Решение по дело №800/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 357
Дата: 21 май 2025 г.
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20252120200800
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Бургас, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120200800 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на А. Ц. Г., ЕГН: **********, чрез
адв. С. И. от САК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Първоначално по жалбата е образувано НАХД № 2523/2024 г. на БРС, като делото
е било върнато за ново разглеждане с Решение № 1913/27.02.2025 г. по КНАХД №
2130/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
допуснати нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. В писмена молба от адв. И. се доразвиват изложените доводи.
Административно - наказващият орган – ОДМВР-гр. Бургас, надлежно призован
не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване, доколкото
по делото липсват данни, кога точно актът е бил връчен на жалбоподателя. В тежест
на АНО е да докаже кога актът е бил връчен на жалбоподателя, като в противен
случай следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, т.е. неяснотата относно това
обстоятелство се тълкува в полза на наказаното лице. В такъв смисъл е и Определение
№ 1162/30.6.2020г. по КНАХД № 1194/2020 г. Административен съд – Бургас.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
1
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
На 31.03.2022 г. в 15.07 часа в гр.Бургас, на път II-99, км. 11+200, до
бензиностанция Лукойл-Атия в посока гр. Созопол, автоматизирано техническо
средство – стационарна система за контрол над скоростта – TFR1-M 621, засякла и
заснела автомобил „Опел Антара” с рег. № *. В контролирания пътен участък било
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 в размер на 80км/ч. Била
отчетена скорост от 100 км/ч. По-късно било установено, че заснетият автомобил е
собственост на жалбоподателя, както и че скоростта следва да се счита на 97 км/час
(след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.2 ЗДвП, на собственика, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева. Във фиша било отразено, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/4272378.
Техническото средство – стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип TFR1-M 621, към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото
Удостоверение и Протокол за проверка (л. 13 и 14 от НАХД № 2523/2024 г. на БРС).
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация
по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложените по преписката снимки.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът
прие следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( действала към момента на
нарушението ДВ бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
2
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от
19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод,
че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез
издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, оповестени по законово определения начин. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на
обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който
не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на
мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, посочени в
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява
само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата
на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства.
Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да
записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП
(обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.),
издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати
нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система,
предварително обозначени съгласно чл. 165, ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи
автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на
системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху
точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният
орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и
записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър.
Самият електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата
на нарушението) задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
3
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това
основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на
извършване на нарушението, както и ограничението на скоростта, която е действало на
това място. Посочена е точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и
разликата между засечената и разрешената скорост – 17 км/час, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Неоснователен е доводът, че към електронния фиш липсвал снимков материал,
тъй като такъв е наличен по преписката. Няма законово изискване този снимков
материал да бъде връчван на санкционираното лице, поради което не е допуснато
процесуално нарушение.
Изготвен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), който
съдържа всички реквизити. Към него не е приложена снимка съгласно чл. 10, ал. 3 от
Наредбата, но в конкретния случай това не се явява съществено нарушение, тъй като
снимката би била необходима единствено ако техническото средство не се намираше в
патрулен автомобил, което обстоятелство обаче е отразено в приложения протокол. В
този смисъл е и Решение № 854/02.05.2019 г. по КНАХД № 725/2019 г. на Адм. съд-
Бургас.
Всичко това кара съда да приеме, че нарушението е безспорно доказано, като не
са допуснати нарушения на материалния закон или процесуалните правила по
издаване на ЕФ.
В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването
на електронния фиш, в който управителят на дружеството собственик на МПС, с което
е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална
структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето,
което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай собственикът
не е подал такава декларация, поради което и правилно е бил санкциониран с
издадения електронен фиш. Обстоятелството, че именно жалбоподателят е собственик
се установява от справката на л. 34 от НАХД № 2523/2024 г. на БРС.
От отговора на Агенция „Пътна инфраструктура“ на л. 10 се установява, че към
процесната дата на процесния участък и в двете посоки е въведено ограничение на
скоростта до 80 км/ч с пътен знак В26. Няма основание да се счита, че пътният знак е
поставен в нарушение на законовите процедури. Изискването на доказателства в тази
насока следва да почива на някакви обективни данни, а не на бланкетно оспорване.
Накрая, доказва се по безспорен начин, че нарушението е извършено при
условията на повторност. С ЕФ Серия К № 4272378 (л. 19 от КНАХД № 2130/2024 г.
на Адм.съд-Бургас) на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 400 лева на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Видно от справката от АИС
„АНД“, този фиш му е бил връчен на 29.06.2021 г. и е влязъл в сила на 14.07.2021 г.
Съгласно т. 33, пар. 6 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в
4
сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Тук може само да се отбележи, че съгласно ТР № 1/2014 г.
по тълк.д. № 1/2013 г. на ВАС електронният фиш се приравнява по последиците си на
наказателно постановление. Процесното деяние е извършено на 31.03.2022 г., т.е. в
едногодишен срок от 14.07.2021 г., когато е влязъл в сила електронния фиш, като се
касае за същото по вид нарушение- нарушаване режима на скоростта. Следва да се
отбележи, че за прилагане на института на повторността тук е без значение за коя
хипотеза на чл. 182 от ЗДвП става въпрос във фиша, обуславящ повторността, тъй като
чл. 182 единствено диференцира санкциите, касаещи едно и също нарушение на
задължението за спазване на режима на скоростта, установено в чл. 21 от закона.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в закона.
Така на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лв., като цитираната разпоредба
изрично гласи, че –„ Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер,
а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца“. От друга страна пък съгласно нормата на чл.
182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, в актуалната и редакция към момента на нарушението, водач,
който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва,
както следва: т. 2. за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв. Размерът на
наказанието е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № *, издаден от
ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП на А. Ц. Г., ЕГН: **********, е наложена
„Глоба“ в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5