№ 2143
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110100103 по описа за 2023 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Л. А. В., действащ лично и в защита на съпругата си Е. В.
В. срещу сина им Н. Л. В. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 2
във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителите заявяват, че ответникът е техен
син. Излагат подробни jlърдения за постоянно домашно насилие, изразяващо се в
психологически тормоз, финансова зависимост и физическо насилие (многократно нанасяне
на побой). Твърдят, че синът им е безработен и почти всеки ден посещава тяхното жилище
за да иска пари. Молителите твърдят, че са пенсионери с неголеми пенсии, като не
разполагат с излишни средства, за да го издържат. Почти всеки ден ходел в жилището им и
ги изнудвал за пари. Твърдят, че през месец декември 2022г актовете на физическо,
психическо и финансово насилие по отношение на молителите зачестили. На 26.12.2022г.
сутринта около 4.00 часа ответникът отишъл в техния дом и им поискал 10 лв. за да си плати
таксито. Молителите събрали сумата от 9.60 лв. които той взел и си тръгнал. Върнал се
около девет часа, отново да им иска пари. След като молителите му обяснили, че вече му
били дали последните си средства той побеснял. Започнал да крещи „ще ви утрепа”, „ ще ви
приключа”. Налетял на баща си и започнал да му нанася побой с юмруци и ритници по
главата и по цялото тяло. В този момент молителката Е. се опитала да се притече на помощ
на бития си съпруг, но и на нея били нанесени серия от удари. Ответникът ги удрял и
обиждал в продължение на 20 мин. Побоят от сина им е извършен в семейното им жилище,
находящо се в гр. София, ж. к. „Овча купел” 2 , бл. 27, вх. Б, ет. 7, ап. 49 в хола. Молителят
В. успял да набере от личния си телефон спешен номер 112, за да потърси помощ. Когато
ответникът чул, че баща му разговаря с дежурните избягал. На адреса пристигнали
полицаи, които заварили молитeля В. да лежи на дивана пребит и му предложили да извикат
бърза помощ. Молителят отказал, защото се чувствал много зле и единственото му желание
било да го оставят на спокойствие. По –късно през деня в дома им дошла дъщеря им
Марина В., която го завела до „Пирогов”, където му направили редица изследвания. При тях
открили следи от стари счупвания на ребрата, които са резултат от действията на
ответника, който през месец юни 2022г. му бил нанесъл силен побой. Молителят не можел
1
да диша. При направените изследвания установили, че по тялото на молителя има стари
травми, които са от насилнически актове, извършени от ответника. Сочи, че след посочения
акт на домашно насилие от 26.12.2022г. изпитва постоянен страх за живота си и този на
неговата съпруга. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН.
В съдебно заседание се явяват двамата молители – Л. В. и Е. В.. Заявяват, че желаят
защита от насилническите актове на своя син, както и предприемане мерки за неговото
лечение, с цел преустановяване на следващи насилнически актове.
Ответникът Н. Л. В. не оспорва твърденията в сезиращата молба за защита от
неговите действия. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че всичко описано в
молбата е вярно. Скарали се с баща му и той го бутнал и ударил. Съжелява за извършеното.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че молителите Л. А. В. и съпругата му Е. В. В. са родители на ответника Н.
Л. В..
В молбата си от 04.01.2023г. молителят Л. В. подробно описва акта на домашно
насилие от страна на ответника, който се е случил на 26 декември 2022г около 9.00 часа в
хола на дома им, находящ се в гр. София, ж.к. «Овча купел 2», бл. 15, вх. В, ет. 9, ап. 88.
Видно от представените по делото амбулаторни листи, на 26.12.2022г. на молителя
Л. В. е нанесен побой от неговия син. При изследването е установено, че молителят има
натъртвания на лявата подбедрица, причинени от множество повърхностни наранявания,
причинени от сина му. При прегледа е установено още разкъсно-контузна рана на лява
фронтална област на главата и хематом на периорбитална област.
В съдебно заседание ответникът не отрича извършените от него действиs, посочени в
сезиращата молба. Признава, че с баща му са се скарали и той го е ударил. Пред съда
изказва съжаление за постъпките си
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Молбата, инициирала производството пред настоящия състав е подадена от лице,
което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3,
т.3 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата
на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла
на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална
дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но наложеното в практиката
разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице
чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване,
засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до
намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство,
да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи
психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС,
провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране. Преценката за
наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде
2
извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след
съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва
с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на
представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията
твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените
твърдения за осъществено спрямо молителите домашно насилие, същите следва да
установят при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът
чрез действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2
ЗЗДН. Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи
съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителя Л.
В., че ответникът е извършил спрямо него и неговата съпруга Е. В. процесния акт на
домашно насилие на 26.12.2022г. Изложеното в молбата се подкрепя както от писмените
доказателства (представенотите амбулаторни листи и изследвания), така и от направеното
признание от страна на ответника.
С оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като извършител на
психическо и физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, чрез които ще се
даде защита на молителите Л. А. В. и Е. В. В.. Съдът не е обвързан от искането и следва да
наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Същевременно, неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на
предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде
обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на
домашно насилие и последиците от тяхното извършване, съдът счита, че мерките за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, считано
от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000
лева. При определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на
нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като съобрази естеството на акта на домашно насилие, отличаващ се с с
особен цинизъм и дързост, както и последиците и мястото на извършването на акта на
физическо и психическо насилие, но и като взе предвид изразеното пред съда желание за
поправяне на поведението, съдът налага на ответника глоба в размер от 500 (петстотин)
лева.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Н. Л. В. се осъжда да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
Молителите не претендират разноски.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Н. Л. В., ЕГН
3
********** с адрес в гр. София, ж.к. Овча купел 2, бл. 15, вх. В, ет. 9, ап. 88, като:
ЗАДЪЛЖАВА Н. Л. В., ЕГН ********** с адрес в гр. София, ж.к. Овча купел 2, бл.
15, вх. В, ет. 9, ап. 88, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
Л. А. В., ЕГН ********** и Е. Валинова Веддър, ЕГН **********, двамата с адрес гр.
София, кв. «Овча купел» 2, бл. 27, вх. Б, ет. 7, ап. 49.
ЗАБРАНЯВА на Н. Л. В., ЕГН ********** с адрес в гр. София, ж.к. Овча купел 2,
бл. 15, вх. В, ет. 9, ап. 88, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, да приближава Л.
А. В., ЕГН ********** и Е. Валинова Веддър, ЕГН **********, двамата с адрес гр. София,
кв. «Овча купел» 2, бл. 27, вх. Б, ет. 7, ап. 49 на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, до
жилището им на посочения адрес, както и на местата за социални контакти и отдих за срок
от осемнадесет месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Л. В., ЕГН ********** с адрес в гр. София, ж.к. Овча купел
2, бл. 15, вх. В, ет. 9, ап. 88, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми
органите на прокуратурата.
ЗАДЪЛЖАВАМ на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Н. Л. В., ЕГН ********** с
адрес в гр. София, ж.к. Овча купел 2, бл. 15, вх. В, ет. 9, ап. 88, да посещава
СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА ОТ ИЗДАВАНЕ НА НАСТОЯЩАТА ЗАПОВЕД при честота от ЧЕТИРИ
ПОСЕЩЕНИЯ НА МЕСЕЦ на свои разноски в „ЦЕНТЪР ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА
ПРАВОНАРУШЕНИЯТА“ с адрес: София, кв. „Сухата река“, бл. 18, вх. А, тел.: 089/ 858 30
19 и 088/ 283 80 44, ел. поща: ********************@*******.**, където да се яви НЕ ПО-
КЪСНО ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
НАЛАГА на Н. Л. В., ЕГН ********** с адрес в гр. София, ж.к. Овча купел 2, бл. 15,
вх. В, ет. 9, ап. 88, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, глоба в размер на 500 (петстотин) лева,
платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Н. Л. В., ЕГН ********** с адрес в гр. София, ж.к. Овча купел 2, бл. 15,
вх. В, ет. 9, ап. 88 да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и
пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
(чл. 20 от ЗЗДН).
Преписи от настоящото решение да се изпратят на страните и на 06 РУ на СДВР
както и на Центъра за превенция на правонарушенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4