№ 1363
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20221000500973 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивната жалба на пълномощника на К. А. И. – адвокат Л. К. от АК-
Пазарджик - срещу решение № 266953 от 15.12.2021 г., постановено от
Софийски градски съд, I – 12 – ти състав по гр.д.№ 13825/2020 г., с което е
отхвърлен искът му срещу Прокуратурата на Република България по член
2,ал.1,т.6 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер от
30 000 лева.
Въззивникът поддържа оплакване за допуснато нарушение на
материалния закон – член 2,ал.1,т.6 от ЗОДОВ . Неправилно съдът е приел, че
условие на възникване на правото на обезщетение е влязъл в сила съдебен или
прокурорски акт, установяващ наличието на изпълнение на наложено
наказание над определения срок . Изложил взаимно изключващи се изводи за:
неправилно приложение на член 59, ал.3 от НК спрямо ищеца и за погасяване
по давност на иска му за обезщетение за вреди от прекратяване на
наказателно производство относно извършеното в 1995 година деяние. Счита,
че в предмета на делото е въпросът за законосъобразността на крайния
1
прокурорски акт по приложението на член 59 от НК, както и че
незаконосъобразността му осъществява основанието по член 1,ал.1 от
ЗОДОВ.
Въззиваемата страна – Прокуратурата на Република България не подава
отговор. В заседанието пред въззивния съд оспорва жалбата по съображения
за липса на конкретни оплаквания в нея и правилност на обжалвания съдебен
акт .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите на противната страна и съобразно член 269 от ГПК
въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от въззивника И. срещу Прокуратурата на Република
България осъдителен иск е по член 2,ал.1,т.6 от ЗОДОВ - за обезщетение за
неимуществени вреди в размер от 30 000 лева , ведно със законни лихви от
8.10.2020 г., претърпени от изпълнение на наложено с одобрено
споразумение по н.о.х.д. № 446/2019 г. по описа на ОС – Пазарджик
наказание „ лишаване от свобода “ от 5 години над определения срок поради
незаконосъобразни откази на прокурори от структурните звена на
Прокуратурата да постановят по реда на член 417 от НПК приспадане от
изпълнение на така наложеното наказание времето от 1 614 дни ( от
30.12.1996 г. до 23.01.2001 г. ), в което спрямо него е била взета мярка за
неотклонение „ домашен арест “ по обвинение за друго престъпление,
производството по което ( сл.д. № 84- II / 1995 г. по описа на ТСлО –
Велинград ) било прекратено . Ищецът твърди, че има право на това
приспадане и ако то беше извършено , е щял да изтърпи наложеното му по
н.о.х.д. № 446/2019 г. по описа на ПОС и приведено в изпълнение на
12.07.2019 г. наказание „ лишаване от свобода “ на дата 12.09.2019 г. и от
13.09.2019 г. да бъде освободен от затвора. Претендира обезщетение за
неимуществени вреди - душевни терзания, чувства на безпомощност и
безнадеждност и негативни изживявания от невъзможността да се грижи за
съпругата и децата му – считано от 13.09.2019 г. до приключване на устните
състезания пред първоинстанционния съд.
В отговора на Прокуратурата на Република България искът е оспорен с
доводи, че единствен прокурорът е оправомощен да извърши преценка за
наличието или липсата на основания за приложението на член 59 от НК, че
2
преценката му не подлежи на съдебен контрол , в т.ч. от сезирания с иска съд,
че отказът да се приспадне времето, в което спрямо ищеца е била взета
мярката за неотклонение домашен арест, е постановен в съответствие с
правилата на член 59,ал.3 от НК , член 23,ал.1 от НК и член 417 от НПК, а в
алтернатива, че претендираното обезщетение е завишено по размер .
За да отхвърли исковата претенция по член 2,ал.1,т.6 от ЗОДОВ,
първоинстанционният съд е приел, че няма правомощие да проверява
предпоставките за приспадането по член 59,ал.3 от НК и следва да зачете
влезлия в сила негативен за ищеца акт на прокурора, с който е отказано
приспадането, макар според съда да липсват пречки за приложението на член
59,ал.3 от НК. В решението са изложени съображения, че налагането на
ищеца на мярка за неотклонение по прекратеното в последствие досъдебно
производство осъществява деликт по член 2,ал.1,т.3 във връзка с член
2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ, искът за обезщетение на вредите от незаконосъбразно
наложената мярка е погасен по давност, но не изключва правото на ищеца да
иска реално намаляване на наказанието лишаване от свобода.
Наличието или липсата на предпоставките по член 59,ал.3 от НК е
преюдициален въпрос по делото. Приетото от първоинстанционния съд, че не
е компетентен да вземе становище по него, противоречи на правилото на член
17,ал.1 от ГПК. То изключва произнасяне от гражданския съд само по
въпроса дали е извършено престъпление. При преценката за съществуването
или липсата на условия по член 59 от НК съдът по деликтния иск не е
обвързан от прокурорското постановление по молбата на осъдения за
извършване на приспадането. То няма белезите на административен акт,
както се поддържа във въззивната жалба .
С одобреното от Пазарджишкия окръжен съд на 9.07.2019 г. по н.о. х.д.
№ 446/2019 г. споразумение въззивникът е признат за виновен за това, че на
12.01.2019 г. при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително е
държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество – кокаин,
съставляващо престъпление по член 354а, ал.2,т.4 във връзка с ал.1 ,предл. 4
във връзка с член 29,ал.1,б. „а“ и б. „б“ от НК и е осъден на пет години
лишаване от свобода с приспадане на времето на : задържането му по ЗМВР
за 24 часа и „ задържането му под стража“ като постоянна мярка за
неотклонение по досъдебното производство , считано от 12.01.2019 г. до
3
9.07.2019 г. От удостоверение № 274/2006 от дата 19.12.2006 г. на РП –
Велинград се установява, че по сл.д.№ 84- II/1995 г. по описа на ТСлО-
Велинград срещу въззивника е повдигнато обвинение за извършено на
7.01.1994 г. престъпление по член 195,ал.1,т.3, т.4 и т.5 от НК. По това
досъдебно производство спрямо него е взета мярка домашен арест, считано
от 30.12.1996 г. до 23.05. 2001 г. С постановление от 23.05.2001 г.
досъдебното производство е прекратено.
С постановление от 8.10.2020 г. по преписка № 1289/ 2020 г. прокурор
от ВКП е уважил възражението по член 143,ал.7 от ЗСВ на прокурора от ОП –
Пазарджик срещу постановлението на прокурора при АП – Пловдив от
15.05.2020 г. , отменящо отказа му да уважи молбата на въззивника за
приспадане от изтърпяване на наложеното със споразумението наказание
лишаване от свобода на времето, в което е бил с мярка за неотклонение -
домашен арест - по прекратеното досъдебно производство. Отменил е
постановлението от 15.05.2020 г. на прокурора при АП – Пловдив при
констатация, че разпоредбата на член 59,ал.3 от НК е неприложима.
В съгласие с член 417 от НПК, когато член 59 от НК не е приложен от
съда ,той се прилага от прокурора с постановление . Според правилото на
член 59,ал.1 от НК, в ред. Дв,бр.27 от 2009 г., в сила към одобряване на
споразумението , с което на въззивника е наложено наказание лишаване от
свобода , времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на
него е взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада от
изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация в
съотношенията ,посочени в т.1 и т.2 на член 59,ал.1 от НК . Според член
59,ал.3 от НК разпоредбата на ал.1 на същото правило се прилага и когато
осъденият е задържан по обвинение за друго престъпление ,по което
производството е прекратено или е завършило с влязла в сила оправдателна
присъда , ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата
на член 23,ал.1 от НК. Отнесено към настоящия случай, правилото на член
23,ал.1 от НК предвижда следните условия за приспадането : наказателното
производство, по което е взета мярката задържане под стража
или домашен арест да е приключило с влязла в сила оправдателна присъда
или породило правни последици постановление за прекратяване ; деянието –
предмет на това наказателно производство – и престъплението, за което е
4
постановена влязлата в сила осъдителна присъда, да са извършени преди
приключването на което и да е от производствата . Първото условие е налице,
но второто условие – липсва. Това е така, защото престъплението, за което
въззивникът е осъден със споразумението по н.о. х.д.№ 446/2019 г. по описа
на ПОС, е извършено на 12.01.2019 г. , след изтичане на повече от 17 години
от прекратяване на досъдебното производство ( сл.д.№ 84- II/1995 г. по описа
на ТСлО- Велинград ) на 23.05.2001 г. Следователно, както е прието в
постановлението от 8.10.2020 г. по преписка № 1289/ 2020 г. на ВКП , не са
налице условията по член 59, ал.3 във връзка с член 59,ал.1 от НК за
приспадане от изпълнението на наказанието лишаване от свобода на
времето,в което въззивникът е търпял по прекратеното досъдебно
производство мярката за принуда - домашен арест. Не е налице основанието
за пораждане отговорността на държавата за вреди по член 2,ал.1,т.6 от
ЗОДОВ по изтърпяване на наложено наказание над определения срок .
Обжалваното решение, с което искът е отхвърлен, е правилно .
Воден от горните съображения,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 266953 от 15.12.2021 г.,
постановено от Софийски градски съд, I – 12 – ти състав по гр.д.№ 13825/
2020 г.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5