Р
Е Ш Е Н И Е
№ 717
21.11.2017г. гр.
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд гражданска колегия
На осемнадесети октомври двехиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар: Гергана Докузлиева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 646 по описа за 2017г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
посочва, че ответниците са потребители на топлинна енергия за апартамент в гр. С**************,
партида № 425957 за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г. Като потребители по
смисъла на пар. 1 .т2 от ЗЕ те следвало да заплащат дължимите месечни суми в 30
– дневен срок от изтичане на периода. Изпълнили задължението си по договора,
като доставили топлинна енергия. Подал заявление по чл. 410 от ГПК, но
ответниците възразили. Моли да се признае за установено, че ответниците дължат
солидарно сумата от 4269,78 лв.
главница, 702,51 лева обезщетение за забава за периода от 31.12.2013г. до
19.07.2016г., 42.24 лева сума за разпределение на топлинна енергия за периода
от 31.12.2013г. до 30.04.2015г., обезщетение за забава в размер на 07.96 лева
за периода от 31.12.2013г. до 19.07.2016г. В съдебно заседание не се
представлява.
Ответниците
оспорват исковете, не оспорват, че са собственици на посочения апартамент, но
никога не го били ползвали. Оспорва наличието на договорно правоотношение с
ищеца. оспорва наличието на съгласие на ОС на собствениците за сключване на
договор. Никога не били получавали фактури за топлинна енергия. В съдебно заседание чрез процесуален
представител оспорват иска. В писмена защита излагат доводи.
Трето
лице помагач на ищеца - „Бруната” ООД гр. София, не
оспорва предявените от „Топлофикация” ЕАД – София искове, счита исковете за
основателни и доказани и не оспорва твърденията в исковата молба. Твърди, че абонатът не бил
правил искане за допълнителен и/или преработване на изравнителните сметки, не
бил правил рекламация в нормативно установения преклузивен рекламационен срок..
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искът е
допустим, като подаден в срока по чл. 415 от ГПК.
Разгледан
по същество е частично основателен.
Имотът, предмет на топлоснабдяване,
находящ в гр. С**************, партида № 425957, е закупен от ответниците въз
основа на нотариален акт на 01.10.2009г. /л.132/.
Ищецът
твърди, че ответниците са потребители по смисъла на пар. 1 .т2 от ЗЕ на
топлинна енергия с абонатен № 425957, като съдът на основание чл. 146 ал.1 от ГПК е разпределил доказателствената тежест - в тежест на ищеца е да докаже
наличието на договорно правоотношение с ответниците за процесния период,
изпълнение на своето задължение по договора за доставяне на топлинна енергия,
размера на ползваната ел.енергия за този период. По делото е представен договор
№ 2987 от 14.12.2010г. между „Бруната” ООД гр. София и
етажна собственост с гр. С**************, представляван от Б.Г.Г. С протокол от
03.12.2010г. на етажната собственост /ЕС/ с адрес гр. С**************, е било
взето решение за сключване на описания по – горе договор. В протокола, бланка
на „Бруната” ООД гр. София, не е посочено с
какво мнозинство е взето решението. Към решението е приложен
извлечение от списък на етажните собственици, като срещу № 24 е записано лицето
М.Ж.Й.,
с посочен телефонен номер и ЕГН. Списъкът не е пълен.
Председателят на етажната собственост Б.Г.Г. е подал декларация, в която е
посочено, че подписите на етажните собственици са положени пред него. Към
момента на решението на ЕС за сключване на договор, собственик на имота са били
ответниците, видно от описания по – горе нотариален акт. Към ИМ са приложени и
заявление – декларация от И. П. Т. до ищеца, в качеството му на
пълномощник на ответниците, за присъединяване на апартамента им към
топлопреносната мрежа. Представено е и копие от декларация на ответника И.Й.Й. за съгласие за
откриване на партида на името на съпругата му М.Ж.Й. при ищеца.
Действащата към момента на сключване на договора
от 14.12.2010г. нормативна уредба в чл. 133 ал.2 от ЗЕ посочва, че „Присъединяването
на инсталациите на клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва с
писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата - етажна собственост“. Съгласно ТР 2/2016г. от
25.05.2017г. по т.д. 2/2016г. на ОСГК на ВКС не е нужно всеки отделен
потребител да сключва договор с Топлофикация. Договорът се сключва от етажната
собственост, като решението следва да се вземе с мнозинство от 2/3 – чл. 133
ал.2 от ЗЕ. В случая е налице решение на ОС. Действително, подписът в решението
за ответника М.Ж.Й. бе оспорен и се установява, че той не е положен от нея. Но, след
решението на ОС, св. И. П. Т. ,
внук на ответниците, е подал декларация до ищеца, от името на своите баба и
дядо, че може да ги представлява пред Топлофикация АД, т.е. към този момент те
са били наясно, че са абонати на ищеца. Налице е и декларация на ответника И.Й.Й. за съгласие за
откриване на партида на името на съпругата му М.Ж.Й. също последваща
сключването на договор между етажната собственост и третото лице. От тези
последни писмени доказателства може да се заключеи, че ответниците са били
наясно със сключения договор с ищеца, както и, че имат качеството абонати. В
тази връзка следва да се посочи, че макар и да не се ползва апартамента, както
се установява по делото, самата сосбтвеност налага определени права и
задължения свързани с апартамента и общата собственост в сградата.
При отчитане на
потребената топлоенергия не се установи ответниците или техният пълномощник, да
са уведомявани за отчитанията. Св. Т. , като пълномощник на отвтниците е
посочил телефон за връзка, като такъв е посочен и в протокола от ОС. Въпреки
това липсват данни те да са уведомявани от ищеца или трето лице – помагач за
извършваните отчитания. От заключението на ВЛ се устаноява, че апартамента е
необитаем и показанията на вътрешните топломери са нулеви. От приетите по
делото писмени доказателства и заключението на ВЛ се установява, че третото
лице „Бруната” ООД гр. София е залепяло
уведомления за абонатите, които не са намерени. Съгласно ЗЕ и чл. 70 ал.3 от НАРЕДБА
№ 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, Редът за отчитане на показанията
на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите
условия на договорите по чл. 149, 149б и 150
ЗЕ. В ОУ, приложени към ИМ, в чл. 51 ал.3, се посочва, че продавачът и/или
търговецът отправят писмено уведомление със срок не по – малко от три дни,
преди датата за осигуряване на достъп до имота, като се уточнява интервала от
време. По делото са представени копия от констативни протоколи на „Бруната” ООД гр. София за извършени отчети
на 22.05.2014г., 07.06.2014г., 20.05.2015г. и 30.05.2015г. В тях са посочени
часовете на отчитане и неотчетените апартаменти. Те са подписани от живущи от
входовете.
Потребителят е задължен да
заплаща потребената енергия щом е сключен договор между ЕС и Топлофикация АД.
Той е задължен също така да осигурява достъп до имота си, както и да подава
заявление, ако имота не се ползва – чл. 71 ал.3 т.1 от Наредба за топлоснабдяване. Предвид характера на правоотношенеито между
страните, и факта, че средството за техническо измерване /СТИ/ се намира в
имота на абоната, последният следва да има по – активна роля, като уведомява
търговеца и се интресува за собствеността си. Действително, ищецът следва да
докаже, че той е потребил реално такава енергия, но това е свързано и с активно
поведение на абоната. Липсата на убедителни доказателства, че уведомленията на „Бруната” ООД гр. София за отчитане са
достигнали до абоната, както и нулевите показания ан СТИ, дават основание на
настоящият състав да отхвърли иска за главница за ползвана енергия за дома. Действително,
съобщенията на „Бруната” ООД гр. София са получени от
живущи в ЕС, но няма данни да са диостигнали конкретно до ответниците – да са
залепени на врата им или на такова место, на което те не биха пропуснали да го
видят при едно активно поведение от тяхна страна. Потебителят следва да
отговаря за потребената енергия за сградана инсталация, или общи части, тъй
като макар и да не ползват имота, това им задължение не отпада. С оглед
заключението на ВЛ за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г. се
дължи сумата от 209,22 лева за 2013-2014г. и 206,98 лева за 2014 – 2015г., или
общо сумата от 416,20 лева. До този размер следва да се уважи искът, като до
пълният предявен размер от 4336,04 лв.,
представляваща неизпълнение на задължения за заплащане стойността на доставена
топлинна енергия за апартамента, собственост на ответниците, се явява
неоснователен.
Акцесорният
иск за обезщетение за забава също се явява частично основателен. Ищецът
претендира сумата от 702,51 лева обезщетение за забава за периода от
31.12.2013г. до 19.07.2016г. След служебно изчисление се установява, че
обезщетението за забава е в размер на 75,80 лева, до който размер следва искът
да се уважи.
Съдът
намира исковете за 42.24 лева, сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от 31.12.2013г. до 30.04.2015г., и обезщетение за забава в размер на
07.96 лева за периода от 31.12.2013г. до 19.07.2016г. за неоснователни. Не се
установи по делото абоната да е ползвал топла вода, която да води до участие в
разпределение на топлинна енергия по реда на чл. 68-70 от Наредбата, като
самият ищец не е начислявал топла вода.
При
този изход на делото и на двете страни се следват разноски. Ищецът е сторил
разноски в размер на 950,45 лева, а ответникът – 1080 лева. С оглед на
уважената част на ищеца се следват разноски в размер на 93,11 лева, а на
ответника – 974,20, съобразно отхвърлената част. След приспадане, следва на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 881,09 лева в настоящото производство.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
По предявените от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, Община ”Красно село”, ул.“Ястребец“ №23 Б,
представляван от юрк.И.Д, срещу М.Ж.Й. с ЕГН ********** и И.Й.Й. с ЕГН **********, и двамата от гр. Х***********,
съдебен адрес:***, офис 8, адв. Г,
искове с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79
ал.1 и 86 от ЗЗД:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо М.Ж.Й. с ЕГН ********** и И.Й.Й. с ЕГН **********, и двамата от гр. Х***********,
съдебен адрес:***, офис 8, адв. Г, че в качеството си на потребители на топлинна енергия за апартамент в гр. С**************,
партида № 425957 за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г., дължат на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, Община ”Красно село”,
ул.“Ястребец“ №23 Б, представляван от юрк.И.Д, солидарно сумата от 416,20 лева
/ 209,22 лева за 2013-2014г., и 206,98 лева за 2014 – 2015г./, в едно със
законната лихва от 01.08.2016г., на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от
75,80 лева за периода от 31.12.2013г. до 19.07.2016г., както и разноски в
заповедното производство в размер на 49,59 лева, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 43106/2016г. по описа на СРС, като исковете до пълните
предявени размери от 4269,78 лева
главница, 702,51 лева обезщетение за забава за периода от 31.12.2013г. до
19.07.2016г., 42.24 лева сума за разпределение на топлинна енергия за периода
от 31.12.2013г. до 30.04.2015г., обезщетение за забава в размер на 07.96 лева
за периода от 31.12.2013г. до 19.07.2016г., като неоснователни и недоказани, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София , община
”Красно село”, ул.“Ястребец“ №23 Б, да заплати на Л М.Ж.Й. с ЕГН ********** и И.Й.Й. с ЕГН **********, и двамата от гр. Х***********,
съдебен адрес:***, офис 8, адв. Г,
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 881.09
лева в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Хасково в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Районен съдия: /П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.