РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 18.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II
състав, в публично съдебно заседание проведено на пети декември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1347 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото се
води по искова молба от С.А.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, Г.Й.С., ЕГН **********, А.В.С., ЕГН **********
и Й.В.С., ЕГН ********** ***,
срещу К.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, С.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.Ж.К., ЕГН
**********, с адрес ***, Ж.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, Д.С.Г., ЕГН
**********, с адрес ***, В.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, И.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, М.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, К. П.А.,
ЕГН **********, с адрес *** А.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, А.Д.Г., ЕГН
**********, с адрес ***, А.П.С., ЕГН
**********, с адрес ***, Р.Н.С., ЕГН
**********, с адрес ***, С.М.С., ЕГН
**********, с адрес *** Н.М.В.,
ЕГН **********, с адрес ***.
В
исковата молба се твърди, че страните по делото имат общ наследодател С.М.В.,***, починал на
06.09.1958 г. Общият наследодател притежавал около 140 дка земеделска земя в
землището на с. ***, Варненска област, която земя е обработвал със съпругата си
и децата си, включили се в земеделската работа от ранна детска възраст. Излага
се, че около 1935 г. общия наследодател събрал децата си и макар и неформално
поделил на четири земите си, като дал на всяко от децата си земеделска земя не
по-малко от по 30 дка. Най-малкият му син А. по него време бил около 12-13
годишен докато другите вече живеели отделно и неговата част от нивите продължил
да работи баща му - общия наследодател, но не и без участието на малкия все още
по това време А.-баща, свекър и дядо на ищците, който и след като пораснал и се
оженил продължил да обработва наречените на него земи, останал да живее при
родителите си и ги гледал и издържал до смъртта им.
На
06.04.1956 г. било образувано ТКЗС в с. *** А.С.М. отказал да влезе в ТКЗС, но
към 1958 г. при масовизацията на ТКЗС общия наследодател на страните, внесъл от
свое име в ТКЗС с. *** земите на сина си А. на 12.02.1958 г..
Останалите
деца на общия наследодател внесли в ТКЗС дадената им от баща им през 1935
година земя, като декарите на дъщеря му Ж. били внесени в ТКЗС от съпруга й В. К.Г.,
известен в селото като Д. К.Г. и фигуриращ в заявлението-декларация за влизане
в ТКЗС от 26.03.1956 г. с това име, с общо 37.900 дка земеделска земя.
Синът
на общия наследодател П. С.М. влязъл в ТКЗС на 30.03.1956 г. с дадените му от
баща му 32.000 дка земеделска земя, а на 14.02.1958 г. в ТКЗС с. *** влязъл и
другия син на С. - М., с 36.000 дка земя, дадена от родителите му.
Всеки
от вносителите на земя с изключение на общия наследодател, който към влизане в
сила на ЗСПЗЗ бил починал, възстановил в качеството си собственик внесената от
него земя. По отношение на внесената земя в ТКЗС от С.М.В. подаденото заявление било за признавате правото за
възстановяване на земите на неговите наследници.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че възстановените на С.М.В., б .ж. на с. ***, Община Дългопол, Варненска област,
починал на 06.09.1958 г. земеделски земи, а именно: 1. НИВА, находяща се в землището на с. Б., Варненска област, с площ
от 4 133 кв.м., съставляваща имот № 048014, кат. ІІІ 2. ИЗОСТ. ТРАЙНИ
НАСАЖДЕНИЯ, находящи се в землището на с. ***,
Варненска област, с площ от 278 кв.м., съставляващи имот № 010069, кат. V; 3.
ЛОЗЕ, находящо се в землището на с. ***, с площ от 1
141 кв.м., съставляващо имот № 012029, кат. III; 4. НИВА, находяща
се в землището на с. Сладка вода, с площ от 13 065 кв.м., съставляваща имот №
017003, кат.V; 5. НИВА, находяща се в землището на с.
***, с площ от 6 500 кв.м., съставляваща имот № 031007, кат. V и 6. НИВА, находяща се в землището на с. ***, с площ от 9 436 кв.м.,
съставляваща имот № 031009, кат.V, са собственост на наследниците на А.С.М. - С.А.Ц., Г.Й.С., А.В.С., като всеки един от
тях притежава по 1/6 ид.част, тъй като са били
собственост на А.С.М. въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност през периода 1935г. – 12.02.1958г..
Претендират
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от процесуалния представител на ответника К.К..
В него излага, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Твърди, че
общият на ищците и ответниците наследодател С.М.В., е
владял и обработвал описаните в исковата молба недвижими имоти самостоятелно,
като единствен собственик, като никога не е изразявал воля, нито извършвал
действия, чрез които да демонстрира желание или взето от него решение описаните
в исковата молба земеделски земи да преминат в собственост на синът му А.С.М.,
бивш жител ***, починал на 01.06.2010 г. Не му е известно неговите родители Ж. С.Г.
и В. К.Г. да са заявявали, че между наследниците на С.М.В. има уговорка,
описаните в исковата молба недвижими имоти да бъдат придобити или прехвърлени
на А.С.М.. Твърди, че С.М.В. е изразявал изрично желанието си процесиите имоти
да останат обща собственост на неговите наследници и да бъдат поделени между
тях съобразно припадащите им се квоти по закон.
Оспорва
като неоснователни изложените в исковата молба твърдения за изтекла придобивна давност и давностно
владение в полза на А.С.М., а именно, че А.С.М. присъединява към своето
владение и владението на баща си, тъй като С.М.В. никога не бил владял имотите
за своя син А.М., а винаги ги владял
като свои. Оспорва твърдението, че А.С.М. е владял като свои процесиите имоти.
Не бил осъществен фактическият състав на придобивната
давност по смисъла на Законът за собствеността и ТР № 1/2012 г. на ОСГК и ТР №
4/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Твърди,
че искът е неоснователен и поради обстоятелството, че дори и да се установи, че
А.С.М. е владял като собствени процесиите имоти до включването им в ТКЗС, то
владението е изгубено от същия с включването на земеделските земи в ТКЗС през
1958 г., като след влизане в сила на ЗСПЗЗ имотите са възстановени на
наследниците на С.М.В.. Съгласно ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС изтичането на
срока на придобиваната давност не води автоматично до възникване право на
собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага
служебно. Необходимо е позоваването от владелеца на изтичането й чрез
предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез
снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена
проверка на основание давностно владение.
Позоваването на придобивна давност след изгубване на
владението за повече от 6 месеца не може да ползва владелеца и неговите
правоприемници поради прекъсването на давността с изгубване на владението и
юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от особения представител на ответника А.Г.. В него излага, че исковата
молба е допустима, но неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗСПП
собствеността върху преоцесните недвижими имоти била
възстановена на наследниците на С.М.В.. А.С.М. бил държател по отношение на
останалите сънаследници на имотите, възстановени на С.М.В..
Ако А.С.М. е трансформирал държането на идеалните части на останалите
наследници във владение и е започнал да счита имотите като свои собствени,
както и да демонстрира това свое намерение, че е владелец, а не държател пред
останалите наследници би следвало да се е възползвал от разпоредбата на чл.14,
ал.4 от ЗСПП и да обжалва решението на Поземлената комисия. Негово пасивно
поведение предполагало намерението му единствено за държане на идеална част от
земеделските земи.
Счита,
че към настоящия момент, предвид изтеклият дълъг период от време от момента на
внасяне на процесиите земеделски земи в ТКЗС до настоящия момент, т.е. 60
години, било обективно невъзможно да се докажат твърденията на ищците, нямало
писмени доказателства в защита на тези твърдения, поради което предявените
искове са неоснователни.
В съдебно заседание ищците не се явяват и не изразяват
становище, ответниците К.К.
и А.Г. чрез процесуалните си представители молят за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски на ответниците. Останалите ответници не се явяват и не изразяват становище.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От Удостоверение за наследници с
изх. № 001/06.03.2017 г., изд. от кметство село ***, общ. Дългопол, обл. Варна се установява, че С.М.В. е починал на
06.09.1958г. и е оставил за свои наследници по закон – Дъщеря Ж. С.Г., починала на 12.11.1987 г. и оставила за наследници: В. К.Г. – съпруг починал на
10.12.1988г., К.В.К.-син; С.Д.К.-син; и наследниците на починалия й син С.В.К.-К.Ж.К.-съпруга и две дъщери-Ж.С.С.
и Д.С.Г.; В.В.К.-син; и наследниците на починалата й
дъщеря Я. Д. В.-И.В.И.-съпруг и един син-М.И.В.; 2.
Син П. С.М., починал на 11.09.1994 г. и оставил следните наследници:
Б. Н. М. – съпруга, починала, наследниците на починалата си дъщеря С. П. К. — Д.Г.К.-съпруг,
две дъщери-К.П.А. и А.Д.Г. и син А.П.Г.; А.П.С.-дъщеря; и наследниците на
починалия си син Т. П. С.-Р.Н.С.-съпруга и Б. Н. М. майка, починала; 3. Син М. С.М., починал на 28.08.1982 г. и
оставил за наследници Д. М. – съпруга, починала на 10.04.1991г., С.М.С.-син; и дъщеря Н.М.В. и 4. Син А.С.М., починал на 01.06.2010 г. и
оставил за наследници С.А.Ц.; и наследниците на починалия си син В. А. С.: Г.Й.С.-съпруга
и двама сина-А.В.С. и Й.В.С..
От Кратки сведения по историята на ТКЗС “Нов живот“ с.
Сладка вода-варненски окръг; Заявление – декларация на С. М. В.; Заявление – декларация на Д. К.Г.; Заявление
– декларация на П. С.М.; Заявление от М. С.М.; Опис-декларация на Д. К.Г.,
Опис-декларация - вярно с: фонд № 556, инв.опис 1,
А.Е.№30, лист № 40 гръб от 08.09.2017 г., се
установява, че: ТКЗС „Нов живот“ с.Сладка вода е основано на
06.04.1956г. от 33 домакинства останалите домакинства били приети през 1958г..
През м.12.1958г. ТКЗС „Нов живот“ с.Сладка вода се сляло с ТКЗС „Г.Дамянов“.
На
12.02.1958г. общия наследодател на страните С.В. е внесъл в ТКСЗ в с.*** 36.1
дка обработваеми ниви, 1,6 дка лозя, 1,5 дка двор, животни и земеделски инвентар, нивите са
посочени в опис декларация.
На
26.03.1956г. Д. Г. е внесъл в ТКСЗ в с.*** 37.2 дка обработваеми ниви, 0,7 дка
лозя, животни. Внесените земеделски земи
са описани по местонахождение в опис декларация.
На
30.03.1956г. П. М. е внесъл в ТКСЗ в с.*** 32 дка обработваеми ниви, 1,4 дка
лозя, животни. В Декларация П. С. е описал ниви с тяхната площ и граници, като на
част от границите е посочил А.С..
На
14.12.1958г. М. М. е подал заявление да бъде приет за редовен член в ТКСЗ в с.***.
Декларация -
вярно с: фонд № 556, инв.опис 1, А.Е.№30, лист № 55
гръб от 08.09.2017 г. на Дирекция “Регионален държавен архив“ Варна не се
установява, от кого е подписана.
От Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ – С.М.В.;
Решение № 74/18.08.1998 г. на ПК гр. Дългопол, Решение № 73 от 18.08.1998 г. на
ПК гр. Дългопол и Решение № 97/27.07.1999 г. на ПК гр. Дългопол. Скица №
К00308/08.12.2017 г.; Скица № К00070/08.12.2017 г.; Скица № К00071/08.12.2017
г.; Скица № К00072/08.12.2017 г.; Скица № К00073/08.12.2017 г.; Скица №
К00074/08.12.2017 г.; Удостоверение за данъчни оценки с изх. №
1100-481/29.12.2017 г. се установява,
че на наследниците на С.М.В. са възстановени процесните
недвижими имоти с Решение № 73 от 18.08.1998 г. на ПК гр. Дългопол и Решение №
97/27.07.1999 г. на ПК гр. Дългопол по искане на А.М..
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е установителен
иск по чл.124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС вр. с чл.82 ЗС за установяване по отношение на ответниците, че възстановените на С.М.В., б .ж. на с. ***,
Община Дългопол, Варненска област, починал на 06.09.1958г. процесни
земеделски земи, са собственост на наследниците на А.С.М. - С.А.Ц., Г.Й.С.,
А.В.С., като всеки един от тях притежава по 1/6 ид.част,
тъй като са били собственост на А.С.М. въз основа на изтекла в негова
полза придобивна давност през периода 1935г. –
12.02.1958г., към която присъединява и давността на баща си С.М.В..
Предявеният иск е допустим предвид издадените
Решение № 73
от 18.08.1998 г. на ПК гр. Дългопол и Решение № 97/27.07.1999 г. на ПК гр.
Дългопол, с които се възстановява правото на собственост върху процесните земи на наследниците на С.М.В., част от които са
ответниците.
В тежест на ищцовата
страна е да докаже, че спорните имоти са възстановени на наследниците на С.В.,
че А.М. е придобил собствеността им въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност през периода 1935г. - 12.02.1958г., към която присъединява и владението на баща си С.В., факта
на владението на процесния имот от В. и М., периода
на владението, намерението за своене на процесния имот демонстрирано спрямо наследодателите на ответниците, факта, че владението е било постоянно, явно и
непрекъснато.
В тежест на ответниците К.К. и А.Г. е
да докажат, че
страните са съсобственици на процесните имоти по
реституция.
От
доказателствата по делото се установи, че С.В. е внесъл в ТКСЗ в с.*** 36.1 дка
обработваеми ниви, 1,6 дка лозя, 1,5 дка двор,
животни и земеделски инвентар, нивите са посочени в опис декларация. На
основание чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ и влезлия в сила план за земеразделяне по
искане на А.М. с Решение № 73 от 18.08.1998 г. на ПК гр. Дългопол и Решение №
97/27.07.1999 г. на ПК гр.Дългопол на наследниците на С.В. са възстановени процесните имоти.
Наследодателят
на ищците не е обжалвал решението, то е влязло в сила, с това си поведение той
по никакъв начин не демонстрира владелчески намерения
спряно процесните имоти както се твърди в исковата
молба от неговите наследници. В случай, че А.М. е смятал възстановените на
всички наследници земи на С.В. за свои е следвало да обжалва решенията на ПК.
Ищците по никакъв начин не доказаха владение осъществено от техния наследодател
А.М. спрямо процесните имоти. Не доказаха обективирането на владението преди внасянето на процесните земи от А.М.. От писмените доказателства представени
с исковата молба се установява, че С.В. е внесъл своите собствени земеделски
ниви в ТКЗС в с.*** и поради тази причина те са възстановени на наследниците на
С.В.. Обстоятелството, че в декларацията на П. С., където е посочвал, че част
от внесените от него земи граничат със земи на А.С. не доказва владение от
страна на последния, нито признание на такова, тъй като по делото остана
неизяснено има ли идентичност между земите внесени в ТКЗС с.Сладка вода от С.В.
с възстановените му земи и дали тези земи граничат със земи декларирани и
възстановени на П. С.. Дори този факт да беше доказан това е само едно косвено
доказателство, което самостоятелно е
недостатъчно да докаже осъществено давностно владение
и още по-малко намерението за такова у А.С.М..
Ищците не
доказаха владение на техния праводател А.М. през
периода 1935г. – 12.02.1958г., не доказаха
намерение за владение у А.М.. Предвид гореизложеното предявения иск като
недоказан следва да бъде отхвърлен.
Ищците са
поискали присъждане на разноски, но предвид изхода на делото такива не им се
дължат. Процесуалният представител на ответника
К.К. е поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА и такова му дължи на основание
чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл. чл.38, ал.2 ЗА. Видно от
договора за правна помощ сключен между ответника К.К.
и процесуалния му представител, последния е осъществявана безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. На основание чл.38, ал.2 от ЗА съдът
определя адвокатското възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Предвид това и на основание
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на адв.К.В.
сума в размер на 476,17 лева – адвокатско възнаграждение за оказаната от него
безплатна правна помощ.
Мотивиран
така , Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗС вр. с чл.82 ЗС от С.А.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, Г.Й.С., ЕГН **********, А.В.С., ЕГН
********** и Й.В.С., ЕГН **********
***, срещу К.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, С.Д.К., ЕГН
**********, с адрес ***, К.Ж.К., ЕГН **********, с адрес ***, Ж.С.С., ЕГН **********,
с адрес ***, Д.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, В.В.К., ЕГН **********,
с адрес ***, И.В.И., ЕГН **********,
с адрес ***, М.И.В., ЕГН **********,
с адрес ***, Д.Г.К., ЕГН
**********, с адрес ***, К. П.А., ЕГН **********, с адрес *** А.П.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, А.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, А.П.С., ЕГН **********,
с адрес ***, Р.Н.С., ЕГН **********,
с адрес ***, С.М.С., ЕГН **********,
с адрес *** Н.М.В., ЕГН **********, с адрес *** за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответниците, че
възстановените на С.М.В., б .ж. на с. ***, Община Дългопол, Варненска област,
починал на 06.09.1958 г., земеделски земи, а именно: 1. НИВА, находяща се в землището на с. Б., Варненска област, с площ от 4 133 кв.м., съставляваща имот № 048014, кат. ІІІ 2. ИЗОСТ. ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ, находящи се в землището на с. ***, Варненска област, с площ
от 278 кв.м., съставляващи имот № 010069, кат. V; 3. ЛОЗЕ, находящо
се в землището на с. ***, с площ от 1
141 кв.м., съставляващо имот №
012029, кат. III; 4. НИВА, находяща се в землището на с. ***, с площ от 13 065 кв.м., съставляваща имот № 017003, кат.V; 5. НИВА, находяща се в землището на с. ***,
с площ от 6 500 кв.м., съставляваща
имот № 031007, кат. V и 6. НИВА, находяща
се в землището на с. ***, с площ от 9
436 кв.м., съставляваща имот № 031009,
кат.V, са собственост на ищците като наследници А.С.М., на всеки един от тях по
1/6 идеална част от тях, въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.
ОСЪЖДА
С.А.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, Г.Й.С., ЕГН **********, А.В.С., ЕГН
********** и Й.В.С., ЕГН **********
*** да заплатят на
адвокат К.В.К. от ВАК с ЕГН **********,
вписан с личен № ********** с адрес гр.Варна, ул.“Ружа“ No 32, ет.1 адвокатско възнаграждение в
размер на 476,17 лева, на основание чл.78,ал.3 от ГПК вр. с
чл.32, ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………