РЕШЕНИЕ
№286
28.04.2022г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 115 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от М.М.Х. ***, подадена чрез упълномощен представител, против Решение № 1012-26-36-1/28.01.2022г. на Директор на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № **********/2140-26-962 от 15.12.2021г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт бил незаконосъобразен, противоречащ на материалния закон. Сочи се, че неправилно било приложено материалното право относно зачитането на действителния трудов стаж, като незаконосъобразно за такъв не бил зачетен периода, през който жалбоподателят е бил на редовна военна служба от 08.03.1974г. до 08.03.1976г. Излагат се подробни доводи, оборващи този извод на административния орган.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалвания административен акт и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата. В случай, че се уважи жалбата, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 17.08.2021г. М.М.Х. подал Заявление вх. № 2113-26-1495 до Директора на ТП на НОИ – гр. Хасково, с молба да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението били приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход.
С Разпореждане №**********/2140-26-962/15.12.2021г. Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – гр. Хасково е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.М.Х.. Разпореждането било съобщено на адресата си на 20.12.2021г., който го оспорил пред Директора на ТП на НОИ-Хасково с жалба вх. № 1012-26-36 от 17.01.2022г.
С Решение №1012-26-36-1 от 28.01.2022г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата. За да постанови този правен резултат, административният орган приел, че не са налице и предпоставките за отпускане на пенсия по чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението за пенсия, М.М.Х. няма осигурителен стаж от 39 години, а има 15г. 11м. и 06 дни. Възприето било също, че не са налице и условията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал.3 от КСО, тъй като заявителят няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има 13г. 06м. и 13 дни. В тази връзка в решението били изложени съображения, че положения стаж на редовна военна служба от жалбоподателя за времето от 08.03.1974г. до 07.03.1976г. не следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж.
Решението е обжалвано от М.М.Х. пред Административен съд -Хасково, като жалбата е подадена чрез административния орган и заведена под вх. № 1012-26-36-2 от 07.02.2022г. при ТП на НОИ-Хасково.
Горната
непротиворечива фактическа обстановка се установява от приетите като
доказателства по делото писмени документи, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт .
При така
установената фактическа обстановка, като
взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и
възраженията на страните и като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Проверяваното в настоящото производство решение изхожда
от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.
117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.„а” от КСО. Потвърденото с оспорения акт
разпореждане, с което се отказва да се отпусне лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, също изхожда от лице, разполагащо с правомощия по чл.98, ал.1,
т.1 от КСО, а именно длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Хасково.
Оспореното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички
предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити, включително
изрични и съответни правни и фактически основания за постановяването си.
От приетите
по делото писмени доказателства не се установява в хода на административното
производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените такива, които да дават основание за
отмяна на оспореният акт на процесуално основание.
Настоящият съдебен състав обаче намира проверяваното решение за несъответно на материалния закон, при следните съображения:
Законосъобразно административният орган е приел, че спрямо жалбоподателя не са налице основания за пенсиониране по чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като макар последния да е навършил изискуемата в тези разпоредби възраст, видно е от събраните по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка, че към датата на подаване на заявлението си за пенсиониране, последният няма необходимия осигурителен стаж от 39г. и това не е спорно по делото.
Спорния в настоящото производство въпрос се заключава в това, дали стажът на военна служба за периода от 08.03.1974г. до 07.03.1976г. вкл.– общо 2г. 00м. и 00 дни, следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж на оспорващия и оттук налице ли са предпоставките на чл. 68 , ал.3 от КСО за отпускане на ЛОСВ.
Отговорите на тези въпроси настоящият съдебен състав намира за положителни, при следните съображения :
За периода от 01.08.1971г. до 01.05.1989г. административният орган е зачел на жалбоподателя осигурителен стаж от първа категория труд – 00г., 07м. и 05 дни, осигурителен стаж от трета категория труд – 14г. 11м. и 08 дни и общ осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО превърнат към трета категория труд от 15г. 11м. и 06 дни, от който за действителен осигурителен стаж е признал такъв в размер на 13г. 06м. и 13 дни, а за непопадащ в приложното поле пар.1, ал.1 т.12 от ДР на КСО, е счетен стаж в размер на 2г. 00м. и 00 дни – период, през който оспорващият е бил на редовна военна служба .
Жалбоподателят твърди, че зачетеният като осигурителен стаж, положен на редовна военна служба в периода от 08.03.1974г. до 08.03.1976г. следва да се приеме и за действителен такъв.
Настоящият
съдебен състав споделя тези съображения на жалбоподателя.
От приетата без оспорване от страните по делото като писмено доказателство Военна книжка №092651/11.06.1985г., се установява, че М.М.Х. е бил на редовна военна служба в частите на българската армия от 08.03.1974г. до 08.03.1976г. Фактът на отбиване на редовна военна служба от оспорващия в посочения период и че това са имена на жалбоподателя не се оспорва от ответника, като е възприето от административния орган в издадения административен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал.7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се
зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл.
44 НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна
военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски,
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл.81
от Правилника за прилагане на закона за пенсиите/отм./, в приложимата ѝ
към периода на полагане военната служба от оспорващия
редакция предвижда зачитане за трудов стаж от III категория
времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.
След като стажът на редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесният период, се зачита за трудов такъв съгласно действащите към този период разпоредби, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП/отм./ в редакцията ѝ в ДВ. бр. 102 от 1967 г., то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар.1, т.12 от ПЗР на КСО. В този смисъл трайната практика на ВАС, изразена в решение № 12553/19.10.2017г. по адм. дело № 8645/2016г. на ВАС, Решение № 7647/16.06.2017г. по адм. дело № 4023/2017г. на ВАС, Решение № 9471/17.07.2017г. по адм. дело № 7470/2016г. на ВАС и мн. др. Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.
След признаването за действителен осигурителен стаж на периода през който жалбоподателят е бил на редовна (наборна) служба за времето от 08.03.1974г. до 07.03.1976г., вкл. то действителният осигурителният стаж на М.М.Х. безспорно е в размер от повече от 15 години и предвид обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението си за отпускане на ЛПОСВ същия е навършил изискуемата в чл.68, ал.3 от КСО възраст, то са били налице условията и предпоставките на същата разпоредба за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя.
Ето защо оспореното решение на Директора на ТП на НОИ –
Хасково, макар и постановено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при
спазване на административно - процесуалните правила, но в несъответствие с
материално-правните разпоредби на закона, следва да бъде отменено и преписката да бъде
върната на компетентния пенсионен орган при
ТП на НОИ, гр. Хасково за ново произнасяне по подаденото от М.М.Х.
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съобразяване
с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на разноски по делото. Такива, предвид своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и ниската фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание, се следват в размер на 350 лева, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-36-1/28.01.2022г. на Директор на Териториално поделение на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане № **********/2140-26-962 от 15.12.2021г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Хасково за ново произнасяне по подаденото от М.М.Х. заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, съгласно дадените задължителни указания в мотивите
на решението относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ, гр.Хасково да заплати на М.М.Х.
***, направените по делото разноски в размер на сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева .
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
Съдия: