизяснена докрай.Не били отразени в исковата молба
обстоятелствата на кого били продадени процесните пилета-бройлери,къде
били предадени и кога;къде били съставени процесните приемо-предавателни
протоколи.Ищцовото дружество не доказало исковите си претенции и не
посочило доказателства относно горните обстоятелства.Въпреки искането на
ответника-въззивник да се допусне съдебно-счетоводна експертиза,която да
провери счетоводните записвания относно твърдяните продажби при
ищцовото дружество,районният съд отказал да я допусне,а същата можело да
спомогне за изясняване на спорните въпроси.Заключението по допуснатата
съдебно-графологична експертиза било своевременно оспорено,но съдът не
допуснал повторна експертиза.Настоява се за отмяна на атакуваното решение
и за отхвърляне на предявените искове,респ. за присъждане на сторените от
въззивника разноски в двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата
стрА. „Данчик“ ЕООД-гр.Добрич изразява становище за неоснователност на
жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Претендира
сторените в настоящата инстанция разноски.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
2
Жалбата е депозирА. в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
26.03.2025 г.,а жалбата е подадена чрез куриер на 09.04.2025 г. при изтекъл за
стрА.та срок за въззивно обжалване на 09.04.2025 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице
/стрА. в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.РазгледА. по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими установителни искове.По същество е правилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№501/2024 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба вх.
№3334/26.11.2024 г.,с която са предявени от „Данчик“ ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление *** срещу Н. С. Н. с ЕГН
********** от *** обективно кумулативно съединени установителни искове
на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК
във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД,чл.183 ЗЗД,чл.200 ал.1 от ЗЗД,чл.86 ал.1 от ЗЗД
за установяване съществуването на вземанията на ищцовото дружество от
ответника-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №253/01.10.2024 г.,издадена по ч.гр.д.№425/2024 г. на
Генералтошевския районен съд,в размер,както следва:
-сумата от 3 440 лв,представляваща обща цена на продадени от ищеца на
ответника на 06.10.2019 г. 4 300 броя еднодневни пилета-бройлери при
единична цена 80 ст./брой,ведно със законната лихва върху главницата от 3
440 лв.,считано от 01.10.2024 г.-деня,следващ датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК,до окончателното изплащане на вземането;
-сумата от 1 225,50 лв,представляваща законна лихва върху сумата от 3
440 лв. за тригодишен период от 30.09.2021 г. до 30.09.2024 г.-датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК;
-сумата от 1 380 лв,представляваща обща цена на продадени от ищеца на
ответника на 19.12.2019 г. 1 725 броя еднодневни пилета-бройлери при
единична цена 80 ст./брой,ведно със законната лихва върху главницата от 1
3
380 лв,считано от 01.10.2024 г.-деня,следващ датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК,до окончателното изплащане на вземането;
-сумата от 491,63 лв,представляваща законна лихва върху сумата от 1 380
лв за тригодишен период от 30.09.2021 г. до 30.09.2024 г.-датата на подаване на
заявление по чл.410 от ГПК.
Претендирано е от ищеца и присъждане в негова полза на всички сторени
от същия разноски в заповедното и исковото производство.
Изложено е в исковата молба,че на датите 06.10.2019 г. и 19.12.2019 г.
между ищцовото дружество в качеството на продавач и ответника в качеството
на купувач били сключени договори за покупко-продажба на визираните по-
горе бройки еднодневни пилета-бройлери на посочената продажна
цена,обективирани в писмени приемо-предавателни протоколи от посочените
дати,подписани лично от ответника като приел.Уговорени били и падежи на
задълженията,като в уговорените срокове за плащане на продажната цена
такова не постъпило от стрА. на купувача.Претендира се освен установяване
на вземанията за главници и установяване на вземанията за обезщетения за
забавено плащане на главниците в размер на законната лихва върху тях за
визирания тригодишен период до датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК,както и законната лихва,считано от деня,следващ датата на подаване
на заявлението,до окончателното плащане на главниците.
В писмения отговор на исковата молба ответникът Н. С. Н. изразява
становище за неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето
им.Същият е оспорил съществуването на облигационна връзка между
страните по цитираните два договора за покупко-продажба,както и
осъществено предаване от ищцовото дружество на ответника на посочените в
протоколите от процесните дати количества еднодневни пилета-
бройлери.Оспорени са двата приемо-предавателни протокола от 06.10.2019 г.
и 19.12.2019 г.,в частност авторството на подписа за „приел“,с твърдение,че не
били подписани от ответника Н..Ответникът не оспорва,че няколкократно бил
закупувал стока от ищцовото дружество,но винаги бил получавал фактура за
продажбата и заплащал продажната цена в момента на предаване на
стоката.Не дължал претендираните вземания по договори от посочените две
дати.
Установителните искове-предмет на производството са допустими.След
4
подаване на възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК от длъжника срещу
заповедта за изпълнение,издадена по ч.гр.д.№425/2024 г. на ГТРС,на
заявителя „Данчик“ ЕООД е указано от заповедния ГТРС /определение
№352/30.10.2024 г./ да предяви искове за съществуване на вземанията по
заповедта в едномесечен срок.Своевременно на 25.11.2024 г. е подадена
искова молба по електронна поща.Исковете са предявени в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.4 от ГПК и вземанията-предмет
на същите са идентични с тези в заповедното производство при идентичност
на страните-заявител и длъжник,респ. ищец и ответник,поради което исковете
са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Продажбата на движими вещи по принцип е неформален договор /с
изключение на продажбата на МПС/,т.е. страните са свободни да изберат
начина,по който да обективират волята си-устно,писмено или чрез
конклудентни действия да демонстрират договорна обвързаност /единият да
предаде стоката,а другият да заплати цената й/.Писмената форма е
препоръчителна за удостоверяване на договори на стойност над 5 000 лв с
оглед забрА.та за доказването им със свидетелски показания /чл.164 ал.1 т.3 от
ГПК/.
В случая по делото ищецът представя два писмени документа-приемо-
предавателни протоколи от 06.10.2019 г. и от 19.12.2019 г.Същите
удостоверяват,че на посочените две дати в гр.Д. ищецът „Данчик“ ЕООД е
предал на ответника Н. С. Н. стока-еднодневни пилета.На 06.10.2019 г. са
предадени 4 300 бр. при цена от 0,80 лв за брой-общо 3 440 лв,като
получателят на стоката Н. се е задължил да изплати горната сума на ищцовото
дружество до 06.11.2019 г.На 19.12.2019 г. са предадени 1 725 бр. при цена от
0,80 лв за брой-общо 1 380 лв,като получателят на стоката Н. се е задължил да
изплати горната сума на ищцовото дружество до 19.01.2020 г.Двата протокола
надлежно обективират в писмена форма договорни отношения между
ищцовото дружество като продавач и ответника като купувач със
съдържанието на договори за покупко-продажба,като съдържат и уговорките
относно съществените елементи на продажбените отношения-вид и
количество продадена стока,продажна цена,падеж на задължението за плащане
на цената,като удостоверяват и предаването на стоката от продавача на
купувача на посочената дата,засвидетелствано с подписите на предал и приел
стоката.Касае се за частни документи,носещи подписа на ответника Н.
5
Н.,поради което при оспорване на авторството на подписа за „приел“ по
правилата на чл.193 ал.3 от ГПК тежестта за доказване неистинността им е на
оспорващата стрА.-в случая на ответника Н..По искане на последния са
допуснати в първоинстанционното и въззивното производство съдебно-
графологични експертизи /единична и тройна/,заключенията по които са
еднопосочни,а именно,че автор на подписа за „приел“ в двата протокола е
именно ответникът Н. Н..Двата протокола са с оглед последната констатация
годни доказателства за сключените между страните продажбени сделки с
визираното от ищцовото дружество съдържание.Те обективират процесните
вземания за главници,които са отдавна изискуеми предвид посочените в
протоколите падежи-за главното вземане от 3 440 лв е уговорен срок на
плащане 06.11.2019 г.,а за главното вземане от 1 380 лв-срок на плащане
19.01.2020 г.Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 изр.1 от ЗЗД когато срокът за
изпълнение е определен,длъжникът изпада в забава след изтичането
му.Следователно длъжникът Н. е в забава от 07.11.2019 г. по първото
задължение и от 20.01.2020 г. по второто задължение.Същият е в забава и през
тригодишния период от 30.09.2021 г. до 30.09.2024 г.,за който ищецът
претендира обезщетение за забавено плащане на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД в
размер на законната лихва върху двете главници.Обезщетението за забава е в
претендираните от ищеца размери,което се установява при изчисляване на
лихвата чрез интернет-лихвен калкулатор.Ответникът Н. не твърди да е
извършил заплащане до момента на претендираните вземания,поради което
същият ги дължи на ищеца в посочените от последния размери.Дължи и
законната лихва върху главниците,считано от 01.10.2024 г.,датата следваща
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,до окончателното
плащане,както е поискано от ищеца.
От заключението по допуснатата във въззивната инстанция съдебно-
счетоводна експертиза се установява,че процесните продажби не са
осчетоводени надлежно от ищцовото дружество.Същото твърди,че не го е
сторило и не е издало фактури за процесните вземания поради липсата на
своевременно плащане от стрА. на ответника Н.,доколкото фактурирането и
отразяването в счетоводството на неплатена стока щяло да доведе до двойна
загуба за ищцовото дружество-веднъж поради неполучаване на продажната
цена и втори път поради възникване на задължение при фактуриране за
заплащане от дружеството на ДДС.Тези обосновки са резонни от житейска
6
гледна точка и обясняват нередовно воденото от дружеството счетоводство в
частност относно двете процесни продажби.Вещото лице Е. Й. е
констатирало,че процесните две доставки не са отразени в счетоводството на
ищцовото дружество;не са включени в дневниците за продажба;не са издадени
фактури и няма отразени извършени плащания във връзка с
доставките.Дружеството е било длъжно според счетоводните стандарти да
отрази продажбите в счетоводството въпреки липсата на издадени фактури и
плащане по доставките,като дължимите записвания са отразени от вещото
лице в отговора на задача 4 в заключението.
Неспазването от ищцовото дружество на фискалната и счетоводна
дисциплина обаче не се отразява на валидността на възникналите между
страните облигационни правоотношения по договори за продажба,надлежно
удостоверени с представените двустранни приемо-предавателни
протоколи,подписани от ответника Н. като получил стоката.Не се отразява и
на годността на двата протокола като доказателство за сключените между
страните сделки.
Предвид горното предявените искове са основателни и подлежат на
уважаване.Първоинстанционното решение,с което същите са уважени,е
правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която на основание
чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца по делото „Данчик“ ЕООД са присъдени
сторени в заповедното и първоинстанционното исково производство разноски
в общ размер на 1 262 лв.
Във въззивното производство разноски са претендирани от двете
страни.Право на такива с оглед изхода от спора /цялостно уважаване на
исковете/ има на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът по делото и въззиваема
стрА. „Данчик“ ЕООД.Дружеството е сторило в производството пред ДОС
следните разноски:30,80 лв допълнително внесена по указания на въззивния
съд държавна такса по сметка на ГТРС за първоинстанционното
производство;1 000 лв адвокатско възнаграждение,изплатено в брой при
подписване на договор за правна защита и съдействие от 09.05.2025 г. /на лист
126 от делото на ДОС/.Наведено е от ответника по делото и въззивник Н. Н.
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на горното адвокатско
възнаграждение.Възражението е неоснователно.
По правилата на чл.2 ал.5 и чл.7 ал.2 т.1 и 2 от Наредба №1/09.07.2004 г.
7
за възнаграждения за адвокатска работа ориентировъчният и незадължителен
/по смисъла на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/ за
съдилищата размер на възнаграждението следва да е общо по четирите иска
от 1 904,55 лв /644 лв по иска с цена 3 440 лв;422,55 лв по иска с цена 1 225,50
лв;438 лв по иска с цена 1 380 лв и 400 лв по иска с цена 491,63 лв/.Ако се
приеме с оглед съществуваща съдебна практика,че се дължат възнаграждения
не по всеки иск поотделно,а върху два сбора от цените на исковете за главница
и мораторна лихва по всеки от двата процесни договора за продажба,като
сборуването е обосновано с произхода на вземанията за главница и лихви от
едно общо правоотношение,то тогава адвокатското възнаграждение по
цитирА.та Наредба /на база чл.7 ал.2 т.1 и 2/ следва да възлиза на 766,55 лв по
исковете с цена 3 440 лв и 1 225,50 лв /общо 4 665,50 лв/ и на 487,16 лв по
исковете с цена 1 380 лв и 491,63 лв /общо 1 871,63 лв/-общо възнаграждение
в размер на 1 253,71 лв.Очевидно изплатеното от въззиваемото дружество
възнаграждение в размер на 1 000 лв е значително под размера по
Наредбата,изчислено в двата посочени варианта.При преценка и на средната
правна и фактическа сложност на спора,съчетА. с усложненията на процеса
във връзка с допускане на експертизи в настоящата инстанция,активното
участие на адвокат на въззиваемата стрА. /изготвяне на отговор на въззивната
жалба,личното участие на пълномощник в откритото съдебно заседание и
изготвяне на писмена защита/,горното възнаграждение от 1 000 лв не се явява
прекомерно и не подлежи на намаляване.В полза на дружеството следва да се
присъдят за настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в общ размер
от 1 030,80 лв.
С оглед изхода от спора ответникът по делото и въззивник Н. Н. няма
право на разноски за двете инстанции до момента,респ. такива не следва да му
се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №22/19.03.2025 г. по гр.д.№501/2024 г. на
Генералтошевския районен съд.
ОСЪЖДА Н. С. Н. с ЕГН ********** от *** да заплати на „Данчик“
ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление *** сторени във
8
въззивното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 1 030,80 лв
/хиляда и тридесет лева и осемдесет стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9