Р Е Ш Е Н И Е
№ 261244 21.12.2021г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Светлана Тонева
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 8578 по описа на БРС за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба
от К.Х.Х., ЕГН ********** *** против С.Х.Х., ЕГН ********** ***
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лева, частично от
100000 лева, която сума включва 400 лева, представляваща половината от сумата,
изтеглена от ответника на 13.07.2019г. от сметката на общия наследодател, а
останалата част от 19600 лева, съставляваща част от общата сума от 100000 лева,
с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и представлява половината
от сумата, която общият наследодател е притежавал в собственост или като
вземания към ответника към деня на смъртта си.
Твърди се в исковата молба, че страните са братя, наследници на покойния
им баща Х. К. Х., починал на ***г. Бащата бил много състоятелен човек, работел
дълго време като съдебен експерт и получавал и спестявал солидни доходи. Приживе споделял с децата си,
че ще им остави солидна парична сума, която съхранява в банка, като ищецът
счита, че се касае за стотици хиляди левове. След смъртта на бащата, двамата
братя изтеглили от негова банкова сметка сумата от 2799 евро и сумата от 11.61
лева, които суми си поделили. Приживе обаче бащата предоставил дебитната си
карта на ответника, за да я ползва при извършване на разходи за лечението му.
Ответникът бил снабден и с пълномощно да оперира със сумите. Когато ищецът
поискал от брат си да му даде обяснение какво е станало с наличностите по
банковите сметки, ответникът неопределено му заявил, че това е положението и се
бил подсигурил с документи. Ищецът счита, че доколкото баща му през последната
година е бил лежащо болен, той е бил в невъзможност да отиде до банката и да
изтегли наличностите по банковите си сметки. Солидното му състояние не е
разходвано за негови нужди, понеже лечението му се е поемало изцяло от НЗОК.
Ищецът поискал от банката информация за движението на сумите по сметките на
баща му, но банката отказала като се позовала на банкова тайна. Установено
било, че на следващия ден след смъртта на бащата, от сметката му е изтеглена
сумата от 800 лева чрез дебитна карта, държана от ответника. Той не предал
полагащата се част от сумата в размер на 400 лева на ищеца. При тези факти
ищецът счита, че парите на покойния наследодател са изтеглени от ответника и
той се е разпоредил с тях. Счита, че ако бащата при смъртта си е оставил сумата
от 200000 лева, половината се полагат на него като наследник, но не е получил
тези средства, които са били изтеглени от ответника. Моли се искът да се уважи.
Исковете са по чл.59, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва
исковете. Заявява, че изложените от ищеца факти почиват на предположения.
Твърди, че не е имало случай, в който да се е обогатил от собствените на
починалия му баща парични суми и няма случай, в който наследодателят приживе да
е извършвал разпоредителни действия с парите си против своята воля. Връзката
между ищеца и неговия баща била прекъсната още през 2010г., по вина на ищеца,
който не уважавал и не ценял своя родител. Ето защо основните грижи за бащата
са полагани от ответника, който го е снабдявал с хранителни продукти, заплащал
е и изразходваните консумативи. За целта бащата сам е изтеглял средства от
картата си или я е предоставял на сина си, за да тегли той пари, за да купува
храна и да плаща сметките. Бащата имал и още една дебитна карта, като и двете
карти са били в негово държане и той е теглел пари от тях. Дори и когато е
давал картата на ответника да тегли суми, последният веднага след това я е
връщал на баща си. В тази връзка ответникът заявява, че по сметките не са се
съдържали баснословни суми от порядъка на 200000 лева. Твърди, че бащата не е
бил прикован на легло за дълго време, а се е движел и обслужвал до 15.05.2019г.
и така е можел да тегли пари от картите си. Ответникът оспорва твърденията, че
след смъртта на бащата е бил сменен ПИН-а на картата. Заявява, че той и
съпругата му са се грижили до последно за баща му, като осигуряването на
необходимите за това парични суми е ставало предимно със собствени на
наследодателя средства. След 15.05.2019г., когато бащата се залежал, ответникът
наел болногледач, като изтеглил от сметките на бащата сумата от 850 лева, за да
плати за грижите. Изтеглянето станало със съгласието на бащата. В последствие,
за следващия месец, също била изтеглена сумата от 850 лева, но бащата
междувременно починал, поради което било извършено сторниране на сумата от 280
лева. Отделно с пари на бащата е заплащана храна за болногледачката /по 50 лева
на седмица или общо 368.29 лева/. Заплащани са и други манипулации, например за
кръвопреливания на три пъти, като цената на всяко възлиза на 150-180 лева.
Отделно за пелени, кремове за подсичане, инжекции са изразходени около 400
лева, които суми също са изтеглени от картата на бащата по негово желание.
Заплатени са и около 200 лева за различни видове изследвания. Заплащани са и по
100 лева за храна, ток, вода, телевизия и телефон, също и 300 лева за лекарства
след март 2019г. Изтеглени са и 1730 лева за надгробен паметник на майката на
страните. В деня на смъртта, ответникът изтеглил от сметката на починалия 800
лева за погребението му. Ето защо не е теглил от сумите за своя полза. Не е
налице неоснователно обогатяване, защото всички суми, изтеглени от картата на
бащата, са разходвани само за покриване на личните му нужди. Не е налице нито
обогатяване, нито обедняване. Моли се искът да се отхвърли.
В първото съдебно заседание от 13.01.2020 г. ищецът е заявил нови факти
и обстоятелства във връзка със заявения иск, а именно, че починалият
наследодател е внесъл в Пенсионно осигурително дружество сумата от 7400 лв.,
като след смъртта му, ищецът не е получил своя дял от тази сума, тъй като тя е
била изтеглена от друго лице. Твърди се също, че наследодателят е сключил
приживе застраховка живот, по която заплатил сумата от 7000 евро. След смъртта
на наследодателя, сумата по застраховката не е била заплатена на неговия син,
или неговия внук. Ищецът е заявил, че ответникът се е обогатил с 3200 лева
/половината от сумата в пенсионния фонд/ и с 9780 лева /половината от сумата по
застрахователното обезщетение/. С двете суми, които не са заплатени на ищеца,
ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка и тези суми съставляват
част от общата сума от 100 000 лева, описана в исковата молба.
Съдът е съобразил, че в исковата молба твърденията сочат само на това,
че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца чрез изтегляне на сумите по
банковите влогове на наследодателя. Това е и основанието на иска, описано в
исковата молба. Според чл. 214, ал. 1 от ГПК е допустимо ищецът в първото
заседание по делото да измени основанието на своя иск. В случая, БРС е намерил, че със заявлението
си в първото по делото заседание, ищецът е въвел наред със старите и нови
фактически твърдения, които представляват изменение на иска по смисъла на чл.
214, ал. 1 от ГПК. Съдът в открито съдебно заседание е приел направеното в
предходното съдебно заседание изменение на основанието на иска, като наред със
заявеното основание в исковата молба за обогатяване на ответника чрез
разпореждане със сумите по банковите влогове на наследодателя, се въвежда и
ново основание на иска за обогатяване на ответника чрез разпореждане със
сумите, внесени в пенсионно осигурително дружество по допълнително доброволно
осигуряване и сумите, внесени в застрахователното дружество по застраховка
живот.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на
ответната страна, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира следното:
Искът
е неоснователен. Не е налице неоснователно обогатяване от страна на ответника
по смисъла на чл.59 ЗЗД.
Ищецът и ответникът са братя и единствени наследници на своя баща Х. К. Х.,
починал на 12.07.2019г. Всички данни по делото, установени с многобройни
писмени доказателства сочат, че приживе наследодателят Х. е имал парични
влогове по няколко банкови сметки, вложена сума по договор за доброволно
пенсионно осигуряване и сключен договор за застраховка Живот. Със сумите по
тези влогове и договори са извършвани през последната година преди смъртта на Х.
множество разпореждания чрез тегленето им на банкомат, в банков клон или чрез
банкови преводи. К.Х., ищец по делото, твърди, че с тези разпореждания се е
обогатил неговия брат С.Х., като не му е предал половината от сумите. Тези
твърдения според БРС не се установиха по делото.
По отношение на разпорежданията със суми от банковите влогове:
Изготвената икономическа експертиза,
на базата на всички представени по делото банкови извлечения и документи, е
дала заключение, че приживе Х.Х. е притежавал общо 4 банкови сметки в ***. От
първата сметка IBAN: *** са извършени множество разпореждания в периода от
12.07.2018г. до 13.07.2019г., т.е. година преди смъртта на титуляра, като са
теглени суми от банкомат, на каса или са правени банкови преводи. Общо са
изтеглени 14205.36 лева. От втората сметка IBAN: *** в посочения период са
извършени разпореждания, две от които са предоговаряне на главница /на
10.08.2018г. и на 10.05.2019г./, а третото е превод към първата сметка. От
сметка IBAN: *** за посочения период е извършено едно разпореждане, а
именно теглене на 23386.45 лева и
закриване на сметката, като това е станало през ноември 2018г.
Районният съд намира, че тези разпореждания със
сумите от банковите сметки не сочат на извод, че ответникът неоснователно се е
обогатил като е изразходил в своя полза парите. Ангажираните от ответника
свидетели са дали показания, от които става ясно, че Х.Х. е бил на крака и се е
движел до средата на м.май 2019г. Св. Я., дългогодишен семеен приятел на Х.,
заявява, че се е виждал с него всекидневно на кафето, като срещите им
продължили до началото или средата на май 2019г. След това Х. вече не идвал на
кафенето, тъй като му било трудно да се движи. До средата на май 2019г. Х. сам
се обслужвал. Свидетелят не е чувал той да е давал дебитната си карта на своя
син, ответникът С.. Св. И., дългогодишен колега на починалия, е заявил, че Х.
се е залежал през май 2019г., но преди това двамата се виждали често и последно
през март 2019г. дори заедно изготвили експертиза по дело. Свидетелят заявява
изрично, че знае Х. да е ползвал банкомата, намиращ се в близост. Св. К.,
болногледачка на Х., е заявила в тази връзка, че доколкото си спомня е
започнала да се грижи за болния около 10.05.2019г., но не може да си спомни
точно. При тези показания БРС намира, че Х.Х. е можел да се движи извън дома си
и да се обслужва до началото или най-късно до средата на май 2019г. Показанията
на св. Х., съпруга на ищеца, не разколебават този извод, тъй като тя е заявила,
че гледачката е започнала да се грижи за свекъра й на 23.05.2019г., след това е
изнесла факти, че през юни 2019г. състоянието на болния е почнало да се
влошава.
Следователно трябва да бъде прието, че наследодателят на страните,
доколкото е можел да се обслужва и да се движи, до около средата на май 2019г.
е теглил от дебитната си карта суми, които са послужвали за неговата издръжка и
за задоволяване на неговите нужди, според преценките му. Всъщност до преди
средата на май 2019г. са били извършвани и разпорежданията с по-големите по
размер суми от различните банкови сметки на Х. След това, видно от
експертизата, са теглени от банкомата сравнително малки суми от порядъка на
100-200 лева. Явно е, че тогава вече Х. не е напускал дома си и обективно му е
било невъзможно да тегли сумите от банкомата. Ето защо съдът приема, че след
средата на май 2019г. ответникът вече е бил в държане на дебитната карта на
баща си и е теглил от нея суми, които да покрият здравното обслужване на Х. Всъщност
самият ответник е признал това обстоятелство в отговора си, като е заявил, че е
теглил от картата на баща си с негово съгласие. Това впрочем е логично да се е
случвало, след като показанията на доведените от ответника свидетели навеждат
на несъмнен извод, че именно той се е грижил за своя баща дълги години, докато
ищецът почти не е поддържал отношения с него. В този смисъл са показанията на
св. Я., според който ищецът въобще не е поддържал връзка с родителите си,
докато майката е била жива, а след нейната смърт е започнал да поддържа все пак
някакъв контакт с баща си, но не се е грижел за него, а грижите са били само от
страна на ответника. В подобен дух са и показанията на св.К., според която
ответникът и жена му са се грижели всекидневно за Х., а ищецът е идвал със
съпругата си няколко пъти, но възрастният човек не ги искал и отношението му
към тях не било добро. Х. много обичал от друга страна малкия си син –
ответника С., уважавал него и жена му. Следователно е ясно за районния съд, че
починалият приживе е бил обгрижван само от ответника и двамата са били в топли
и близки отношения, докато ищецът почти не се е виждал с баща си, не се е
грижил за него и е бил дистанциран, поради което и отношенията между двамата са
били студени. При това положение е съвсем логично бащата да е бил съгласен
ответникът да извършва тегления от неговата дебитна карта и да се разпорежда с
изтеглените суми. Доказателство за това е и пълномощното, дадено от Х. К. Х. в
полза на сина му С.Х.Х. и снаха му З.Г.Х., което им учредява изключително
широки правомощия да представляват упълномощителя пред всякакви институции и
лица, като изрично им е дадено правото да теглят от банковите му сметки и да
получават дебитните му карти. Възражението на ищеца, че нотариалното
удостоверяване на пълномощното било нищожно няма значение за решаване на спора.
То би било релевантно ако с това пълномощно в последствие е сключена сделка в
нотариална форма, но конкретният случай не е такъв. Пълномощното само доказва
тезата на ответника, че се е ползвал с пълното доверие на своя баща и е бил
овластен от него устно, и за периода преди 18.06.2019г. /нотариалното
заверяване на пълномощното/ да се разпорежда по свое усмотрение със средствата по
банковите сметки на Х. Приживе бащата е бил собственик на своите парични
средства и е можел да се разпорежда с тях както намери за добре, следователно е
бил в правото си да предоставя своята дебитна карта на сина си С. и той да
тегли пари от влога. С., овластен от своя баща, е можел на свой ред да се
разпорежда с изтеглените пари, включително и в своя полза. Друг е въпросът, че
явно с изтеглените пари ответникът е плащал за здравните нужди на своя баща,
като му е купувал лекарства и санитарни принадлежности, което се установява от
представените множество фискални бонове, все издадени в периода май-юли 2019г.,
когато бащата вече е бил на легло. Следователно няма неоснователно обогатяване
на ответника във връзка с тегленията от сметка IBAN: ***. По отношение на
тегленията от сметка IBAN: *** съдът съобразява признанието на самия ищец, че след
смъртта на бащата двамата с брат му са изтеглили от тази сметка 2799 евро
/колкото според експертизата е имало по сметката/ и са си ги поделили,
следователно и тук няма неоснователно обогатяване. Що се касае до сметката IBAN: ***, от нея наистина са
изтеглени 23386.45 лева, но това е станало още на 28.11.2018г., когато
наследодателят е бил на крака и се е движел, поради което трябва да се приеме,
че именно той ги е изтеглил, а не ответникът. Впрочем негов е и подписът на
нареждането-разписка. Няма данни ответникът да се е възползвал от тази сума. Не
е ясно какво точно е станало с нея, но само поради тази неяснота не може да се
счете, че именно ответникът се е възползвал от парите и се е разпоредил с тях в
своя полза. Не се доказва и ответникът да е взел парите без съгласието на своя
баща и да ги е задържал за себе си. Ето защо не може да бъде прието от БРС, че
ответникът се е неоснователно обогатил в ущърб на своя брат със сумите от
банковите сметки на починалия си баща.
По отношение на разпорежданията със сумите, внесени в пенсионно – осигурително
дружество по допълнително доброволно осигуряване:
Данните сочат, че Х.Х. е сключил с ПОД “***“ АД договор за допълнително
доброволно пенсионно осигуряване от 11.01.2018г. с размер на еднократната
вноска от 4700 лева. Експертизата е установила, че от една от банковите сметки
на лицето са преведени в полза на ПОД *** АД 2700 лева на 13.08.2018г. с
основание довнасяне по договор. С договор за разсрочено плащане на средства на
лице, придобило право на пенсия от доброволен пенсионен фонд *** е било
уговорено да се плаща по 200 лева на месец за старост, считано от 01.09.2018г.
Плащанията всеки месец се доказват от представените разпореждания на ПОД *** и
тези плащания са правени по банков път, по една от сметките на Х.. Плащанията
са правени по сметка на наследодателя и както вече беше установено, той приживе
е разполагал с парите по банковите си сметки и се е разпореждал с тях, поради
което не е налице неоснователно обогатяване на ответника. С договора за
разсрочено плащане е уговорено, че в случай на смърт на получателя, пенсионното
дружество се задължава да изплати остатъка от натрупаните средства по
индивидуалната осигурителна партида на ползващото се лице Г.С.П.. Това лице,
след смъртта на Х., е подало заявление да получи остатъка от парите по
партидата и според експертизата на 17.07.2019г. са отчислени суми в размер на
4969.25 лева към наследници. Всъщност записването не е коректно, тъй като П. не
е наследник на Х., но тя е ползващо се лице по договора за доброволно пенсионно
осигуряване, такава е станала по волята на починалия и след смъртта му е
получила полагащите й се средства. От своя страна ответникът не е получил
никакви суми внесени в пенсионно –осигурителното дружество от неговия баща,
поради което по никакъв начин не се е обогатил неоснователно спрямо своя брат.
Сумите са получени от трето лице, на правно основание. Следователно и за тези
разпореждания няма неоснователно обогатяване.
По отношение разпорежданията със сумите по застраховката Живот:
Налична е застрахователна полица за сключване на застраховка Живот,
сключена от Х. К. Х., с еднократна застрахователна премия от 7000 евро. По нея
застраховащ е наследодателят, а застрахован е Г.С.П. Уговорено е да се изплати
обезщетение в полза на Х. К. Х. при доживяване края на застраховката от
застрахованото лице и в полза също на Х. К. Х. при смърт на застрахованото
лице. С допълнително споразумение от 01.10.2018г. третото лице С.Х.Х. е
заместило изцяло застраховащия в правоотношението и е встъпило във всички
негови права и задължения. Премията от 7000 евро е била платена от Х. на
21.03.2017г. Следователно, според уговорките, обезщетението следва да бъде
изплатено на сина му С. и това обезщетение се дължи на годно правно основание,
поради което неоснователно обогатяване на ответника е изключено. Друг е
въпросът, че в справката за плащания по полицата не е отразено плащане на
обезщетението, такова плащане не е установено и от експертизата. Ето защо няма
данни ответникът да се е неоснователно обогатил за сметка на брат си и по този
договор.
Относно тегленето на 800 лева от сметката на починалия:
Това теглене наистина се установява от представените банкови документи,
а и не се оспорва от ответника. Той още в отговора си е заявил, че е изтеглил
от сметката на своя баща, чрез дебитната му карта, посочената сума, която му е
била необходима за заплащане на погребението. Съдът приема, че ответникът се е
разпоредил с тази сума, но с нея е платил наистина разходите по погребението на
своя баща. Налице е в тази връзка приходен касов ордер от 16.07.2019г., в който
ответникът е платил 800 лева за кремация, погребални услуги и аксесоари.
Доколкото сумата е изтеглена на 13.07.2019г., а с нея е разпоредено на
16.07.2019г., т.е. много скоро след това, следва да се приеме, че именно с нея С.Х.
е заплатил за погребението на своя баща. Няма други данни, че сумата е разходена
по различен начин и в полза лично на ответника, като представеният ПКО не се
разколебава от насрещни доказателства. Ето защо е логично житейски да се счете,
че ответникът е дал тази сума за погребението на наследодателя на страните,
поради което той не се е обогатил с нея.
Налага се извод за неоснователност на целия иск, който по тази причина
трябва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да
бъде осъден да заплати на ответника разноски от 1600 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Х.Х., ЕГН ********** *** против С.Х.Х.,
ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лева /двадесет хиляди лева/,
частично от 100000 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, която сума включва сумата от 400 лева, представляваща
половината от сумата, изтеглена от ответника на 13.07.2019г. от сметката на
общия наследодател Х. К. Х. с IBAN: ***, а останалата сума от 19600 лева, представляваща
половината от сумите, изтеглени от ответника от всички банкови сметки на общия
наследодател до смъртта му и половината от сумите, внесени в пенсионно
осигурително дружество по договор за допълнително доброволно осигуряване и в
застрахователно дружество по договор за застраховка Живот, притежавани от общия
наследодател и изтеглени от ответника след смъртта му.
ОСЪЖДА К.Х.Х., ЕГН ********** ***
да заплати на С.Х.Х., ЕГН ********** *** сумата от 1600 лева /хиляда и шестстотин лева/ разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: СТ РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)