Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260186 / 05,10,2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в закрито съдебно заседание на 05,10,2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гр. д. № 1278/2020 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба от
Л.А.А. с ЕГН **********; взискател по изпълнително дело № 5431/2000 г. по описа
на ДСИ при РС Пловдив; против Постановление от 01,06,2020 г., с което се прекратява
изпълнителното производство по посоченото изп. дело на основание чл. 433 ал. 1
т. 8 от ГПК.
Без да се излагат
конкретни оплаквания и основания за незаконосъобразност на обжалвания акт на
ДСИ, от съда се иска „да извърши служебна проверка“ дали е настъпила перемпция
и да отмени постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.
Длъжникът в изпълнителното производство – А.А.А. с
ЕГН **********; заявява становище заявява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за
неоснователност на жалбата.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът
приема следното:
Жалбата е предявена в
срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 435 ал. 2 т. 6
от ГПК), поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Видно от изпратеното изпълнително
дело № 5431/2000 по описа на ДСИ при РС Пловдив, производството по същото е
образувано по молба от 10,02,2000 г. от Л.А.А. с ЕГН ********** (тогава малолетна,
действаща чрез своята майка и законен представител М. Зл. А.); и приложен към
нея изпълнителен лист срещу А.А.А. с ЕГН **********; за изпълнение на
периодично парично вземане за месечна издръжка в размер на 30 лв. месечно, дължима от 01,05,1999 г. до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
Последното
изпълнително действие по делото е извършено през 2002 г. Оттогава взискателят
не е проявил активност и не е поискал предприемане на каквито и да е
изпълнителни действия за събиране на вземанията си.
Към настоящия момент
издръжката е прекратена поради навършване пълнолетие на взискателя – на
04,04,2016 г.
С обжалваното
Постановление съдебният изпълнител е констатирал, че в период от четири години
след навършване на пълнолетие и прекратяване дължимостта на изпълняваните
периодични вземания взискателят не е проявил процесуална активност за събиране
на задълженията за издръжка за минал период и поради това е приел, че е налице
хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. На това основание е прекратил
изпълнителното производство.
Настоящата инстанция
приема този акт за законосъобразен. Осъществена е хипотезата на чл. 433 ал. 1
т. 8 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015
г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното
производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. С посоченото тълкувателно решение изрично
се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и
разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагане на нови изпълнителни способи.
В случая в периода
след прекратяване дължимостта на периодичните вземания за издръжка поради
навършване пълнолетие от взискателя през
м. април 2016 г. не са предприемани прекъсващи давността действия и на това
основание изпълнителното производство следва да се смита прекратено. Следователно
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от Л.А.А. с ЕГН **********;
взискател по изпълнително дело № 5431/2000 г. по описа на ДСИ при РС Пловдив;
против Постановление от 01,06,2020 г., с което се прекратява изпълнителното
производство по посоченото изп. дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: