Решение по адм. дело №1921/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Съдът е сезиран с жалба, подадена от В. Ч., гражданка на Украйна, с настоящ адрес в гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“ 0 88, вх.4, ет.3, против Заповед № ЗСПД/Д-А-П/15417 от 26.09.2025г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас, с която е отказана еднократна помощ за дете – ученик, записан в осми клас, за детето К. Ю. Р..

Жалбоподателката В. Ч. оспорва заповедта като незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Възразява, че правната норма на чл.5, т.3 от ЗСПД, на която се позовава административният орган, не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила, съдържащи се в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001г., както и противоречи на чл.2 и чл.27 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана и представляваща част от вътрешното право. Иска се отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния орган с указания за ново произнасяне по подаденото заявление-декларация.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. Пълномощник е изпратил писмени бележки, видно от които жалбата се поддържа на сочените в нея основания, направено е изложение по същество, моли за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас не се явява и не изпраща представител. Депозирал е писмено становище, видно от което исканата помощ е семейна, а не социална, като по отношение на чужденците разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД предвижда, че семейните помощи се предоставят на постоянно пребиваващи и отглеждащи децата си в страната чужди граждани и тъй като този закон е специален, всички, които не попадат в неговата хипотеза нямат право на подпомагане, съответно – нямат право на семейни помощи чужди граждани, на които е предоставена временна закрила и с държавата на които България няма сключен международен договор, какъвто е случаят с Украйна. Счита, че по отношение на такива лица е приложимо само социално подпомагане, както и еднократната помощ по чл.10 б от ЗСПД не засяга правата на децата, тъй като тази помощ е право на семейството, а не на детето.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателката В. Ч. е гражданка на Украйна, по отношение на която е предоставена временна закрила, видно от издадената регистрационна карта на чужденец. Подала е заявление-декларация вх.№ 15417/18.09.2025г. до Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл.10б от ЗСПД, за нейното дете К. Р. - записана ученичка в осми клас в училище "Епископ Константин Преславски" - Бургас видно от издаденото от учебното заведение удостоверение.

В процеса на разглеждане на заявлението е извършен предварителен контрол за законосъобразност на заявлението, за което е изготвен нарочен лист. Становището на длъжностното лице, разгледало заявлението, видно от отбелязването в него, е, че семейството са чужди граждани и няма сключена спогодба с Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

По подаденото заявление е постановена процесната Заповед № ЗСПД/Д-А-П/15417 от 26.09.2025г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас, издадена на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД, във връзка с чл.10б, ал.5 и ал.6 от ЗСПД, с която, на основание чл.3, т.5 от ЗСПД и поради липса на сключена спогодба между България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца, на В. Ч. е отказано отпускането на еднократна помощ за детето К. Р..

Заповедта е незаконосъобразна.

Кръгът от лицата, с право на семейни помощи за деца, е очертан в нормата на чл.3 от ЗСПД. Видно от неговата точка 5, право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Жалбоподателката, като гражданка на Украйна, е чужденец с предоставена временна закрила, следователно има право на социално подпомагане на основание чл.39, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, съгласно който чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане по арг. от Решение № 3 от 27.06.2013г. по к. д. № 7/2013г. и Решение № 2 от 2006г. по к. д. № 9 от 2005г. на Конституционния съд на Република България, следва да се приеме, че лицата-чужди граждани, с предоставена закрила по реда на ЗУБ, имат право на социални помощи за деца по ЗСПД като форма на социално подпомагане, респ. посочената норма от ЗЧРБ следва да се приеме като хипотеза на предвидено в друг закон съобразно посочената т.5 на чл.3 от ЗСПД.

Нормативното ограничение на чл.3, т.5 от ЗСПД не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г., като видно от т.45 от нейния преамбюл - с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а от ПЗР на Закона за убежището и бежанците.

Съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. В случая, установено е по делото, че детето К. Р. е записана ученичка в осми клас за учебната 2025/2026г. в училище "Епископ Константин Преславски" – Бургас, съответно не е настанена за отглеждане извън семейството, поради което по отношение на нея са налице установените в нормата предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ, с оглед на което заповедта за отказ, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

Предвид естеството на спора, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съобразно този изход на делото следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на адв.О. в размер на 400лв. на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

На основание изложеното и чл.172, ал.2, чл.173, ал.2, чл.174 от АПК и чл.10, ал.6 от ЗСПД, Бургаският административен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед Заповед № ЗСПД/Д-А-П/15417 от 26.09.2025г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А/15417/18.09.2025г., подадено от В. Ч., съгласно мотивите на настоящото решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила.

Решението е окончателно.