РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Сливен, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230105879 по описа за 2024 година
Производството се движи по реда на глава ХХVІ ГПК.
Предмет на разглеждане е предявен иск с правно основание чл.49, ал.1
СК за прекратяване с развод на сключен между страните граждански брак,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения и присъединени към брачния иск иск по чл.53 СК – фамилно име
след развода и иск по чл.56 СК предоставяне за ползване на семейното
жилище.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на
09.06.2023г. в РТурция. От брака нямало родени деца.
Сочи, че след сключването на брака заживяли в жилището на ищцата в
гр.***, ул.“***“ № ***. Твърди, че от самото начало брачния живот не
потръгнал добре, поради голямата възрастова разлика между съпрузите и след
три месеца ответникът напуснал семейното жилище. Оттогава ищцата нямала
връзка с него.
Иска се от съда прекратяване на брака, като дълбоко и непоправимо
разстроен без произнасяне по въпроса за вината, възстановяване на
предбрачното име Василева и предоставяне за ползване на семейното жилище
1
на ищцата.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е депозиран от
особен представител на ответника, назначен от съда.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е депозиран от
назначен на ответника особен представител.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 09.06.2023г. в
Република Турция. Съпругата приела да носи след брака фамилното име на
съпруга си Д.. Предбрачното й фамилно име било Василева.
От брака страните нямат родени деца.
В хода на производството са събрани гласни доказателствени средства.
Показанията на свидетеля В.Д. установяват, че след сключване на брака
двамата съпрузи заживели в къща, собственост на ищцата в гр.Сливен.
Ответникът напуснал жилището през есента на 2023г. и от тогава съпрузите
нямали контакт помежду си, дори и по телефон.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка
на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, които като еднозначни и безпротиворечиви, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните
граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, е
допустим.
Разгледан по същество е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните, довело
до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и
доверие между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не
съответства на закона и морала. Страните са във фактическа раздяла от почти
две години, като през това време не поддържали контакти помежду си. По
този начин са преустановени всякакви духовни, емоционални и физически
връзки между тях. Съдът намира, че техният брак, съществуващ само
юридически, не е нито в техен интерес, нито в интерес на обществото. Видно
от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.
2
Тъй като страните не желаят произнасяне по въпроса за вината за
разстройството на брачните отношения, съдът не дължи изследване и
произнасяне по този въпрос.
Съдът не следва да се произнася служебно по въпросите, относно
упражняване на родителски права, режим на лични отношения и издръжка на
децата, поради липса на родени от брака ненавършили пълнолетие деца.
Съдът следва да постанови ищцата след прекратяването на брака да
възстанови и носи занапред предбрачното си фамилно име В., тъй като е
заявена такава претенция от нейна страна.
Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо
друг, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока. Семейното
жилище, находящо се в гр.***, ул.“***“ № *** следва да се предостави за
ползване на ищцата, доколкото ответникът няма претенции към него.
Страните не са претендирали деловодни разноски, но и съгласно
разпоредбата на чл. 329, ал.1 ГПК, същите следва да останат в тежест на всяка
от страните така, както са ги направили, а окончателната държавна такса,
която съдът определя в размер на 50 лв. следва да бъде заплатена по равно от
тях, съответно по 25 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 09.06.2023г. в Република
Турция граждански брак между Н. Д., роден на **********г., турски
гражданин и Е. А. Д., ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“ № ***, поради
настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на
брачните отношения, на основание чл.49, ал.1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо
се в гр.***, ул.“***“ № *** на Е. А. Д., ЕГН: **********.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК след прекратяване на
гражданския брак Е. А. Д., ЕГН: ********** ДА ВЪЗСТАНОВИ и носи
занапред предбрачното си фамилно име – В.
ОСЪЖДА, на основание чл.329, ал.1 ГПК Е. А. Д., ЕГН: ********** от
3
гр.***, ул.“***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета
на съдебната власт окончателна държавна такса в размер на 25 лева /двадесет
и пет лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл.329, ал.1 ГПК Н. Д., роден на **********г.,
турски гражданин ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на
съдебната власт окончателна държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и
пет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4