Присъда по дело №135/2023 на Районен съд - Тутракан
| Номер на акта: | 15 |
| Дата: | 20 октомври 2023 г. (в сила от 7 ноември 2023 г.) |
| Съдия: | Георги Манолов Георгиев |
| Дело: | 20233430200135 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 4 юли 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към Присъда № 15/20.10.2023 г. по
НОХД № 135/2023 г. на Районен съд – гр. Тутракан
гр. Тутракан, 24.10.2023 г.
Районен съд – гр. Тутракан на основание чл. 308, ал. 1 от НПК излага мотивите си
към Присъда № 15/20.10.2023 г. по НОХД № 86/2021 г., постановена в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Производството е проведено по реда на Глава XXVII от НПК.
Привличането подсъдимият като обвиняем е извършено на с Постановление от
20.03.2023 г. предявено на 06.04.2023 (л. 77 от ДП).
Повдигнато е обвинение на: Ц. И. И., 46 г., роден на ********* в
***********************, български гражданин, завършен седми клас, неженен,
работещ, неосъждан, ЕГН **********, в това, че през периода от месец август
2022 г. до месец февруари 2023 г. включително, в **************, след като бил
осъден с Решение № 63/12.10.2021 г. по гр. д. № 462/2021 г. по описа на Районен
съд - Тутракан, влязло в сила на 02.11.2021 г., да заплаща на своята низходяща -
дъщеря си Ц. Ц. И., родена на ***************, издръжка в размер на 200 лева
всеки месец, платими чрез нейната майка и законен представител А. Д. Д. от
**************, не изпълнил задължението си за издръжка в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 2,83 месечни вноски на обща стойност 566,23 лева,
както следва:
за месец август 2022 г. не изпълнил задължение в размер на 200 лева;
за месец септември 2022 г. не изпълнил задължение в размер на 200 лева;
за месец октомври 2022 г. не изпълнил задължение в размер на 96,40 лева;
за месец ноември 2022 г. не изпълнил задължение в размер на 54,20 лева;
за месец февруари 2023 г. не изпълнил задължение в размер на 15,63 лева;
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Прокурорът в хода на съдебното производство поддържа повдигнатите
обвинения.
Пострадалото лице не е направило искане за конституирането като страна в
процеса.
Служебният защитник на подсъдимия (адв. Д. А. от АК - гр. С.) и самият
подсъдим признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
В тази връзка съдът е провел съкратено съдебно следствие и е постановил
присъда, с която е признал подсъдимия за виновен и не го е наказал на осн. чл. чл.
183, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
1
От фактическа страна
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Ц. И. И. е роден на ********* в гр. Плевен. Той е български
гражданин. Разведен е. Завършил е основно образование. Обвиняемият работи в
„И. С. В.“ АД гр. С. като машинен оператор. Не е осъждан.
През 2008 г. подс. Ц. И. и свид. А. Д. сключили граждански брак. От брака им на
*************** се родила тяхната дъщеря Ц. Ц. И.. През 2010 г. родителите се
развели. С Решение № 118/01.07.2010 г. по бр. д. № 7/2010 г. на Районен съд - гр.
Тутракан (ТнРС) бракът между съпрузите бил прекратен. Родителските права
върху детето били предоставени на майката, а бащата бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 60 лв.
С Решение № 63/12.10.2021 г. по гражданско дело № 462/2021 г. на ТнРС, размерът
на месечната издръжка бил увеличен от 60 лв. на 200 лв. Подс. Ц. И. бил осъден да
плаща месечна издръжка за детето си Ц. И. в размер на 200 лв., считано от
31.08.2023 г. Издръжката трябвало да се заплаща чрез майката и законен
представител на детето - свид. А. Д.. Решението влязло в сила на 02.11.2021 г.
От показанията на свид. А. Д. и събраните по делото писмени доказателства
се установява, че след 01.09.2021 г. на свид. Д. от подсъдимия са заплатени
следните суми за издръжка на детето: на 26.05.2022 г. - две вноски от 200 лв.,
на 25.10.2021 г. - 200 лв., на 25.10.2021 г. - 200 лв., на 24.11.2021 г. - 200 лв.,
на 21.01.2022 г. - 200 лв., на 14.03.2022 г. - 200 лв., на 22.03.2022 г. - 200,00
лв., на 26.05.2022 г. - 400 лв., на 12.07.2022 г. - 400 лв. Чрез ДСИ свид. е
получила следните суми: на 27.10. 2022 г. - 103,60 лв., на 30.11.2022 г. - 92,12
лв., на 13.01.2023 г. - 453,68 лв., на 15.02.2023 г. - 184,37 лв., на 24.04.2023 г.
- 642,14 лв., на 25.05.2023 - 119,49 лв.
Не е установена обективна причина, която да възпрепятствала своевременното
изплащането на издръжката.
От правна страна
Наличие на престъпление
Пострадалото лице и законния представител нямат претенции относно
изплащането на издръжката по Решение № 118/01.07.2010 г. по бр. д. № 7/2010 г.
на ТнРС. Поради тази причина обвинението е за неизплащане на издръжката по
Решение № 63/12.10.2021 г. по гражданско дело № 462/2021 г. на ТнРС.
Задължението на подсъдимият да изплаща месечна издръжка на дъщеря си по това
решение е възникнало на осн. чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143 от СК от 31.08.2023 г.,
като размерът му е 200 лв. месечно.
Задължението за издръжка е периодично такова, при което ежемесечно възниква
ново задължение за заплащане на издръжка (в размер на 200 лв.), в началото на
месеца за текущия такъв (тъй като в решението не е определен друг падеж). При
незаплащането на издръжката за текущия месец на осн. чл. 86 от ЗЗД върху
2
стойността на месечната вноска се дължи обезщетение за забава (законна лихва).
Съгл. чл. 76, ал. 1 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най - обременителното за
него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно.
Ал. 2 на същата разпоредба въвежда правилото, че когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.
В тази връзка в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на
ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК е пояснено, че възможността длъжника да избере
кое свое задължение погасява съществува единствено в хипотезата на чл. 76, ал. 1
от ЗЗД - когато са налице няколко еднородни задължения. В хипотезата на чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД, когато са за вземането се дължат разноски и лихви, решението на
длъжника кое от задълженията си да погаси не обвързва кредитора, поради което
по правило се прилага поредността по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД (погасяват се най -
напред разноските, след това лихвите и най-после главницата). В понятието
„лихва” съгласно тълкувателното решение се включва и законната лихва.
В конкретният случай подсъдимият не е изпълнявал редовно задължението си за
заплащане на месечна издръжка. Същият не е посочил при извършването на
плащанията месеца, за който се погасява задължението. Месечните вноски по
издръжката са еднородни, еднакво обременителни задължения. В тази връзка
приложение намира чл. 76, ал. 1, изр. 3, предл. 1 от ЗЗД, като задълженията за
заплащане на месечна издръжка се погасяват в хронологичен ред, като се започне
с най - старото от тях.
Установява се, че издръжките за инкриминираните месеци не са заплатени
своевременно, като според изчисленията на съда издръжката:
за месец август и септември 2022 г. е заплатена на 13.01.2023 г.;
за месец октомври 2022 г. е заплатена на 15.02.2023 г.;
за месец ноември 2022 г. е заплатена на 24.04.2023 г.;
за месец февруари 2023 г. е заплатена на 25.05.2023 г.
В тази връзка съдът приема, че действително инкриминираните вноски са
изплатени със забава. Не е установена обективна причина, която да възпрепятства
изплащането на издръжката.
От субективна страна деецът е съзнавал, че с бездействието си лишава детето си от
средства за задоволяване на ежедневните му потребности, като неминуемо е целял
престъпния резултат.
В тази връзка същият е осъществил престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК.
Определяне на наказанието
По - горе е установено, че до края на съдебното следствие инкриминираните
месечни вноски по издръжка са заплатени от подсъдимия. Последното налага
приложението на чл. 183, ал. 3 от НК, като деецът не следва да бъде наказван.
Въпроси по чл. 309, ал. 1 от НПК
По отношение на подсъдимият е взета мярка за неотклонение „Подписка”.
3
С оглед изпълнението на целите на мярката същата следва да бъде отменена.
Съдът произнесе присъдата въз основа на изложените съображения.
4