№ 1181
гр. София, 09.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110137285 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ответниците Н. Л. Л., Д. Н. Л., Л. Н. М. и М. Д. Б. с
искане за допълване на постановеното определение за прекратяване на делото в частта за
разноските. Ответниците поддържат, че при прекратяване на делото разноски в тяхна полза
следва да бъдат присъдени, като съдът следва да съобрази договорените възнаграждения,
обективирани в приложените договори за правна защита и съдействие към подадените
възражения по чл. 414 ГПК и отговори на исковата молба.
Ответникът по молбата – ищец в производството – „......... АД намира, че на
длъжниците в заповедното производство разноски не се дължат, като в случай че съдът
намери, че разноски се дължат, то такива следва да бъдат присъдени по чл. 6, т. 5 НМРАВ.
Сочи, че предвид липсата на фактическа и правна сложност съдът не е обвързан от
минималните прагове, определени в НМРАВ.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК. Разгледана по същество е частично основателна.
Делото е образувано по искова молба на „......... АД срещу Н. Л. Л., Д. Н. Л., Л. Н. М.
и М. Д. Б.. С определение от 25.10.2023 г. съдът е прекратил производството по делото на
основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. По гр. д. № 37285/2023 г. ответниците са представили договори за правна защита и
съдействие: между Д. Н. Л. и адв. П. Х., с който е уговорено адвокатско възнаграждение от
400 лева; между Л. Н. М. и адв. П. Х., с който е уговорено адвокатско възнаграждение от
400 лева; между Н. Л. Л. и адв. Р. М., с който е уговорено адвокатско възнаграждение от 400
лева; между М. Д. Б. и адв. Л. П., с който е уговорено адвокатско възнаграждение от 400
лева. По делото е подаден един отговор на исковата молба от всички ответници.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
1
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
По гр. д. № 17043/2023 г. всеки от ответниците е подал възражение по чл. 414 ГПК,
като са представени следните договори за правна защита и съдействие: между М. Д. Б. и адв.
Л. П., с който е уговорено адвокатско възнаграждение от 400 лева; между Д. Н. Л. и адв. Р.
М., с който е уговорено адвокатско възнаграждение от 400 лева; между Л. Н. М. и адв. П. Х.,
с който е уговорено адвокатско възнаграждение от 400 лева; между Н. Л. Л. и адв. П. Х., с
който е уговорено адвокатско възнаграждение от 400 лева.
Съдът намира, че за исковото производство на ответниците следва да се присъди едно
адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, според които за изготвяне на писмен отговор по искова молба без
процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.
7, но не по-малко от 400 лв., а за заповедното производство едно адвокатското
възнаграждение в размер на 450 лева с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 НМРАВ,
според която възнаграждението за проучване на дело с даване на мнение по него е 450 лв.
Съдът намира, че на ответниците следва да бъде присъдено по едно общо
възнаграждение с оглед извършените процесуални действия по всяко дело, а именно
подаване на общ отговор на исковата молба и подадени бланкови възражения по чл. 414
ГПК. Извършеният обем от процесуални действия, изключително ниската фактическа и
правна сложност на делото, както и обстоятелството, че същото е прекратено, на свой ред не
оправдава присъждането на адвокатски възнаграждения за осъществена защита на всеки от
ответниците отделно за исковото и заповедното производства, доколкото съдът счита това
за процесуално несправедливо и прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото, осъществените по него действия и факта, че общият размер на претендираните
адвокатски възнаграждения възлиза на 3200 лева.
По тези съображения определението следва да бъде допълнено по реда на чл. 248
ГПК, като ищецът бъде осъден да заплати на ответниците адвокатско възнаграждение в общ
размер на 850 лева за исковото и заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение от 25.10.2023 г. по гр. д. № 37285/2023 г. на СРС, 82 състав,
на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „......... АД, ЕИК ..... да заплати на Н. Л. Л., ЕГН **********, Д. Н. Л., ЕГН
**********, Л. Н. М., ЕГН ********** и М. Д. Б., ЕГН **********, на основание чл чл. 78,
ал. 4 ГПК адвокатско възнаграждение в общ размер на 850 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3