№ 148
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Мина Мумджиева
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
в присъствието на прокурора Г. М. Б.
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно административно
наказателно дело № 20241100608057 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 338 във вр. с чл. 378 ал. 5 НПК.
То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от К. Г., италиански
гражданин, против Решение от 05.12.2023 г по н.а.х.д. № 9078/23 на СРС, 20 състав, с което
К. Г. е бил признат за виновен в това, че на 17.10.2021 г в гр. София, Околоввръстен път №
214, в паркинга на Ринг Мол, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил Мерцедес А 140 с ДК № СВ **** СВ, при потегляне от спряно положение от
паркомясто № 98 към паркомясто № 95, ниво „0“, до паркомясто № 96, е блъснал
пресичащата на пешеходната пътека св. А.С. и след като тя паднала на земята пред
автомобила му той преминал с предната дясна гума през краката на пешеходката, като при
това е нарушил чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 5 ал. 2 т. 1, чл. 25 ал. 1 и чл. 116 ЗДвП, като така
причинил средна телесна повреда, изразена в открито счупване на дясната подбедрица в
горната трета – тибия и външен (фибуларен) глезен в дясно, а също така счупване на
външния глезен на лявата подбедрица, което е довело до трайно затруднение на движенията
на двата долни крайника за повече от 30 дни, което представлява престъпление по чл. 343 ал.
1 б.“б“ във вр. с чл. 342 ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е бил освободен от носене на
наказателна отговорност, като му е било наложено административно наказание „глоба“ от
1
2 000 лв, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Той е осъден
да заплати и направените по делото разноски.
В своята въззивна жалба, подадена на български и на италиански език, К. Г. посочва,
че не е виновен, като възразява срещу твърденията, че е нарушил чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 5 ал. 2 т.
1, чл. 25 ал. 1 ЗДвП, доколкото, при потеглянето, не е имало пешеходци пред колата му.
Посочва, че е видял видеото относно това ПТП, като е установил, че то не е станало на
пешеходна пътека; също така е била прикрита от преминаваща кола, като е останала зад нея,
когато тази кола е преминала. Посочва, че не е виновен и иска да бъде оправдан.
В съдебно заседание СГП посочва, че жалбата не е основателна, доколкото се оборва
от събраните по делото доказателства, които изброява. Счита, че правилно е приложен
материалният закон и правилно е определено наказанието.
Защитникът, адв. К., посочва, че подсъдимият не е допуснал нарушение на правилата
за движение по пътищата; обратното, той е бил изключително внимателен и предпазлив.
Посочва, че причиненото ПТП е било непредотвратимо за него. Моли да бъде оправдан,
като алтернативно да бъде намалено наказанието глоба.
Обвиняемият К. Г. посочва, че неправилно е установена фактическата обстановка.
Позовава се на видеозапис, който неустановено лице му показало след това ПТП, както и от
думите на неустановен полицай, който – след като видял това видео – му казал, че не е
виновен. Счита, че следва да се обмисли възможността пострадалата сама да се е хвърлила
под колата му. Именно това се виждало от този видеозапис – как колата му е спряла, а
пострадалата се е хвърлила под нея. Моли да се отмени първоинстанционното решение,
особено в частта за отнемане на СУМПС, което му е нежно за услугите, които извършва, по
превоз на хора.
Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място
отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също
така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в
тази насока.
Относно доводите на защитата. По своето естество тези доводи се отнасят до
неправилност на съдебния акт, в резултат на необоснованост. А именно обв. Г. твърди, че
пешеходката не е пресичала пред колата му, когато той е потеглил; че не е била на
пешеходната пътека; че не е имал видимост към нея поради преминаваща кола между него и
тази пешеходка. Твърди, че не е виновен за това ПТП, тъй като тя самата се е хвърлила под
2
колата му. Позовава се на определен видеозапис и от твърденията на полицай.
Поради което въззивната инстанция дължи отговор най-вече на тези въпроси.
Най-напред следва да се посочи, че по делото са събрани всички възможни
доказателства – като сред тях не фигурира видеозаписът, за който подсъдимият твърди, че
му е бил показан от неустановено лице и от който се вижда как пострадалата се хвърля под
колата му. В действителност цялото ПТП е било заснето от охранителните камери на Ринг
Мол. Този запис е бил предмет на експертно изследване, като отделни снимки от него са
представени в първата изготвена комплексна автотехническа експертиза. Поради което
точното място на ПТП и механизма на осъществяването му са съвсем ясни и видими. Друг
такъв запис не съществува. Поради което следва да се приеме, че записът, за който говори
подсъдимият, е именно този запис, заснет от охранителните камери, като подсъдимият дава
своя интерпретация на случилото се. Същевременно, видно от този запис, пострадалата
тръгва да пресича пред колата на подсъдимия, след което той потегля, блъска я и
продължава движението си, като предните гуми на колата му премазват крайниците . Със
сигурност не е налице нейно хвърляне под колата му, както той твърди.
На второ място това ПТП е станало пред множество очевидци – не само пострадалата
С., но и придружаващата я св. М.П., като процесното ПТП е станало буквално пред нея; а
също така и Н.В., която, макар и да не е видяла самото ПТП, е чула удара от него и лично е
възприела всички събития веднага след този удар; св. В.С., отговорник на охраната на мола,
която е пристигнала веднага след това ПТП и е видяла, че пострадалата лежи на самата
пешеходна пътека;
Допълнително следва да се посочат и показанията на св. И.К., която е възприела само
елементи от това ПТП и е подала сигнал до тел. 112; както и св. Л.З. и Д.З., полицаи, които
са пристигнали на местопроизшествието и са възприели обстановката.
Не е установен твърденият от подсъдимия полицай, който му казал, че не е виновен.
Самият подсъдим не твърди, че този полицай е очевидец на деянието, доколкото твърди, че
полицаят е достигнал до извод за негова невиновност след като е видял видеозаписа. Оттук,
дори и този полицай действително да съществува, неговият разпит не се явява необходим.
Следователно не е налице непълнота на доказателствата.
Съвкупната преценка на видеозаписа и показанията на свидетелите ясно установяват
онази фактическа обстановка, която е била възприета и от първата инстанция – а именно
обв. Г. е бил спрял колата си пред пешеходната алея на ниво „О“ на Ринг мол, като пред него
са пресичали пешеходци; когато пред колата му е пресичала пострадалата С., от ляво на
дясно за неговата посока на движение, на известно разстояние зад нея е преминала кола,
перпендикулярно за неговата посока на движение (т.е. пешеходката е била между неговата и
другата кола); подсъдимият е потеглил незабавно след като е преминала тази кола – като в
този момент пресичащата пешеходка е била пред предната дясна част на автомобила му;
настъпил е удар между колата, в тази част, и пресичащата пешеходка; в резултат на този
удар тя паднала на земята; обв. Г. продължил движението на автомобила си, като предната
3
дясна гума на джипа му преминал през краката на пострадалата – като причинил
установените травматични увреди; едва след като намиращите се около колата му хора се
развикали, той спрял; в този момент пострадалата се намирала под колата му, с премазани
крака и други наранявания.
При така установените фактически обстоятелства не може да се приеме, че
възраженията на обв. Г. са основателни. Несъмнено е установено, че това ПТП е станало на
пешеходната алея – където са пресичали множество хора и той е бил спрял, докато те
преминат; несъмнено е установено, че той е потеглил с колата си, въпреки че св. С. все още е
била пред автомобила му – като не е спрял след като е я блъснал, вместо което е премазал
краката на падналата жена; несъмнено е установено, че той е имал пряка и непосредствена
видимост към нея в момента на ПТП – доколкото пострадалата се е намирала пред колата му.
Посочената от него кола е преминавала зад пешеходката и не е пречила на видимостта му.
Не се спори относно естеството на травматичните повреди, както и на причината за
тях – процесното ПТП, като съдът приема, че те ясно се установяват от медицинските
документи, от съдебно-медицинската експертиза и от двете автотехнически експертизи.
Обв. Г. твърди, че не е нарушил нормите на чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 5 ал. 2 т. 1, чл. 25 ал. 1
и чл. 116 ЗДвП, доколкото при потеглянето му пешеходката не се е намирала пред колата му.
Съдът установи, че в действителност тя е била именно пред дясната част на колата му, като
той – въпреки че тя е преминавала пред колата му, той не е я видял, като е потеглил и
блъснал; не е разбрал, че е я блъснал, като продължил движението си и е премазал краката
. Поради което следва изводът, че с действията си е нарушил горепосочените норми, които
го задължават да управлява МПС с нужното внимание, като бъде особено предпазлив
относно пешеходците.
Поради което съдът приема, че правилно е била установена правнорелевантната
фактическа обстановка, вкл. и относно нарушените разпоредби от ЗДвП.
От правна страна. Защитата не оспорва правната квалификация, като съдът също така
не намира основание да я ревизира. Несъмнено е налице причиняване по непредпазливост
на средна телесна повреда при управление на МПС в резултат на нарушение на правилата за
движение по пътищата - чл. 343 ал. 1 б.“б“ във вр. с чл. 342 ал. 1 НК.
При все това следва да се отбележи, че това ПТП е настъпило на пешеходна алея.
Пострадалата, чрез своя повереник, е акцентирала на това обстоятелство, искайки да се
подведе деянието под нормата на чл. чл. 343 ал. 3 пр. последно НК. При все това СРП не е
възприела тази теза, считайки, че пешеходната алея в паркинг е нещо различно от
пешеходна пътека.
Въззивният съд не би могъл да ревизира избора на СРП какво обвинение да повдигне.
В случая и законът не предоставя защита на пострадалата в този аспект.
Относно наказанието. Правилно е бил приложен чл. 78а НК, като също така –
4
предвид липсата на съответен протест – няма основание за увеличение на наказанието. В
действителност то е определено към законовия минимум, което – макар и да не съответства
на действителната обществена опасност на деянието – не може да бъде ревизирано, каквото
искане прави защитата. В действителност обществената опасност на деянието обуславя по-
високо наказание, но няма съответно искане от страна на прокурора. Поради което и
определеното от СРС наказание „глоба“ следва да се потвърди.
Относно отнемането на СУМПС. Предвид изключителната небрежност, която
подсъдимият е проявил, не само с придвижване на колата си въпреки пресичащата пред нея
възрастна жена, но и с прегазването , след като вече е я блъснал и тя е паднала на земята,
то са налице достатъчно сигурни основания да се приеме, че начинът, по който той
управлява МПС представлява опасност за околните. Това прави наложително отнемането на
правото да управлява МПС, като отново, както и глобата, липсата на съответен протест
прави невъзможно увеличение на срока на това наказание.
Поради това обжалваното решение следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 338 ал. НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 05.12.2023 г по н.а.х.д. № 9078/23 на СРС, 20 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5