№ 580
гр. Пазарджик, 06.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Асен В. Велев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20235200500655 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Не се явяват страните, редовно призовани.
На второ повикване в 09:48 ч. не се явяват страните.
Съдът докладва постъпила молба на 29.11.2023 г. от адв. М. П., като
пълномощник на ответника Н. Ц., че поради служебна заетост няма да може
да се яви в днешното съдебно заседание и моли да се даде ход на делото в
негово отсъствие.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото
затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
С решение на В. районен съд №298 от 19.09.2023г. постановено по гр.д.
№2023521010472 по описа на съда за 2023г. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС e
ОСЪДЕНА Община В., със седалище и адрес: бул. „Х. А.“ № 35,
представлявана от кмета К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Ц., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „М. 2“, бл. 217, ет .10, ап.4 9, сумата от 650 лева
(шестстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м.,
съгласно отменения регулационен план на гр. В., който имот е идентичен с
имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен
1
план на града, за периода 01.01.2020 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.05.2023 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 197,88
лева (сто деветдесет и седем лева и 88 ст.), представляваща лихва за забава, за
периода от 26.05.2020 г. до 26.05.2023 г.. Със същото решение е осъдена на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община В., седалище и адрес: бул.Х. А.“ № 35,
представлявана от кмета К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Ц., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. С., ж.к.М. 2, бл.217, ет.10, ап.49, сумата от 500.00 лв.,
представляваща разноски в производството.
Решението се обжалва изцяло от Община В. чрез пълномощника си
старши експерт В. Г. с доводи за порочност като неправилно. Направено е
искане да се отмени решението и се постанови ново с което предявеният
срещу общината иск да бъде отхвърлен. Излагат се доводи, че
претендираните от ищеца месечни обезщетения за лишаване от ползването
представляващи неизплатени месечни обезщетения в общ размер на 650лв,
дължими за периода 01.01.2020г. до 31.01.2020г. са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.“б“ от ЗЗД, тъй като дължимите обезщетения следва да
се заплащат ежемесечно, тоест, че според жалбоподателя е налице повтарящо
се еднородно задължение от 650лв. Навежда се извода, че задължението за
плащане на обезщетение е задължение за периодично плащане и съгласно
чл.111 буква“в“ от ЗЗД тези вземания, както вземанията за наеми, лихви и
други периодични плащания, се погасяват с кратката тригодишна давност.
Предвид изложеното жалбоподателят поддържа ,че вземането на ищеца е
погасено по давност, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Моли да се отхвърли по същество така заявената искова претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната по спора страна - ищеца Н. В. Ц. чрез пълномощника си адв. М.
П. от САК. Счита, че жалбата е неоснователна като се поддържа, че
обезщетението за ползване по чл.31 и следващите, както и тези по чл.73 от
Закона за собствеността /ЗС/ представляват специфични искове за
неоснователно обогатяване, които не могат да се основават на периодични
задължения, защото имат различен характер доколкото нямат договорен
генезис, а се основават на противоправни действия или бездействия. Допълва
се, че освен характера на задължението, конкретен срок за дължимост няма и
2
че такива искове могат да се водят за определен брой дни или часове.
Допълва, че няма установеност на дължимите обезщетения по исковете за
неоснователно обогатяване по ЗС, тъй като средната наемна цена, служеща за
определяне на дължимото, както и определянето му по справедливост
представлява променлива съобразно пазарната конюктура, заложените
критерии за осредняване и гледната точка на определящия. Коментира се
теоретична разработка на д-р И. Б. по въпроса, за единодушното приемане,
че срокът за вземането по чл. 59 от ЗЗД е петгодишен поради липса на
специални разпоредби в законодателството и относно давностните срокове за
предявяване на исковете по правилата на неоснователно обогатяване. Цитира
се съдебна практика- решение №229 от 10.11.2014г. по гр.д.№2796/ 2014г.
според която претенцията по чл.59 от ЗЗД не е претенция за обезщетение от
неизпълнен договор, нито претенция за периодични плащания, а е за плащане
на едно общо обезщетение за неоснователно обогатяване, поради което тази
претенция се погасява с общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД.
Допълва, че този извод не може да се ревизира от случаите на ползване на
чужди блага когато вземането по чл.59 от ЗЗД се съизмерява с месечния
пазарен наем за ползвания без основание недвижим имот и се дължи за всеки
ден от установяване на ползването до предаването на имота. С това според
ответника не се придава на вземането правната характеристика на наем или на
периодичен платеж по смисъла на чл.111, буква“в“ от ЗЗД и не се погасява с
изтичането на срока по чл. 111, буква“ в“, а на този по чл.110 от ЗЗД - пет
години от датата на възникване на вземането, в какъвто смисъл била
съдебната практика на всички съдилища.
Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл. 266
от ГПК пред въззивната инстанция.
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
3
срок до 06.01.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4