Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 13.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на
девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията
Ширкова гр. д. № 1558 по описа за 2018 година и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Предявена е искова молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, *** срещу П.П.Г. *** с ЕГН **********,
в която се твърди, че на 10.07.2015г. бил сключен договор за заем *** № *** между „***“ АД и ответницата П.П.Г., по
силата на който „***“ АД отпуснало на ответницата кредит в размер на 900 лева,
за което били попълнени формуляри „***“
и „***“, а неразделна част към „***“ са Общите условия, при които е отпуснат.
Твърди, че по силата на договора ответницата се задължила да върне на
кредитодателя сумата общо в размер на 1057,68 лева, представляваща чиста
стойност на заема заедно с договорната лихва по него. Твърди, че съгласно
Общите условия, договорната лихва била в размер на 157,68 лева, разделена на 12
равни месечни вноски, които заедно с главницата били в размер на по 88,14 лева.
Ищецът твърди, че на същата дата
между страните бил подписан и Договор за допълнителни услуги, съгласно който
заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя допълнителни услуги с
обща пакетна цена в размер на 66,48 лева, която сума, разделена на 12 месечни
вноски била в размер на 5,54 лева месечно. Ищецът твърди, че на основание
сключения договор за допълнителни услуги, в качеството си на застрахователен
посредник, предоставил на заемополучателя сключена с негово посредничество
застраховка „Защита“ с „***“ АД. Съгласно този договор за допълнителни услуги,
заемателят се задължил да върне на
заемодателя платената от него на застрахователя сума в размер на 712,80 лева на
12 равни месечни вноски в размер на по 59,40 лева. Ищецът твърди, че на длъжника е начислена и лихва за
забава, която по договора за заем е в размер на 48,98 лева за периода
21.02.2016г. до датата на заявлението, по договора за допълнителни услуги е в
размер на 36,09 лева за периода 21.01.2016г.
до датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди, че срокът на
договора изтекъл на 20.07.2016г. с последната погасителна вноска и не е
обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че ответницата не е заплатила изцяло
дължимите суми. Твърди, че е заплатила сума от 918,48 лева, с която е погасила
415,74 лева главница, 113,10 лева договорна лихва, 33,24 лева допълнителни
услуги, 356,40 лева застрахователна премия.
Ищецът твърди, че на
10.06.2016г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., сключен между „А.з.с.н.в.“ ООД и „***“ АД, по силата на който вземането срещу ответницата било
прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ООД, сега ЕАД. „***“ ООД била
упълномощена в качеството си на цесионер от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжника за цесията.
В заключение моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му
дължи неизплатена главница по договор за заем в размер на 484,26 лева, договорна лихва за
периода 20.02.2016г. – 20.07.2016г. в размер на 44,58 лева, допълнителни услуги по договора за
заем „Пакет
преференциално обслужване“ на стойност 33,24 лева, застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги в размер на 356,40 лева, лихва за забава по договора за
заем за периода 21.02.2016г. до 29.09.2017г. в размер на 48,98 лева, лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода 21.02.2016г. до
29.09.2017г. в размер на 36,09 лева. Претендира разноски.
Ответницата не е намерена на адреса в заявлението, който е и постоянен
адрес в НБД. На ответницата е назначен особен представител, който не представя
писмен отговор и не се явява в съдебно заседание, за да вземе становище по
исковете.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства поотделно приема за установено следното:
По делото е предявен иск с правно
основание чл.79 ЗЗД по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК, с предмет
- признаване за установено по отношение на ответницата вземане, претендирано от
ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да докаже сключването на валиден договор
за заем между ответницата и “***“ АД, предоставяне на дължимата по договора за
заем сума на ответницата, сключване на Договор за допълнителни услуги, описани
подробно в приложението към Договора, валиден договор за прехвърляне на
вземането н. “А.з.с.н.в.” ООД, с правоприемник „А.з.с.н.в. “ ЕАД, надлежно
уведомяване на кредитополучателя за настъпилото прехвърляне. Съдът е указал на
страните доказателствената тежест в производството с определението за
насрочване на делото. По делото следва да се установи дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№***г. по
описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, или заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по реда на чл.422 от ГПК.
Установява се от
представения на лист 4 Договор „***“ № 116200001265 от 10.07.2015г., че между „***“ АД и ответницата е
сключен договор за заем по силата на който
дружеството ѝ е предоставило заем в размер на 900.00 лева. Видно от
договора, при подписването му, ответницата е запозната с Общите условия, копие
от които са ѝ връчени при подписването му.
Установява се от представения договор, че договорената сума в размер на 900
лева е получена от ответницата при подписване на договора. Установява се от
договора, че ответницата се е задължила да погаси кредита на 12 месечни вноски,
като вноската се дължи ежемесечно на 20 число, а погасителната вноска е в
размер на 88,14 лева. Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент 30,91%, а
датата на първо плащане е 20.08.2015г. В договора е отразено, че общата сума,
която ответницата дължи е в размер на 1057,68 лева, представляваща чистата
стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Установява се от представеното писмено доказателство на лист 8, че
ответницата е направила искане за предоставяне на пакет „Допълнителни услуги
към договора за заем“. Ответницата е сключила Договор за допълнителни услуги с
предмет „Преференциално обслужване“ с вноска 5,54 лева и „Застраховка защита
Пакет Живот“ с вноска 59,40 лева.
Съгласно клаузите му, при подписване на договора, за поисканото
„преференциално обслужване“, клиентът дължи заплащане на пакетна цена за
допълнителни услуги в размер на 66.48 лв., като му е предоставена възможността
да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 5.54 лв. при
първа погасителна вноска платима на 20.08.2015г.
На основание сключения договор за допълнителни услуги заемодателят предоставил
на ответницата финансиране и разсрочване на сключена „Застраховка защита Пакет
Живот“ към застрахователна компания „***" АД, ЕИК ***, конкретните условия
по която са посочени в индивидуална застрахователна полица. Съгласно
сключения договор за допълнителни услуги ответницата се е задължила да върне на
Заемодателя платената от страна на „***“ АД застрахователна премия, в срок от
12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 59.40 лева, платими
считано от 20.08.2015г., или обща сума за застрахователна премия - 712.80 лева,
която покрива следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука,
трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна
неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП.
Установява се от приложения договор, че в чл.4 на ответницата е разяснено,
че ползването на пакет „Допълнителни услуги“ не е предпоставка за сключване на
договора или усвояване на кредита и ответницата сама е пожелала сключването на
този допълнителен пакет.
Установява се от представения по
делото Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. и извлечение
на Приложение №1 към него, сключен между „***“ ООД и “А.з.с.н.в.” ООД, че
вземането на „***“ ООД към ответницата П.П.Г., по договора за кредит е
прехвърлено н. “А.з.с.н.в.” ООД под №6.
Установява се от представеното по
делото пълномощно на лист 18, че „***“ АД, чрез изпълнителния си директор, е
упълномощил “А.з.с.н.в.” ООД да уведоми от името на „***“ АД всички длъжници по
всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредит, които дружеството е цедирало, съгласно Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключени между „***“ АД като цедент и “А.з.с.н.в.” ООД.
Видно от уведомително писмо изх.№***/***
от 15.06.2016г. до ответницата, със същото е направен опит ответницата да бъде
уведомена от името на „***“ АД за прехвърлянето на вземането по договора за
кредит, но писмото е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена. Направен е втори опит за изпращане на
уведомлението с куриер, като пратката отново не е могла да бъде доставена на
получателя.
От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че платените от
ответника вноски по Договора са в общ размер на 918,48 лева, като по счетоводни
данни на ищеца с тях са погасени 415,74 лева главница, 113,10 договорна лихва,
33,24 лева пакет преференциално обслужване, 356,40 лева застраховка, или общо
погасената сума е в размер на 918,48 лева.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
С оглед представените писмени доказателства, съдът
приема, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор
за паричен заем. Не се оспорва и валидността на извършената цесия.
Ищецът твърди,
че до настоящият
момент ответницата не е му е
изплатила сумите по цитирания по-горе ***. Твърдението на ищеца на отрицателен
факт го освобождава от доказателствена тежест за този факт. Т.е. в тежест на
ищеца е да докаже извършено плащане. Тъй като доказателства от ответницата не
са представени, то за преценка на тези факти следва да се обсъди заключението
на вещото лице.
Съгласно практиката на ВКС, „първоинстанционният и въззивният съд следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Когато
констатира наличие на такива обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по
същество, е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да уведоми страните, че
ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде
възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.“ В случая съдът счита, че в
договора не са налице нищожни клаузи. Пакетът от допълнителни услуги включва
„преференциално обслужване“ и „застраховка“, които ответницата сама е поискала
при сключване на договора. Пакетът преференциално обслужване дава възможност на
кредитополучателя, срещу заплащане на минимална сума, която в случая е в размер
на 66,48 лева за целия срок на договора да се ползва от услуга“посещение вкъщи
или на удобно за потребителя място за събиране на вноските по кредита“,
„предоговаряне или разсрочване на кредита“ и други. Тези привилегии за
потребителя, са избрани и поискани от него и съдът приема, че не са
неравноправни. На кредитополучателят е предоставена услуга, която получава
срещу сравнително ниска сума – 66,48 лева за целия срок на договора.
От заключението се установява, че
задължението на ответницата е общо в размер на 918,48 лева и включва остатък от
главница в размер на 484,26 лева, остатък от договорна лихва в размер на 44,58
лева, остатък от преференциално обслужване в размер на 33,24 лева, остатък от
застраховка по договора в размер на 356,40 лева. Това е и размера на дължимите
суми. С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният установителен иск се
явява основателен изцяло до размера на сумите, предявени в исковата молба.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в
исковото производство в размер на 175 лева за държавна такса, 150 лева за
депозит за вещо лице, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Не следва
да бъде присъдена сумата за внесен
депозит за особен представител, тъй като такава не е изплатена на назначения
особен представител на ответницата. Същата следва да бъде освободена и върната
по сметка на ищцовото дружество след подаване на молба и посочване на сметка,
по която да бъде преведена. По отношение на претенцията за юрисконсултско
възнаграждение, съдът счита, с оглед ниската правна сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание,
липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г, не следва да
бъде присъждана изцяло претендираната сума от 350 лева, а само част от нея –
100 лева.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ето защо следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство за държавна такса и юрк.възнаграждение в общ размер на
75 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че П.П.Г., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Н.Т.С. – *** и М.Д.Д. – ***, сумата 484,26 лв., представляваща главница, сумата
44,58 лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от
20.02.2016г. до 20.07.2016г., сумата
33,24 лв., представляваща сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
16.02.2016г. до 20.07.2016г., сумата
356,40лв., представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 16.02.2016г. до 20.07.2016г., сумата 48,98 лв., представляваща лихва за забава за периода от
21.02.2016г. до 29.09.2017г., сумата
36,09 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги
за периода от 21.02.2016г. до 29.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.09.2017г. до изплащане на вземането, за които сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 4944/02.10.2017г. по ч.гр.дело ***г. по описа на РС
Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.П.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от Н.Т.С. – *** и М.Д.Д.
– ***,
разноски в исковото
производство в размер на 175 лева за държавна такса, 150 лева за депозит за
вещо лице, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК П.П.Г., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Н.Т.С. – *** и М.Д.Д. – ***, направените разноски в
заповедното производство в размер на 75 лева.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: